Промени

Направо към: навигация, търсене

Такия и позволената лъжа

2256 bytes added, 19:52, 14 януари 2016
Заключение
Уникалността на днешната Такия е успех в рамките на модерни и сложни общества, като печели масово заради огромната липса на знания сред обществата им.<br />
Концепцията и условията за задължителен джихад,война и позволената лъжа в исляма се изразява най-добре чрез знанието за съществуването на групи хора - Дар ал Ислам (Дом/''територия на исляма''-традиционните мюсюлмански райони, където има мюсюлмански религиозен закон Шариат) срещу Дар ал Харб (Дом/''територия на войната'' - обитавана от немюсюлмани) или известна още и като Дар ал Куфр(Дом/територия на неверника). Тези имена не се споменават като термини в Корана и Сунната, но са дифинирани за първи път от основателя на ханафитския мазхаб(най-голямата сунитска правна школа) на Имам Абу Ханифа(699-767г.).<br />
Мюсюлманският историк и философ Ибн Халдун (1332-1406г.) казва: "''В мюсюлманската общност, свещена война [джихад] е религиозно задължение, тъй като е универсализъм за мюсюлманската мисия, както и задължението да се приема исляма от всеки, чрез убеждаване или със сила. Други религиозни групи не са имали универсална мисия и свещената война, затова не е религиозен дълг за тях, с изключение само ако е за отбрана. Но в Исляма е задължително да се получи власт над другите народи.<ref>От книгата Мукаддима("Въведение"), известена също като увод на Ибн Халдун (арабски: مقدمة ابن خلدون) или уводни бележки Ибн Халдун арабския мюсюлмански историк Ибн Халдун в 1377, която записва ранен оглед на универсалната история. В книгата има занимания с историография, философия на историята, социалнит науки, социологията, демографията,културна история, социалния дарвинизъм, екология и икономика. Мукаддима също се занимава с ислямска теология, политическа теория и естествени науки - биология и химия.Ибн Халдун пише работата си в 1377г. Ибн Халдун започва Мукаддима със задълбочена критика към грешките, извършени от неговите колеги историци и трудностите, които очакват историка в работата му. Той отбелязва седем критични момента:<br />"Всички записи, по своето естество, са уязвими на грешка ...<br />... Проява на пристрастност към вяра или становище ...<br />... Прекалена увереност в нечии източници ...<br />... Липсата да се разбере, за какво е предназначен ...<br />... Погрешно вярване в истината ...<br />... Неспособността да се поставя случка в реаленият контекст ...<br />... Общото желание да се спечели благоволението на тези с високи звания ...<br />... Най-важното е непознаването на законите, уреждащи трансформацията на човешкото общество. "</ref>.''"<br />Това означава живот във вечна широкоспектърна война с Дар ал [[Кафир|Куфр]] - "''<small>докато религията ще е на Аллах</small>'' ({{Коран|8|39}})", а затова лъжата от мюсюлмани към немюсюлмани е вечно позволена за употреба от исляма при всякакви обстоятелства, докато мюсюлмани общуват с немюсюлмани.<br />

Навигация