Порочност на Корана: Разлика между версии

{{Quote|Al-Sira by al-'Iraqi| Писарите на Мухаммад са били 42-ма на брой. Абдалла Ибн Сарх ал-Амири е бил един от тях и той бил първият кураиш измежду тези, които са писали в Мека пред да отхвърлят исляма. '''Той е започнал да твърди: „Аз отвеждах Мухаммад, където си исках. Той ми диктуваше „Всевишния, Премъдрия“, а аз щях да напиша само единствено „Премъдрия“. Тогава той казваше: „Да, това е едно и също нещо.“ В някои случаи той казваше: „Напиши това и това“, но аз пишех само „Напиши“ и той казваше: „Както искаш.“ И когато този писар разобличил Мухаммад, той написал в Корана: „И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе ми разкрито”, а нищо не му е било разкрито.“''' И така в деня, когато Мухаммад завладял Мека, той наредил писарят му да бъде убит. Но писарят избягал при Усман Ибн Аффан, защото Усман е бил негов млечен брат (майка му е кърмила Усман). Заради това Усман го е спасил от Мухаммад. След като народът се успокоил, Усман завел писаря при Мухаммад и потърсил защита за него. Мухаммад замълчал за известно време, след което казал „да“. Когато Усман напуснал, Мухаммад рекъл: „Замълчах си само защото вие (народът) трябваше да го убиете“.<ref> Коранът непогрешим ли е? От Абдаллах Абд ал-Фади</ref>}}

Някои апологети твърдят, че Аби Сарх се е завърнал към исляма по своя собствена воля, без да бъде притискан, като цитират тафсира от Ал-Табари върху стих 6:93, където се казва, че Аби Сарх се е завърнал към исляма преди завладяването на Мека. Обаче Историята на Табари и хадисите в Суна Абу Дауд казват, че той се е завърнал към исляма в същия ден, когато Мека е била завладяна (т.е. под натиск, когато е бил представен на Мухаммад от своя млечен брат Усман).

{{ quote | {{Abudawud|14|2677}} | Разказва Са‘д: В деня, когато Мекка беше завладяна, Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) даде защита на народа с изключение на четирима мъже и две жени, и той ги назова по име. Ибн АбуСарх беше един от тях. След това той разказа преданието. Той рече: Ибн АбуСарх се беше скрил при Усман ибн Аффан. Когато Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) поиска от народа да положи клетва за вярност, той го доведе и го изправи пред Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него). Той каза: Пратенико на Аллах, приеми клетвата за вярност от него. Той повдигна главата си и го погледна три пъти, като му отказваше всеки път. След третия път той прие клетвата му. След това той се обърна към Сподвижниците си и каза: „Няма ли някой разумен мъж сред вас, който да се изправи срещу този (мъж), когато е видял, че отказвам да приема клетвата за вярност, и да го убие?“ Те отговориха: „Ние не знаем, Пратенико на Аллах, какво има в сърцето ти; защо не ни даде намек с поглед?“ Той каза: „Не е правилно за един Пророк да има коварно око.}}  

{{Quote||"„Беше ми разкрито“ , а нищо не му е било разкрито“ се отнася за Абдалла Ибн Са‘д Ибн Аби Сарх, който е бил писар на Пратеника на Аллах. Стихът (23:12), който казва „Сътворихме Ние човека от подбрана глина“ е бил разкрит, и когато Мухаммад е стигнал до частта, където се казва: „…после го оформяме в друго творение (23:14), Абдалла е казал: „Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!“ в удивление от подробностите при създаването на човека. Пророкът е казал: „Напиши го; понеже така беше разкрито“. Абдалла се е усъмнил и казал: „Ако Мухаммад казва истината, тогава и аз получавам откровението колкото и той, а ако лъже, това, което казах е добро колкото това, което той каза.”<ref>Тафсир Анвар ал-Танзил уа Таавил от Абдуллах Ибн Умар ал-Баидави </ref>}}