Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии

Нещастна и хваната в капан от нов неуспешен брак, аз намерих начин да бягам от него - започнах да посещавам занятията в един колеж, за да подобря английският си. Междувременно, аз проповядвах Исляма из училището. Иронията на всичко това беше, че аз споделях своята вяра с другите, но в същото време вярвах, че тя няма сила в моя живот. Завърших всеки възможен курс по английски, след което започнах да изучавам компютри и всичко свързано с тях.

Аз приех предложението ѝ с отворени обятия. Направила съм най-доброто, което съм могла до този момент, мислех си аз, бях добро момиче, но се провалих; отсега нататък ще бъда груба и силна като мъжете.

Заедно с мен, Кара обучаваше и други жени. Така тя успя да разбие много бракове със своите отвратителни, безбожни съвети. За нея най-огромен интерес представляваше четенето и изучването на хороскопите. Тя беше основала живота си на Ню Ейдж религията и Източните практики. И понеже аз търсех отговори, прегърнах учението ѝ здраво.

Заедно, ние изучавахме Карма, Зен и други окултни религии. Започнах да медитирам с нея. Всички тези движения и техните доктрини някакси ме успокояваха. Години по-късно осъзнах, че всички тези религии било то Ислям, Будизъм или Ню Ейдж, могат да ти предложат само временно облекчение, мир и утеха, иначе никой не би ги практикувал. В крайна сметка обаче, те не могат да запълнят празнотата в живота ти, защото само подменят и имитират Истината.

Кара и аз се бяхме вглъбили в прераждането, Будизма и други подобни неща. В реалния живот, нито едно от тях не можеше да изцели моите рани и да ме спаси от нещастието ми. Но пък поне, бях намерила нещо, за което да се хвана, разсъждавах аз. Продължавах вярно да изпълнявап всичко, което и тя правеше и ѝ се покорявах, сякаш ми беше майка.

Когато се запознах с Кара, тя все още беше омъжена. След време се раздели със съпруга си. Тя си намери гадже, докато мъжът ѝ пътуваше извън страната и заживя с него. От време на време им ходех на гости заедно с дъщеря ми. Нейният приятел, Ари, беше американец, но от турски произход. За мен - той имаше психични отклонения.  Беше добър човек, много естествен, но на външен вид не беше кой знае какво. Ари беше нисък и трътлест, Кара - кльощава като скелет. Бяха доста странна двойка. Но аз ги обичах и съжалявах Ари за проблема, който имаше.

Един ден, той ми описа своето психично заболяване. Той каза: „Има нещо вътре в мен, като горящо кълбо от огън. Изгарящ ме восък ... То напълно ме потиска и угнетява.“ Зададе ми и следния въпрос: „Ти вярваш ли в демони?“

„Демони ли? Да.“, отговорих аз. Исляма приемаше демоните. Но само разговора с него за тях, ме караше да изтръпвам от страх. Незнаех много за демоните; бях чувала за тях и за злите духове, но винаги се опитвах да стоя по-далечко от тези теми. Имах достатъчно страхове в живота си.

Той продължи: „Чувствам, че има много демони вътре в мен.“

Веднъж Ари, беше арестуван, защото беше карал в обратното платно за движение. „Демоните ме контролират.“, обясни ми той. Докато един от полицаите се опитвал да му сложи белезници, той успял да грабне пистолета му и се опитал да се самоубие. Когато го опрял в главата си, полицаят успял да го удари и го повалил на земята.

Много ми беше жал за Ари и затова се помолих с няколко молитви от Корана на арабски за него. Казах му да чете Корана, което и направи. Но нищо не му помагаше. Молих се с едни от най-силните стихове от нашето свещено писание за него; Кара дори го заведе при разни врачове, баячи и чародеи, и му даде да пие някакви еликсири. Но след всички тези „лечения“, неговото състояние се влоши още повече.

Кара наистина го обичаше и се грижеше за него. Тя похарчи много пари, опитвайки се да го излекува. Някои казваха, че Ари беше луд. Други - че наистина беше обладан от дявола. Всред вихъра на всички тези събития, аз започнах да си задавам въпроси за истината. Коя от тези истини беше Истината? Кой път беше Пътя? Как да се доближа до Бога и да Го познавам? Наистина ли бяхме толкова мръсни, зли и слаби, че на Него изобщо не Му пукаше за нас? Ума ми беше изпълнен с въпроси, осъждение и съмнения. Струваше ми се така, сякаш след малкото облекчение, което преживявах, проблемите, борбите и страданията ме връхлитаха с още по-голяма сила. Сякаш бях пияна, замаяна ... но и когато отрезнеех и дойдех на себе си, нищо не се беше променило - нито външно, нито вътрешно.  

Трябваше да намеря Истината - истинската Истина, която може да промени всичко.