Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Ред 465: Ред 465:


==Дъщеря ми - на крачка от смъртта==
==Дъщеря ми - на крачка от смъртта==
Полицаите бяха достатъчно любезни да ни закарат  в дома на Норма. През първата седмица там, аз не си взех душ, нито веднъж. Бях толкова депресирана и унила. Норма и дъщеря ѝ Мария, помагаха на мен и Мелис доколкото им беше възможно, но аз не бях особено възприемчива.
Полицаите бяха достатъчно любезни да ни закарат  в дома на Норма. През първата седмица там, аз не си взех душ, нито веднъж. Бях толкова депресирана и унила. Норма и дъщеря ѝ Мария, помагаха на мен и Мелис доколкото им беше възможно, но аз не бях особено възприемчива.<br>
Под надзора на Кара, аз започнах нов живот, изпълен с партита. Тя все още беше моя наставничка, обучаваща ме да стана като нея. Когато се връщах късно вечер в къщи от някой купон, аз заварвах Норма на колене, молейки се за мен. Тя беше много мила и любяща - не ме осъждаше, а се молеше за мен. Нейната и тази на дъщеря ѝ, загриженост, доброта и любов, направиха промяната в живота ни, особено за Мелис, по-лесна. Те имаха плувен басейн и сладко кученце, с което Мелис си играеше. Тя беше на две годинки и половина.
Под надзора на Кара, аз започнах нов живот, изпълен с партита. Тя все още беше моя наставничка, обучаваща ме да стана като нея. Когато се връщах късно вечер в къщи от някой купон, аз заварвах Норма на колене, молейки се за мен. Тя беше много мила и любяща - не ме осъждаше, а се молеше за мен. Нейната и тази на дъщеря ѝ, загриженост, доброта и любов, направиха промяната в живота ни, особено за Мелис, по-лесна. Те имаха плувен басейн и сладко кученце, с което Мелис си играеше. Тя беше на две годинки и половина.<br>
Една вечер, докато аз сушах косата си, Мелис и кученцето си играеха в коридора. Когато изключих сешоара забелязах, че Мелис не се чуваше. Ужасена, изтичах в градината и видях малкото ѝ телце безжизнено по средата на басейна. Замръзнах на място. Не можех да помръдна. Бях сигурна, че се беше удавила. Тялото и се носеше на повърхността на водата беззащитно и аз не можех да го понеса.
Една вечер, докато аз сушах косата си, Мелис и кученцето си играеха в коридора. Когато изключих сешоара забелязах, че Мелис не се чуваше. Ужасена, изтичах в градината и видях малкото ѝ телце безжизнено по средата на басейна. Замръзнах на място. Не можех да помръдна. Бях сигурна, че се беше удавила. Тялото и се носеше на повърхността на водата беззащитно и аз не можех да го понеса.<br>
Норма ме беше последвала и скочи в басейна без да се двоуми. Тя издърпа дъщеря ми и я постави на земята. Чувствах се така, сякаш щях да умра. Личицето на дъщеря ми беше посиняло ...  
Норма ме беше последвала и скочи в басейна без да се двоуми. Тя издърпа дъщеря ми и я постави на земята. Чувствах се така, сякаш щях да умра. Личицето на дъщеря ми беше посиняло ... <br>
Норма беше започнала да се моли на глас. Тя плачеше и молеше Исус да върне живота на дъщеря ми. Тя се молеше на различен език. Не беше нито испански, нито английски. Звучеше като небесен език - език, който никога не бях чувала до сега.
Норма беше започнала да се моли на глас. Тя плачеше и молеше Исус да върне живота на дъщеря ми. Тя се молеше на различен език. Не беше нито испански, нито английски. Звучеше като небесен език - език, който никога не бях чувала до сега.
След миг, Мелис започна да идва на себе си, кашляйки и плюейки водата, насъбрала се в дробовете ѝ. Изтичах към нея и я грабнах в обятията си. Започнах да крещя истерично. Обърнах се към Норма: „Благодаря ти! Ти спаси живота на дъщеря ми!“
След миг, Мелис започна да идва на себе си, кашляйки и плюейки водата, насъбрала се в дробовете ѝ. Изтичах към нея и я грабнах в обятията си. Започнах да крещя истерично. Обърнах се към Норма: „Благодаря ти! Ти спаси живота на дъщеря ми!“
Със своя, не толкова добър английски, тя отговори: „Не благодари на мен. Благодари на Онзи, Който възкреси дъщеря ти от мъртвите.  Неговото име е Исус.“
Със своя, не толкова добър английски, тя отговори: „Не благодари на мен. Благодари на Онзи, Който възкреси дъщеря ти от мъртвите.  Неговото име е Исус.“<br>
Поради своето  съмнение и неверие, аз не можех да дам някакво рационално обяснение защо дъщеря ми не беше мъртва. Според мен, това не беше чудо, извършено от Исус.  Опитах се, по свой си начин, да си обесня случилото се, но не успях да убедя дори себе си. В Корана също се споменаваше, че Исус е изцелявал болните и възкресявал мъртвите. Спомнях си добре стиховете, които бях чела за Него.  
Поради своето  съмнение и неверие, аз не можех да дам някакво рационално обяснение защо дъщеря ми не беше мъртва. Според мен, това не беше чудо, извършено от Исус.  Опитах се, по свой си начин, да си обесня случилото се, но не успях да убедя дори себе си. В Корана също се споменаваше, че Исус е изцелявал болните и възкресявал мъртвите. Спомнях си добре стиховете, които бях чела за Него.  
И точно в този момент, в спомените ми изплува сънят от моето детство, в който Той ми обеща, че ще ми подари вечен живот. Наистина ли беше възкресил дъщеря ми?
И точно в този момент, в спомените ми изплува сънят от моето детство, в който Той ми обеща, че ще ми подари вечен живот.<br>
Наистина ли беше възкресил дъщеря ми?<br>
Мислих  за Исус дълго през онази нощ.
Мислих  за Исус дълго през онази нощ.


Навигация