„Хартата на привилегиите” от Синайския манастир „Св. Екатерина”:доказателство за мирен и толерантен ислям?: Разлика между версии

„Хартата на привилегиите” от Синайския манастир „Св. Екатерина”:доказателство за мирен и толерантен ислям? (преглед на кода)

Версия от 11:51, 17 юли 2015

12 006 байта добавени , 17 юли 2015

редакция без резюме

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 ''.}}
+За съжаление „Хартата на привилегиите”, не представлява никакво безспорно твърдение на исляма и никога не е била възприемана, от която и да е ислямска власт или училище по ислямско право през близо четиринадесетте века, откакто Мухаммад е основал религията.
+[http://blog.markdurie.com/2010/01/accentuate-positive-dr-muqtedar-khans.html Д-р Марк Дюри обсъжда този документ в една от своите публикации].Освен това, [http://www.markdurie.com/books-dvds/the-third-choice/buy-the-third-choice книгата на Дюри „Третият избор”], документира историческата поява на dhimma – договорът за „защита”, предложен на християните и юдеите, които са отказали да приемат исляма. Условията на dhimma – договора, основани на Корана и Сунната ( „пътят” на Мухаммад) са точно обратните на фалшивата „Харта”, налагайки унизителни клаузи на подчинение за завладените не-мюсюлмани. Ето някои ключови цитата от статиятана д-р Дюри:
+{{Quote|[http://markdurie.blogspot.com/2010/01/accentuate-positive-dr-muqtedar-khans.html статиятана д-р Дюри]|„Д-р Муктедар Кан е написал скорошен коментар („Обещанието на Мухаммад към християните”, 30декември 2009 г.), като призовава християните и мюсюлманите да „говорят и разказват положителни истории” едни за други и да се „въздържат” от взаимна демонизация. Той следва своя собствен съвет като разказва една хубава история за писмо, за което се смята, че е изпратено от Мухаммад до монасите от манастира „Св. Екатерина” на планината Синай в Египет...
+„...Позоваването на д-р Кан върху писмото от „Св. Екатерина” е подвеждащо и неуместно. Д-р Кан със сигурност би трябвало да знае, че научното мнение не гледа на този документ като оригинален. Той почти сигурно е фалшив, създаден за да допринесе за сигурността на християнските монаси от Синайския манастир. Това е причината, поради която документът не съществува в оригиналния си вид: оригиналното писмо никога не е съществувало. Всъщност самото съществуване на този документ е показателно за страха, под който монасите са живяли, както и не превземаемите стени на самата манастирска сграда. „
+„Д-р Кан трябва също така да знае, че това писмо е в конфликт с няколко точки от класическите ислямски източници, включително и с Корана.”
+„На базата на писмото от Синай, д-р Кан твърди, че християните „не са задължени да правят каквито и да е плащания , за да живеят в мир с мюсюлманите. При всетова той не споменава, че Коранът повелява налагането на данък (познат като„джизия”) върху завладените не-мюсюлмански народи  (Сура 9:29), като това се съдържа в ислямското законодателство. Освен това, макар в писмото да се твърди, че на християните им е позволено да поправят църквите си, консервативната ислямска позиция е, че не е позволено църквите да бъдат поправяни след завладяването. Това се основава върху Пакта от Умар, който е цитиран от много велики мюсюлмански анализатори и юристи. Несъмнено това изречение е било добавено в подправеното писмо, за да отблъсне трудностите, които египетските християни са имали при пребиваването си под условията на Шариат. Бележката, че християнските момичета не са задължени, да се омъжват за мъже мюсюлмани против волята им, не отразява намеренията на Мухаммад към синайските монаси от 7 век, а винаги присъстващия страх, който египетските християни изпитват и до днес, че жените християнки биха могли да бъдат принуждавани да сключват нежелани бракове с мъже мюсюлмани.”
+„В крайна сметка,именно авторитетът на Корана и на всеобщо признати източници като Пакта от Умар, са оформили ислямското право и са определили съдбата на милиони завладяни немюсюлмани през вековете – и това продължава и до днес. А не писма, държани от християни по манастирите.”
+„Всъщност ислямската политика по отношение на християните, евреите и другите завладяни народи не е оформена от Синайското писмо. Доста подвеждащо е предположението,че то е било или може да бъде разглеждано като не опровержимо доказателство за ислямската политика по отношение на не-мюсюлманите.” }}
+Документираната история на ислямско потисническо, нетолерантно поведение и отношение към немюсюлманите, без значение дали са вече завладяни или са изправят срещу усилията на исляма да разпространи властта на Аллах по целия свят, противоречи на такива съмнителни отклонения като „Хартата”. Виждаме доказателство за това и днес в безмилостните, убийствени преследвания на коптските християни от мюсюлманските чети в Египет, и в изследванията на общественото мнение в Средния Изток, които документират желанието на мюсюлманите да установят глобален халифат и открито да възстановят и приложат договора „dhimma”.
+По подобен начин,мирни наглед стихове в Корана трябва да бъдат разбирани в целия контекст на ислямската история и практика, както и четени крайно внимателно спрямо ислямската доктрина за [http://www.meforum.org/1754/peace-or-jihad-abrogation-in-islam анулирането] – учение от Корана, което твърди, че всеки път когато един стих от Корана сякаш влиза в противоречие с друг стих, стихът,„разкрит” по-късно в живота на Мухаммад „отменя” или замества – анулира и заменя – по-ранния стих. Например застъпниците за митичната илюзия за един „мирен, толерантен ислям” посочват Сура 2:62 като доказателство за своята позиция.
+{{Quote|{{Коран|2|62}}|Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят}}
+Обаче консервативният ислям разбира този стих, не като толерантност към немюсюлманите,но като доста различно нещо. Един задълбочен коментар върху Корана отбелязва следното:
+{{Quote|[http://www.jihadwatch.org/2007/06/blogging-the-quran-sura-2-the-cow-verses-40-75 Блогване на Корана: сура 2, "Кравата", аяти 40-75]|"Мюсюлманските коментатори не са склонни да разглеждат този пасаж като свидетелство за божествен плурализъм."
+Преводачите на Корана от арабски на английски [http://www.cmje.org/#002.062 Али и Пиктал], също и Асад, намират за необходимо да отворят скоба, която прави цитата да означава, че евреите и християните (както и савианите(сабеите), чиято идентичност е спорна) ще бъдат спасени единствено, ако станат мюсюлмани. А според [http://www.tafsir.com/default.asp?sid=2&tid=2189 Ибн Аббас], този стих се отменя от Коран 3:85:
+{{Quote|{{Коран|3|85}}|А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.}}
+[http://www.ashbrook.org/wp-content/uploads/2012/06/2004-Loboda-The-Thought-of-Sayyid-Qutb-PDF.pdf Кутб] смята, че стихът 2:62 се отнася само за времето преди Мухаммад да е донесъл исляма на света, мнение, което се поддържа от изказване на Мухаммад, записано от Табари, в което Пророкът на исляма казва,че християните, които са умрели преди неговото идване ще бъдат спасени, но тези, които са чули за него и при все това са отхвърлили пророческото му свидетелство, няма да се спасят.}}
 [[Category:Не завършени статии]]