Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване
Когато погледнем исляма, алкохолът е забранен/Харам и дори сурово наказание се очаква към онези, които го пият. Въпреки това, когато размишлявате върху исляма и го изследвате в сърцевината му, ще откриете неочакваното. Коранът и Сунната не забраняват алкохола, а опиянението. Мухаммад е пиел алкохолно питие наречено набид(набиз) и е извършвал очистване с него, както и неговите сахабета/сподвижници.
Исляма забранява употребата на Алкохол
Най-разпространеното твърдение е, че исляма забранява употребата на алхохол.
Отговор: Предоставяме лист, извадки от книгите по Фикх. Харамите (забранените неща) в исляма са:
1. Използването на повече вода от нужното при ритуалното измиване абдест и гусюл.
2. Да не се отвърне с “ЙерхамюкеАллах” на човек, койтo е кихнал и е изрекъл “Елхамдулиллях”.
Мюсюлманите са задължени от ислямския закон да се въздържат от консумация на редица определени храни. Според други, това е в името на здравето и хигиената, както и спазването на законите на Аллах. Следните храни и напитки са категорично забранени (харам) в Корана (2:173, 5:3, 5:90–91, 6:145 и 16:115):
- Месото от свине (свинско).
- Кръв.
- Алкохолни напитки. За вярващите мюсюлмани това се отнася и за подправки или течности за приготвяне на храна като соев сос, които може да съдържат алкохол.
Според Диянета не е позволено да се пие безалкохолната бира, която се продава на пазара, защото дори и 000,1% алкохол да съдържа в себе си, това я прави харам (забранена) за мюсюлманите. А според някои разследвания, които са напревени върху безалкохолната бира продавана на турския пазар, процент е повече от 000,26%.
a) Всички видове вода и безалкохолни напитки са Халал, с изключение на тези, които са отровни, опияняващи или опасни за здравето или съдържащи Не-Халал вещества.
Главно Мюфтийство в Република България за сартифициране и следене на халал(разрешени) продукти и списък на храни, които не съдържат харам(забранени) неща и т.н.:
Алкохолът е забранен за употреба с айет от Коран и Керим, както и с хадис на Расулюллах (с.а.с.). В Коран-и Керим Аллах казва: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумурите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!“ и в хадис на Мухаммед (с.а.с.) казва: „Това, което чрез голямо количество опианява, и малкото му количество е харам.“ По този въпрос учените нямат спор. Следователно храна или напитка, в която се съдържа алкохол, употребата й е харам. Изключение правят храни или напитки, в които се образува алкохол от само себе си, като например плодове, оцет и прочие, защото освен, че процентовото съдържание е малко, там няма и човешка намеса. Що се касае въпросът до храни и напитки, в които е добавен алкохол, това е харам колкото и малко да е количеството алкохол, защото хадисът не уточнява колко малко. Освен това Аллах(с.т.) нарича алкохола мръсен (неджис). Следователно употребата му чрез добавяне в храни прави самата храна мръсна. Не може да се твърди и, че алкохолът в храни и напитки, добавен отвън, се преобразува и става чист, защото алкохолът остава същият и не променя състава си.
Няма как да се твърди, че хората имат необходимост от употребяване на храни, съдържащи алкохол, защото в нашето съвремение има изобилие на храни, които са чисти и не съдържат алкохол.
Мюсюлманите не бива да употребяват храни и напитки, ако на етикета им е написано, че в тях се съдържа алкохол.
И Аллах знае най-добре.
Всички напитки, които съдържат алкохол на основата на етанол, са незаконни за консумация. Ако дадена сода съдържа алкохол, тогава би било незаконно да се консумира, независимо какво количество. Въпреки това силно бих посъветвал хората да проведат подходящо и задълбочено проучване за това какви съставки влизат в определен хранителен продукт, преди да стигнат до каквото и да е заключение относно неговата допустимост. Много хора имат неточна информация относно наличието на алкохол в някои широко консумирани газирани напитки и са били причина за объркване за много от нашите братя и сестри.
Всевишният Аллах знае.Забрана на (кхамр)
Коран
О, вярващи, виното(кхамр - в оригинал на арабски език), играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!
Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното(кхамр - в оригинал на арабски език) и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?
Причината за стиховете 5:90-91 в Корана е била напиванията на бъдещият халиф Умар ал-Хаттиб
Това очевидно е било много трудно за Умар бин Хатаб и той не му е обърнал внимание и е пил обилно, след което е пребил Абд-ур-Рехман бин Ауф с камилска кост толкова много, че е бил сериозно ранен. След това Умар каза стихотворение за убитите в битката при Бадр със следните думи:
„О,дяволите! Кладенците на Бадр носят толкова много тела на арабски младежи. Този син на Кабшах (Астагфируллах!) ни плаши с Възкресение и Съд! Как е възможно изгорени тела и мозъци, разпръснати в прахта, да бъдат съживени отново?! Как може Бог да възкреси нашите древни кости от нашите гробове?! Тогава как може да ни възкреси от деня на Страшния съд?! докато ям и задържам храната от мен!!"
Забележка: Абу Кабшах е известна предислямска фигура, която не е съгласна с начина на поклонение на идолите на Куреш. Тъй като Пророкът Мохамед (с.а.с.) се противопоставяше на Куреш и езичеството, затова без да се замисля и в нетрезво състояние, Умар бин Хатаб извърши сериозно богохулство, като го нарече "син на Кабшах" (астагфируллах).Тогава беше разкрит следният стих:
О, вярващи, виното(кхамр - в оригинал на арабски език), играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!
Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното(кхамр - в оригинал на арабски език) и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?Хадиси
Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „Кхамр беше забранен в малки или големи количества, както и всякакъв вид напитки, които опияняват.“
Абу Хурайра предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: "Който пие вино/Кхамр на този свят, той няма да го пие в отвъдното."
Ибн Умар съобщава, че Посланикът на Аллах (ﷺ) казва: Всяко упойващо вещество е забранено. Този, който пие вино(кхамр) на този свят и умре, когато е пристрастен към него, няма да го пие в следващия.
Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас каза: "Не поздравявайте никой, който пие кхамр."
От Ибн Умар се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „Всяко опияняващо вещество е Кхамр(вино) и всеки Кхамр е незаконен.“
Набид е била опияняваща напитка кхамр/(вино) според Корана и Сунната
Преди да бъде отменен стих 16:67 от Корана, виното е било позволено. В арабският език дума вино, не съществува. Думите използвани за вино са синонимните думи кхамр или набид. Тук под "палмите" се има предвид финикова палма, чиято плод е фурмата, от която се произвежда напитката набид.
Тафсир на Ибн Катир за Коран 16:67
Тафсир на Ибн Аббас за Коран 16:67
Тафсир на Ал Джалалейн за Коран 16:67
Хадиси показващи, че набида е бил позволен и опияняващ/кхамр, преди да бъде забранен
Ибн Аббас каза: „Който иска да счита за забранено онова, което Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.) смятат за забранено, нека смята Набид за забранено.“
Аллах разкрива стиха, в който Аллах забранява употребата на кхамр. В онези времена не се е пиел друг алкохол освен приготвен от фурми.
От Нуман бин Башир се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „От пшеницата става вино(кхамр), от ечемик – вино(кхамр), от стафиди – вино(кхамр), от фурми – вино(хкамр), а от мед – вино(кхамр).“
Предаден от Ан-Нуман ибн Башир: Пророкът (ﷺ) каза: от грозде се прави вино(кхамр), от сушени фурми се прави вино(кхамр), от мед се прави вино(кхамр), от пшеница се прави вино(кхамр), от ечемик се прави вино(кхамр).
Правилен превод от арабски език: Сюлейман бин Харб ни каза, Хамад бин Заид ни каза, от авторитета на Табит, от авторитета на Анас, който каза: Аз бях виночерпецът на хората, когато (алКхамр)/الْخَمْرُ беше забранен в къщата на Абу Талха, и нашето питие в този ден не беше нищо друго освен от фурми. Тогава един човек влезе при нас и каза, че виното/кхамр е забранено, и един глашатай извика към Пратеника на Аллах, Бог да го благослови и с мир да го дари, и ние казахме това. Боже, Бог да го благослови и мир да му дадеСтепен: Сахих (Ал-Албани) Сахих (Ал-Албани)(ﷺ).
Английският превод:Разказа Анас ибн Малик: Сервирах вино на хората в къщата на Абу Талха, когато беше забранено и този ден виното ни беше направено от неузрели фурми. Един човек влезе при нас и каза: Виното е забранено и пратеникът на Пратеника на Аллах (ﷺ) направи съобщение. Тогава казахме: Това е вестителят на Пратеника на Аллах (ﷺ)Джабир бин Абдула каза: "Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр." Ал-Амаш го разказа във формата на Марфу(Хадис, който, когато се предава, съдържа препратки към Мухаммад, се нарича Марфа. Това е моментът, когато веригата на предаване се връща към Мухаммад, т.е. всяко предаване от Пророка е марфу).
Беше разказано, че Джабир - което означава бин Абдуллах - казал: "Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр."
Беше разказано от Джабир, че: Пророкът (САС) каза: "Стафидите и сушените фурми са кхамр."
Анас бин Малик каза: „Докато се грижех за група хора, включително чичовците ми по бащина линия, а аз бях най-младият от тях, един мъж дойде и каза: „Кхамр е забранен.“ Аз се грижех за тях и им наливах фадих (ферментирала напитка от фурми). Те казаха: "Изляйте го" Така че го излях. "Аз (разказвачът) казах на Анас: "Какво е това?" Той каза: "Неузрели фурми и сушени фурми." Абу Бакр бин Анас каза: "Това беше тяхното вино/хамр в онези дни." И Анас не отрече това.
Набида отново става позволен, ако се употребява без да се напиеш/интоксикираш
Този хадис е съобщен от авторитета на Катада със същата верига от предаватели, която Пратеникът на Аллах (ﷺ) е забранил (приготвянето на) Набид, останалата част от хадиса е същата.
Ибн Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) казва: Бях ви забранил да пиете (и приготвяте) Набид в съдове, направени от кожа, но (сега) можете да го пиете във всички съдове, но не и пиете опияняващо.
Абдуллах бин Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава на Пратеника на Аллах (ﷺ), че казва: Бях ти забранил приготвянето на Набид освен в мех за вода. Но сега можете да пиете във всички съдове, но не пийте когато е опияняващо.
За да не бъде интоксикиращ/опияняващ, набида е пит от Мухаммад до 3 дни от направата му
Сунна
Други
Пророкът Мухаммад е пиел Набид
Сунитски хадиси
Беше разказано, че Ибрахим казал: „Няма нищо лошо в Набида Ал-Бухтуж(варен до редуциране една-трета, разреден с вода и след това е оставен да ферментира втори път)“
Шиитски хадис
عن عبد الرحمن بن الحجاج قال: استأذنت لبعض أصحابنا على أبي عبد الله عليه السلام فسأله عن النبيذ فقال: حلال
Пророкът Мухаммад е извършвал очистване с Набид
Сунитски хадиси
Арабският текст буквален превод: Мухаммад бин Башар ни каза, Абдул Рахман ни каза, Бишр бин Мансур ни каза от Ибн Джурай, от Ата(ислямски юрист 700-748), че той не обича да се измива с мляко и вино и каза, че таяммумът(пясък и пръст) е по-приятен.
(حَدَّثَنَا مُحَمَّدُ بْنُ بَشَّارٍ، حَدَّثَنَا عَبْدُ الرَّحْمَنِ، حَدَّثَنَا بِشْرُ بْنُ مَنْصُورٍ، عَنِ ابْنِ جُرَيْجٍ، عَنْ عَطَاءٍ، أَنَّهُ كَرِهَ الْوُضُوءَ بِاللَّبَنِ وَالنَّبِيذِ وَقَالَ إِنَّ التَّيَمُّمَ أَعْجَبُ إِلَىَّ مِنْهُ .)Шиитски хадис
ولا بأس بالتوضوء بالنبيذ لان النبي صلى الله عليه وآله قد توضأ به
Няма проблем при вземането на абдест с набид, тъй като Пророкът се е измил с него.Съдържание на Алкохол в любимата напитка на Мухаммад, Умар и другите сподвижници
Казах на Ибн Аббас: „Имам глинен съд, съдържащ Набид (т.е. вода и фурми или грозде) за мен и пия от него, докато е сладко. Ако пия много от него и остана с хората дълго време, страхувам се, че могат да го открият, защото ще изглеждам като пиян, каза: „Делегация на Абдул Каис дойде при Пратеника на Аллах (ﷺ) и той каза:"Добре дошъл, о, хора! Нито ще имаш позор, нито ще съжаляваш."..
Беше разказано, че Саид бин Ал-Мусайяб е казал относно Набид:
"Утайката е това, което опиянява."Разказано е, че Ибн Шубрума е казал:„Талха каза на хората от Ал-Куфа относно Набид: „Това е изпитание, при което млад човек може да се възползва, но стар човек може да бъде наранен.“ Ако имаше сватба между тях, Талха и Зубайд предлагаха мляко и мед за пиене. Беше казано на Талха: „Защо не предложиш Набид?“ Той каза: „Не бих искал мюсюлманин да се опияни заради мен.“
Умар бин Ал-Хатаб излезе при тях и каза: „Забелязах миризмата на напитка върху едни и други и той каза, че е пил Ат-Тила(сгъстен сок от грозде). Питам за какво той е пил, ако е, за да се напие, ще го бия с камшик. Така че Умар бин Ал-Хатаб, Аллах да е доволен от него, го бичува, изпълнявайки изцяло наказанието Хад.
Любимата напитка на халифа сподвижник Уммар ал-Хаттиб
Сунитски хадиси
Шиитски хадис
Други
В друга традиция/хадис се казва, че Умар ибн ал-Хаттаб е поискал набид, след като е бил намушкан няколко пъти от убийците си; той използва опияняващия набид за неговото упояване, което облекчава болката от прободните му рани. Разбира се, той умря от тях малко след това (пак там: 4.12). В друга традиция/хадис (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб отново е цитиран, този път като казва: „Ние пием от този набид напитка, която разгражда месото в стомасите ни, така че да го направи да не ни навреди.“ Разказвачът, Амр След това Меймун добавя, че е пил от набида на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб и откри, че е един от най-силните, които е попивал (пак там: 4.12).
В особено показателна традиция/хадис, пиян мъж е доведен при (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб за бичуване. Умар ибн ал-Хаттаб надлежно отмерва наказанието, след което мъжът се оплаква, че всъщност е пил от питието на Умар ибн ал-Хаттаб. Умар отговорил незаинтересовано „И какво от това?“, намеквайки, че това не е извинение за пиянството на мъжаДокато беше на смъртното си легло, Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар
Значението на „набид“ от арабски на английски
Всички посочени по-долу речници от арабски на английски език потвърждават, че نبيذ (набид) също означава „wine/вино“, макар за вино да се използва и خمر (хамрун/кхамр)":
Анализ на арабската дума نبيذ
Мюсюлманите твърдят, че Мухаммад не е пиел силно питие, а е пиел „набеез“, който смятат е съдържал нищожно количество алкохол. Както ще видим, Мухаммад е пиел набеез/набид, без значение дали Мухаммад е знаел, че набиддът е съдържал не малко количество алкохол.
Ще се позовем на определянията в най-добрите речници арабски речник - Лесан Ал-Араб и книгите на учените относно това твърдение. Ще видим също, че за думата вино се използват синонимите кхамр и набид.
وإِنما سمي نبيذاً لأَن الذي يتخذه يأْخذ تمراً أَو زبيباً فينبذه في وعاء أَو سقاء عليه الماء ويتركه حتى يفور فيصير مسكراً.
Превод: „Нарича се набеезен/набид, защото този, който го прави, взема фурми или стафиди, налива ги в купа или мех с вода и ги оставя, докато ферментира (يفور) и стане опияняващо (مسكراً).“От горното определение разбираме, че набида може да бъде опияняващ и причинява опиянение. В същия речник (Лесан Ал-Араб) لسان العرب четем следното:
(Lesan Al-Arab) لسان العرب
Превод: „Ентабазтуху (мин. време от ентабаза)…. приема се като набеезен/набид, без значение дали е опияняващо или не, пак са нарича набеезен/набид и алкхамр (силно питие), изцеденото от лоза също се нарича набеез. Набеезът/набида се нарича кхамр (силна напитка)“
От горното определение разбираме, че набида може да бъде опияняващ, както и че двете думи кхамр и набеез са взаимозаменяеми, т.е. те са синоними. Нека сега да видим какво казва речникът за думата кхамр (силна напитка).
والخَمْرُ ما أَسْكَرَ من عصير العنب لأَنها خامرت العقل.
وقال أَبو حنيفة: قد تكون الخَمْرُ من الحبوب فجعل الخمر من الحبوب؛ قال ابن سيده: وأَظنه تَسَمُّحاً منه لأَن حقيقة الخمر إِنما هي العنب دون سائر الأَشياء،
Превод: Алкхамр (силната напитка) - каквото е станало опияняващо от сока на лозата, защото е повлияло на ума.
На същата страница Абу Ханеефа أبو حنيفة казва, че Ал-Кхамр може да се добие от зърно…. Ибн Саядаху ابن سيده допуска, че всъщност ал кхамр се прави само от грозде, а не от нещо друго.
والعرب تسمي العنب خمراً؛ قال: وأَظن ذلك لكونها منه؛ حكاها أَبو حنيفة قال: وهي لغة يمانية.
وقال في قوله تعالى: إِني أَراني أَعْصِرُ خَمْراً؛ إِن الخمر هنا العنب
Превод: Арабите наричат лозата кхамрен; той каза: Мисля, че е така, защото е направена от него. Абу Ханеефа го казва и това е дума от йеменски език. В Коран 12:36 се казва: И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият от тях рече: “Виждам себе си (на сън) как изстисквам за вино. Алкхамр тук означава вино. (гроздови зърна)
الخَمْرُ) القاموس المحيط)
الخَمْرُ: ما أسْكَرَ من عَصيرِ العِنَبِ، أو عامٌّ،
Превод: Ал-кхмру: каквото е станало опияняващо от пресоването на грозде или по принцип.
Както виждаме от горните две определения, и Ал-Кхамр, и Ал-Набеез се оставят за производство в течна форма, но ал-набеез/набид може и да не бъде опиянияващ в зависимост от броя на дните, докато ал-кхамр е винаги опияняващ.
Друг е въпросът, че Абу Ханифа смята, че ал кхамр се прави само от пресоването на грозде(лоза) и всяко друго нещо не се смята за кхамрен. С други думи всяка друга форма се смята за набеез/набид, понеже не се прави от лозата (грозде), дори ако е не е опияняващ.
Не малко съдържание на алкохол в напитката Набид, която се пие до третият ден, както Мухаммад е препоръчвал
Най-разпространено е ислямското мнение днес, че Набида на Мухаммад не е съдържала алкохол, защото е бил изконсумиран до 3-ят ден от направата, по пример на Мухаммад и за 3 дни няма как да има алкохол, поради липса на ферментация. Тук ще разгледама, дали и науката е съгласна с тези аргументи.
Мюсюлманите смятат, че напитката на Мухаммад и сподвижниците, не е ферментирала
Хадис с допълнително обяснение от преводача
Айша каза, че когато Божият Пратеник бил попитан за Бит, което е набид от меда, той отговорил: „Всеки ликьор, което е опияняващо, е забранено„
(Бухари и Муслим.)
- (добавка от преводача, която липсва в оригинала на арабски език)Набид е напитка, приготвена традиционно от фурми,но и стафиди, мед, пшеница, ечемик и т.н. Съставките се накисват във вода в съд и при условие, че напитката е използвана преди ферментацията, това е законно.
Ферментацията е задължителна
Ферментацията наистина е магията, която се играе в производството на вино. Ако се остави на самотек, мъстта или сокът ще започнат да ферментират естествено в рамките на 6-12 часа с помощта на диви дрожди във въздуха.
Ферментацията превръща захарите в алкохол
...
2. Етанолова ферментация/алкохолна ферментация. Дрождите разграждат пируватните молекули - продукцията от метаболизма на глюкозата (C6H12O6), известна като гликолиза - в нишестета или захари до молекули алкохол и въглероден диоксид. Алкохолната ферментация произвежда вино и бира.
...
Какви са различните етапи на процеса на ферментация?
В зависимост от това какво ферментирате, процесът може да има няколко етапа.
Първична ферментация. В тази кратка фаза микробите започват бързо да работят върху сурови съставки като плодове, зеленчуци или млечни продукти. Наличните микроби или в заобикалящата течност (като саламура за ферментирали зеленчуци) пречат на гниещите бактерии да колонизират храната вместо това. Дрождите или други микроби превръщат въглехидратите (захарите) в други вещества като алкохоли и киселини.
Вторична ферментация. В този по-дълъг етап на ферментация, който продължава няколко дни или дори седмици, нивата на алкохол се повишават и дрождите и микробите умират и наличният им хранителен източник (въглехидратите) става все по-оскъден.
...
Алкохолната ферментация протича на два етапа: бурна и тиха ферментация. Бурната ферментация трае 6-7 дни и се характеризира с бързо разграждане на захарите..
Фурмите съдържат повече захари от гроздето и другите плодове
Фурмите(date на английски език), съдържат повече от 3 пъти повече захари от гроздето(grape на английски език):
Колкото повече захари има, ферментацията е по-бърза/силна
Да, процесът на ферментация превръща гроздовия сок във вино и го прави алкохолен. Процесът зависи от маята и захарта. Дрождите метаболизират (изяждат) захарта в гроздовия сок и я превръщат в етанол (алкохол).
ПО-ДЪЛГАТА ФЕРМЕНТАЦИЯ ОЗНАЧАВА ЛИ ПОВЕЧЕ АЛКОХОЛ ВЪВ ВИНОТО?
Не. Нивото на алкохол във виното зависи от началното ниво на захар в гроздето. Колкото по-зряло е гроздето (повече захар), толкова повече храна трябва да изядат дрождите и да се превърнат в алкохол.
От много узряло грозде от горещи райони се правят високоалкохолни вина. Едва узряло грозде от хладни райони прави нискоалкохолни вина.
Високата температура спомага за по-бърза ферментация
Висока температура в района на г. Мекка
...
Мекка не е точно на брега, но се намира почти в равнината, на 300 метра (985 фута) над морското равнище и на запад от планините, така че е горещо и през цялата година, всъщност дори е по-горещо от Джеда, особено през лятото, когато високите температури обикновено са около 43/44 °C (109/111 °F).
Влажността е по-ниска, отколкото на брега, но комбинацията от влажност и температура прави жегата потискаща. Мека е много горещ град, всъщност през деня температурата обикновено надвишава 40 °C (104 °F) за няколко месеца, от май до септември; има около 300 дни с повече от 32 °C (90 °F) на година, а средната дневна температура за цялата година е 31,8 °C (89,2 °F). Най-високият рекорд е 51,4 °C (124,5 °F), поставен през юни 2012 г. Следователно Мека е един от най-горещите големи градове в света.
Средно време, температура, валежи, слънчево греене]
Съдържание на алкохол при ферментация от ден 1 до ден 3
Ферментация на ябълка, грозде и портокал, при 30 градусова температура
Ясно се вижда, че любимата напитка на Мухаммад и сподвижниците му, която е консумирана до 3-ят ден от направата и е съдържала не малко количество алкохол. В тази таблица се вижда, че плодовете грозде, ябълка и портокал съдържат алкохол дори и в ден 2(от 2,17 до 4,72 градуса), а в ден 3(4.23-5,81 градуса алкохол).
Фермантация на сайдер
Може да достигне алкохол от 2% след 12 часа.
Ферментация на гроздова муст
Алкохола във ферментирала гроздова мъст, може да достигне 10.2 градуса алкохол за ден и половина при 30 градуса температура.
Съдържанието на алкохол във вино направено от фурми от ден 1 до ден 3 от направата му, се очаква да бъде по-високо от показаните, заради три пъти повече съдържание на захари от на гроздето.
Липса на правен консенсус в ранните ислямски школи/мазхаби относно Набида и забраната за консумиране на алкохолни напитки
Ислямските мазхаби са били объркани относно употребата на Набид, който се консумира до третият ден от направата му, защото ясно са осъзнавали, че също съдържа на малко количество алкохол и може да опияни/интоксикира при употреба в големи количества.
Спор между ислямските мазхаби
Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата. Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.
Както трябва да стане ясно от предходната дискусия, е имало значително разногласие сред ранните юристи относно правния статут на алкохолните напитки. Маликите и Шафиите насочват практиката на хиджази за забрана на всички упойващи вещества във всякакви количества. Позицията на Малики беше основно основано на аналогичен анализ на 5:90-1, който свързва кхамр към всички интоксиканти, докато Шафиите се основават на поредица от традиции които недвусмислено подкрепят широка дефиниция на кхамр. Това не е да се каже, че Маликите са отбягвали традициите или че Шафиите са игнорирали аналогия; те просто подчертават различни аспекти на едно и също доказателство. За разлика от това, ранните юристи на Ханефи, базирани в Куфа школата, първоначално защитаваха ограничената забрана за алкохолни напитки, произведени от грозде и фурми. Всички други напитки се считат за допустими, стига да не са били консумирани до степен на опиянение. С това отличие имайки предвид, че ранните ханефити са смятали последната чаша, която тласка човек над ръба на трезвостта като уникално проблематичен. ... Бехнам Садеги твърди, че проблемът с алкохолните напитки не бяха типично юридическо разногласие; по-скоро имаше морални последици, тъй като други юридически училища свързваха консумацията на алкохол до поквара и загуба на честност. Садеги цитира редица проблеми с подобни морални последици, като временен брак (мута), смяна на пари, музика, анален секс с жени и магьосничество. Това бяха особено тежки въпроси, често цитирани в полемиките за дискредитиране на правни доктрини, свързани с отделни градове.
Ханефи мазхаб
Школата Ханефи, в исляма, най-голямата от четирите сунитски школи на религиозното право, включваща правните становища на древните иракски школи на Куфа. Правната школа Ханафи (мазхаб) се развива от ученията на теолога Имам Абу Ханифа (ок. 700–767 г.), разпространени от неговите ученици Абу Юсуф (умрял 798 г.) и Мухаммад ал-Шайбани (749/750–805 г.) и се превръща в доминираща система на ислямска администрация за Абасидите и османците. Въпреки че школата Ханефи признава Корана и хадисите(разкази относно живота и изказванията на Мухаммад) като основни източници на правото, тя е известна с широкото си разчитане на систематично разсъждение. В момента училището преобладава в Централна Азия, Индия, Пакистан, Турция и страните от бившата Османска империя.
Подходът на ханефитите към забраната се различава в редица важни неща от този на Маликите и Шафиите мазхабите. Първо, по същество, ранните ханефити подкрепят тясната забрана, настоявайки, че Заповедта на Корана срещу кхамр, формулирана в 5:90-1, е ограничена към ферментирал неварен гроздов сок. Те признават, че кхамр е незаконен във всички количества, но отказват да разширят тази абсолютна/строга забрана за други интоксиканти. Второ, позицията на ханефитите се развива от стеснена към обща забрана за разлика от относително статичните позиции на Малики и Шафии. Тази еволюция е обсъдена от Н. Хайдер / Ислямско право и общество 20 (2013г.) 48-89 по-долу и изглежда е мотивиран от постоянните критики на правните училища и моралната стигма, свързана с консумацията на алкохолни напитки. Ханефитите отговориха на този натиск, като (а) се опитаха да отделят място за своята позиция в правния пейзаж, (b) разработване на средство за промяна на тази позиция за подравняване с другите юридически училища.
A) Първоначалната позиция на Ханефитите
Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани
Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр. Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората.„Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.
Абу Джафар ал-Тахави(853г.–933г. е египетски арабин ханафитски юрист и традиционалистки теолог. Той учи с чичо си ал-Музани и е бил шафитски юрист, преди да продължи към ханафитската правна система.)
В кратко обсъждане на интоксикантите подчертава основните различия на мнение в мазхаба на Ханефи. Напитките на основата на сок събират най-висока степен на училищен консенсус, като кхамр е тясно дефиниран като неварен гроздов сок, който започва да бълбука (естествено) и придобива пяна. Докато Абу Ханифа и ал-Шайбани изискват присъствието на мехурчета, така и пяна, повечето ханефити са на страната на Абу Юсуф (182/798), който смятат мехурчетата за достатъчно доказателство за ферментация. Готвенето има съществено значение за правната ситуация, особено ако води до загубата на две трети от първоначалния обем гроздов сок. Това в случай, че сокът е бил трансформиран в изцяло ново вещество, което може да ферментира в законна опияняваща напитка. Това мнение изрично се приписва на Абу Ханифа и се противопоставя на това на Мухаммад ал-Шайбани.
Ал-Тахави счита за законна всяка напитка на водна основа като набид(ферментира с плодовете) и наки(плодовете за извадени), произведен от източник, различен от грозде/фурми (напр. мед, зърно), независимо от неговите физически характеристики (напр. мехурчета, пяна) или производствени методи (напр. готвене). Когато се правят такива напитки от грозде/фурми, от друга страна, правната ситуация е по-проблематична.
Абу Ханифа се свързва с мнението, че тези вещества са осъдителни (макрух) и трябва да се избягват, след като са узряли и започнали да бълбукат. Абу Юсуф и ал-Шайбани са съгласни с това решение, но ал-Шайбани отива крачка по-далеч и твърди, че „консумацията на [всяка напитка], която опиянява в големи количества, трябва да се избягва.” Той обаче не прави тези напитки незаконна, заявявайки, че „Аз не забранявам такава напитка.“ С други думи, ал-Шайбани е описан като съветващ срещу всякакви упойващи вещества макар и без да изисква пълна забрана. ат-Тахави характеризира мнението на ал-Шайбани като доминиращ възглед на Ханифа мазхаба. Тъй като Ханефитите (в този момент) все още считат опияняващият набид за допустим (макар и обезкуражено), те ограничиха наказанието до тези който го е пиел до степен на опиянение.
Дефиницията на опиянение, следователно, е била основна грижа. Според Ал-Тахави, Абу Ханифа и Ал-Шайбани, опиянение възниква, когато човек не може да разграничи земята от небето и човека от жена, докато Абу Юсуф свали летвата до просто промълвяване на реч. Той отбелязва, че последното определение се поддържа от мнозинството на ханефитите. Трябва да се отбележи, че пълното наказание в Корана беше санкционирани за консумация дори на най-малкото количество кхамр. В случаи, свързани с интоксиканти на водна основа като набид и наки, въпреки това наказанието се прилага само в случаите на пияно състояние.
Б) Ханефитска прегръдка на общатата забрана
Абу Бакр Мухаммад ибн Ахмад ибн Абу Сахл ал-Сарахси известен още и като Шамс ал-Аимма
..Ферментирало неварено грозде сокът е кхамр, което е незаконно във всякакви количества и ритуално нечисто. Неварените набид и наки, направени от стафиди или сушени фурми, са допустими, стига да останат сладки и да не са се засилили. Веднъж станали силни напитки, има разлика в мненията вътре в училището на ханефитите, ал-Сарахси клони към забраната, но също така признава, че такава вещества не са строго кхамр. Обръщайки се към готвените вещества, ал-Сарахси потвърждава доминиращото мнение на Ханафи, че ако гроздето и фурмата соковете се готвят, докато се редуцират до една трета от оригинала обем, те остават законни, дори ако впоследствие ферментират в опияняваща напитка. Напитки на водна основа, получени от стафидите и сушените фурми трябва да се готвят само на ниска температура за a кратък (неопределен) период, преди да придобият същото безусловно законност. Упойващи вещества, извлечени от други източници (напр. зърно, мед) също са законни, защото са по-близо до храната, отколкото до пиенето. Ал-Сарахси отбелязва, че няма окончателна текстова основа за класифицирането на тези вещества като кхамр. Традиции, които изглежда свързват кхамр към източници, различни от грозде или фурми, подчертават сходство в ефекта вместо идентичен правен статут. ... По-конкретно, той твърди, че способността на кхамр да опиянява не означава непременно, че всички интоксиканти са кхамр. Понякога една дума конкретно се отнася до отделен тип обект с определена характеристика. Думата шарен (аблак), например, конкретно се отнася до кон, който е на петна черно и бяло. Директно е свързан с тази цветова характеристика и не може да се използва за описание на a кафяв или сив кон. Това обаче не означава, че думата може се прилага към всички обекти с черни и бели петна. Част от облеклото който е на петна черно и бяло никога няма да се нарече шарен. В по същия начин, само защото хамр е кръстен на способността си да затъмнява (йукхамир) интелектът, не следва, че всички вещества, които замъгляват интелекта са кхамр. Такова твърдение би изисквало окончателно текстово доказателство. Той отбелязва, че нито един филолог, нито на Пророкът - най-ясният и ясен говорител на арабски език - някога свързва думата кхамр с вещества, различни от тези, получени от сурово грозде и фурми. Това би било доста лесно да се направи и би уредил въпроса веднъж завинаги. Ал-Сарахси също се опитва да разграничи кхамр от другите интоксиканти, като подчертава уникалната му сила да принуждава хората да пият до излишък. Той твърди, че желанието за пиене нараства с всяка глътка кхамр, така че дори и най-малкото количество има ефект за насърчаване на тези качества, посочени 5:91 като причини за забраната (напр. вражда и отвличане на ума от помненето на Бога). Мляко и други законни вещества, от друга страна, не принуждават хората да пият все по-големи количества. Що се отнася до законните упойващи вещества, ал-Сарахси твърди, че тяхната грубост и дебелина действа като естествена бариера срещу интоксикация, тъй като прекомерната консумация причинява главоболие и дискомфорт. Тези напитки се използват предимно за да помогне на хората да ядат особено труден вид камилско месо. И накрая, той прави аналогия между некхамр интоксиканти и наркотични растения, които са законни в умерени количества толкова дълго като не се консумират до опиянение.
Ал-Маргинани(философ, ислямски теолог , законовед-Фикх, получил титлата Шейх-ул-ислам)
Той описва кхамр като единствената субстанция с капацитет да принуди хората да пият до прекомерно количество и единственият изрично забранени в Корана. В отговор на аргументи, които обобщават значението на кхамр въз основа на традицията за „две растения“ и традицията на „всички опияняващи вещества“, ал-Маргинани предлага версия на „пъстрия“ аргумент на ал-Сарахси, в който той отхвърля твърдението, че всяко опияняващо вещество напитката е хамр.
Паралелите между ал-Маргинани и другите ханафи юристи обсъдени в това проучване се разбиват по отношение на фурми/стафиди
Сунната(хадиси) показващи, че опиянението или пристрастяването е забранено, а не консумирането на алкохол
Който е пристрастен към кхамр, няма да влезе в рая
Не пиенето на алкохол е пречка за рая, а напиването:
От Абу Дарда се предава, че Пророкът (мир на праха му) е казал: "Никой, който е пристрастен към кхамр, няма да влезе в рая."
От Абу Дарда се предава, че Пророкът (ﷺ) е казал: "Никой, който е пристрастен към виното/кхамр, няма да влезе в рая."
Пристрастеният към кхамр, няма да го пие в рая
Кхамр е напитка, която се произвежда и консумира, за да бъде опияняваща, а опиянението е забранено. Само пристрастилите се към опиянението от кхамр, няма да пият опияняващо питие в рая:
Ибн Умар съобщава, че Божият Пратеник казва: „(كُلُّ مُسْكِرٍ خَمْرٌ وَكُلُّ مُسْكِرٍ حَرَامٌ) - Всичко опияняващо е кхамр и всичко опияняващо е забранено (добавката: "вещество" е от преводача на английски език и липсва в оригинала). Който пие кхамр на този свят и умре, когато е пристрастен към него, без да се е разкаял, няма да го пие в онзи.”
Ако някой се напие три пъти - бой с камшик, ако се напие четири пъти - смърт
Пиенето на алкохол, не се наказва според шариата(ислямско право), а напиването:
Още ислямски учени са смятали за забранено само опияняването
Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава набид или кхамр, като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено. Сега ще разберем, че дори учените са смятали за забранено само това, което опиянява, а други са разрешавали да се пие малко количество от него, при условие, че човек не трябва да се напива, тъй като силната напитка (алкхамр) сама по себе си не е забранена. Забелязваме също така, че забраната за ал-кхамр идва по-късно, 13 години след първото послание на Мухаммад. Това означава, че първоначално е било законно Мухаммад да пие опияняващо ал-кхамр или набид, особено при положение, че определението за ал-кхамр по това време не е било окончателно, както видяхме, че някои са използвали думата „сакаран“(опияняващо)“ и за набида. Мухаммад е продължил да пие от същата напитка Набид в направата до три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние. Явно Мухаммад не е предполагал, че и новата любима напитка, съдържа не малко количество алкохол и може да опияни, а от там и ще създаде объркване из последователите му, защото той все пак е консумирал и извършвал дори очистване с Набид.
Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс
Утмани се занимава с пиенето на „силен опияняващ набид“ (ал-набидх ал-схадис алмускир) от втория халиф Умар ибн ал-Каттаб. Това има огромни последици за сунитско-шиитските отношения. Позицията на Деобанди относно дванадесетия шиизъм се основава на твърдението, че Шиити обвиняват старши сподвижници в консумация на алкохол. Утмани защитава действията на втория халиф Умар ибн ал-Каттаб:
Наджам Хайдер - асистент професор по религия в колежа Барнард в Ню Йорк
- (а) Като има предвид, че кхамр е много рядък в Медина, защото трябва да се внася от Сирия, набид е често срещан. тъй като случаят е такъв, бихме очаквали набид да бъде посочен по име (в текста на Корана), ако е забранен. фактът, че се споменава хамр показва конкретна забрана, а не обща;
- (б) Бог редовно забранява един артикул от една категория, като същевременно позволява полза от друга. Така, можем да видим памук дрехите са разрешени за мъже, докато копринените дрехи не са; камилското месо е законно, докато свинското месото не е. По същия начин набид е разрешен, но кхамр не е;
- (c) Обектите съществуват на земята, които ни дават вкуса на рая. Те не са идентични с небесните си еквиваленти, но са подобни и служат за увеличаване на желанието ни за небето. Бог е обещал кхамр на небето и обектът, който го приближава в този свят, е набид;
Шейх Юсуф Уелтч
Други видове алкохол също са строго забранени, освен ако не отговарят на следните пет критерия:
- Не е пиян с намерение за опиянение;
- Не е пиян до степен, която би се опиянил;
- Не е пиян по начина, по който се пие алкохол;
- Неговото присъствие, не трябва да е напразно(لغو/без неосъзнато говорене);
- Това не е директната точка на удоволствието.
Д-р Хатем Ал-Хадж
Декан на Колежа по ислямски изследвания в университета Мишка и член на Постоянния комитет за фатва към Асамблеята на мюсюлманските юристи в Америка.
„Ако алкохолът падне във вода и се промени, тогава някой го изпие, той няма да пие кхамр и хадд (наказанието) няма да бъде оправдано за него, тъй като не е останало нищо от неговия вкус, цвят или мирис.“
Ал-Шайкх Низам, Ал-Фатфа ал-Аламгирийа
Компендиум от правни становища, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/1658-1707), тази работа е съставена под ръководството на Шейх Ниам от Бурханпур (1089/1678), който ръководи група от над четиридесет експерти, всеки от които допринася за това, което беше относително уникален проект за времето си:
Факхр ал-Дин ал-Хасан бин Мансур Кадикхан (593/1196)
Фетфа Кадикхан, съвременник на ал-Маргинани от Трансоксания.
Шейх Ас-Сарахси известен още като Шамс ал-Аимма
Ето защо той [първоначално] се намръщи и върна напитката; но тогава той се страхуваше, че хората ще си помислят, че това е харам и той взе го обратно и го изпие. Това показва, че няма нищо лошо в пиенето на силен набид. Нека не се твърди, че [Пророкът] се е намръщил поради неговата киселинност; едва ли би било подходящо да се даде на жаден поклонник да пие оцет. Така знаем че той се намръщи поради неговата интензивност. Тук има по-дълбока символика: кхамр(силно алкохолна напитка) е обещан на вярващите в задгробния живот, както Бог казва, „и реки от кхамр, вкусни за него пиячи (47:15). Следователно е необходимо в този свят да съществува допустима форма от този вид, която да служи за пример, така че да може да се знае чрез пряк ефект точно колко вкусно ще е. Това ще доведе до вълнение за него, тъй като това, което е допустимо в този свят служи като модел за това, което е било обещано в обителта на задгробния живот.
Не виждате ли това,че когато Бог обещава на вярващите, че ще пият от злато и сребро от чаши в задгробния живот, че той им позволява да изпитат нещо подобно - пиенето от чаши, направени от стъкло и кристал? За да подсилите тази точка чрез друг пример: свещеният закон (шарк) е забранил кхамр без съмнение като тест; тази цел може да бъде реализирана само след като [човек има] знание колко приятно е [кхамр] и така че въздържането от него има своето [желано] въздействие […] върху реалността на това удоволствие и не може да стават известни чрез описание; може да се познае само чрез вкус и директен ефект. Следователно трябва да има допустима напитка от същия вид, която позволява удоволствието да бъдеш познат чрез опит (таджриба). Това е целта зад забраната на кхамр и как може да бъде реализирана. Това важи и за всички забрани, като изневярата и други. Трябва да се отбележи, че кхамр е забранен както в малки, така и в големи количества, защото малки количества от него никога не са достатъчни. Що се отнася до тези [други] напитки, те имат грубост и интензивност, което означава че [пиене] в малки количествата не водят до пиене на големи количества. Ето защо малки количества от тях са допустими, въпреки че са описани като интензивни/силни и [само] това количество, което опиянява, е харам/забранено.Шейх Халид ел-Гинди, обучен в ал-Азхар
Лак Аллахум Йафкайуун, излъчен по египетския канал DMC - [15 ноември 2017 г.]
Ел-Гинди не е първият учен на Ал-Азхар, който провежда дискусия относно алкохола в исляма към медиите. Всъщност Ел-Гинди, съюзник на ал-Хилали, се намесваше в дебата, иницииран от негов колега като акт на солидарност. Защо учени като тези вземат дебатите по силно стигматизирани теми, обикновено пазени от гласност и скрити от ислямските семинарии (медресета) за обществеността, не са напълно ясни и когато все пак биват питани за собствените си възгледи, Ел-Гинди и ал-Хилали твърдят, че личните им убеждения остават в строго съответствие с мюсюлманската ортодоксия – т.е. алкохолът във всичките му форми и варианти е абсолютно забранен.
Най-вероятно тези актове на предавания имат за цел да разрушат хегемонистичните дискурси по темата, които постулират исляма да има само една единствена, единна позиция по отношение на алкохола. По подобен начин този документ служи като намеса, целяща да разруши хегемонистичните дискурси около това какво означава да си мюсюлманин. Твърдението „Мюсюлманите забраняват алкохола“ е валута и често се приема за основен белег на мюсюлманството.
Приведените доказателства в този документ от известни учени от Ал-Азхар(един от най-титулуваните ислямски университети), дава възможност за по-пълна деконструкция на подобни обобщения за това какво трябва да мислят и да бъдат мюсюлманите, като демонстрира
че фикхската традиция – най-висшата проява на ислямската наука – просто не предоставя недвусмислена подкрепа за тези предположения.
Законна и незаконна масова употреба на алкохол през вековете
Халифите са били пристрастени към напиването и пиели масово по запои
Някои персонажи са използвали Набид ферментирал до 3 дни, по пример на Мухаммад, какво смята Ибн Калдун:
Боза в Дегестан
богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.
...
Описание на „Крепостта Койсу“ разположен на шест часа от Ендирей, който той посети през 1666 г., османският пътешественикът Евлия Челеби пише: „В този град . . . те не пият никакви вино или спиртни напитки. Те не знаят за всички средства за интоксикация, но разпуснатите [хора] пият кумис и бoза11(11Боза е дефиниран в Болшой советской энциклопедия [Голямата съветска енциклопедия] така: „боза (тур.) напитка, приготвя се от просо, елда или овесено брашно,като бира, но без хмел. Бозата съдържа 4-6% алкохол. Бузата е разпространена в Крим, в Кавказ и в по-малка степен в Туркменистан. В Дагестан също беше така приготвен с помощта на хмел.).
...
Бузата не е напълно ферментирала и дори децата я пиеха.
...
Ако известен теолог в Дагестан използва алкохолни напитки и намери оправдание в рамките на ислямския закон, тогава може да се заключи, че част от населението също имаше склонност към пиене на боза. Съвременник на Хасан, Абу Бакр ал-Аймаки (ум. 1791 г.), който имаше приятелски отношения с него, написа: [писмо на ученик за съвет относно определения относно набид] — правно есе, което разглежда въпроса за набид, разбиран като буза в Дагестан. Абу Бакр пише работата си през 1777 г. с намерението да изкорени практиката на някои учители и техните ученици относно допустимост за пиене на набид.
...
Улемите(пазителите, приносителите и тълкувателите на религиозното познание, на ислямската докрина и право), споменати по-горе, са сред признатите дагестанци богословски авторитети. В същото време някои от тях останаха в контекста на местната култура на пиене и са използвали боза, без да смятат това за противоречие с религиозното норми. Наличието на гореспоменатите есета от ал-Аймаки, ал-Салти и ал-Авари посочва уместността на въпроса за употребата на определени видове алкохолни напитки. Правни решения не бяха наложени без причина, точно както не са писали дълги юридически есета без необходимост.
...
Това става ясно от информацията, предоставена от горепосочените Хасанилав, че забраната на Гази-Мохамед за пиене на алкохол
въвежда се постепенно; възможно е да е действал според пример на пророка. Отначало беше разрешено използването на слабоалкохолна буза и тогава беше въведена пълна забрана. За характеристика на първия етап от борбата на Гази-Мохамед срещу алкохола следното случаят е фрапантен. Когато търговци от Гимри отидоха в Дербент за текстил се обърнаха към имама с въпроса: „Възможно ли е позволи ни да пием малко? Гази-Мохамед ги посъветва да обжалват на местния молла.."
...
В обобщение можем да стигнем до следните изводи. Въпреки фактът, че жителите на Дагестан следват Шафиитския мазхаб, в които производството и консумацията на алкохолни напитки е забранено, има многобройни съобщения, че през седемнадесети през първата половина на деветнадесети век те са произведени и използвани. Такъв е и случаят с виното, което беше забранено от всички мюсюлмански правни училища. Някои дагестански богослови пиеха набид(буза), намирайки оправдание за това във факта, че са последвали ханафитския мазхаб по този въпрос. В класическите произведения представители разрешено пиенето на някои форми на алкохолни напитки в неупойващи дози.
Може да се изтегли тук -> https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan
Алкохол в Османската империя
Периодични забрани на алкохола
...
Антиалкохолните кампании продължили - на приливи и отливи - и при наследниците на Сюлейман І. Вторият им голям пик се отнася към ХVІІ в., когато с голямо влияние в живота на империята се сдобило движението на т.нар. кадъзадели– “фундаменталистки” настроените джамийски проповедници, които ратували за реставрация на “автентичния” ислям, неопетнен от каквито и да било иновации и “невернически” влияния (а виното, разбира се, минавало за пар екселанс “неверническа” напитка). Патосът на тази проповед допадал на мюсюлмани от най-различни социални прослойки- от най-окаяни представители на низините до хора от самите върхове на османската държавна пирамида.
...
Разбира се, както подчертават изследователите, нито заповедта от 1670 г., нито всички други предшестващи или последвали я антиалкохолни разпоредби, успели да пожънат някакви впечатляващи резултати. Макар и с известни затруднения или временни прекъсвания, търговията с вино продължила, тъй както продължило и функционирането на механите. Всъщност самият факт, че от столицата непрекъснато се разпращали фермани, с които се заповядвало ликвидирането на механите в този или онзи град или регион, ясно говори за невъзможността да бъде въведен един повсеместен “сух режим”, особено в европейските провинции на империята. Както справедливо отбелязал през 60-те г. на ХVІІ в. пътешественикът Джон Ковъл, таверните не само оцелявали, но дори се множали благодарение подкупничеството на местните власти и с тяхното мълчаливо одобрение – одобрение впрочем напълно разбираемо, като се има предвид, че сред балканските мюсюлмани винопиенето се ползвало с все така висока популярност. Във всеки случай, за пиещи или пияни турци се споменава често и в пътешественическата книжнина от интересуващата ни епоха, и в докладите, които изпращали до Римската курия резидиращите в българските земи висши католически духовници.[31] Нещо повече, изворите подсказват за наличието тук-таме дори на мюсюлмански механи.
...
Обаче оценяването на антиалкохолните декрети като пълен управленчески провал би било прибързано. В действителност държавата едва ли се надявала, пък и едва ли искала веднъж и завинаги да се справи с алкохолния проблем. Показателно за двойния стандарт, към който се придържали във винената си политика османските власти- и то не само на местно, но и на централно ниво- е например обстоятелството, че султан Мурад ІV (1623-1640), който се изявил като един от най-яростните проводници на антиалкохолните мерки, сам се славел като голям почитател на виното.
Олга Тодорова - Институт за исторически изследвания - БАН]
Боза
От друга страна, силно ферментиралата кисела боза изглежда редовно се сервира на клиентите в обстановката за пиене на боза. Боза- къщи май има повече паралели с винените къщи, отколкото всяко друго обществено място. Клиенти на кисела боза са били еничари и особено пристанищни работници, като носачите и гребците.
...
..между армейския еснаф и снабдяването с боза на войниците се повтаря тема в този разказ, която се появява в няколко различни контекста. Някои конкретни примери от описанията на Евлия и свързаните с тях анекдоти могат да бъдат категоризирани в основните заглавия на видовете боза и къде се продават: ползите за здравето от сладката боза; легендата за покровител на бозарите (bozacı) и служещите във войската; пристрастяването на еничарите към киселата боза; общи черти на бозарите с винарните като шумни места за хапване и пиене и други боза клиенти сред рифовете като носачи, гребци и измамници.
...
Сладка боза
Под темите за разликата между сладка и кисела боза, физическото въздействие върху потребителите, ползи и проблем с алкохолното съдържание Евлия споменава за съществуването на няколко разновидности на сладката боза, консумирана през други места, като оризовата sübya на Египет или вида maksıma в Крим. Пътешественикът съобщава, че в Истанбул производителите на сладка боза имат 40 магазина и 105 работници. Те правят вид бяла, млечна боза от текирдагско просо. Наподобява чаша сладка напитка, напоена с розова вода. Толкова е плътен че майсторите често го поставят в бродирана кърпа, за да го тестват, и дори не a капка изтича през дупките на бродерията. Сладката боза е бяла, гарнирана с плътен слой (каймак), и който го пие, ще намери живот. Дори ако
човек изпие 10 халби (çömçe) от него, те пак не се напиват.
...
Кисела боза
За втората категория, тоест алкохолната кисела боза, Евлия подчертава, че:„Пиенето на боза като цяло не е забранено, но напиването е забранено и правните становища формулират този въпрос като такъв.” Но този въпрос не беше съвсем прост, тъй като bozacı също смесваха с вино в своите порции, дори ако бозата им беше сладка.
...
Евлия Челеби казва: Няма по-важни занаятчии от армията, отколкото ковачите, готвачите, бръснари и бозаджиите.
В различен контекст Евлия Челеби въвежда анекдот, който подкрепя пристрастеността на еничарите към бозата: Докато еничарите бяха изключително бунтовнически, замъкът Шах Ахичка в Ерзурум е обсаден от Иран. По време на това събитие, не беше възможно да се изведе нито един еничар от мейханите..
...
Евлия Челеби започва този разказ от описание на султан Мурад IV, като жесток и безмилостен владетел, забранил кафенета, винарните, бозата и дори консумацията на тютюн; избивайки няколко стотици мъже с такива извинения всеки ден. ... Предоставянето му на армията беше спонсорирано от държавата и през седемнадесети век, това е разрешено, но внимателно контролирано от султан Мурад IV. Местата за продаване на боза в Истанбул от седемнадесети век имаше поразителни прилики с винарни къщи, което се потвърждава от подобни доказателства от откритите Бурса и Едремит скорошни проучвания.
...
Подобни свидетелства от други местности Евлия Челеби, който посещава Бурса през 1640 г., описва местата за боза на Бурса като огромни предприятия, които държаха хиляди клиенти наведнъж. Твърди, че там имаше 97 места за боза в Бурса по това време и те сервираха боза навсякъде в четирите сезона, охладени в лед през лятото. Той също така споменава, че тези места за боза бяха, където влюбените съблазняваха любимите си, но все пак тази среда привлече и високопоставените знатни личности на града. Преди това съм цитиран в моето изследване върху Bursa bozahanes от петнадесети век, проучвания върху съдебни регистри на Бурса и Едремит от шестнадесети и седемнадесети век от Хасан Басри Йоджалан и Фикрет Йълмаз, които показват значителни връзки между яденето, пиенето и консумацията на кисела боза. Според съдебно дело в Бурса от 1583 г., жена дойде в съда, твърдейки, че тя съпругът се закле да не пие вино или кисела боза, иначе щеше да трябва да се разведе с нея.
Олга Тодорова - Институт за исторически изследвания - БАН]
Науката и исляма
В началото на статията се посочи, че какъвто и да е алкохол е абсолютно забранен за консумация, дори и да е разреден или 0.001%. С напредване на науката, се вижда, че, много храни съдържат естветвен алкохол[3][4] а дори и някои напитки като Набид, който е консумиран от Мухаммад и сподвижниците му, са съдържали не малко количество алкохол. Това довежда все повече учени, да се заврнат към забравеният спор относно разрешената консумация на алкохол, ако не опиянява, слагайки минимум на допустимост за алкохолни напитки. Така дадена напитка се води Халал/позволена.
Тук ще разгледаме, че дори и при минималните посочени проценти, за консумация на алкохол, напитката може да бъде опияняваща, нещо което преди години е нямало как да се знае със сигурност от Мухаммад или ислямските учени.
Съдържание на малко количество естествено ферментирал алкохол в напитките е допустим
Разрешени напитки, в които се образува алкохол от само себе си, защото процентовото съдържание е малко и няма човешка намеса
Забелязва се, че Главно Мюфтийство България, не отрича напълно консумацияна на напитки естествено ферментирали и с не толкова голям алкохолен градус, за да няма опиянение/интоксикация, явно защото Мухаммад и сподвижниците му масово са пиели такава напитка(Набид), както се видя в статията.
Алкохолът е забранен за употреба с айет от Коран и Керим, както и с хадис на Расулюллах (с.а.с.). В Коран-и Керим Аллах казва: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумурите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!“ и в хадис на Мухаммед (с.а.с.) казва: „Това, което чрез голямо количество опианява, и малкото му количество е харам.“ По този въпрос учените нямат спор. Следователно храна или напитка, в която се съдържа алкохол, употребата й е харам. Изключение правят храни или напитки, в които се образува алкохол от само себе си, като например плодове, оцет и прочие, защото освен, че процентовото съдържание е малко, там няма и човешка намеса. Що се касае въпросът до храни и напитки, в които е добавен алкохол, това е харам колкото и малко да е количеството алкохол, защото хадисът не уточнява колко малко. Освен това Аллах(с.т.) нарича алкохола мръсен (неджис). Следователно употребата му чрез добавяне в храни прави самата храна мръсна. Не може да се твърди и, че алкохолът в храни и напитки, добавен отвън, се преобразува и става чист, защото алкохолът остава същият и не променя състава си.
Няма как да се твърди, че хората имат необходимост от употребяване на храни, съдържащи алкохол, защото в нашето съвремение има изобилие на храни, които са чисти и не съдържат алкохол.
Мюсюлманите не бива да употребяват храни и напитки, ако на етикета им е написано, че в тях се съдържа алкохол.
И Аллах знае най-добре.Напитка с до 0.5% или 1% алкохол е разрешена/Халал
Тъй като с напредване на науката, ислямски учени си дават сметка за съдържание на алкохол в много продукти, много от тях слагат лимит на процент алкохол разрешен за употреба, за да няма опиянение/интоксикация.
Органите, свързани с халал, и потребителите на халал наскоро започнаха да признават стойността и важността на изискванията за халал храна. Поради това са въведени халал стандарти и разпоредби, за да се гарантира съответствието на вносните халал продукти.
...
Фатва
В Съединените американски щати имаме твърде много магазини, продаващи алкохолни бири, които съдържат 5% - 8% алкохол на кутия или бутилка. Продават и безалкохолна бира като Walmart и Meijer, но я проверих и съдържа 0,5% или по-малко алкохол, но я наричат безалкохолна бира. Попитах някого за това (той прави своята докторска степен по химия). Той каза: „Никога няма да намерите бира без този малък процент алкохол поради химически причини, дори онези видове бира, които идват от ислямски страни като KSA, като напитката Barbican, трябва да съдържат този малък процент.“ Въпросът ми е халал ли е да се пие тази бира с 0,5% алкохол или дори да я наричат безалкохолна? Благодаря
Отговор:
Цялата съвършена хвала да бъде на Аллах, Господаря на световете. Свидетелствам, че няма никой достоен за поклонение освен Аллах и че Мохамед, салляллаху алейхи ве селлем, е Негов роб и Пратеник.
Фактът, че дадена напитка съдържа количество алкохол от 0,5% или подобно, не означава, че нейната консумация се счита за незаконна, стига да няма ефект от алкохола върху консумацията на напитката и тя не упоява в големи количества.
Ибн Утахмиин, Аллах да се смили над него веднъж беше попитан за така наречената (безалкохолна) бира, като се има предвид, че някои марки безалкохолна бира имат процент алкохол. Следното беше част от неговия отговор:
„Що се отнася до процентното съдържание, не мислете, че някакъв процент алкохол в дадено нещо го прави незаконно; по-скоро ако процентното съдържание на алкохол има ефект, при който, когато човек пие тази смес, той става опиянен, тогава това е незаконно. Но ако процентът е много малък без ефект, значи е законно. Например, процент като 1%, 2% или 3% не прави напитката незаконна. Някои хора разбраха погрешно хадиса, който гласи: „Всичко, което упоява в големи количества, тогава малко количество от него е забранено“, което означава, че ако малък процент от упойващо вещество се смеси с голямо количество вещество, което не е упойващо, тогава това е незаконно. Това е погрешно разбиране на хадисите. „Каквото и да опиянява в големи количества, малко от него е незаконно“ означава, че ако много от нещо ще предизвика опиянение и малко от него няма да причини опиянение, тогава много или малко и двете са незаконни, защото можете да пиете малко, което не предизвиква опиянение, тогава може да се изкушите да пиете повече и да се опияните. Но ако нещо е смесено с алкохол, докато алкохолното съдържание е минимално количество и няма никакъв ефект, тогава това е законно и не попада под постановлението на този хадис.”
Фатава на постоянния комитет гласи,
„Ако напитката, която съдържа процент алкохол, опиянява в големи количества, тогава е незаконно да се консумира каквото и да е количество от нея, голямо или малко. Също така се счита за забранено да се продава или купува такава напитка и е задължително да се изхвърли, тъй като се счита за кхамр (упойващо). Но ако консумацията на голямо количество такава напитка не води до опиянение, тогава е позволено да се продава, купува и консумира...”
Науката смята, че консумация на напитка с дори 0.5% алкохол, може да е интоксикираща/опияняваща
Доказано и от науката, че ферментирали напитки имат повече от 0.5% алкохол
Какво представляват ферментиралите напитки?
Комбуча, джинджифилова бира, квас и кефир са ферментирали напитки. Комбуча се произвежда от a смес от накиснат чай и захар, комбинирани с a култура на щамове дрожди и бактерии. някои Комбуча продуктите също имат плодов сок или др аромати, добавени по време на производството. Кефирът може да бъде произведени от мляко (или млечна алтернатива, като напр соево мляко), вода или кокосова вода. Ферментиралите напитки могат да съдържат малко нива на алкохол като страничен продукт на ферментация Комбуча, джинджифилова бира, квас и напитки с кефир могат съдържат остатъчен алкохол от ферментацията процес, използван при производството им. Пиейки това, има повече от 0,5 обемни процента алкохол (ABV). изисква се от Австралия и Нова Зеландия по храните Кодекс на стандартите да има декларация за алкохол съдържание на етикета. В NSW продукти с алкохолно съдържание над 1,15% ABV се счита за алкохолна напитка. Национално координирано проучване от Food Регулаторите установиха, че много ферментирали напитки продукти като комбуча, джинджифилова бира, квас и кефирът съдържа алкохол. Някои продукти са тествани и имаше алкохолно съдържание над 1,15% ABV или алкохолно съдържание, по-високо от показаното на техния етикет. За тестваните проби от комбуча, около 65% имаше над 0,5% алкохол, а за водна основа тествани проби от кефир 74% имат повече от 0,5% алкохол. Пробите от кефир на млечна основа са тествани всички имаше по-малко от 0,5% алкохол. За проби от джинджифил бира и квас, тествани, около 31% са имали повече от 0,5% алкохол. В NSW, след проучването на NSW Food Органът работи с индустрията за намаляване на количество алкохол в идентифицираните напитки.
Какви са последиците за здравето от пиене на ферментирали напитки, които съдържа алкохол?
Въздействието върху здравето от пиенето на каквото и да е количество алкохол зависи от консумираното количество и други фактори. Те включват лични фактори, като като възрастта, пола, теглото, здравословното състояние на лицето и толерантност към пиене. Има и фактори свързани с напитката и как се консумира, като като алкохолно съдържание (ABV), количество напитка,
консумирана продължителност, през която е напитката консумирана и дали е консумирана и с храна.
Науката доказва, че и при консумация на напитка с 0.5% алкохол, може да се интоксикираш/опияниш
алкохола Поради многото пътни проишествия в следствие на алкохол, науката е стигнала до следните изводи: