Диакритичните знаци в Корана: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Ред 83: Ред 83:
Въпреки това, докато диакритичните знаци са ясно използвани в арабската писменост от първи/седми век, те са били използвани по начини, които изглеждат неинтуитивни за съвременните очи. Ръкописите, папирусите и надписите от този период не показват диакритични знаци последователно на всяка съгласна буква, която би показвала диакритичен знак в съвременното арабско писмо; вместо това диакритичните знаци се появяват в тези текстове рядко, което често оставя текста доста двусмислен. Илюстрирайки разликата между ръкопис на Коран от първи/седми век и модерно печатно издание, Франсоа Дерош отбелязва, че на една страница с фолио, съдържаща по-голямата част от 9:113–121, „'''има осем букви с точки, където еквивалентният съвременен текст има 240 от тях'''.''}}
Въпреки това, докато диакритичните знаци са ясно използвани в арабската писменост от първи/седми век, те са били използвани по начини, които изглеждат неинтуитивни за съвременните очи. Ръкописите, папирусите и надписите от този период не показват диакритични знаци последователно на всяка съгласна буква, която би показвала диакритичен знак в съвременното арабско писмо; вместо това диакритичните знаци се появяват в тези текстове рядко, което често оставя текста доста двусмислен. Илюстрирайки разликата между ръкопис на Коран от първи/седми век и модерно печатно издание, Франсоа Дерош отбелязва, че на една страница с фолио, съдържаща по-голямата част от 9:113–121, „'''има осем букви с точки, където еквивалентният съвременен текст има 240 от тях'''.''}}


Regarding short vowels, Bursi writes:
Относно кратките гласни Бурси пише:


{{Quote|Adam Bursi (2018) ''Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century'', Footnote 4, p. 113<ref name="Bursi" />|George and Déroche suggest that red dots were used to mark short vowels in Qurʾān manuscripts by the late first/seventh century, basing their dating on several Qurʾān manuscripts in the so-called “O I” script type that exhibit these vowel markers.}}
{{Quote|Адам Бурси (2018 г.) „Свързване на точките: диакритици, култура на писатели и Коранът през първи/седми век“, бележка под линия 4, стр. 113<ref name="Bursi" />|George и Дероше предполагат, че червените точки са били използвани за маркиране на къси гласни в ръкописите на Корана от края на първи/седми век, базирайки датирането си на няколко ръкописа на Корана в така наречения тип шрифт „O И“, които показват тези маркери на гласни.}}


Similarly, Dr Marijn van Putten, leading academic specialist in Quranic Arabic, manuscripts and the reading traditions, writes:
По подобен начин д-р Марийн ван Путен, водещ академичен специалист по арабски коран, ръкописи и традиции на четене, пише:


{{Quote|1=Marijn van Putten (2022) ''Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions'', p. 224 (downloadable free in pdf format)<ref name="vanPutten2022">van Putten, Marijn, [https://brill.com/view/title/61587 Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions], Leiden: Brill, 2022 isbn: 9789004506251</ref>|2=The earliest manuscripts, those that can be dated to the seventh century, lack any form of vocalization signs and purely reflect the standard Uthmanic text, a consonantal skeleton (e.g. cpp, bl, Arabe 330g, Birmingham, Cadbury Research Library, Islamic Arabic 1572b). By the 8th century a system of red dots developed to write the vowel signs.}}
{{Quote|1=Марийн ван Путен (2022 г.) „Арабски коран: от неговия хиджаски произход до неговите класически традиции в четенето“, стр. 224 (може да се изтегли безплатно в pdf формат)<ref name="vanPutten2022">van Putten, Marijn, [https://brill.com/view/title/61587 Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions], Leiden: Brill, 2022 isbn: 9789004506251</ref>|2=Най-ранните ръкописи, тези, които могат да бъдат датирани от седми век, нямат каквато и да е формата на знаци за вокализация и отразяват изцяло стандартния османски текст, консонантен скелет (Бирмингам, Cadbury Research Library , ислямски арабски 1572b). До 8 век се развива система от червени точки за изписване на знаците за гласни.}}


Since there was agreement on how to read most of the Quran, the oral tradition(s) and obviousness must have prevented disagreement for the most part in reading the text. Nevertheless, around 1400 words have variant readings even between the canonical (accepted) oral readings of the Quranic text and there were many thousands more non-canonical variants recited in the first few centuries (see [[Textual History of the Qur'an#The_number_of_Qira.27at_variants.2C_canonical_and_non-canonical|Textual History of the Qur'an]]). Moreover, Marijn van Putten and his colleagues have demonstrated with a wide range of evidence that the original dialect of the Quran lacked certain elements like hamza, tanwin, and had a reduced grammatical case system. He explains that pragmatic considerations and extra-linguistic hints would have resolved to a large extent the resulting ambiguities, though nevertheless the readers had some ambiguity to deal with:
Тъй като имаше съгласие за това как да се чете по-голямата част от Корана, устната(ите) традиция(и) и очевидността трябва да са предотвратили несъгласието в по-голямата си част при четенето на текста. Въпреки това, около 1400 думи имат варианти на четене дори между каноничните (приети) устни четения на текста на Корана и имаше много хиляди други неканонични варианти, рецитирани през първите няколко века (вижте Текстовата история на Корана). Нещо повече, Марийн ван Путен и неговите колеги са демонстрирали с широк набор от доказателства, че на оригиналния диалект на Корана са липсвали определени елементи като хамза, танвин и е имал редуцирана система от граматични падежи. Той обяснява, че прагматичните съображения и извънезиковите намеци биха разрешили до голяма степен произтичащите неясноти, въпреки че читателите трябваше да се справят с известна неяснота:


{{Quote|1=Marijn van Putten (2022) ''Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions'', p. 154 (downloadable free in pdf format)<ref name="vanPutten2022" />|2=Nevertheless, "to the Quranic reciters, placement of ʔiʕrāb and tanwīn was a highly theoretical undertaking, not one that unambiguously stemmed from its prototypical recitation and composition."<ref>Ibid. pp. 153-154.</ref> }}
{{Quote|1=Марийн ван Путен (2022 г.) „Арабски коран: от неговия хиджаски произход до неговите класически традиции в четенето“, стр. 154 (може да се изтегли безплатно в pdf формат)<ref name="vanPutten2022" />|2=Независимо от това, „за рецитаторите на Корана поставянето на ʔiʕrāb и tanwīn е било силно теоретично начинание, а не такова, което недвусмислено произтича от прототипното му рецитиране и композиция."<ref>Ibid. pp. 153-154.</ref> }}


On ambiguities involving homographic consonants which may be dotted different ways, he writes:
Относно неяснотите, включващи хомографични съгласни, които могат да бъдат пунктирани по различни начини, той пише:


{{Quote|1=Marijn van Putten (2022) ''Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions'', pp. 53-4 (downloadable free in pdf format)<ref name="vanPutten2022" />|2=Occasionally it is possible to envision those variant readings indeed have origins in a pre-existent oral tradition where the rasm, by accident, accommodated both readings. For example, in Q33:68 ʕāṣim is the only one to read wa-ʔalʕan-hum laʕnan kabīran “and curse them with great cursing”, rather than wa-ʔalʕan-hum laʕnan kaṯīran “and curse them with many a curse.” (Ibn al-Ǧazarī, §3952). The difference between these two readings comes down to a difference in dotting in the word كٮٮرا which could either be read kaṯīran or kabīran, but these two readings are semantically and phonetically so close, that it does not seem unlikely that such variants could have existed in the oral transmission of the Quranic text before canonization, and by sheer accident happened to agree with the rasm when it was instated. '''However, there are other variants where the phonetics are rather different, and it is by coincidence that in the ambiguous script of Arabic they happen to be written the same.''' It is unlikely that these kinds of variants do not have their basis in the Uthmanic rasm. Some salient examples of this point are the following: ڡٮٮٮٮوا fa-taṯabbatū ‘proceed with caution!’ (al-Kisāʔī; Ḥamzah; Xalaf), fa-tabayyanū ‘be clear!’ (the others) (Q4:94; Q49:6, Ibn al-Ǧazarī, §2951); ىڡصالحٯ yaquṣṣu l-ḥaqq ‘he tells the truth’ (Nafīʕ, ʔabū Ğaʕfar Ibn Kaṯīr, ʕāṣim), yaqḍi l-ḥaqq ‘he decides the truth’ (the others) (Q6:57; Ibn al-Ǧazarī, §3029);7 ٮٮلوا tatlū ‘recites, recounts’ (al- Kisāʔī; Ḥamzah; Xalaf) tablū ‘tests’ (the others) (Q10:30; ibn al-Ǧazarī, §3354). '''In such cases, the most likely explanation as to why the readers disagree is not that they were transmitting an oral transmission, but rather that the readers were confronted with an ambiguous rasm and interpreted it in two ways that both made semantic sense.'''}}
{{Quote|1=Марийн ван Путен (2022 г.)„Арабски коран: от произхода му на хиджази до неговите класически традиции в четенето“, стр. 53-4 (може да се изтегли безплатно в pdf формат)<ref name="vanPutten2022" />|2=Понякога е възможно да си представим, че тези варианти на четене наистина произхождат от съществуваща устна традиция, където расм, случайно, включва и двете четения. Например, в Q33:68 ʕайсим е единственият, който прочете уа-ʔалʕан-хум лаʕнан кабиран „и ги прокълне с голямо проклятие“, вместо уа-ʔалʕан-хум лаʕнан катайран  „и ги прокълне с много проклятия“. (Ибн ал-Газали, §3952). Разликата между тези две четения се свежда до разлика в поставянето на точки в думата كٮٮرا, която може да се чете или катайран, или кабайран, но тези две четения са семантично и фонетично толкова близки, че не изглежда малко вероятно такива варианти да са съществували в устното предаване на текста на Корана преди канонизирането и по чиста случайност се съгласи с Рам, когато беше установен. Има обаче и други варианти, при които фонетиката е доста различна и по стечение на обстоятелствата в двусмисленото писмо на арабски те се изписват еднакво. Малко вероятно е този вид варианти да нямат основата си в османския рас. Някои забележителни примери за тази точка са следните: ڡٮٮٮٮوا фа-татаббату „продължавай с повишено внимание!“ (al-Kisāʔī; Ḥamzah; Xalaf), fa-tabayyanū „бъди ясен!“ (другите) (Q4:94; Q49:6) , Ibn al-Ǧazarī, §2951); ىڡصالحٯ yaquṣṣu l-ḥaqq 'той казва истината' (Nafīʕ, ʔabū Ğaʕfar Ibn Kaṯīr, ʕāṣim), yaqḍi l-ḥaqq 'той решава истината' (другите) (Q6:57; Ibn al-Ǧazarī , §3029); 7 ٮٮلوا tatlū 'рецитира, разказва' (al- Kisāʔī; Ḥamzah; Xalaf) tablū 'тества' (другите) (Q10:30; ibn al-Ǧazarī, §3354). В такива случаи най-вероятното обяснение защо читателите не са съгласни не е, че са предавали устно предаване, а по-скоро, че читателите са се сблъскали с двусмислен разсъм и са го тълкували по два начина, като и двата са имали семантичен смисъл.}}


For more information on the dialect of the Quranic consonantal text see [[Textual History of the Qur'an#Changes_to_the_spoken_Arabic_dialect_of_the_Qur.27an|Textual History of the Qur'an]].
For more information on the dialect of the Quranic consonantal text see [[Textual History of the Qur'an#Changes_to_the_spoken_Arabic_dialect_of_the_Qur.27an|Textual History of the Qur'an]].
Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Диакритичните_знаци_в_Корана“.