"Вие си имате своята религия и аз имам моята религия" (Коран 109:1-6): Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Ред 73: Ред 73:
}}
}}


====Ibn Kathir====
====Ибн Касир====


{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://sunnahonline.com/library/the-majestic-quran/434-tasfir-of-chapter-109-surah-al-kafirun-the-disbelievers|2=2013-05-06}} Tafsir of Chapter 109: Surah Al-Kafirun (The Disbelievers)]<BR>Tafsir Ibn Kathir|2=It is narrated by Muslim that the Messenger of Allah sallallahu 'alayhi wa sallam used to recite this Surah with Surah Al-Ikhlas in two raka'at following tawaf of the Ka'bah; it is also narrated by Muslim that he used to recite them in the two raka'at of fajr prayer; and Imam Ahmad narrates that the Messenger of Allah sallallahu 'alayhi wa sallam used to recite them in the two raka'at before fajr prayer and in the two raka'at of maghrib prayer.
{{Quote|[[http://sunnahonline.com/library/the-majestic-quran/434-tasfir-of-chapter-109-surah-al-kafirun-the-disbelievers|2=2013-05-06 Тафсир на Глава 109:Сурата Ал-Кафирун Неверниците - Тафсир Ибн Катир(<small>анг.</small>)]]|  
 
Разказва се от Муслим, че Пратеникът на Аллах е рецитирал тази Сура наред със Сурата Ал-Ихлас в двете раки, следващи тауафа на Каба; също така е разказано от Муслим, че той ги е рецитирал в двете раки на молитвата фаджр; и Имам Ахмад разказва, че Пратеникът на Аллах ги е рецитирал в двете раки преди молитвата фаджр и в двете раки на молитвата магриб.<br />
It has also been narrated that Surah Al-Kafirun is equivalent to one quarter of the Qur'an. The Prophet, sallallahu 'alayhi wa sallam, also said: "Read: 'Say: 'Oh, you who disbelieve,', then sleep at the end of it because it is freedom from shirk (associating partners with Allah)." This Surah is freedom from shirk and it is an order to purify our faith (for Allah only) and the Words Say: 'Oh you who disbelieve,' includes all those who disbelieve in the world although those specifically addressed are the pagans of the Quraysh. It was said that they proposed that the Messenger of Allah, sallallahu 'alayhi wa sallam, worship their gods for a year, then they would worship that which he worshipped (Allah) for a year, and so on. And so this Surah was revealed containing an order to the Prophet, sallallahu 'alayhi wa sallam, to declare his rejection of all that which they worship, and to say: I do not worship that which you worship, that is, their idols and the partners they associate with Allah.
Също така е разказано, че Сурата Ал-Кафирун се равнява на една четвърт от Корана. Пророкът е казал също: „Тази Сура е освобождение от ширк и е заповед да пречистим нашата вяра (единствено за Аллах) и Думите гласящи: „О, вие, които сте неверници” се отнасят за всички неверници от целия свят, въпреки че тези слова конкретно са отправени към езичниците-кураиши. Казано е, че те са предложили на Пратеника на Аллах, да се поклони на техните богове за една година, и тогава и те щели да се поклонят на това, на което ние се покланяме (Аллах) за една година, и т.н. И така тази Сура е била разкрита, като е съдържала заповед към Пророка, да заяви своето отхвърляне на всичко, което те са почитали, и да каже: „Аз не се покланям на това, на което вие се покланяте“, т.е. на техните идоли и съдружниците им, които кураишите са свързвали с Аллах.<br />
 
„Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям” – т.е. Единият Аллах, без никакви съдружници.<br />
"Nor do you worship that which I worship," that is, Allah, Alone without partners.
„Нито аз ще се поклоня на това, на което вие се покланяте, нито вие ще се покланяте на това на което аз се покланям”, което означава: аз няма да следвам вашия начин на поклонение и аз ще се покланям единствено на Аллах по начина, по който Му е угодно.<br />
 
„Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям” означава: нито вие ще следвате Заповедите на Аллах и Неговия предписан начин за поклонение; наистина вие сте си изобретили нещо за вас самите, както е според Думите Му: Те следват само собствените си мнения (суетните) си желания, и при тях беше дошло напътствието от техния Господ” [Ал-Коран 53:23]. И така той отхвърли всичкото тяхно многобожие (ширк), понеже Пратеникът на Аллах, саллаллаху алайхи уасаллам, и тези, които го следват се почитат Аллах по начин, който е предписан от Него; поради тази причина свидетелството на Муслим е Ла илаха иллаллах, Мухаммад aр-Расулуллах – Никой не е достоен за поклонение, освен Аллах и Мухаммад е Пратеникът на Аллах. И няма друг начин да бъде почитан, освен този, които беше донесен от Пратеника на Аллах, саллаллаху алайхи уа саллам. Многобожниците почитат други божества, освен Аллах по начин, който не е позволен от Аллах и така Той каза на Пророка, саллаллаху уа саллам, да им каже: „Вие имате вашата религия и аз имам моята религия”, както е според Думите Му: „И ако те отхвърлят теб, тогава кажи: „Аз си имам моите дела, и вие си имате вашите дела, и вие сте невинни за моите сметки и аз съм невинен за вашите” [Ал-Коран 10:41] и „Ние си имаме нашите дела и вие си имате вашите дела.” [Ал-Коран 28:55]. Според Ал-Бухари „вашата религия” означава „куфр” (неверие), а „моята религия” означава Ислям.<br />
"Nor will I worship that which you have been worshipping, neither will you worship that which I worship," that is, I will not follow your mode of worship and I will worship only Allah in the way which pleases Him.
Абу Абдилла аш-Шафи’и казва, че стихът „Вие си имате вашата религия и аз си имам моята” показва, че неверниците са един народ... защото неверието в своите многобройни изяви има един общ корен – и това е лъжата.}}
 
"Neither will you worship that which I worship" means, neither will you follow the Commands of Allah and His prescribed way of worship; indeed you have invented a thing for yourselves, as in His Words: "They follow nothing but their own opinions and the (vain) desires of themselves, and Guidance has already come to them from their Lord." [Al-Qur'an 53:23] And so he rejected all of their shirk, for the Messenger of Allah, sallallahu 'alayhi wa sallam, and all those who follow him worship Allah in the way prescribed by Him; for this reason the testimony of the Muslim is La ilaha illallah, Muhammad ar-Rasulullah – None is worthy of worship except Allah and Muhammad is the Messenger of Allah. And there is no way to worship Him except that which was brought by the Messenger of Allah, sallallahu 'alayhi wa sallam. The polytheists worship deities besides Allah in a way not permitted by Allah and so He told the Prophet sallallahu 'alayhi wa sallam to say to them: "To you your religion and to me mine", as in His Words: "And if they reject you, then say: 'To me my deeds and to you your deeds and you are innocent of my accounts and I am innocent of yours,' " [Al-Qur'an 10:41] and, "For us our deeds and for you your deeds." [Al-Qur'an 28:55] According to Al-Bukhari your religion means kufr (disbelief) and my religion means Islam.
 
Abu 'Abdillah ash-Shafi'i says that the verse "To you your religion and to me mine" shows that the disbelievers are one people ... because disbelief in all its many manifestations has one thing in common – that is, falsity.}}


====Al Wahidi====
====Al Wahidi====

Версия от 12:58, 10 април 2016

Al-Kafirun.png

Тази статия анализира твърдението на апологетите, че Сура ал-Кафирун (Неверниците, Атеистите) защитава религиозната толерантност, свобода и плурализъм.

Коран

Превод от проф. д-р Цветан ТеофановЦветан Теофанов

  1. Кажи [о, Мухаммед]: “О, неверници,
  2. аз не служа на това, на което вие служите,
  3. и вие не служите на това, на което аз служа.
  4. И аз не ще служа на това, на което вие сте служели,
  5. и вие не ще служите на това, на което аз служа.
  6. Вие си имате своята религия и аз имам своята религия.”

Коран 109:1–6

превод от шейх Мохаммед Шемсуддин

  1. Ей Моххамед, кажи на неверниците: Ей неверници...
  2. Не се покланям-не обожавам, на това, дето вие се покланяте,
  3. Нито пък вие сте поклонници-обожатели, на Този, на когото, аз се покланям-обожавам.
  4. Нито аз съм поклонник-обожател, на това, което вие обожавате и се покланяте...
  5. И нито вие сте поклонници-обожатели, на Този, на когото аз се покланям-обожавам.
  6. На вас-вярата ви, и на мен-вярата ми..”

Коран 109:1-6 – шейх Мохаммед Шемсуддин

д-р Надим Ганджев, д-р Мохаммед Саляма, доц.Иван Добрев

  1. Кажи: Вие неверници!
  2. Аз не се моля на този, на който се молите Вие
  3. И вие не се молите на този, на когото аз се моля.
  4. И аз никога няма да се моля на този, комуто вие се молите.
  5. И вие никога няма да се молите на този, на когото се моля аз.
  6. Вашата вяра е за вас и моята вяра е за мене.”

Коран 109:1-6 – от колектив: д-р Надим Ганджев, д-р Мохаммед Саляма, доц.Иван Добрев

Анализ

Контекст

Тази сура е била разкрита в Мекка, преди Пророкът Мухаммад да стане военен водач. Ислямският историк Ал-Зухри пише, по време на този период „неверниците измежду кураишите не се противопоставяха на това, което той [Мухаммад] казваше. Ако той минаваше през мястото, където те седяха заедно, те го посочваха и казваха: „Този младеж от племето на Абд ал-Мутталиб носи послание от небето!“ Но „те правеха това до момента, когато Аллах започна да напада техните богове…, и до момента, когато Той извести, че бащите им, които умряха в неверие са погубени [в адския пламък]. Тогава те започнаха да мразят Пророка и да показват своята враждебност към него.“[1]

Освен това ислямският хронист Ал-Байхаки записва (в Знаците на Пророчеството) свидетелството на ученика на Мухаммад Амру ибн ал-Аас за дискусията между водачите на кураишите спрямо вербалните атаки на Мухаммад срещу тях и религиозните им вярвания: „Никога не сме изтърпявали нещо подобно на това, което трябваше да изтърпим от този човек. Той клевети бащите ни, критикува религиите ни и разделя народа ни, и богохулства срещу боговете ни. Такива оскърбителни неща трябваше да изтърпим от този човек…“ Мухаммад, който бил наблизо и чул този разговор, отговорил със следното: „О, мъже-кураиши! Аз със сигурност ще ви се отплатя заради това с лихва.“[2] Останалите детайли се разкриват от тафсирната литература:

Маудуди

Исторически контекст

Имаше време в Макка, когато макар буря от съпротивление да беше се надигнала в езическото общество на кураишите срещу посланието на исляма, проповядвано от Светия Пророк (мир нему), водачите на кураишите все още не бяха изгубили надежда, че ще постигнат някакъв вид споразумение с него. Поради тази причина от време на време те го навестяваха с различни предложения за споразумение, тъй че ако той приемеше някое от тях, спорът между тях да бъде приключен. В тази връзка се разказват различни предания в този хадис.
Според Хадрат Абдулла бин Аббас кураишите са предложили следното на Светия Пророк: „Ще ти дадем толкова богатство, че ти ще станеш най-богатия човек в Макка; ще ти дадем която и да е жена, за която искаш да се ожениш; готови сме да те последваме и да ти се подчиняваме като наш водач, единствено при условие, че няма да говориш лошо за нашите богове. Ако не се съгласиш с това, ние ще дадем друго предложение, което да е угодно и на теб, и на нас.“ Когато Светият Пророк ги попита какво е то, те му казаха, че ако той се поклони на техните богове, Лат и Узза, за една година, те ще се поклонят на неговия Аллах за същия период от време. Светият Пророк каза: „Изчакайте малко; нека да видя какво моят Господ ще ми нареди по този въпрос“. Тогава дойде това откровение: (Аз-Зумар: 64): „Кажи им: невежи хора, нима ми предлагате да се поклоня на някой друг освен Аллах?“ (Ибн Джабир, Ибн Аби Хатим, Табарани). Според друго предание от Ибн Аббас, кураишите са казали на Светия Пророк: „О, Мухаммад, ако целунеш нашите богове, идолите, ние ще се поклоним на твоя Аллах“. Тогава тази сура е била низпослана. (Абд бин Хумаид).


Саид бин Мина (освободеният роб на Абул Бахтари) разказва, че Уалид бин Мугира, Ас бин Уаил, Асуад бин ал-Мутталиб и Умая бин Халаф срещнали Светия Пророк (мирът да бъде над него) и му казали: „О, Мухаммад (върху когото да бъдат мирът и благословението на Аллах), нека да се съгласим, че ние ще се поклоним на твоя Бог и ти ще се поклониш на нашите богове, и ние ще те направим съдружник във всички наши дела. Ако това, което си донесъл е по-добро от това, което ние притежаваме, ние ще бъдем съдружници в него с Теб, и ще имаме своя дял в него, а ако това, което ние притежаваме е по-добро от това, което ти си донесъл, ти ще ни бъдеш съдружник в него и ще имаш своя дял.” По повод тоа Аллах низпосла: Гул йа-аййухал-кафирун (Ибн Джарир, Ибн Аби, Хатим, Ибн Хишам също разказва за този случай в Сирата). Уахб бин Мунабби разказва, че народът на кураишите е казал на Пратеника на Аллах: „Ако те устройва, ние ще приемем твоята вяра за една година и ти ще приемеш нашата вяра за една година.” (Абд бин Хумаид, Ибн Аби Хатим). Тези предания показват, че кураишите са предлагали подобни неща на Светия Пророк не само веднъж по време на едно събрание, но по различно време и при различни случаи; и е било наложително те да получат конкретен, решителен отговор, но тяхната надежда, че той ще се споразумее с тях на принципа „дай и получи” е била изгубена завинаги.

Тема и предмет

Ако тази сура се чете, ако се вземе предвид този контекст, ще открием, че не е било разкрито да се проповядва религиозна толерантност, както изглежда, че някои хора си мислят, но е била разкрита, за да освободи мюсюлманите от религията на неверниците, техните ритуали, и техните богове, и за да изрази тяхното крайно отвращение и безразличие, както и за да им съобщи, че ислямът и куфрът (неверието) нямат нищо общо и е нямало никаква възможност те да бъдат обединени и сляти в едно. Въпреки че е била отправена първоначално към неверниците-кураиши в отговор на техните предложения за споразумение, тя не се ограничава единствено до тях, но ставайки част от Корана, Аллах е дал на мюсюлманите вечното учение, че те трябва да се освободят с думи и дела от вярата куфр под каквото и да е било форма, и трябва да заявят без никакви резерви, че те не могат да правят никакви компромиси с неверниците по въпросите на Вярата. Ето защо тази сура е продължила да бъде рецитирана, когато хората към които е била отправена като отговор са умрели и са били забравени; освен това мюсюлманите са продължили да я рецитират на тези, които са били неверници по времето, когато е била разкрита, а и мюсюлманите все още я рецитират векове след смъртта им (на тези неверници) като израз на отвращение и разграничение от куфра и нейните стихове са непрекъснато изискване (повеление) за Вяра.

Що се отнася до мнението, че Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) е спазвал тази Сура, то може да се прецени от следващите няколко ахадиси: Хадрат Абдулла бин Умар (нека Аллах да го благослови) разказва за множество случаи, когато е чул Светият Пророк да рецитира Сурите „Гул Йа- аййухал- кафирун” и „Гул Хуву-Аллаху ахад” в двете раки, преди задължителната молитва Фаджр и в двете раки преди задължителната молитва Магриб. Някои предания по този въпрос, с малки разлики в словореда, са разказани от имам Ахмад, Тирмиди, Насаи, Ибн Маджа, Ибн Хиббан, Ибн Мардуя от Ибн Умар.

Хадра Хаббаб казва: „Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) ми каза: когато си лягаш да спиш в леглото, рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун, и това е било обичай и на Светия Пророк; когато си е лягал да спи, той е рецитирал тази Сура.” (Баззар, Табарани, Ибн Мардуя).

Според Ибн Аббас, Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) е казал на народа: „Да ви кажа ли словото, което ще ви предпази от многобожието? Трябва да рецитирате именно Гул Йа- аййухал- кафирун, когато отивате да спите.” (Абу Я’ла, Табарани).

Хадрат Анас казва, че Светият Пророк е казал на Хадрат Муад бин Джабал: „Рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун, когато отивате да спите, понеже това е лек срещу многобожието.” (Байхаки ин Аш-Шу’аб). И Фарда бин Науфал и Абдур Рахмна бин Науфал твърдят, че техният баща Науфал бин Муавия ал-Ашджаи е казал на Светия Пророк (върху когото да бъде мирът): „Научи ме на нещо, което мога да рецитирам, когато отивам да спя”. Светият Пророк отговорил: „Рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун накрая и тогава заспи, защото това е лек срещу многобожието.” (Муснад Ахмад, Аба Даауд, Тирмиди, Насаи, Ибн Аби Шайба, Хаким, Ибн Мардуя, Байхаки ин Аш-Шуаб). Подобна молба е била отправена от Хадрат Джабата бин Харита, брат на Хадрат Саид бин Харита, към Светия Пророк и той му е дал същия отговор. (Муснад Ахмад, Табарани).


Сура 109 Аят 1-6 (Английски език)
Сайид Абул-Ала Маудуди, Тафхим ал-Куран

Ибн Касир

Разказва се от Муслим, че Пратеникът на Аллах е рецитирал тази Сура наред със Сурата Ал-Ихлас в двете раки, следващи тауафа на Каба; също така е разказано от Муслим, че той ги е рецитирал в двете раки на молитвата фаджр; и Имам Ахмад разказва, че Пратеникът на Аллах ги е рецитирал в двете раки преди молитвата фаджр и в двете раки на молитвата магриб.
Също така е разказано, че Сурата Ал-Кафирун се равнява на една четвърт от Корана. Пророкът е казал също: „Тази Сура е освобождение от ширк и е заповед да пречистим нашата вяра (единствено за Аллах) и Думите гласящи: „О, вие, които сте неверници” се отнасят за всички неверници от целия свят, въпреки че тези слова конкретно са отправени към езичниците-кураиши. Казано е, че те са предложили на Пратеника на Аллах, да се поклони на техните богове за една година, и тогава и те щели да се поклонят на това, на което ние се покланяме (Аллах) за една година, и т.н. И така тази Сура е била разкрита, като е съдържала заповед към Пророка, да заяви своето отхвърляне на всичко, което те са почитали, и да каже: „Аз не се покланям на това, на което вие се покланяте“, т.е. на техните идоли и съдружниците им, които кураишите са свързвали с Аллах.
„Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям” – т.е. Единият Аллах, без никакви съдружници.
„Нито аз ще се поклоня на това, на което вие се покланяте, нито вие ще се покланяте на това на което аз се покланям”, което означава: аз няма да следвам вашия начин на поклонение и аз ще се покланям единствено на Аллах по начина, по който Му е угодно.
„Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям” означава: нито вие ще следвате Заповедите на Аллах и Неговия предписан начин за поклонение; наистина вие сте си изобретили нещо за вас самите, както е според Думите Му: Те следват само собствените си мнения (суетните) си желания, и при тях беше дошло напътствието от техния Господ” [Ал-Коран 53:23]. И така той отхвърли всичкото тяхно многобожие (ширк), понеже Пратеникът на Аллах, саллаллаху алайхи уасаллам, и тези, които го следват се почитат Аллах по начин, който е предписан от Него; поради тази причина свидетелството на Муслим е Ла илаха иллаллах, Мухаммад aр-Расулуллах – Никой не е достоен за поклонение, освен Аллах и Мухаммад е Пратеникът на Аллах. И няма друг начин да бъде почитан, освен този, които беше донесен от Пратеника на Аллах, саллаллаху алайхи уа саллам. Многобожниците почитат други божества, освен Аллах по начин, който не е позволен от Аллах и така Той каза на Пророка, саллаллаху уа саллам, да им каже: „Вие имате вашата религия и аз имам моята религия”, както е според Думите Му: „И ако те отхвърлят теб, тогава кажи: „Аз си имам моите дела, и вие си имате вашите дела, и вие сте невинни за моите сметки и аз съм невинен за вашите” [Ал-Коран 10:41] и „Ние си имаме нашите дела и вие си имате вашите дела.” [Ал-Коран 28:55]. Според Ал-Бухари „вашата религия” означава „куфр” (неверие), а „моята религия” означава Ислям.

Абу Абдилла аш-Шафи’и казва, че стихът „Вие си имате вашата религия и аз си имам моята” показва, че неверниците са един народ... защото неверието в своите многобройни изяви има един общ корен – и това е лъжата.
[Тафсир на Глава 109:Сурата Ал-Кафирун Неверниците - Тафсир Ибн Катир(анг.)]

Al Wahidi

(Say: O disbelievers! …) [109:1-6]. These verses was revealed about a group of people from the Quraysh who said to the Prophet, Allah bless him and give him peace: “Come follow our religion and we will follow yours. You worship our idols for a year and we worship you Allah the following year. In this way, if what you have brought us is better than what we have, we would partake of it and take our share of goodness from it; and if what we have is better than what you have brought, you would partake of it and take your share of goodness from it”. He said: “Allah forbid that I associate anything with Him”, and so Allah, exalted is He, revealed (Say: O disbelievers!) up to the end of the Surah. The Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, then went to the Sacred Sanctuary, which was full of people, and recited to them the Surah. It was at that point that they despaired of him.
Surah 109 Ayah 1-6
Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou, 2011 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought

Al Jalalayn

Say: ‘O disbelievers! I do not worship, at present, what you worship, of idols, and you do not worship, at present, what I worship, and that is God, exalted be He, alone, nor will I worship, in the future, what you have worshipped, nor will you worship, in the future, what I worship: God knew that they would never become believers (the use of [the inanimate] mā, ‘what’, to refer to God is meant to counter [the reference to ‘what thing’ they worship]). You have your religion, idolatry, and I have a religion’, Islam: this was [revealed] before he was commanded to wage war [against the idolaters] (all seven Qur’ānic readers omit the yā’ of the genitive possessive construction [in wa-liya dīni] whether with a pause or without; Ya‘qūb, however, retains it in both cases).
Surah 109 Ayah 1-6
Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought

Ibn Abbas

And from his narration on the authority of Ibn 'Abbas that he said regarding the interpretation of Allah's saying (Say: O disbelievers!): '(Say: O disbelievers!) a group of people who derided the Prophet (pbuh) among whom were al-'As Ibn Wa'il al-Sahmi and al-Walid Ibn al-Mughirah, said to the Prophet: “O Muhammad! Surrender to our deity so that we worship the God you worship”. And so Allah said addressing his Prophet: Say, O Muhammad, to these deriders, O disbelievers who mock Allah and the Qur'an.

(I worship not that which ye worship) of idols beside Allah;

(Nor worship ye that which I worship) that which I will worship in the future.

(And I shall not worship that which ye worship) beside Allah.

(Nor will ye worship that which I worship) that which I worshipped in the past; it is also said this means: I do not believe in the divinity in which you believe nor will I believe in the divinity which you believe in beside Allah nor will you believe in the divine Oneness of Allah which I believe in.

(Unto you your religion) of disbelief and ascribing partners to Allah, (and unto me my religion) Islam and faith in Allah. The verses of fighting then abrogated this and the Prophet (pbuh) did fight them'
Surah 109 Ayah 1-6
Tafsir Ibn 'Abbas, trans. Mokrane Guezzou, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought

Summary

The authoritative and wholly Islamic sources tell us that, following Muhammad's "shameful"[3] verbal attacks on the native pagan beliefs, the people of Quraysh still had hopes for reconciliation. In what appears to be history's first ever recorded attempt at inter-faith dialogue with the followers of Islam, they would visit Muhammad with different proposals of compromise so that he could accepted one of them and the dispute between them would be brought to a peaceful resolution.[4][5] They were even willing to part with their wealth and women, and follow and obey him as their leader, on the condition that he would not speak ill of their gods.[6] In response to their efforts at making peace, Muhammad recited surat al-Kafiroon, declaring his "rejection of all that which they worship" and showing that the disbelievers are all "one people ... because disbelief in all its many manifestations has one thing in common – that is, falsity".[5] It was at this point that they finally "despaired of him."[4] The content of surat al-Kafiroon was then later abrogated by verses ordering Muslims to physically attack disbelievers, and "the Prophet (pbuh) did fight them."[7][8]

Conclusion

When read in context, like many other verses misinterpreted for apologetic purposes, surat al-Kafiroon advocates the opposite of what is sometimes claimed. This surah is not a proclamation on religious tolerance and freedom or a recognition of religious pluralism. In fact, this surah unequivocally forbids inter-faith dialogue, expresses Muslims' "total disgust" of non-Islamic beliefs[6] and advocates an "us versus them" mentality[5] between Muslims and disbelievers. This is how the surah is understood by mainstream Islam and the majority of its classical and contemporary scholars. Furthermore, if the historical context were to be ignored, it would still remain an abrogated verse superseded by "the verses of fighting".[7][8]

Източници

  • Misinterpreted Verses - Страница, която води до други статии, свързани с Misinterpreted Verses

Източници

  1. ↑ Sharma SS (2004), Caliphs and Sultans: Religious Ideology and Political Praxis, Rupa & Co, New Delhi, p. 63; Muir, p.63 - Английски език
  2. ↑ Байхаки, Далааил ал-Нубуввах, Торнберг 232, 85a(Baihaqi, Dala'il al-Nubuwwah, coc. Tornberg 232, fol. 85a)
  3. ↑ Francis Edwards Peters, Muhammad and the Origins of Islam, SUNY Press, p.169
  4. ↑ 4,0 4,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou, 2011 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought
  5. ↑ 5,0 5,1 5,2 Tafsir of Chapter 109: Surah Al-Kafirun (The Disbelievers) - Tafsir Ibn Kathir (SunnahOnline)
  6. ↑ 6,0 6,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an
  7. ↑ 7,0 7,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Tafsir Ibn 'Abbas, trans. Mokrane Guezzou, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought
  8. ↑ 8,0 8,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought
Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=%22Вие_си_имате_своята_религия_и_аз_имам_моята_религия%22_(Коран_109:1-6)&oldid=1486“.