Даниеал Сантанке

Даниела Гарнеро Сантанке (итал. Daniela Santanchè) (родена на 7 април 1961 г.) е италиански предприемач и политик. Тя беше зам.секретар на министъра по изпълнение на платформата от 2010 до 2011 г. в Четвъртия кабинет на Берлускони.

Образование и личен живот

С рождено име Даниела Гарнеро, Сантанке е родена в Кунео, Пиедмонт. Мести се в Торино, за да следва политически науки, а на 21 години се омъжва за Паоло Сантанке, пластичен хирург. Наета в неговата фирма на административна длъжност.

След завършване на политология, през 1983 г. тя основава компания с фокус към маркетинга. По-късно придобива акции от фирмата Billionaire, наред с Флавио Бриаторе, Леле Мора, Паоло Брозио и Марчело Липи.

През 1995 г. тя напуска съпруга си Паоло Сантанке и започва връзка са Канио Мадзаро, фармацевтичен предприемач от Потенца. Бракът ѝ с Паоло Сантанке е обявен за разтрогнат от Трибунала на Свещената Римска рота. В политиката тя продължава да използва фамилията „Сантанке“, въпреки неуспешен съдебен иск от бившия ѝ съпруг по този повод. Актуалният ѝ партньор е журналистът Алесандро Салусти, редактор на Il Giornale, всекидневник, собственост на Паоло Берлускони.

В местната политика с Аллеанца Национале

През 90-те години на ХХ век Сантанке става асистент на Игнацио Ла Руса, а през 1995 г. се присъединява към дясната партия Национален алианс (Alleanza Nazionale).

Сантанке работи като консултант към миланския общински съвет, оглавяван от Габриеле Албертини, а през 1999 г. е избрана за съветник в Съвета на Провинция Милано.

През 2001 г. Сантанке не успява да се класира за място в италианския парламент, но вместо това заема позицията, освободена от колежката ѝ Вивиана Бекалоси.

От 2003 г. до м. юни 2004 г. Сантанке заема длъжността „технически съветник“ в Община Рагална, град в провинция Катания, като работи в областта на спорта и мероприятията.

В държавната политика с Аллеанца Национале

Сантанке заема позицията началник на отдела за равни възмоности за Националния Алианца (Alleanza Nazionale) от 2005 до 2007 г.

През 2005 г. Сантанке е остро критикувана, защото показва среден пръст като обиден жест към студентски протест срещу образователната реформа на Морати^[1][2]

През 2005 г. Сантанке е номинирана да води дискусията по годишния държавен бюджет, като е първата жена в историята на Италия, заемаща подобна роля. През 2006 г. тя е преизбрана в Италианския парламент с Аллеанца Национале от Миланския избирателен район.

На 22 октомври 2006 г. докато участва в лайв-шоуто „Controcorrente” при дискутиране на проблемите с ислямските забрадки, Сантанке е критикувана от имама на Сеграте. Префектът на Милано заявява, че нейната сигурност е поставена под риск и ще обмисли възможността за вземане на мерки по нейната защита.^[3]

La Destra (2008 г.)(Десницата)

След повече от година, на 10 ноември 2007 г. Даниела Сантанке се оттегля от Националния Алианц, за да се присъедини към новата партия на Франческо Стораче „Десницата“. На същия ден тя е избрана за официален говорител на партията.^[4]

След това Сантанке е кандидат за премиер на Десницата при италианските парламентарни избори през 2008 г. Наред с Флавиа Д‘Анджели (Критичната левица) и Фабиана Стефанони (Комунистическата алтернативна партия), тя е първата жена, която е кандидат за министър-председател на Италия

Десницата не постига необходимия брой гласове (4% за Камарата, 8% за Сената), за да влезе в Парламента и Даниела Сантанке приключва своя парламентарен мандат. След 7 години като депутат, тя получава 65 534 евро като компенсация и 3605 евро месечно като пожизнена пенсия. Тя декларира, че ще дари тези суми за благотворителност.^[5] She declared that she will donate this to charity.^[6]

Movimento per l'Italia (2008–10)

On 28 September 2008, after arguing with party secretary Francesco Storace, Santanchè left the party. Shortly afterwards, with Diego Zarneri and other former La Destra politicians, she founded the Movement for Italy (MpI) political movement, in order to come closer to Silvio Berlusconi's People of Freedom.

On 20 September 2009, she appeared with Diego Zarneri at the Eid ul-Fitr religious holiday in Milan. According to Muslims, Santanchè tried to unveil some women, causing a reaction by local men. In her version, Santanchè says she asked the police to apply Italian law, which bans appearing in public with a veil, and that she made no contact with a Muslim woman. Afterwards, she declared she had been assaulted and beaten, but this was denied by Muslim eyewitnesses. At the hospital, she was examined and found to have chest bruises, that would take 20 days to heal.^[7] On 25 September on the il Fatto Quotidiano newspaper, a short video shot by peacereporter seems to disprove any alleged assault on Santanchè. In the video, Santanchè is shown trying to cross the police barrier, while no assault on her is shown.^[8] Santanchè's lawyers dismissed the video as a fabrication, releasing a copy of the reports by the hospital and by the police.

Diploma Scandal of 2011

On 22 March 2011, the magazine Oggi published an article^[9] stating that although on her resume Santanchè claimed to have an MBA from the Bocconi University, the university itself had no record of having awarded her any such degree. Santanchè did not resign, claimed she was telling the truth and threatened to sue the magazine for libel. No evidence of her degree has turned up, although it appears that she did attend another, unspecified, course at the university.

References

External links

• 'Mud-slinging divas battle over mantle of Mussolini', The Observer, 30 March 2008

Шаблон:Authority control