Даниеал Сантанке

Даниела Гарнеро Сантанке (итал. Daniela Santanchè) (родена на 7 април 1961 г.) е италиански предприемач и политик. Тя беше зам.секретар на министъра по изпълнение на платформата от 2010 до 2011 г. в Четвъртия кабинет на Берлускони.

Образование и личен живот

С рождено име Даниела Гарнеро, Сантанке е родена в Кунео, Пиедмонт. Мести се в Торино, за да следва политически науки, а на 21 години се омъжва за Паоло Сантанке, пластичен хирург. Наета в неговата фирма на административна длъжност.

След завършване на политология, през 1983 г. тя основава компания с фокус към маркетинга. По-късно придобива акции от фирмата Billionaire, наред с Флавио Бриаторе, Леле Мора, Паоло Брозио и Марчело Липи.

През 1995 г. тя напуска съпруга си Паоло Сантанке и започва връзка са Канио Мадзаро, фармацевтичен предприемач от Потенца. Бракът ѝ с Паоло Сантанке е обявен за разтрогнат от Трибунала на Свещената Римска рота. В политиката тя продължава да използва фамилията „Сантанке“, въпреки неуспешен съдебен иск от бившия ѝ съпруг по този повод. Актуалният ѝ партньор е журналистът Алесандро Салусти, редактор на Il Giornale, всекидневник, собственост на Паоло Берлускони.

В местната политика с Аллеанца Национале

През 90-те години на ХХ век Сантанке става асистент на Игнацио Ла Руса, а през 1995 г. се присъединява към дясната партия Национален алианс (Alleanza Nazionale).

Сантанке работи като консултант към миланския общински съвет, оглавяван от Габриеле Албертини, а през 1999 г. е избрана за съветник в Съвета на Провинция Милано.

През 2001 г. Сантанке не успява да се класира за място в италианския парламент, но вместо това заема позицията, освободена от колежката ѝ Вивиана Бекалоси.

От 2003 г. до м. юни 2004 г. Сантанке заема длъжността „технически съветник“ в Община Рагална, град в провинция Катания, като работи в областта на спорта и мероприятията.

В държавната политика с Аллеанца Национале

Сантанке заема позицията началник на отдела за равни възмоности за Националния Алианца (Alleanza Nazionale) от 2005 до 2007 г.

През 2005 г. Сантанке е остро критикувана, защото показва среден пръст като обиден жест към студентски протест срещу образователната реформа на Морати^[1][2]

През 2005 г. Сантанке е номинирана да води дискусията по годишния държавен бюджет, като е първата жена в историята на Италия, заемаща подобна роля. През 2006 г. тя е преизбрана в Италианския парламент с Аллеанца Национале от Миланския избирателен район.

На 22 октомври 2006 г. докато участва в лайв-шоуто „Controcorrente” при дискутиране на проблемите с ислямските забрадки, Сантанке е критикувана от имама на Сеграте. Префектът на Милано заявява, че нейната сигурност е поставена под риск и ще обмисли възможността за вземане на мерки по нейната защита.^[3]

La Destra (2008 г.)(Десницата)

След повече от година, на 10 ноември 2007 г. Даниела Сантанке се оттегля от Националния Алианц, за да се присъедини към новата партия на Франческо Стораче „Десницата“. На същия ден тя е избрана за официален говорител на партията.^[4]

След това Сантанке е кандидат за премиер на Десницата при италианските парламентарни избори през 2008 г. Наред с Флавиа Д‘Анджели (Критичната левица) и Фабиана Стефанони (Комунистическата алтернативна партия), тя е първата жена, която е кандидат за министър-председател на Италия

Десницата не постига необходимия брой гласове (4% за Камарата, 8% за Сената), за да влезе в Парламента и Даниела Сантанке приключва своя парламентарен мандат. След 7 години като депутат, тя получава 65 534 евро като компенсация и 3605 евро месечно като пожизнена пенсия.^[5]Тя декларира, че ще дари тези суми за благотворителност.^[6]

Movimento per l’Italia („Движение за Италия“) (2008-10)

На 28 септември 2008 г. след спор с партийния секретар Франческо Стораче, Сантанке напуска Десницата. Скоро след това заедно с Диего Дзарнери и други политици от Десницата, тя основава партията „Движение за Италия“, за да се сближи с партията на Силвио Берлускони „Народ на свободата“.

На 20 септември 2009 г. се появява заедно с Диего Дзарнери на религиозния празник Ейд ул-Фитр в Милано. Според мюсюлманите Сантанке се опитва да свали забрадките на няколко жени, което предизвиква реакция от местните мъже. В своята версия Сантанке казва, че е поискала от полицията да приложи италианските закони, които забраняват публичното появяване с фередже и че тя не е докосвала мюсюлманка. Впоследствие тя заявява, че е била атакувана и удряна, но това е отречено от мюсюлманските свидетели. В болницата тя е прегледана и е установено, че има наранявания по гръдния кош, които налагат 20-дневно лечение.^[7]

Източници