Двусмислеността на Корана: Разлика между версии

Стиха от Корана 2:256 - "Няма принуда в религията", не е Меканска сура, но и е мястото сред останалите и е по темата, защото Сура 2 е буквално съвсем от началото на Мединският период. Тя е била разкрита в момент, когато мюсюлманите са току-що пристигнали в Медина, след като Мухаммад е излязал от Мекка. Нужно е било да остане в благоволението на по-силни племена около тях, много от които са били еврейски. Не случайно и в началото от преселението в Медина, молитвата по заръка на Мухаммад е била все още в посока към Йерусалим, но в последствие Мухаммад сменя посоката за молитва към Мекка. Причината за това е, че Мухаммад издава команда/стих за Корана/, която по-късно отменя (анулира), защото вече мюсюлманите не са зависими от юдеите(<small>юдеите се молят към Йерусалим, а християните приемат града като важен символ</small>).<br />

В действителност, отмяната на аяти е много важен принцип, който трябва да се има предвид при тълкуването на Корана - и стих 2: 256 по-специално - защото в късните стихове (в хронологичено изражение) се казва, че отменят всички предишни такива, които могат да бъдат в противоречие. Много хора са склонни да прилагат традиционни методи на логика и изследване на писанията за тяхното изследване върху Корана. Те са изкушени да вземат различни аяти по номинална стойност, погрешно мислейки, че всички коранични аяти имат еднаква тежест и са еднакво приложими и днес. От Корана на едно място се казва, "няма принуждение в религията", а това трябва да означава, че мюсюлманите не са за принуда на хората към исляма. Този подход, обаче, е много погрешен. <br />