5914
редакции
→Qiyas (قياس)
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 18: | Ред 18: | ||
Съществуват различни възгледи за природата на иджма, които варират в два спектъра: единият разширява и стеснява групата от хора, необходими за участие в консенсуса, а другият прави повече или по-малко трудно установяването дали всъщност е настъпил консенсус. Някои твърдят (или са твърдяли), че иджма е била необходима сред всички живи мюсюлмани по света, а други твърдят, че тя се изисква само от Сподвижниците или учените от определено течение или правна школа. Някои твърдят (или са твърдяли), че дори ако иджма е категорична основа за дадено учение, това би било невъзможно да се отчете, понеже никой не може да проведе събеседване с всеки жив мюсюлманин или поне всеки жив мюсюлмански учен (понеже някои хора могат да се скрият, да забравят или просто да откажат коментар); други твърдят, че докато никой гласно не е изразил възражение (или може би записите на несъгласните мнения са просто загубени или не са документирани), „мълчанието“ на научната общност може да бъде изтълкувано като тяхно съгласие, което прави иджма почти неосъществима. <ref>Mohammad Taqi al-Modarresi (26 March 2016). ''The Laws of Islam'' (PDF). Enlight Press. ISBN <bdi>978-0994240989</bdi>. Retrieved 23 December 2017.</ref><ref>D. Mullah & M. Hidadjatullah, ''Principles of Mahomedan Law'' xxii (16th ed. 1968)</ref> | Съществуват различни възгледи за природата на иджма, които варират в два спектъра: единият разширява и стеснява групата от хора, необходими за участие в консенсуса, а другият прави повече или по-малко трудно установяването дали всъщност е настъпил консенсус. Някои твърдят (или са твърдяли), че иджма е била необходима сред всички живи мюсюлмани по света, а други твърдят, че тя се изисква само от Сподвижниците или учените от определено течение или правна школа. Някои твърдят (или са твърдяли), че дори ако иджма е категорична основа за дадено учение, това би било невъзможно да се отчете, понеже никой не може да проведе събеседване с всеки жив мюсюлманин или поне всеки жив мюсюлмански учен (понеже някои хора могат да се скрият, да забравят или просто да откажат коментар); други твърдят, че докато никой гласно не е изразил възражение (или може би записите на несъгласните мнения са просто загубени или не са документирани), „мълчанието“ на научната общност може да бъде изтълкувано като тяхно съгласие, което прави иджма почти неосъществима. <ref>Mohammad Taqi al-Modarresi (26 March 2016). ''The Laws of Islam'' (PDF). Enlight Press. ISBN <bdi>978-0994240989</bdi>. Retrieved 23 December 2017.</ref><ref>D. Mullah & M. Hidadjatullah, ''Principles of Mahomedan Law'' xxii (16th ed. 1968)</ref> | ||
== | ==Кияс (قياس)== | ||
Използването на аналогично мислене, за да се формулират разпоредбите в ислямското право се нарича кияс. Този тип доказателства се използват често, понеже се изискват, когато е налице липсата на писмени документи по дадената тема. В такива случаи юристите идентифицират писмения документ, който разглежда свързана или аналогична тема и след като идентифицират аналогичните елементи по разглеждания въпрос и въпроса, посочен от писмения документ, те се опитват да екстраполират аналогично правило. | |||
Основното изискване за установяване на аналогия между въпроса, обхванат от писмения документ и въпроса, който не е, е определянето на оперативната причина или иллах (عِلّة). Иллах е специфичният набор от обстоятелства, при които едно правило влиза в сила. Например при забраната за употреба на алкохол, която се среща в Корана, повечето ислямски юристи твърдят, че иллах е опиянението. Например те цитират факта, че щом няма опияняващ ефект (както е преди дестилацията), пиенето на гроздов сок е допустимо. Понеже забраната влиза в сила, едва когато напитката е опияняваща, юристите твърдят, че забраната всъщност се отнася за опиянението и заради това всички упойващи вещества могат да бъдат забранени, т.е. харам или по аналогия - да са кияс. | |||
==See Also== | ==See Also== | ||