Диакритичните знаци в Корана
В тази статия разглеждаме използването на диакритичните знаци и проблемите, които те поставят, когато биват добавени към Корана на арабски език.
Най-ранните ръкописи на Корана са използвали много ограничено диакритични знаци, което е вярно и за други ранни арабски документи от 7 век. Точки (или малки тирета) за разграничаване на хомографски съгласни като ت и ب първоначално са били използвани само спорадично, а маркировки за къси гласни започват да се виждат в края на 7-ми / началото на 8-ми век от н.е., когато цветните точки са въведени за тази цел, което показва голямо разнообразие от традиции в четенето. В такива ръкописи имаше и липса на вътрешни за думите алифи. Хамза и танвин също не са маркирани в ранните ръкописи, въпреки че академичните изследвания показват, че те не са били говорени на диалекта на Стария Хиджази, на който първоначално е бил произнесен Коранът, и е имало редуцирана система за окончание на падежи, която по-късно е била класифицирана.
Поради такова ограничено използване на диакритични знаци в най-ранните ръкописи на Корана, както и на вариантните традиции за устно четене, а също и поради това, че Мухаммад може да е позволил свобода на действие при четенето на всяка дума, понякога не е възможно да имаме доверие в оригиналното значение на консонантния текст, стандартизиран от халиф Осман около 650 г. сл. н. е., въпреки че за по-голямата част от текста имаше съгласие. Поради изобилието от възможности за допускане на грешки, Коранът е бил пренаписан и чрез граматически промени, отделни букви и понякога промени в отделни думи, така че не можем да сме сигурни кой (ако има такъв) от вариантите от традициите на четене и свързаните с тях ръкописи правилно запазват оригиналния Коран до буквата или дори до думата, както мнозина твърдят, дори и стандартизиран при Осман.
Дилемата на Корана
Бихме желали да осведомим нашите читатели за граматичните проблеми в Корана на арабски език и главно тези, свързани с диакритичните знаци. Арабската писмена система е била все още в процес на развитие по времето на Мухаммад и поради тази причина Коранът първоначално е бил написан без съвременните диакритични знаци. Те са добавени доста години след последното коранично откровение и последвалата смърт на Мухаммад. Проблемът тук е, че добавянето или изваждането на диакритични знаци променя коренно значението на арабския текст, като по този начин потенциално се променя и книгата на Аллах.
Добавянето на диакритичните знаци
Както казахме по-рано, Коранът е написан без нужните диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци. Ето пример от предговора на Корана:
Смъртта му изпреварва събирането в цялостен ръкопис
Мюсюлманите са започнали да използват диакритични знаци, защото са започнали да се появяват грешки
Според Ибн Таймия в неговия труд „Шейхът на мюсюлманите“, мюсюлманите започват да използват диакритични знаци, тъй като започват да се появяват грешките при четенето:
Ибн Таймия също така твърди:
Това означава, че Мухаммад е приемал повече от един вариант на четене. В известната си книга „Ал-Иткан Фи Улим ал-Коран“ („Коригираната наука на Корана“), Джалал-ал-Дин-ал-Суюти повтаря някои от тезите на Ибн Таймия относно създаването на диакритични знаци.
Ал-Суюти прави важно изявление, в което казва, че разликите в четенето са довели до различия в ислямското право[1]. Той илюстрира това със следния пример: Той посочва, че някои учени изискват от поклонника да се измие отново (да извърши очистване), преди да се помоли, ако се е ръкувал преди това с жена. А други учени изискват от него да го направи само в случай на полов акт, а не защото само се е ръкувал с нея или я е докоснал.
Причината за това несъгласие е заради една дума, намерена в Главата за жените (стих 43) и въпросът е дали има дълга гласна „a“ или не. Учените Джалалайн и Бадауи отбелязват, че и Ибн Умар, и Ал-Шафии са твърдо несъгласни с Ибн Аббас относно начина, по който интерпретират този стих, защото Ибн Аббас настоява, че смисълът, който е използван тук, е в случай на действително сношение, докато първите двама казват: „Не, достатъчно е за един мъж да докосне кожата на жена или ръката й, за да се наложи повторното му очистване (измиване).“
Модерни академични изследвания
Въпреки че често се заявява в уебсайтове и дори от много мюсюлмански учени днес, че в ранните ръкописи на Корана липсват изцяло диакритични знаци, това е пресилено мнение, до голяма степен основано на факта, че куфическите ръкописи от 8 век за известно време са ги пропуснали изцяло. Най-старите ръкописи от 7-ми век в стила на писмото Хиджази обикновено съдържат много ограничено количество маркировки за разграничаване на съгласни. Адам Бурси пише в своята академична статия „Свързване на точките: диакритици, култура на писатели и Коран през първи/седми век“ относно ранното използване на диакритични знаци за хомографски букви (съгласни с иначе неразличима буквена форма):
Въпреки това, докато диакритичните знаци са ясно използвани в арабската писменост от първи/седми век, те са били използвани по начини, които изглеждат неинтуитивни за съвременните очи. Ръкописите, папирусите и надписите от този период не показват диакритични знаци последователно на всяка съгласна буква, която би показвала диакритичен знак в съвременното арабско писмо; вместо това диакритичните знаци се появяват в тези текстове рядко, което често оставя текста доста двусмислен. Илюстрирайки разликата между ръкопис на Коран от първи/седми век и модерно печатно издание, Франсоа Дерош отбелязва, че на една страница с фолио, съдържаща по-голямата част от 9:113–121, „има осем букви с точки, където еквивалентният съвременен текст има 240 от тях.
Относно кратките гласни Бурси пише:
По подобен начин д-р Марийн ван Путен, водещ академичен специалист по арабски коран, ръкописи и традиции на четене, пише:
Тъй като имаше съгласие за това как да се чете по-голямата част от Корана, устната(ите) традиция(и) и очевидността трябва да са предотвратили несъгласието в по-голямата си част при четенето на текста. Въпреки това, около 1400 думи имат варианти на четене дори между каноничните (приети) устни четения на текста на Корана и имаше много хиляди други неканонични варианти, рецитирани през първите няколко века (вижте Текстовата история на Корана). Нещо повече, Марийн ван Путен и неговите колеги са демонстрирали с широк набор от доказателства, че на оригиналния диалект на Корана са липсвали определени елементи като хамза, танвин и е имал редуцирана система от граматични падежи. Той обяснява, че прагматичните съображения и извънезиковите намеци биха разрешили до голяма степен произтичащите неясноти, въпреки че читателите трябваше да се справят с известна неяснота:
Относно неяснотите, включващи хомографични съгласни, които могат да бъдат пунктирани по различни начини, той пише:
Важност на диакритичните знаци
Както казахме по-рано, Коранът е написан до голяма степен без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабският правопис тепърва ще се развива до това, което познаваме от векове. Имаше много ограничена употреба на знаци за разграничаване на съгласни от арабската азбука с подобна форма (хомографски) и нямаше къси гласни знаци или вътрешни алифи в думата. Докато съгласието за това как да се чете по-голямата част от текста се дължи на това, че той е очевиден и е общ спомен или разбиране в по-голямата си част, историята на записаните вариантни рецитации и ръкописи показват, че често читателите трябваше да тълкуват и избират сами от многото възможни значения, налични на арабски без диакритични знаци.
Ето няколко примера от каноничните (приети) четения на Корана, включващи вариантни пунктирания на съгласни. Първият пример променя една коренна дума в друга, докато вторият пример засяга граматическия субект на глагола.
| Стих | Рецитиране 1 | Рецитиране 2 | Бележка | Варианти на превод, транслитерация и арабски текст |
|---|---|---|---|---|
| Коран 43:19 | Уарша(Главен рецитатор) от Нафи, Ибн Катир и Ибн Амир: И направиха ангелите, които са с [аинда عِندَ] Всемилостивия, жени. Бяха ли свидетели на тяхното създаване? Техните показания ще бъдат записани и те ще бъдат разпитани. |
Другите рецитатори: И направиха ангелите, които са слуги [айбаду عِبَٰدُ] на Всемилостивия, жени. Бяха ли свидетели на тяхното създаване? Техните показания ще бъдат записани и те ще бъдат разпитани. |
Bridges translation Corpus Coranicum nquran.com | |
| Коран 20:96 | Ал-Кисаи и Хамза (Главни рецитатори) Той каза: „Видях това, което ти не видя [табсуру تَبْصُرُوا۟], затова взех шепа [прах] от следата на пратеника и я хвърлих, и така душата ми ме примами.“ |
Другите рецитатори: Той каза: „Видях това, което те не виждаха [йабсуру يَبْصُرُوا۟], затова взех шепа [прах] от следата на пратеника и я хвърлих, и така душата ми ме примами.“ |
Ал-Самири(човекът, който според исляма направи теле в отсъствието на Мойсей) говори с Моисей. Коя версия трябва да е казал? | Bridges translation Corpus Coranicum nquran.com |
За още някои примери от Корана на варианти в традициите на четене, причинени от неяснота в писмения текст, виж на английски език - Варианти на Корана.
За да могат хората, които не говорят арабски, да разберат какво се обсъжда тук, ще разгледаме няколко арабски думи и как използването на диакритични знаци за съгласни влияе на техните значения и дори може да промени една дума в друга с напълно различен съгласен корен:
Думата за „момиче” е „бент”. Думата е съставена от три букви, които са „бa“, „н“ или „ноон“ и „тa “. Когато тези три букви са свързани помежду си без диакритични знаци, те ще изглеждат идентични. Те ще изглеждат като три съседни полумесеца, обърнати нагоре. Разликата между тях е никаква. Само диакритичните знаци (и точките) могат да направят разликата между тях. Ето как работи:
- Ако поставите една точка под някоя от тях, става „бa“
- Ако поставите две точки под някоя от тях, става „я“
- Ако поставите една точка над някоя от тях, става „нон“
- Ако поставите две точки над някоя от тях, става „та“
- Ако поставите три точки над някоя от тях, става „тха“
Следователно, има множество възможни алтернативи, които биха могли да възникнат от подреждането на диакритични знаци над всяка от буквите.
Освен това, ако поставите един знак под първата буква, две точки под втората и две над третата, думата „момиче“ ще стане „баит“, което се превежда като „дом“.
- Ако поставите две точки под първата, една под втората и две над третата, ставаа „ябет“, което се превежда като „той взема решение“
- Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
- Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“
- Ако поставите една точка под първата, три точки над втората и две точки над третата, става „батхат“, което се превежда като „тя излъчва“
- Ако поставите две точки под първата, една под втората и три над третата, става „ябот“, което се превежда като „той излъчва“
- Ако поставите две точки под първата, една под втората и две над третата, ставаа „ябет“, което се превежда като „той взема решение“
- Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
- Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“
- Ако поставите една точка под първата, три точки над втората и две точки над третата, става „батхат“, което се превежда като „тя излъчва“
- Ако поставите две точки под първата, една под втората и три над третата, става „ябот“, което се превежда като „той излъчва“
Следователно, дори след добавяне на диакритични точки над и под арабските букви, значението на думата няма да бъде категорично ясно, освен след добавяне на знаците за вокализация. Както диакритичните точки, така и знаците за вокализация не са били използвани в древните арабски писания по времето на Мухаммад. Следователно е съществувал широк спектър от проблеми и е представлявало огромна задача за тълкувателите да добавят диакритични точки и знаци за вокализация на всяка буква в Корана. Следователно е съществувала огромна възможност да се допуснат грешки, което би направило невъзможно да се гарантира, че първоначалните значения на думите на Корана са непроменени.
За да разберем по-добре значението на това, ще цитираме Ибн Каммуна, чиито роден език е арабският:
Думата „сами“ на арабски език може да е име на мъж, но също така означава и „на висока позиция“. Човек със „сами” морал означава човек с високи морални ценности. Думата „шами“, от друга страна, означава „сириец“ или някой от „Шам“ (може да означава от град Дамаск или от страната Сирия). Ето още един пример: вземете думата „хал“ на арабски (с тежко „х“). Това означава „ситуация“.
За разлика от нея, думата „кхал“ може да означава „празен“ или „чичо на майката“. Сега разликата в писането на арабски език между двете думи е само една точка върху първата буква в думата „кхал“. Думата „хал“ няма никакви точки. Виждате, че една точка разлика може да направи огромна промяна в значението на думата в арабския език. Този огромен проблем с Корана не може да бъде оценен от английския читател без живи примери. Опитах се да изясня този въпрос в двата примера, които току-що споменах.
Не стига това, но и гласните поставят друг проблем пред мюсюлманите. Арабската писменост е консонантна. Гласните влияят върху значението в арабския език. Те са представени с правописни знаци над или под буквите. Така че след уреждането на проблемите, свързани със съгласните, мюсюлманите е трябвало да решат кои гласни следва да се използват във всеки един случай, когато има проблем със смисъла на думите. Използването на различни гласни придава различно значение на текста!
Горните проблеми в крайна сметка са довели до развитието на различни центрове със свои собствени традиции относно начина, по който трябва да се поставят точки и да се вокализират коранистичните текстове. Следователно е ясно, че Утман не е успял да се избави от по-старите коранистични кодекси. Чарлз Адамс коментира Корана:
В книгата „История на ислямското право“ авторът, д-р Ахмад Шалаби, професор по ислямска история и цивилизация, заявява:
Други знаци за вокализация
Дори след добавяне на съгласни точки над и под арабските букви, значението на думата няма да бъде изрично определено със сигурност, освен след добавяне на знаците за вокализация за кратките гласни (например بَ ba, بِ bi, بُ bu). Тези знаци включват Damma, Fathha, kassra, shadda, scoon, madda и т.н. Те се поставят над или под буквата, за да повлияят на нейното произношение и да носят граматично и често синтактично значение.
Например:
- Думата „бент“ ще стане „банат“, ако на втората буква се постави „фатхха“, което ще означава „тя е построила“ .
- Думата „баин“ (което се превежда като „между“) ще стане „байян“, ако добавим „шадда“ на първата и втората буква, което означава „Той се проявява“.
- Думата „набат“ (което се превежда като „порасна“ за нещо, което е засадено) ще стане „наботт“, ако добавим „дамма“ към втората буква, което означава „ние взимаме решение“.
Както съгласните диакритични точки, така и знаците за вокализация не са били използвани или почти не са били използвани в древните арабски писания по времето на Мухаммад. Следователно би имало широк кръг от проблеми и огромна задача за преводачите да добавят диакритични точки и знаци за вокализация към всяка буква в Корана. Следователно имаше много възможности да се правят грешки, които биха направили невъзможно да се гарантира, че оригиналните значения на думите в Корана са непроменени.
Ето няколко примера от каноничните (приети) четения на Корана, включващи вариантни маркировки за вокализация на кратки гласни. Първият пример променя обекта на глагола, създавайки противоречиви разкази за диалога между Мойсей и фараона във вариантните четения, докато вторият пример дава противоречиви разкази за историята на Лот и неговото семейство.
| Стих | Рецитиране 1 | Рецитиране 2 | Бележка | Варианти на превод, транслитерация и арабски текст |
|---|---|---|---|---|
| Коран 17:102 | Al-Kisa'i: [Moses] said, "I have already known [ʿalimtu عَلِمْتُ] that none has sent down these [signs] except the Lord of the heavens and the earth as evidence, and indeed I think, O Pharaoh, that you are destroyed." |
The other readers: [Moses] said, "You have already known [ʿalimta عَلِمْتَ] that none has sent down these [signs] except the Lord of the heavens and the earth as evidence, and indeed I think, O Pharaoh, that you are destroyed." |
This occurs in a dialogue. Which is supposed to be the correct story? | Bridges translation Corpus Coranicum nquran.com |
| Коран 11:81 | Ibn Kathir and Abu Amr: The angels said, "O Lot, indeed we are messengers of your Lord; [therefore], they will never reach you. So set out with your family during a portion of the night and let not any among you look back - except your wife [ʾilla mraʾatuka إِلَّا ٱمْرَأَتُكَ - nominative case]; indeed, she will be struck by that which strikes them. Indeed, their appointment is [for] the morning. Is not the morning near?" |
The others readers: The angels said, "O Lot, indeed we are messengers of your Lord; [therefore], they will never reach you. So set out with your family during a portion of the night and let not any among you look back - except your wife [ʾilla mraʾataka إِلَّا ٱمْرَأَتَكَ - accusative case]; indeed, she will be struck by that which strikes them. Indeed, their appointment is [for] the morning. Is not the morning near?" |
These variants give rise to conflicting instructions from the angels to Lot[5][6] | Bridges translation Corpus Coranicum nquran.com |
For some more Quranic examples of variants in the reading traditions caused by ambiguity in the written text, see Textual History of the Qur'an and the Quran Variants website.
To illustrate the extent to which vocalization can affect the meaning of Arabic words, consider the following examples:
- The word "bent" (بنت) will become "banat" (بنَت) by putting "Fathha" (َ ) on the second letter, which means "she built" in English.
- The word "bayn" بين ( which translates as “between” in English) will become "bayyan" (بّيّن) if we add "shadda" (ّ ) on the first and the second letters, which means "He manifests" in English.
- The word "nabat" نبت (which translates as “grew” in English, for something that was planted) will become "nabott" نبُت if we add "damma” (ُ ) to the second letter, which means "we make a decision" in English.
Classical Muslim scholars: Diacritical marks were introduced because errors began to appear
According to Ibn Taymiyyah in "Sheik of the Muslims", Muslims began using diacritical marks because reading errors began to appear:
Ibn Taymiyyah also states:
This means more than one reading was accepted by Muhammad.
In his famous book, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur’an" ("Adjusted Qur’anic Science"), Jalal-al-Din-al-Suyuti reiterates some of Ibn Taymiyyah’s statements about the creation of diacritical marks.
Al-Suyuti makes an important statement in which he says that the differences in reading has led to differences in Islamic law.[9] He illustrated this by the following example: He indicated that some scholars demanded of the worshiper that he wash himself again (perform ablution) before he prays if he shook hands with a woman. Yet other scholars require him to do so only in the case of sexual intercourse and not just because he shook hands with her or touched her hand.
The reason for this disagreement is because of the word لَٰمَسْتُمُ (laamastum) found in the Chapter of Women (verse 43) and whether it has a long vowel a or not. Scholars Jalalayn and Badawi record that both ibn ’Umar and al-Shafi’i seriously disagree with ibn ’Abbas [10] in the way they interpret this verse because ibn ’Abbas insisted that the meaning intended here is actual intercourse while the former said no, it is enough for a man to touch the skin of a woman or her hand to require having his ablution (washing) repeated.
Заключение
Поради това, че диакритичните знаци не са включени в оригиналния Коран и тяхното използване е толкова сложно, а също и понеже Мухаммад е позволил повече от един вариант за четене на всяка дума, няма начин да се определи първоначалното значение на текста. Поради изобилието от възможности за грешки и невъзможността на тълкувателите да достигнат до правилната дума, най-вероятно Коранът е променен, което означава, че версията, която имаме днес, не е непроменено слово на Аллах, както твърдят мюсюлманите.
See Also
- Arabic letters and diacritics
- Textual History of the Qur'an
- Internal Rhymes as Evidence for Old Hijazi
External Links
- Quranic Arabic: From its Hijazi Origins to its Classical Reading Traditions by Marijn van Putten (2022) published by Brill (free for open access pdf download)
- Quran Variants blog and resources page
References
- ↑ Jalal-al-Din-al-Suyuti, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur'an" (Коригирана наука на Корана), част 1, стр. 226
- ↑ 2,0 2,1 Bursi, Adam. Connecting the Dots: Diacritics, Scribal Culture, and the Qurʾān in the First/Seventh Century Journal of the International Qur’anic Studies Association, vol. 3, International Qur’anic Studies Association, 2018, pp. 111–157, https://doi.org/10.5913/jiqsa.3.2018.a005.
- ↑ 3,0 3,1 3,2 van Putten, Marijn, Quranic Arabic: From its Hijazi origins to its classical reading traditions, Leiden: Brill, 2022 isbn: 9789004506251
- ↑ Ibid. pp. 153-154.
- ↑ See the explanation in Tafsir al-Jalalayn, which is also common among early commentators and grammarians, who clearly did not hold the centuries later view that every variant is divine. Much later, for example, Abu Hayyan claimed that in both readings the exception refers to Lut's wife looking back, despite the contradiction with other surahs mentioning that she stayed behind, and despite Ibn Mas'ud's version which omits the look back part, and despite the fact that a variant wasn't needed (and the embarassement could have been avoided) if they both meant the same thing.
- ↑ Regarding this variant see also The story of Lot (...) finds clear parallels with the story as told in Gen. 19. A thread on a specific reading variant." Twitter.com thread by Dr. Marijn van Putten - 25 October 2021 (archive)
- ↑ Ibn Taymiyyah, "Sheik of the Muslims", vol. XII, pp. 576 and 586
- ↑ Ibn Taymiyyah, "Sheik of the Muslims", p. 100
- ↑ Jalal-al-Din-al-Suyuti, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur’an" (Adjusted Qur’anic Science), part 1, p. 226
- ↑ http://altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=74&tSoraNo=4&tAyahNo=43&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2