5914
редакции
Доклад на Ибн Уарак: Вероотстъпничеството и човешките права (преглед на кода)
Версия от 11:57, 6 септември 2018
, 6 септември 2018→Пълният текст
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 21: | Ред 21: | ||
Единствената полемика е била по отношение естеството на смъртното наказание. Бухари разказва за тази страховита традиция: „Разказва Анас: Някои хора от племето Укл дойдоха при Пророка и приеха исляма. Климатът на Медина не им понасяше и Пророкът им заповяда да отидат при стадото на дойните камили за благотворителност, за да пият тяхното мляко и урина (като лекарство). Така и направиха и след като се възстановиха от болестта си, те станаха отстъпници (отхвърлиха исляма, иртада) и убиха овчаря на камилите, и откраднаха камилите. Пророкът изпрати (някои хора), за да ги преследват и те бяха хванати и доведени, а Пророкът нареди техните ръце и крака да бъдат отрязани, а на очите им да бъдат сложени нажежени парчета желязо, и техните отрязани ръце и крака да не бъдат изгаряни, докато те не умрат.“"<ref>[[Сахих Бухари|Ал-Бухари]], Сахих. Прев. от Ахмад Хасан (Делхи, 1987 г.), том 8, стр. 519-520</ref> | Единствената полемика е била по отношение естеството на смъртното наказание. Бухари разказва за тази страховита традиция: „Разказва Анас: Някои хора от племето Укл дойдоха при Пророка и приеха исляма. Климатът на Медина не им понасяше и Пророкът им заповяда да отидат при стадото на дойните камили за благотворителност, за да пият тяхното мляко и урина (като лекарство). Така и направиха и след като се възстановиха от болестта си, те станаха отстъпници (отхвърлиха исляма, иртада) и убиха овчаря на камилите, и откраднаха камилите. Пророкът изпрати (някои хора), за да ги преследват и те бяха хванати и доведени, а Пророкът нареди техните ръце и крака да бъдат отрязани, а на очите им да бъдат сложени нажежени парчета желязо, и техните отрязани ръце и крака да не бъдат изгаряни, докато те не умрат.“"<ref>[[Сахих Бухари|Ал-Бухари]], Сахих. Прев. от Ахмад Хасан (Делхи, 1987 г.), том 8, стр. 519-520</ref> | ||
Абу Дауд е събрал следните изказвания на Пророка: | |||
" | "„Икрима каза: Али изгори някои хора, които бяха отхвърлили исляма. Когато Ибн Аббас беше уведомен за това, той рече: „Ако аз бях на негово място, нямаше да ги изгоря, понеже пратеникът на Аллах е казал: „Не налагайте наказанието на Аллах на никого“. Но бих ги убил заради казаното от Пратеника на Аллах: „Убивай тези, които сменят религията си.“ "<ref>[[Абу Дауд]], Сунан, прев. от Ахмад Хасан, том 3, Китаб ал-Худуд, гл. 1605, Наказанието за вероотстъпника, Хадис номер 4337 (Делхи, 1990 г.), стр. 1212.</ref> | ||
С други думи – убивай отстъпнците (с меч), но със сигурност не ги изгаряй, защото това е начинът на Аллах да накаже грешниците в отвъдния свят. Според един разказ на Аиша, отстъпниците трябва да бъдат убити, разпънати или заточени.<ref>Ал-[[Нисаи]], Тахрим ал-Дам, гл. 11; Касама, гл. 13; [[Абу Дауд]], Худуд, гл. 1</ref> Трябва ли да се даде на отстъпника възможност за покаяние? В преданията виждаме големи различия по този въпрос. В един разказ се казва, че Муад Джабал отказал да седне, докато един доведен при него отстъпник не бъде убит „заради казаното от Аллах и Неговия Пратеник“.<ref>[[Сахих Бухари|Ал-Бухари]], Магази гл. 60; Иститабат ал-Муртаддин, гл. 2; Ахкам, гл. 12; [[Муслим]], Имара, гл. 15; [[Абу Дауд]], Худуд, гл. 1; Ибн Ханбал, I, ст. 231</ref> | |||
Under Muslim law, the male apostate must be put to death, as long as he is an adult, and in full possession of his faculties. If a pubescent boy apostatises, he is imprisoned until he comes of age, when if he persists in rejecting Islam he must be put to death. Drunkards and the mentally disturbed are not held responsible for their apostasy. If a person has acted under compulsion he is not considered an apostate, his wife is not divorced and his lands are not forfeited. According to Hanafis and Shia, a woman is imprisoned until she repents and adopts Islam once more, but according to the influential Ibn Hanbal, and the Malikis and Shafiites , she is also put to death. In general, execution must be by the sword, though there are examples of apostates tortured to death, or strangled, burnt, drowned, impaled or flayed. The caliph Umar used to tie them to a post and had lances thrust into their hearts, and the Sultan Baybars II (1308-09) made torture legal. | Under Muslim law, the male apostate must be put to death, as long as he is an adult, and in full possession of his faculties. If a pubescent boy apostatises, he is imprisoned until he comes of age, when if he persists in rejecting Islam he must be put to death. Drunkards and the mentally disturbed are not held responsible for their apostasy. If a person has acted under compulsion he is not considered an apostate, his wife is not divorced and his lands are not forfeited. According to Hanafis and Shia, a woman is imprisoned until she repents and adopts Islam once more, but according to the influential Ibn Hanbal, and the Malikis and Shafiites , she is also put to death. In general, execution must be by the sword, though there are examples of apostates tortured to death, or strangled, burnt, drowned, impaled or flayed. The caliph Umar used to tie them to a post and had lances thrust into their hearts, and the Sultan Baybars II (1308-09) made torture legal. | ||