Доклад на Ибн Уарак: Вероотстъпничеството и човешките права: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето

Доклад на Ибн Уарак: Вероотстъпничеството и човешките права (преглед на кода)

Версия от 11:58, 6 септември 2018

912 байта добавени ,  6 септември 2018
→‎Пълният текст
[проверена версия][проверена версия]
Ред 26: Ред 26:
С други думи – убивай отстъпнците (с меч), но със сигурност не ги изгаряй, защото това е начинът на Аллах да накаже грешниците в отвъдния свят. Според един разказ на Аиша, отстъпниците трябва да бъдат убити, разпънати или заточени.<ref>Ал-[[Нисаи]], Тахрим ал-Дам, гл. 11; Касама, гл. 13; [[Абу Дауд]], Худуд, гл. 1</ref> Трябва ли да се даде на отстъпника възможност за покаяние? В преданията виждаме големи различия по този въпрос. В един разказ се казва, че Муад Джабал отказал да седне, докато един доведен при него отстъпник не бъде убит „заради казаното от Аллах и Неговия Пратеник“.<ref>[[Сахих Бухари|Ал-Бухари]], Магази гл. 60; Иститабат ал-Муртаддин, гл. 2; Ахкам, гл. 12; [[Муслим]], Имара, гл. 15; [[Абу Дауд]], Худуд, гл. 1; Ибн Ханбал, I, ст. 231</ref>
С други думи – убивай отстъпнците (с меч), но със сигурност не ги изгаряй, защото това е начинът на Аллах да накаже грешниците в отвъдния свят. Според един разказ на Аиша, отстъпниците трябва да бъдат убити, разпънати или заточени.<ref>Ал-[[Нисаи]], Тахрим ал-Дам, гл. 11; Касама, гл. 13; [[Абу Дауд]], Худуд, гл. 1</ref> Трябва ли да се даде на отстъпника възможност за покаяние? В преданията виждаме големи различия по този въпрос. В един разказ се казва, че Муад Джабал отказал да седне, докато един доведен при него отстъпник не бъде убит „заради казаното от Аллах и Неговия Пратеник“.<ref>[[Сахих Бухари|Ал-Бухари]], Магази гл. 60; Иститабат ал-Муртаддин, гл. 2; Ахкам, гл. 12; [[Муслим]], Имара, гл. 15; [[Абу Дауд]], Худуд, гл. 1; Ибн Ханбал, I, ст. 231</ref>


Under Muslim law, the male apostate must be put to death, as long as he is an adult, and in full possession of his faculties. If a pubescent boy apostatises, he is imprisoned until he comes of age, when if he persists in rejecting Islam he must be put to death. Drunkards and the mentally disturbed are not held responsible for their apostasy. If a person has acted under compulsion he is not considered an apostate, his wife is not divorced and his lands are not forfeited. According to Hanafis and Shia, a woman is imprisoned until she repents and adopts Islam once more, but according to the influential Ibn Hanbal, and the Malikis and Shafiites , she is also put to death. In general, execution must be by the sword, though there are examples of apostates tortured to death, or strangled, burnt, drowned, impaled or flayed. The caliph Umar used to tie them to a post and had lances thrust into their hearts, and the Sultan Baybars II (1308-09) made torture legal.
Според мюсюлманските закони, мъжът-отстъпник трябва да бъде убит, когато е в зряла възраст и е напълно в силите си. Ако един юноша се отрече от вярата, той бива пратен в затвор, докато не навърши съответните години, и ако упорства в отхвърлянето на исляма, трябва да бъде убит. Пияниците и умствено изостаналите не носят отговорност за своето вероотстъпничество. Ако човек е действал под заплаха, той не се смята за отстъпник, жена му не се счита за разведена и земите му не са изгубени. Според Ханафитите и Шиитите, жената бива вкарвана в затвора, докато не се разкае и приеме отново исляма, но по мнението на влиятелния Ибн Ханбал, както и според маликитите и шафиитите, тя също подлежи на смъртно наказание. Генерално погледнато, екзекуцията трябва да бъде извършена с меч, макар че са налице примери на отстъпници, измъчвани до смърт или такива, които са били удушени, изгорени, удавени, прободени с кол или изгорени. Халифът Умар ги е завързвал на стълб и е хвърлял копия по сърцето им, а султан Байбарс II (1308-09) е узаконил изтезанията.


Article 18 of the Universal Declaration of Human Rights [UDHR,1948] states: "Everyone has the right to freedom of thought, conscience and religion; this right includes freedom to change his religion or belief, and freedom, either alone or in community with others and in public or private, to manifest his religion or belief in teaching, practice, worship and observance".<ref>Available online at the United Nations Website : [http://www.un.org/rights/50/decla.htm the Universal Declaration of Human Rights]</ref>
Article 18 of the Universal Declaration of Human Rights [UDHR,1948] states: "Everyone has the right to freedom of thought, conscience and religion; this right includes freedom to change his religion or belief, and freedom, either alone or in community with others and in public or private, to manifest his religion or belief in teaching, practice, worship and observance".<ref>Available online at the United Nations Website : [http://www.un.org/rights/50/decla.htm the Universal Declaration of Human Rights]</ref>
Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/3763“.

Навигация