5836
редакции
Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии
Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата (преглед на кода)
Версия от 15:54, 24 октомври 2018
, 24 октомври 2018→Моите Ромео и Жулиета
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 309: | Ред 309: | ||
==Моите Ромео и Жулиета== | ==Моите Ромео и Жулиета== | ||
Бях на 16 когато започнах да уча в университета. Всички мои съученици бяха по-големи от мен и това ми харесваше. Двама от тях станаха мои добри приятели. Те ме глезеха, сякаш бях тяхната по-малка сестра. Литература - това бяха часовете, които имахме заедно. Повечето от книгите, които изучавахме, аз ги бях чела. Когато преподавателите започнаха да диктуват списъка със задължителните книги, аз дори не трябваше да ги записвам. | Бях на 16 когато започнах да уча в университета. Всички мои съученици бяха по-големи от мен и това ми харесваше. Двама от тях станаха мои добри приятели. Те ме глезеха, сякаш бях тяхната по-малка сестра. Литература - това бяха часовете, които имахме заедно. Повечето от книгите, които изучавахме, аз ги бях чела. Когато преподавателите започнаха да диктуват списъка със задължителните книги, аз дори не трябваше да ги записвам.<br> | ||
Четенето обаче, не беше нашата единствена задача. Ние трябваше да научим 6-7 мъртви езика, наред с отоманския арабски и фарси. И не само да ги научим, но да можем да четем и да правим анализ на литературните произведения написани на тези езици. Това изобщо не беше лесно. Някои от нашите учители бяха светски хора, но други силно вярваха в исляма. Повечето от задължителните книги бяха за исляма. Стихотворенията и разказите бяха направо депресиращи. | Четенето обаче, не беше нашата единствена задача. Ние трябваше да научим 6-7 мъртви езика, наред с отоманския арабски и фарси. И не само да ги научим, но да можем да четем и да правим анализ на литературните произведения написани на тези езици. Това изобщо не беше лесно. Някои от нашите учители бяха светски хора, но други силно вярваха в исляма. Повечето от задължителните книги бяха за исляма. Стихотворенията и разказите бяха направо депресиращи.<br> | ||
Един от авторите, които трябваше да изучаваме беше Мевлана К. Руми Суфи - философ на исляма. Най-вече, той пишеше за любовта и това, че трябва да приемаме хората, което обаче не беше основната тема на Корана. Сама по себе си теологията на Суфи беше един блян ... една илюзорна мечта за нов порядък в религията. Тази ислямска деноминация се доближава най-много до Християнството. Сравних Библията с творбите на Суфи и открих невероятни сходства и прилики. Но въпреки това усещах, че неговото учение не представяше върховната, безусловна любов на Исус към човечеството, затова възприемах Суфи като хуманист. Харесвах произведенията му, но не желаех да бъда негов последовател, защото той не признаваше Корана напълно. | Един от авторите, които трябваше да изучаваме беше Мевлана К. Руми Суфи - философ на исляма. Най-вече, той пишеше за любовта и това, че трябва да приемаме хората, което обаче не беше основната тема на Корана. Сама по себе си теологията на Суфи беше един блян ... една илюзорна мечта за нов порядък в религията. Тази ислямска деноминация се доближава най-много до Християнството. Сравних Библията с творбите на Суфи и открих невероятни сходства и прилики. Но въпреки това усещах, че неговото учение не представяше върховната, безусловна любов на Исус към човечеството, затова възприемах Суфи като хуманист.<br> Харесвах произведенията му, но не желаех да бъда негов последовател, защото той не признаваше Корана напълно.<br> | ||
Мислех си, че бях доста добра ученичка докато не се запознах с един много религиозен мюсулманин в ресторантчето към колежа ни. Той беше изключително начетен и плюс това беше от много религиозно мюсулманско семейство. Неговите родители дори бяха ходили в Мека, за да изпълнят верските си задължения и за да придобият титлата „Хаджи“. | Мислех си, че бях доста добра ученичка докато не се запознах с един много религиозен мюсулманин в ресторантчето към колежа ни. Той беше изключително начетен и плюс това беше от много религиозно мюсулманско семейство. Неговите родители дори бяха ходили в Мека, за да изпълнят верските си задължения и за да придобият титлата „Хаджи“.<br> | ||
Станахме добри приятели и се чувствахме добре когато бяхме заедно. Скоро осъзнах, че той беше човека за мен. Сгодихме се когато аз завърших колежа. Бях на 19. Моите родители бяха напълно против нашият годеж. В къщи ставаха големи скандали заради моето решение. Баща ми дори ме наби, когато го напсувах, за да защитя любовта си. Но единственото, което аз желаех беше да избягам от тягостният, нещастен съвместен живот с родителите ми под един покрив. | Станахме добри приятели и се чувствахме добре когато бяхме заедно. Скоро осъзнах, че той беше човека за мен. Сгодихме се когато аз завърших колежа. Бях на 19. Моите родители бяха напълно против нашият годеж. В къщи ставаха големи скандали заради моето решение. Баща ми дори ме наби, когато го напсувах, за да защитя любовта си. Но единственото, което аз желаех беше да избягам от тягостният, нещастен съвместен живот с родителите ми под един покрив. <br> | ||
След всичките проляти сълзи и мъки, през същата година ние сключихме брак. Проблемите ни обаче започнаха почти веднага: през целият ни меден месец, той не ме докосна. От своя страна, аз се страхувах от сексуалния акт, но от друга - той изобщо не демонстрираше и най-малкото желание да ме докосва. По-късно,разбира се, че опита, но всичките му опити бяха пълен провал. Мен ме беше страх, а той имаше сериозен проблем! | След всичките проляти сълзи и мъки, през същата година ние сключихме брак. Проблемите ни обаче започнаха почти веднага: през целият ни меден месец, той не ме докосна. От своя страна, аз се страхувах от сексуалния акт, но от друга - той изобщо не демонстрираше и най-малкото желание да ме докосва. По-късно,разбира се, че опита, но всичките му опити бяха пълен провал. Мен ме беше страх, а той имаше сериозен проблем!<br> | ||
Скоро след това започна и кошмара малтретиране. По време на нашият годеж, той беше разкрил някои признаци на насилие. Но това беше нищо в сравнение с ужаса, който започна три месеца след сватбата ни. Малко преди това аз нежно и благо му говорих за нуждата си от интимност по между ни. Той избухна и се разкрещя, че не той, а аз съм имала проблем. Започнах да се обличам хубаво и се опитвах да изглеждам до колкото можех по-красива. Приготвих вкусна вечеря и запалих свещи. | Скоро след това започна и кошмара малтретиране. По време на нашият годеж, той беше разкрил някои признаци на насилие. Но това беше нищо в сравнение с ужаса, който започна три месеца след сватбата ни. Малко преди това аз нежно и благо му говорих за нуждата си от интимност по между ни. Той избухна и се разкрещя, че не той, а аз съм имала проблем. Започнах да се обличам хубаво и се опитвах да изглеждам до колкото можех по-красива. Приготвих вкусна вечеря и запалих свещи. <br> | ||
Живеехме на шестия етаж в един жилищен блок. Той ми се обади по домофона, за да сляза долу, понеже сме били поканени на гости у братовчед му за вечеря. Аз не му се покорих - просто исках той да се качи горе, за да види изненадата, която му бях приготвила. Той обаче продължаваше да натиска звънеца здравата. Тогава аз отворих прозореца и му викнах да се качи горе. Бях абсолютно сигурна, че щеше да му достави удоволствие да ме види в красивата ми рокля. | Живеехме на шестия етаж в един жилищен блок. Той ми се обади по домофона, за да сляза долу, понеже сме били поканени на гости у братовчед му за вечеря. Аз не му се покорих - просто исках той да се качи горе, за да види изненадата, която му бях приготвила. Той обаче продължаваше да натиска звънеца здравата. Тогава аз отворих прозореца и му викнах да се качи горе. Бях абсолютно сигурна, че щеше да му достави удоволствие да ме види в красивата ми рокля.<br> | ||
Но в момента, в който отворих пътната врата, той ме удари, ритна ме и започна да ме нарича с всички лоши имена, с които една жена може да бъде наречена, псувайки ме през цялото време. Целият ми свят се преобърна с главата надолу. От този момент нататък отчаянието и мрака ме обладаваха все по-силно. | Но в момента, в който отворих пътната врата, той ме удари, ритна ме и започна да ме нарича с всички лоши имена, с които една жена може да бъде наречена, псувайки ме през цялото време. Целият ми свят се преобърна с главата надолу. От този момент нататък отчаянието и мрака ме обладаваха все по-силно.<br> | ||
Няколко пъти, съвсем сама, без неговото знание, отидох до болницата, защото кървях много силно след побоищата. Веднъж дори отидох в полицията и помолих за помощ. Офицерът отговори: „Погледни тези сгради, къщи и апартаменти. Всички те преживяват същото нещо. Не можем да приютим всички жени и да арестуваме техните съпрузи. Прибери се у дома и се дръж по-добре, за да не те бие толкова много съпруга ти. Но ако го напуснеш, ти ще станеш или проститутка, или ... курва. Не си навличай позор и срам като споделяш личния си живот с другите. А сега се прибирай вкъщи!“ Отидох си и послушах съвета му. | Няколко пъти, съвсем сама, без неговото знание, отидох до болницата, защото кървях много силно след побоищата. Веднъж дори отидох в полицията и помолих за помощ. Офицерът отговори: „Погледни тези сгради, къщи и апартаменти. Всички те преживяват същото нещо. Не можем да приютим всички жени и да арестуваме техните съпрузи. Прибери се у дома и се дръж по-добре, за да не те бие толкова много съпруга ти. Но ако го напуснеш, ти ще станеш или проститутка, или ... курва. Не си навличай позор и срам като споделяш личния си живот с другите. А сега се прибирай вкъщи!“ Отидох си и послушах съвета му.<br> | ||
Малтретирането и побоищата се превърнаха в рутина в ежедневието ми. Свикнах да ходя на семейни вечери веднага след като получавах поредната порция бой. Научих се да почивствам лицето си и да се гримирам добре, за да прикривам синините. Започнах да нося и блузи-поло, за да скривам оптечатъците от пръстите му по врата си, когато ме душеше. За всеки път имах готово някакво обяснение, потулващо истината. Научих се да имитирам радостна усмивка, докато вътрешно плачех безмълвно. | Малтретирането и побоищата се превърнаха в рутина в ежедневието ми. Свикнах да ходя на семейни вечери веднага след като получавах поредната порция бой. Научих се да почивствам лицето си и да се гримирам добре, за да прикривам синините. Започнах да нося и блузи-поло, за да скривам оптечатъците от пръстите му по врата си, когато ме душеше. За всеки път имах готово някакво обяснение, потулващо истината. Научих се да имитирам радостна усмивка, докато вътрешно плачех безмълвно.<br> | ||
Спомням си, че един ден отивахме на гости на сестрата на мъжа ми. Минахме през магазина, за да купим хляб. Докато вървяхме към техният дом, той започна да ме удря с хляба. Разкървави брадичката ми, удряйки ме там на улицата. Първоначално не разбрах защо го прави, но после разбрах, че съм го обидила, понеже съм разговаряла с момчето-касиер в магазина. Във въображението на съпруга ми се бяха зародили зли мисли и той просто не можал да се сдържи. Лицето ми беше покрито със синини. Преди да влезем в къщата на сестра му, поизчакахме малко отвън, за да поспаднат отоците. Почистих лицето си и се гримирах, а той хвана ръката ми, сякаш нищо не се беше случило. През цялата вечер пред роднините си, той открито демонстрираше колко много ме обича. | Спомням си, че един ден отивахме на гости на сестрата на мъжа ми. Минахме през магазина, за да купим хляб. Докато вървяхме към техният дом, той започна да ме удря с хляба. Разкървави брадичката ми, удряйки ме там на улицата. Първоначално не разбрах защо го прави, но после разбрах, че съм го обидила, понеже съм разговаряла с момчето-касиер в магазина. Във въображението на съпруга ми се бяха зародили зли мисли и той просто не можал да се сдържи. Лицето ми беше покрито със синини. Преди да влезем в къщата на сестра му, поизчакахме малко отвън, за да поспаднат отоците. Почистих лицето си и се гримирах, а той хвана ръката ми, сякаш нищо не се беше случило. През цялата вечер пред роднините си, той открито демонстрираше колко много ме обича.<br> | ||
Години по-късно аз осъзнах, че неговите шамари и удари бяха оставили постоянен белег на брадичката ми. Дори и днес, все още ме наболява когато говоря по-дълго време. С течение на времето болката поотшумя, но все още предпочитам да пиша, отколкото да приказвам. | Години по-късно аз осъзнах, че неговите шамари и удари бяха оставили постоянен белег на брадичката ми. Дори и днес, все още ме наболява когато говоря по-дълго време. С течение на времето болката поотшумя, но все още предпочитам да пиша, отколкото да приказвам. <br> | ||
Никой не знаеше за положението, в което се намирах. Нито на моето семейство, нито на приятелите, нито на колегите ми им минаваше през ума, че в брака ни имаше проблеми. Държахме се като „щастлива двойка“ доколкото ни беше възможно. Съпругът ми ме целуваше и прегръщаше пред нашите приятели и роднини. А аз много се срамувах от факта, че все още бях девствена, въпреки че бях омъжена от няколко години, за което той обвинямаше мен, наричайки ме „инвалид“. | Никой не знаеше за положението, в което се намирах. Нито на моето семейство, нито на приятелите, нито на колегите ми им минаваше през ума, че в брака ни имаше проблеми. Държахме се като „щастлива двойка“ доколкото ни беше възможно. Съпругът ми ме целуваше и прегръщаше пред нашите приятели и роднини. А аз много се срамувах от факта, че все още бях девствена, въпреки че бях омъжена от няколко години, за което той обвинямаше мен, наричайки ме „инвалид“.<br> | ||
Няколко години след като се бяхме оженили, аз прочетох статия в едно списание, в която се разказваше за омъжени жени, някои от тях повече от 10 години, които са все още девствени. Обадих се в клиниката, чийто телефонен номер беше публикуван под статията. Жената, която прие телефонното ми обаждане беше много мила. Тя ми отговори, че трябва да отида заедно със съпруга си на лична консултация. Много деликатно и с разбиране, тя допълни: „Проблемът не е само твой, но и на съпругът ти. Ти се страхуваш, че той ще те нарани. Той малтретира ли те?“ Не ѝ отговорих. А тя повтори, че трябва да идем на консултация като двойка. Когато съпругът ми се прибра в къщи аз му показах статията и го помолих да идем заедно за съвет. А той отговори: „Ти си тази с проблема. Защо и аз трябва да ходя?“ С това се сложи край на темата. | Няколко години след като се бяхме оженили, аз прочетох статия в едно списание, в която се разказваше за омъжени жени, някои от тях повече от 10 години, които са все още девствени. Обадих се в клиниката, чийто телефонен номер беше публикуван под статията. Жената, която прие телефонното ми обаждане беше много мила. Тя ми отговори, че трябва да отида заедно със съпруга си на лична консултация. Много деликатно и с разбиране, тя допълни: „Проблемът не е само твой, но и на съпругът ти. Ти се страхуваш, че той ще те нарани. Той малтретира ли те?“ Не ѝ отговорих. А тя повтори, че трябва да идем на консултация като двойка. Когато съпругът ми се прибра в къщи аз му показах статията и го помолих да идем заедно за съвет. А той отговори: „Ти си тази с проблема. Защо и аз трябва да ходя?“ С това се сложи край на темата.<br> | ||
През всичкото време, аз и съпругът ми продължавахме да играем ролите си. Не исках никой да разбере за нашият проблем. | През всичкото време, аз и съпругът ми продължавахме да играем ролите си. Не исках никой да разбере за нашият проблем. | ||
Не мога опиша гнева, който носех в сърцето си. Събирах и подтисках всичко в себе си. Давах израз на гнева си само когато карах кола. Бях отлична шофьорка и изливах яростта си на пътя. Всъщност, бях повече от отлична - карах бясно! Ако бях решила да не дам предимство на някоя кола, това наистина означаваше, че нямаше да дам предимство. Много често изподрасквах колата си, карайки по тротоарите, само и само да не изгубя „състезанието“ с някого. Мислите си, че можете да видите тези неща само по екшън филмите? Но в моя живот - те бяха реалност. Карах с пълна скорост и не ме интересуваше дали щях да умра. Не ми пукаше. Спомням си как веднъж някой беше паркирал на моето място пред блока. Спуках му гумите. Стигнах до там, че се бях изправила против целия свят, а и той на свой ред - срещу мен. Можете да замените думата „свят“ с „Бог“. | Не мога опиша гнева, който носех в сърцето си. Събирах и подтисках всичко в себе си. Давах израз на гнева си само когато карах кола. Бях отлична шофьорка и изливах яростта си на пътя. Всъщност, бях повече от отлична - карах бясно! Ако бях решила да не дам предимство на някоя кола, това наистина означаваше, че нямаше да дам предимство. Много често изподрасквах колата си, карайки по тротоарите, само и само да не изгубя „състезанието“ с някого. Мислите си, че можете да видите тези неща само по екшън филмите? Но в моя живот - те бяха реалност. Карах с пълна скорост и не ме интересуваше дали щях да умра. Не ми пукаше. Спомням си как веднъж някой беше паркирал на моето място пред блока. Спуках му гумите. Стигнах до там, че се бях изправила против целия свят, а и той на свой ред - срещу мен. Можете да замените думата „свят“ с „Бог“. | ||