5903
редакции
Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата (преглед на кода)
Версия от 15:55, 24 октомври 2018
, 24 октомври 2018→Работата - бягство от действителността
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 328: | Ред 328: | ||
==Работата - бягство от действителността== | ==Работата - бягство от действителността== | ||
През целият си живот съм се борила с гнева, скръбта и тъгата. А сега, преживявах тежка депресия без да осъзнавам това. Мразех се. Мразех блатото на безнадеждността, в което бях затънала! Няколко пъти се самонараних с нож, опитвайки се да видя дали мога да се самоубия. Връщайки се назад в спомените си, виждам съвсем ясно как Бог ме е опазил да не го направя, тъй като Той е имал по-добър план за мен. | През целият си живот съм се борила с гнева, скръбта и тъгата. А сега, преживявах тежка депресия без да осъзнавам това. Мразех се. Мразех блатото на безнадеждността, в което бях затънала! Няколко пъти се самонараних с нож, опитвайки се да видя дали мога да се самоубия. Връщайки се назад в спомените си, виждам съвсем ясно как Бог ме е опазил да не го направя, тъй като Той е имал по-добър план за мен.<br> | ||
Много хора, които принадлежат към културата на Средния Изток, преживяват депресия без дори да знаят това. Тя леко се промъква в живота им и покорява всеки без значение на колко години е. Познавах едно дете, което беше само на 11 и преживяваше дълбока депресия. Много хора не са обучени да разпознават симптомите на депресията, но ако ги видят, те са изправени пред огромна дилема: кого да потърся за помощ? Професионалната помощ по отношение на депресията в Турция не е толкова достъпна колкото в Щатите или Европа. Ако ти ходиш на лични консултации или си потърсил професионална помощ и някой от близките ти или съседите разбере това, то до края на живота си ти носиш етикета, който веднага ти лепват - луд. | Много хора, които принадлежат към културата на Средния Изток, преживяват депресия без дори да знаят това. Тя леко се промъква в живота им и покорява всеки без значение на колко години е. Познавах едно дете, което беше само на 11 и преживяваше дълбока депресия. Много хора не са обучени да разпознават симптомите на депресията, но ако ги видят, те са изправени пред огромна дилема: кого да потърся за помощ? Професионалната помощ по отношение на депресията в Турция не е толкова достъпна колкото в Щатите или Европа. Ако ти ходиш на лични консултации или си потърсил професионална помощ и някой от близките ти или съседите разбере това, то до края на живота си ти носиш етикета, който веднага ти лепват - луд.<br> | ||
Докато пишех тази книга, аз бях на около 30, и осъзнах, че по онова време майка ми беше в депресия. Когато наскоро разговарях с нея, тя най-накрая призна, че е страдала от депресия повече от 35 години. И тя не е единствената. В Турция има много жени като нея. | Докато пишех тази книга, аз бях на около 30, и осъзнах, че по онова време майка ми беше в депресия. Когато наскоро разговарях с нея, тя най-накрая призна, че е страдала от депресия повече от 35 години. И тя не е единствената. В Турция има много жени като нея.<br> | ||
Отново задавам този въпрос - при кого можеш да потърсиш помощ? В Турция, аз надявах усмихнатата си щастлива маска и прикривах болката и неудачите си. Тъмната страна на живота ми трябваше да бъде добре скрита и потулена. Но ... болеше. | Отново задавам този въпрос - при кого можеш да потърсиш помощ? В Турция, аз надявах усмихнатата си щастлива маска и прикривах болката и неудачите си. Тъмната страна на живота ми трябваше да бъде добре скрита и потулена. Но ... болеше.<br> | ||
Години по-късно научих, че единственото, което може да те освободи от депресията, е свръхестествената сила на Бога. Когато природните закони не могат да ти помогнат и изцелят, тогава се намесва свръхестественатасила на Бога и върши своите чудеса! | Години по-късно научих, че единственото, което може да те освободи от депресията, е свръхестествената сила на Бога. Когато природните закони не могат да ти помогнат и изцелят, тогава се намесва свръхестественатасила на Бога и върши своите чудеса! | ||
Аз бях в депресия, откакто бях малко дете, но тогава не знаех това. Когато бях млада жена в главата ми започнаха да се въртят мисли за смоубийство. Молих се на Аллах да отнеме живота ми, защото ме беше страх да го сторя сама. При Исляма, ако някой се самоубие, той или тя, отива директно в ада. Чувствах се така сякаш вече живеех в ада, но пък не исках да живея там за през цялата вечност. | Аз бях в депресия, откакто бях малко дете, но тогава не знаех това. Когато бях млада жена в главата ми започнаха да се въртят мисли за смоубийство. Молих се на Аллах да отнеме живота ми, защото ме беше страх да го сторя сама. При Исляма, ако някой се самоубие, той или тя, отива директно в ада. Чувствах се така сякаш вече живеех в ада, но пък не исках да живея там за през цялата вечност.<br> | ||
В живота ми царяха хаос и болка. В един момент мразех садистичният си съпруг, а в друг - го обичах. В същото време вярвах, че не бих могла да живея без него. Сякаш той беше моят бог и от друга страна - моят най-добър приятел. Той беше причината поради, която съществувах. Няма значение колко абсурдно и дори ненормално ми звучи горното обяснение сега, тогава, аз бях напълно заслепена и исках да му служа в пълно подчинение и преданост. | В живота ми царяха хаос и болка. В един момент мразех садистичният си съпруг, а в друг - го обичах. В същото време вярвах, че не бих могла да живея без него. Сякаш той беше моят бог и от друга страна - моят най-добър приятел. Той беше причината поради, която съществувах. Няма значение колко абсурдно и дори ненормално ми звучи горното обяснение сега, тогава, аз бях напълно заслепена и исках да му служа в пълно подчинение и преданост.<br> | ||
След като сключихме брак, нашите приятели последваха примера ни - женеха се, но и имаха деца. Аз бях изключително депресирана, защото не можех да забраменея поради липсата на сексуален живот, което ме караше да се чувствам и като човек с увреждания. От друга страна, след първата ни година съвместен живот, бях благодарна, че нямаме дете. | След като сключихме брак, нашите приятели последваха примера ни - женеха се, но и имаха деца. Аз бях изключително депресирана, защото не можех да забраменея поради липсата на сексуален живот, което ме караше да се чувствам и като човек с увреждания. От друга страна, след първата ни година съвместен живот, бях благодарна, че нямаме дете.<br> | ||
Всеки път когато се опитвах да изглеждам привлекателна, той казваше: „Нека да си го кажем направо: ти не си красива! Каквото и да правиш, ти не си красива жена. Не го ли разбра най-сетне?“ Какво друго можех да направя, освен да му ... вярвам. | Всеки път когато се опитвах да изглеждам привлекателна, той казваше: „Нека да си го кажем направо: ти не си красива! Каквото и да правиш, ти не си красива жена. Не го ли разбра най-сетне?“ Какво друго можех да направя, освен да му ... вярвам. | ||
„Аз се ожених за теб заради парите на баща ти.“, призна той един ден. Моят съпруг прекарваше голяма част от свободното си време със своя брат-ислямски фанатик. Той имаше и компания, с която се събираха да пият и играят комар. Прекарваше повечето нощи навън из казината, проигравайки нашите пари. Не можеше да се задържи на едно и също работно място повече от месец-два. Той винаги намираше някакво оправдание: колегите му му завиждали заради нещо, което направил и затова шефа му го уволнил. Скоро обаче тези извинения взеха да дрънчат на кухо. | „Аз се ожених за теб заради парите на баща ти.“, призна той един ден. Моят съпруг прекарваше голяма част от свободното си време със своя брат-ислямски фанатик. Той имаше и компания, с която се събираха да пият и играят комар. Прекарваше повечето нощи навън из казината, проигравайки нашите пари. Не можеше да се задържи на едно и също работно място повече от месец-два. Той винаги намираше някакво оправдание: колегите му му завиждали заради нещо, което направил и затова шефа му го уволнил. Скоро обаче тези извинения взеха да дрънчат на кухо. <br> | ||
За мен, работата беше нещо съвсем друго. Баща ми ме беше обучил да бъда перфектният служител. Той ме научи как да се справям с разрешаването на проблеми, да бъда инициативна и да проявявам творчество, а също така и на важни принципи - обслужване и отношение към хората. В допълнение към това, след като завърших университета, в продължение на няколко години аз работих в една японска компания. Преките ми началници бяха японци - работливи, дисциплинирани и много интелигентни хора. Това беше първата ми работа на пълно работно време. Научих много от тях: работна етика, отдаденост, организационни умения и управление на ресурси. Те винаги ме питаха в кое училище съм учила и къде съм продължила образованието си след това. Те се чудеха как можех да работя по този начин. Нито за миг не се поколебавах да им разказвам как баща ми ме беше обучил и че бях работила и за една японска корпорация. | За мен, работата беше нещо съвсем друго. Баща ми ме беше обучил да бъда перфектният служител. Той ме научи как да се справям с разрешаването на проблеми, да бъда инициативна и да проявявам творчество, а също така и на важни принципи - обслужване и отношение към хората. В допълнение към това, след като завърших университета, в продължение на няколко години аз работих в една японска компания. Преките ми началници бяха японци - работливи, дисциплинирани и много интелигентни хора. Това беше първата ми работа на пълно работно време. Научих много от тях: работна етика, отдаденост, организационни умения и управление на ресурси. Те винаги ме питаха в кое училище съм учила и къде съм продължила образованието си след това. Те се чудеха как можех да работя по този начин. Нито за миг не се поколебавах да им разказвам как баща ми ме беше обучил и че бях работила и за една японска корпорация.<br> | ||
Да бъда на работа - това беше единственото удоволствие в живота ми. Работата ми носеше удоволствие, а също и беше моето бягство от действителността. Изкачвах се нагоре по стълбата към върха на кариерата си лека-полека. Бях асистент на председателя на борда на много известна корпорация, организираща събития и мероприятия за дипломати и бизнесмени - мъже и жени - от най-висок ранг, от Америка и Европа. Съпругът ми нямаше проблем, че постигах успехи в работата си, щом заплатата ми отиваше в неговия джоб. Ако трябваше да си купя нови обувки да речем, той ми казваше да искам пари от родителите си. Въпреки че се справях отлично в работата си, аз се страхувах, че той може да ме напусне. Макар че бях емоционално и физически малтретирана, аз намирах вина за това само у себе си. Вярвах, че съм лоша съпруга и че не съм достатъчно добра за него. Постоянно се самоосъждах и вярвах в собствените си осъждения; вярвах, че заслужавам да бъда бита. | Да бъда на работа - това беше единственото удоволствие в живота ми. Работата ми носеше удоволствие, а също и беше моето бягство от действителността. Изкачвах се нагоре по стълбата към върха на кариерата си лека-полека. Бях асистент на председателя на борда на много известна корпорация, организираща събития и мероприятия за дипломати и бизнесмени - мъже и жени - от най-висок ранг, от Америка и Европа. Съпругът ми нямаше проблем, че постигах успехи в работата си, щом заплатата ми отиваше в неговия джоб. Ако трябваше да си купя нови обувки да речем, той ми казваше да искам пари от родителите си. Въпреки че се справях отлично в работата си, аз се страхувах, че той може да ме напусне. Макар че бях емоционално и физически малтретирана, аз намирах вина за това само у себе си. Вярвах, че съм лоша съпруга и че не съм достатъчно добра за него. Постоянно се самоосъждах и вярвах в собствените си осъждения; вярвах, че заслужавам да бъда бита. | ||