5903
редакции
Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата (преглед на кода)
Версия от 15:56, 24 октомври 2018
, 24 октомври 2018→Оскърбление по време на Рамадана
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 343: | Ред 343: | ||
==Оскърбление по време на Рамадана== | ==Оскърбление по време на Рамадана== | ||
През 1991 г. аз реших да спазя Рамадана - деветят месец на ислямската година, като постех през целия ден. Спазвах този празник всяка година, откакто бях навършила 7. През един от дните на празника аз бях жестоко бита от моя съпруг. Той ме събори на пода и ме рита безмилостно. Това, което провокира неговият изблик на гняв, беше желанието ми да завърша мастерска степен. Ние нямаше да похарчим и стотинка за това, защото родителите ми се бяха съгласили да поемат разноските по образованието ми. Съпругът ми крещеше: „Ученето не е за глупави хора като тебе!“ Той хвърляше учебниците ми из апартамента, създавайки пълен безпорядък. Той ме удряше безмислостно докато остана без дъх. Аз лежах на пода, потънала в кръв, молейки го да не ме удря повече. Имах много малко сила, за да се отбранявам, защото през целият ден бях постила. Треперех неудържимо на пода. Костите ме боляха. Чувствах се така сякаш не струвах и пукната пара. | През 1991 г. аз реших да спазя Рамадана - деветят месец на ислямската година, като постех през целия ден. Спазвах този празник всяка година, откакто бях навършила 7. През един от дните на празника аз бях жестоко бита от моя съпруг. Той ме събори на пода и ме рита безмилостно. Това, което провокира неговият изблик на гняв, беше желанието ми да завърша мастерска степен. Ние нямаше да похарчим и стотинка за това, защото родителите ми се бяха съгласили да поемат разноските по образованието ми. Съпругът ми крещеше: „Ученето не е за глупави хора като тебе!“ Той хвърляше учебниците ми из апартамента, създавайки пълен безпорядък. Той ме удряше безмислостно докато остана без дъх. Аз лежах на пода, потънала в кръв, молейки го да не ме удря повече. Имах много малко сила, за да се отбранявам, защото през целият ден бях постила. Треперех неудържимо на пода. Костите ме боляха. Чувствах се така сякаш не струвах и пукната пара.<br> | ||
След като постих още един ден, той ми каза да ида в джамията, за да се науча да бъда по-добър човек. Забрадих се и отидох. Сградата беше претъпкана. Когато седнах на пода, в помещението за жените, останалите жени започнаха да ме гледат с неприязън и омраза - бях 19 годишна млада жена по онова време. | След като постих още един ден, той ми каза да ида в джамията, за да се науча да бъда по-добър човек. Забрадих се и отидох. Сградата беше претъпкана. Когато седнах на пода, в помещението за жените, останалите жени започнаха да ме гледат с неприязън и омраза - бях 19 годишна млада жена по онова време. <br> | ||
Една от тях ми каза: „Ти си с лакирани нокти. Трябва да си изчистиш лака преди да започнат да четат молитвата в джамията, иначе Аллах няма да приеме молитвите ти.“ Не ѝ отговорих. Не бях яла цял ден. На всичкото отгоре ме бяха били. Просто нямах сили да ѝ отговоря. | Една от тях ми каза: „Ти си с лакирани нокти. Трябва да си изчистиш лака преди да започнат да четат молитвата в джамията, иначе Аллах няма да приеме молитвите ти.“ Не ѝ отговорих. Не бях яла цял ден. На всичкото отгоре ме бяха били. Просто нямах сили да ѝ отговоря.<br> | ||
Моето мълчание я раздразни още повече. Тя каза на приятелката си, която седеше до нея: „Тази ще иде в ада; тя не знае, че Аллах не харесва горди жени. Това момиче дори не благоволи да ми отговори.“ | Моето мълчание я раздразни още повече. Тя каза на приятелката си, която седеше до нея: „Тази ще иде в ада; тя не знае, че Аллах не харесва горди жени. Това момиче дори не благоволи да ми отговори.“<br> | ||
Отново запазих мълчание. Цялото тяло ме болеше от боя. Сърцето ми също се пръскаше от болка, понеже никой не ме обичаше, а всички ме отхвърляха и страняха от мен. | Отново запазих мълчание. Цялото тяло ме болеше от боя. Сърцето ми също се пръскаше от болка, понеже никой не ме обичаше, а всички ме отхвърляха и страняха от мен. <br> | ||
Имама започна проповедта си, проклинайки враговете, а това бяха християните и евреите. Той проповядва свещена война - джихад. Аз просто седях там и слушах как изливаше гнева си. След всяка произнесена клетва, той казваше „амин“, заедно с всички присъстващи. За момент погледа ми се плъзна по хората, забелязвайки, че никой не изразяваше любов. Тук цареше омразата. | Имама започна проповедта си, проклинайки враговете, а това бяха християните и евреите. Той проповядва свещена война - джихад. Аз просто седях там и слушах как изливаше гнева си. След всяка произнесена клетва, той казваше „амин“, заедно с всички присъстващи. За момент погледа ми се плъзна по хората, забелязвайки, че никой не изразяваше любов. Тук цареше омразата. | ||
В къщи, имах за съпруг насилник, който ме малтретираше емоционално и физически. В джамията - средището на моята религия - властваха омразата и страха. Къде можех да намеря мир и щастие? | В къщи, имах за съпруг насилник, който ме малтретираше емоционално и физически. В джамията - средището на моята религия - властваха омразата и страха. Къде можех да намеря мир и щастие?<br> | ||
Докато седях на пода в онази джамия и мечтаех за свобода, аз не осъзнавах, че съвсем скоро щях да преживея мира, за който толкова силно жадувах. | Докато седях на пода в онази джамия и мечтаех за свобода, аз не осъзнавах, че съвсем скоро щях да преживея мира, за който толкова силно жадувах. | ||
==План за бягство== | ==План за бягство== | ||