Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии

Бяха изминали четири години откакто сключихме брак, а все още не бяхме станали съпрузи в истинския смисъл на думата и аз  все още бях девствена. По онова време  работех в един от най-известните и проспериращи текстилни и строителни холдинги в страната, който имаше 29 дъщерни компании, като асистент на президента, собственика и председателя на борда. Всеки ден отивах на работа в 6 сутринта, не защото от мен се изискваше да бъда толкова рано на работното си място, а само, за да се измъкна от къщи преди съпруга ми да се е събудил.  

Една сутрин, шефа ми се върнал рано сутринта от едно бизнес пътуване из Европа и решил да дойде направо на работа. Когато ме видя в офиса толкова рано, той не повярва на очите си.  

„Какво правиш тук толкова рано?“, попита той.

„Работя.“, отговорих аз, сякаш беше съвсем нормално нещо да съм на работа по това време.

„Толкова рано? Твърде рано е, за да си тук!“, възкликна той.

„Обичам работата си.“, отвърнах аз.

Единственото, което интересуваше моят шеф, беше отговора ми и това беше правилният отговор. Самият той беше работохолик и му беше приятно хората да го признават за такъв. След като ме видя толкова рано в офиса, той започна да ме натоварва с по-отговорни задачи. Скоро след това, аз управлявах част от бизнеса му, поемайки върху плещите си много предизвикателни проекти, които включваха подготвянето на събития и мероприятия в Европа и най-вече в Германия. Съпругът ми нямаше нищо против да пътувам сама, стига да му носех дрехи от неговите любими дизайнери Гучи, Армани и Версаче. Той получаваше нов гардероб всеки път когато се върнех от бизнес пътуване из Европа. Но когато започнах да пътувам, пред очите ми се откри един напълно нов свят. Тъй като се справях отлично с възложените ми задачи, аз получавах и много похвали от шефа си и неговите влиятелни контакти. Срещах се с влиятелни бизнесмени, но когато ми оставаше мъничко свободно време, аз пазарувах из марковите магазини дрехи за съпруга ми.

По време на тези пътувания, аз видях мъже, които се отнасяха към жените по съвсем друг начин, отколкото мъжете, принадлежащи към моята култура. Към жените се отнасяха с уважение и ги ценяха. Всичко това отвори очите ми. Веднъж присъствах на един банкет, който беше организиран за много важни европейски дипломати и политици. Трябваше да напусна за момент тържеството, за да отида до тоалетната. Станах от мястото си и казах: „Извинете ме.“ В този момент всички мъже, седящи на масата заедно с мен, се изправиха. Не разбирах защо и зададох въпроса: „И вие ли искате да отидете до тоалетната?“ Всички избухнаха в смях. Когато се върнах и исках да заема местото си, те отново се изправиха.

Лека-полека, аз започнах да опознавам един свят, в който жените имаха същите права и  достойнство, както мъжете. Започнах да мечтая за такъв начин на живот. Скоро и любовта, която имах в сърцето си към моя съпруг започна  да повяхва.  Стъпка по стъпка, дебелата ми глава започна да осъзнава, че някъде там има далеч по-добър живот за мен. Постоянно мечтаех за живот на съвсем друго място, където щях да се наслаждавам на така желаната свобода. Мечтаех по бизнес срещите, в самолета, на пътя ... за една малка стаичка или студио, което да бъде само мое и където никой нямаше да се отнася с мен като с боклук. Започнах да възприемам живота без мъж, който постоянно ме биеше.

Когато се връщах у дома от своите бизнес пътувания, съпругът ми ме очакваше с нетърпение. Първото нещо, което правеше беше да отвори куфара ми и да търашува из него, за да намери скъпите дрехи, които му бях донесла. Но колкото и да му купувах, никога не беше достатъчно. Той често роптаеше: „Казах ти - цветът да е ледено-синьо. Това да ти прилича на ледено синьо?“

С много подаръци, подкупвайки го и обещавайки му по-добър живот с повече пари, аз  най-накрая успях да го убедя, че ще е добре да завърша мастерска степен свързана с управление на бизнеса. След толкова дълго време, през  което бях търпяла побоища и страдания, той се съгласи да ми позволи да се запиша на вечерен курс. И без това, той почти не си беше вкъщи по това време - или обикаляше из баровете, или пилееше пари из казината. Връщах се от курса си в празен апартамент.  

Докато учех, аз продължавах да работя в бизнес света. Шефа ми се съгласи да огранича бизнес пътуванията си, за да мога да уча. По този начин, съпруга ми и аз не се виждахме много често. Въпреки това, той беше изключително доволен да получава финансовите благословения от моя къртовски труд.