Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии

След като бяхме ходили само три месеца, приятелят ми и аз сключихме брак. Семейството му беше в шок. Аз също. Майка му и сестра му роптаеха срещу мен и не ме приемаха. Но в началото на мен изобщо не ми пукаше за техните чувства. С течение на времето обаче, аз започнах много лесно да се обиждам и засягам от тяхното отношение към мен. Вярвах, че ме мразеха. На свой ред и аз им отвръщах със същото. Точно поради тази омраза трябваше да се справям с доста проблеми с моите свекъри.

В къщи бях щастлива, защото се чувствах обичана за първи път в живота си. Радвах  се, че той работеше. Това ми даваше сигурност. Забременях и много се вълнувах, че ще си имаме бебе. Ходех по купони със съпруга ми, въпреки че бях бременна. Разбира се не пиех алкохол, но където и да отидеше той, аз бях с него. Той беше отявлен купонджия, както сам обичаше да се нарича.

Обаче в нашия брак имаше доста недоразумения. Една седмица всичко между нас беше абсолютна идилия, но на следващата - ние постоянно се карахме. Дори и да имахме разправии, той никога не ми посегна и не ме нарани физически и това ме караше да се чувствам добре. Или поне така си мислех.

Понякога потиснатите в мен емоции като болката и травмите от миналото, изплуваха на повърхността. Изпадах в депресия и бях унила. Никой няма да ме обича истински ... никой не го е грижа за мене ... никой не ме разбира. Сърцето си все още носеше дълбоките рани и белези, които кървяха. И въпреки това, се опитвах да започна нов живот с някого, когото едва познавах. Сега, когато се обръщам назад виждам ясно колко отчаяна съм била. Всеки ден надявах на лицето си нова маска, за да скрия болката, гнева, тъгата и всички други емоции, които бушуваха вътре в мен. Имаше дни, в които цялото ми тежко детство преминаваше пред очите ми. А друг път мислех само за страданията и мъките, които бях преживяла по време на първия си брак. Постоянно си повтарях: Втръсна ми все аз да съм жертвата. Не искам повече да бъда жертва! Да, но бях.  

Дори в моментите, когато между нас имаше разправии и скандали, аз пишех весели писма до майка си в Турция. Родителите на моя съпруг започнаха лека-полека да ме приемат и аз си мислех, че може да се окажат и добри хора. Но аз не бях способна да поддържам добри взаимоотношения с никого. Много лесно се обиждах и им отговарях грозно. Аз не бях зрял човек, а и моето непостоянство и несигурността, която изпитвах, чиито корени бяха дълбоко проникнали в мен още от детските ми години, разрушиха взаимоотношенията ми с неговото семейство. Стигнахме до там, че открито се мразехме.

Погледнах една моя снимка, на която не се усмихвах и си казах: Напълно съм сама в тази чужда страна. А те вместо да бъдат моето семейство, виж само какво ми причиняват. Изпитвах горчивина и гняв към тях.

След като дъщеря ми Мелис се роди, нашият брак тръгна надолу. Тъй като вече бях станала майка, аз не можех да ходя по купони със съпруга си или да ловя риба с него. Това ме правеше изключително нещастна. Мисли за самоубийство започнаха да се въртят в главата ми. Продължавах да вярвам, че не съм достатъчно добра за никого. Съпругът ми продължаваше да се вихри и купонясва, докато аз стоях вкъщи  с бебето. Лека-полека, неговите склонности и пристрастявания започнаха да изплуват на повърхостта. Колко сляпа съм била! „Измама“ беше бащиното му име! Започнах да го конфронтирам когато той се прибираше в къщи последнощ пиян и напушен. Карахме се, крещяхме и викахме, огласяйки целия квартал със скандалите си. Много пъти бяхме предупреждавани от различни хора да не вдигаме шум.

Мъжа ми започна да изчезва от къщи през целия уикенд, дори и за по-дълго време. Когато беше трезвен - беше просто прекрасен! Но когато се напиеше започваше да става неузнаваем - ругаеше, обиждаше,  хвърляше и трошеше разни неща из къщата. На всичкото отгоре беше и силно престрастен към порнографията, което най-много ме нараняваше. В днешно време, много мъже са роби на това ужасно  и демонично пристрастяване. То унищожава много събди и семейства. Познавам много жени, които живеят в самота и страдат поради робството на съпрузите си. Дом, в който цари порнографията не е дом, а тъжен затвор. Познавам и този вид болка.