Мухаммад ибн Абдуллах: Разлика между версии

Мнозина твърдят, че когато Мухаммад бил млад, го наричали Ал Амин (الامين), а това ознаава в превод "верен и надежден" и гледали на него като на безпристрастен съдия.<ref>Esposito(1998), p.6 </ref> Въпреки това, историкът Алфорд Т. Уелч е на мнение, че Ал-Амин е общо арабско име, и предполага, че Ал-Амин е било дадено  на Мухаммад защото е  мъжката форма <ref>Alford Welch - cf. "Muhammad","Encyclopedia of Islam"</ref>  от името на майка му Амина (أمينة). По отношение на външния вид, Мухаммад е описан като "бял човек",<ref>"''....Баща ми каза: "Чух Ибн Умар да цитира поетичните стихове на Абу Талиб: И белият човек (т.е. Пророкът), от когото се иска да се моли за дъжд и който се грижи за сираците и пазител на вдовиците."....''" - {{Bukhari|2|17|122}}</ref> а в последните му години  - като "тлъсто джудже"<ref>"''....Когато Убайдула го видя, той каза: Този твой Мухаммад е джудже и мазнина. Старият човек (т.е. Абу Барза) го разбра.....''" - {{Abudawud|40|4731}}</ref><br />

По време на месец Рамадан, Мухаммад често оставял сами съпругата и децата си и отивал  в пещерата, близо до върха на планината Хира, зад Мека, в Арабския Хиджаз, където той постел и се молел. Според ислямските поверия, когато  бил на около четиридесет години (610 г. пр.н.е.. Д.), той е посетен от ангел Джабраил (جبريل) , който му  наредил да рецитира стихове, низпослани от Аллах. Тези стихове по-късно ще станат началото на 96-та сура. Срещата с Джабраил уплашила Мухаммад и  той най-напред смятал, че е бил обладан от дявола. Искал даже да се самоубие. Ето какво се казва в достоверните хадиси на [[Сахих Бухари]]:

[[Хронологичен ред на Корана|Ако Коранът бъде прочетен в хронологичен ред]], ще забележите с течение на времето, че откровенията са променили стила от поетичен до по-непосредствен и агресивен вид в по-късните години. Посланията от по-късните откровения също се променят и[[Отмяна на аяти с други (Наск)|отмениха по-ранните]]. Обикновено известния "не принудителен стих" към "стиха на меча". Тези промени проследиха мястото на Мухаммад в обществото. Това, което е известно като "ранно откровение", е записано в Мекка, докато Мухаммад е слаб и има много малко последователи, готови да умрат за него. По-късните (Мединански стихове) се разкриват, след като Мухаммад е спечелил повече последователи и е станал ръководител на първата ислямска държава в Медина.

Тези откровения продължават до смъртта му двадесет и три години по-късно, а понякога идват при него, облечен в дрехите на [[Аиша бинт Абу Бакр|Аиша]].<ref>"...''Той се приближи до нея и тя му говореше. Той й каза: - "Не ме наранявай по отношение на Айша. Откровението не ми дойде, когато съм в дрехата на някоя друга жена, освен на Айша". Тя каза: "Аз се кая на Аллах да не те наранява, пратеник на Аллах.”''..." - [http://bewley.virtualave.net/bukhari20.html#gifts Сахих Бухари 2442]</ref>'' Как'' идват при него е описано в достоверните хадиси:

След всяка голяма битка с мединците, Мухаммад обвинявал по едно от еврейските племена в предателство (виж {{Quran|2|100}}) и ги нападал. След битките при Бадр и Ухуд, в Медина, последователно били заличени общностите Бану Кайнука и Бану Надир, като оцелелите били прогонени, а всяка тяхна принадлежност била конфискувана от Мухаммад.<ref>"''....Бану [племето] Кайнука нямаше никаква земя, тъй като те били златари [и броняри]. Пратеникът на Бога взе много оръжия, които им принадлежат, и инструментите на тяхната търговия...''" ([[Ал Табари]], Глава 7, стр. 87)</ref> След битката в падината до Медина,  в 627г., между мекканци и мюсюлмани, била обвинена в предателство общността [[Геноцидът на Бану Курайза|Бану Курайза]], за  заговор с мекканците, и след това мюсюлманите ги избили.<ref>Esposito (1998), pp.10-11</ref> Жените и малките деца,  били взети в плен, за да ги продадат мюсюлманите на пазарите на роби, <ref>Haykal, Muhammad Husayn (Author). Al-Faruqi, Ismail Raji (Translator). (2002). The Life of Muhammad. (p. 338). Selangor, Malaysia: Islamic Book Trust.</ref><ref>"''...Тогава апостолът изпратил на Сад бин Зайд ал-Ансари брат на бин Абдул-Ашхал с някои от пленените жени на Бану Курайза до Найд и ги продавал за коне и оръжие....''" - [[Ибн Исхак]]: 693</ref> , а мъжете и  момчетата, които имали окосмен пубис, били обезглавени.<ref>"''...Разказах Атийах ал-Курази: Бях сред пленниците на Бану Курайза. Те (спътниците на Мухаммад) ни изследваха и онези, които започнаха да ом растат косми, бяха убити, а тези, които не бяха, не бяха убити. Бях сред тези, които не им бяха пораснали...''" - {{Abudawud|38|4390}}</ref> Мюсюлманският историк [[Ибн Исхак]] описва инцидента, така: