Борец за свобода или терорист за други
|
В ислямските страни революционните възгледи се основават на поглед към миналото, а не към бъдещето, затова и революционно настроените мюсюлмани са най-консервативни - вярват, че идеалното ислямско общество е съществувало само по времето на Мохамед.
В този смисъл най- големите фундаменталисти в исляма са шиитите в Иран. Извор на този съвременен фундаментализъм е смъртта на халиф Али и сина му Хюс. Революцията от 1979 година се осъществява в името на шиитските мъченици, които са се стремяли да създадат или да възпроизведат съвършена мюсюлманска държава и са загинали в борба, битка за нея. Водач на революцията е аятолах Хомейни. Това е същият човек, нарекъл САЩ „Големият Сатана“- с този епитет той охарактеризира американския империализъм и външна политика, съдействаща за разрастването на корупцията в целия свят. Америка, обаче намира подходящ противник на Хомейни - Ирак, чиито гранични спорове с Иран датират от 1920 г. и са отличен повод за разпалването на война, с която САЩ успява да отслаби двете държави и предизвикаха утвърждаването в тях на тоталитарен и на авторитарен режим, което да бъде като обица на ухото за арабските им сателити. Целта на американците е дестабилизирането на крехката демокрация от ислямски тип в Иран, което да доведе до остро обществено недоволство сред интелектуалците и военните и да способства контрареволюция, която би възвърнала позициите им в страната. Замисълът не успява, а крайният ефект е, че Иран безвъзвратно попадна в прегръдките на ислямизма.
Първият признак за това е малко след началото на военните действия, когато аятоласите издигат лозунга “През Багдад към Йерусалим”, а в Иран са избити над 11 000 противници на режима. В този период социално-политическата обстановка в страната коренно се променя и върховният религиозен водач аятолах Хомейни става всесилен. И избухва 8-годишната ирано-иракска война, която ще приключи през 1988 година, след като ООН подготвя споразумение без победител и без определение за вина – така нареченото умиротворение под контрол.
И докато шиитската Ислямска революция и Хомейни търсят начин да променят световната история, то едно сунитско движение, самоопределящо се като политическа партия, вече се е разпростряло в над 70 страни. През 1929 година в Египет се поставя началото на общество, наречено „Мюсюлмански братя“. То си поставя за цел да отмени изработената от англичаните светска конституция на Египет и въвеждането на конституция с ислямско звучене. Това братство се превръща във военно-монашески орден, в който се съединява идеята на фундаментализма с нелегалната революционна дейност. Братята мюсюлмани играят важна роля в революцията в Египет - 1952 година, когато монархът е свален, а Египет става президентска република. През 50-те години управлението на Египет жестоко преследва Братята, които са принудени да емигрират основно в Саудитска Арабия и Пакистан. Интелектуалният лидер на Братята през този период е Сайид Кутб. В затвора той пише трактат за целите на движението. За него братството не е просто движение за въвеждане на Шариата, но международен Джихад против западните империалисти, руските и китайски комунисти и ислямската секуларизация. Той издига лозунгът на организацията:
“Аллах е нашата цел, Пророкът е нашият водач, Коранът е нашият закон, а Джихадът е нашия път. Да умрем в името на Аллах е най-голямата ни надежда”.
Пред „ Мюсюлмански братя“ целта е целият мюсюлмански мир да се унифицира в единна ислямска република, основана на Шариата, обхващаща всички страни на личния и обществен живот.
Макар че радикалните идеи на “Мюсюлманските братя” оставиха изключително дълбока следа в съзнанието на няколко поколения ислямисти, през последните две десетилетия те загубиха част от позициите и влиянието си в Близкия изток, най-вече поради жестоките удари, които им нанесоха местните режими, а и защото новата генерация ислямски радикали често предпочитат да се ориентират към още по-екстремистки настроени формации.
Близкият Изток обаче, е само част от мюсюлманския свят. Междувременно, през последните години Европа се превърна в своеобразен инкубатор на ислямистката идеология и политическо действие. От началото на 60-те години на миналия век много членове и симпатизанти на “Мюсюлманските братя” емигрираха в Европа и постепенно изградиха там широка и добре функционираща мрежа от джамии, благотворителни дружества и ислямски фондации. Като за разлика от повечето членове на мюсюлманската общност на Стария континент, крайната цел на “Мюсюлманските братя” не е “да помогнат на мюсюлманите да станат по-добри граждани”, а “да наложат ислямските закони в Европа и Съединените щати”.
Днес четирите десетилетия пропаганда и култивиране на ислямистките идеи вече дават своите плодове. Студентите-бежанци, които имигрираха в Европа преди 40 години, както и техните наследници, сега ръководят повечето организации, официално представляващи интересите на местните мюсюлмански общности пред европейския политически елит. Щедро спонсорирани от монархиите в Персийския залив, те стоят начело на централизирана мрежа, покриваща почти всички европейски страни.
Тези организации се представят за изразители на интересите и възгледите на милионите мюсюлмани в Европа, въпреки че продължават да изповядват радикалните идеи на “Мюсюлманските братя” и поддържат връзки с откровено терористични организации. Със своя умерен тон и добро владеене на основните европейски езици, те са добре приети както от правителствата в повечето западноевропейски държави, така и от медиите. Политици от целия спектър търсят тяхната подкрепа, дори в случаите, некасаещи интересите на мюсюлманската общност, просто защото разчитат на значителния брой гласове, които те биха могли да им осигурят.
И все пак най-големият кошмар за Запада си остават имената „ Ал Кайда“ и ИДИЛ.
Всичко започва на 29 декември, 1992, Аден, Йемен - 3 хотела, често посещавани от чужденци, са взривени, загиват 2 души; смята се, че това е първата операция на групировката Ал Кайда. Това е сунитска ислямистка терористична организация, ръководена от саудитския терорист Осама бин Ладен и неговия заместник египтянина Айман ал Зауахири. За периода от 1992- до юни 2008 година, когато реализират атака с кола-бомба срещу посолството на Дания, общия брой на загиналите от атентатите на Ал Кайда е над 4500 души, за ранените е безсмислено да говорим - с хиляди са. Само с атентата на 11 септември 2001 година, организацията убива над 3000 души. Това е най-зверската и кървава акция в съвременната история на човечеството. Сутринта на 11 септември, 19 терористи от ислямската военна групировка „Ал-Каида“ отвличат 4 пътнически самолета. Похитителите умишлено разбиват 2 от тях в 2-те кули-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, при което за по-малко от 2 часа кулите се сриват до основи. Терористите разбиват третия самолет в Пентагона – седалището на Министерството на отбраната на САЩ, намиращо се в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият самолет се разбива в открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, след като пътниците оказват съпротива, преди самолетът да достигне целта си във Вашингтон. Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Основната част от жертвите са цивилни лица от 90 държави. Загиват също така и полицаи, пожарникари и други спасителни работници. Атентатите са едно от най-мащабните и трагични събития на 21 век, което повлиява силно в политически, психологически и икономически аспект не само САЩ, но и целия свят. С това ли влезе в историята „Ал Кайда“ или с укриването на лидера им след този атентат? Тогава бяха убити 9 човека, представящи се за бин Ладен. Има конспирации, според които той все още е жив и се крие.
Ако попиташ някой мюсюлманин за тези събития, той ще отговори много просто - това са шиити, те са размирни, те са радикално и фундаменталистки настроени. Е да, ама не - това са мирните сунити - и „ Мюсюлмански братя“, и „ Ал Кайда“, че и ИДИЛ са все сунити.
Ислямска държава на Ирак и Леванта е непризната държава и сунитска терористична групировка, обхващаща територии в Североизточна Сирия, Западен и Северен Ирак, части от Либия и североизточна Нигерия. Ислямска държава претендира върху целите територии на четирите страни, както и върху тези на Палестина, Ливан, Израел, Йордания, Кипър и части от Турция. Освен това, тя е и най-зловещият и страшен кошмар на съвременния глобализиращ се свят. Ежедневно стотици хора от различни страни, от различни краища на света, емигрират и отиват да се бият под черния флаг на Ислямска държава. В редиците, съставени от джихадисти от цял свят, се налага контрол над завладените територии чрез репресии и издевателства като бичуване, разпъване на кръст, показни екзекуции и масови обезглавявания, включително на деца.
По сведения на правозащитни организации, при финансираната от кувейтски граждани офанзива на опозицията в мухафаза Латакия, ИДИЛ и Джабхат ан-Нусра извършват масови убийства и изнасилвания на 200 или повече цивилни, а при офанзивата в северен Ирак през юни 2014, ИДИЛ организира масови екзекуции на над 1700 шиити. И това е само една малка част от всичко, което се случва ежеминутно в тази организация. В устоите на съвременния, глобализиращ се свят, зверствата, които се раждат всеки ден в главите на последователите на Ислямска държава, край нямат. Това са хората, които окървавиха навлизането в 2015 година. Те същите сриваха статуи в музеи, палeха книги. Отново те отправиха заплахи за сриване на Биг Бен в Лондон, Айфеловата кула в Париж, на пирамидите в Египет. Във всички социални мрежи се напълни с техни клипчета как убиват, изнасилват, рушат, сриват. Целта е да се всее страх и този страх да заседне дълбоко в съзнанието на всеки един човек по света. Честно казано може би тази цел е постигната вече. Това се случва и много по- лесно при наличието на съвременните средства за комуникация и информиране. Всички вече знаем, че тези субекти ( трудно ми е да ги нарека хора, с оглед на действията им) вербуват дори невръстните си деца да убиват в името на религията.
Автор: X