Коранът и производството на семенна течност (Коран 86:7)

Коран 86:7 казва, че сперматозоидите произхождат от гръбначните кости и ребрата, теория, много подобна на друга погрешна теория, предложена от Хипократ през 5 век пр.н.е. (1000 години преди исляма). Хипократ учи, че спермата идва от цялата течност в тялото, дифундирайки от мозъка в гръбначния мозък, преди да премине през бъбреците и през тестисите в пениса.^[1]

Въведение

Много хора дават гласност на кораничната идея, че производството на семенна течност става между „сулб“ (гръбнака) и „тара‘иб“ (ребрата). Това е довело до формирането на няколко вида обяснения от тяхна страна. Вече съществуват статии, които опровергават тези твърдения. ^[2] Настоящата статия от своя страна има за цел да обобщи аргументите срещу различните твърдения, така че да може да се направи цялостен преглед на проблема.

Коран 86:7

Твърдения на апологетите

Най-видните обяснения са разнообразни, както следва:

1. Д-р Морис Букай и А.К. Жиро: „Сулб“ и „тара‘иб“ се отнасят до половите органи на мъжа и жената.
2. Ахмед А. Абд-Аллах: приема и разширява тезата на Букай и твърди, че всички всепризнати преводи и тафсири са в грешка, понеже „сулб“ и „тара‘иб“ не се отнасят до гръбнака и ребрата на човека, но до „твърдото“ на мъжа (т.е. пениса) и ерогенните зони на жената (като не се включва вагината).
3. Д-р Закир Наик: „Сулб“ и „тара‘иб“ се отнасят за гръбнака и ребрата на двата пола, обаче тези стихове се отнасят само за половите жлези в ембрионален стадий, а не за възрастните хора и акта на половото размножаване.
4. Д-р Джамал Бадауи: Тези стихове не се отнасят за производството на семенна течност, но за кръвта от аортата като „бликащата/изтласкваща се течност“.
5. Тафсир ибн Катир: „Сулб“ се отнася се гръбнака на мъжа, а „тара‘иб“ за гръдния кош на жената.
6. Тафсир ал-Джалалаин – излиза между кръста на мъжа и гръдния кош на жената
7. Тануир ал-Микбас мин Тафсир Ибн ‘Аббас: (Това излиза от кръста) на мъжа (и ребрата) на жената.
8. Мухаммад Асад: „Сулб“ се отнася за кръста на мъжа, а „тара‘иб“ се отнася за таза на жената.
9. Моиз Амджад прави три твърдения: а) „сулб“ и „тара‘иб“ се отнасят за кръвоснабдяването на тестисите,идващо от зоната между гърба и ребрата на мъжа, б) половите жлези на ембриона произхождат от зоната, която посочва д-р Закир Наик, в) зоната на „сулб“ и „тара‘иб“ представлява евфемизъм за мъжки полов орган.
10. Юсуф Али: Гръбначният стълб е символ на мъжката сила. Семето на мъжа е метафора за онова, което тече между гръбнака и ребрата.

Анализ

Морис Букай

Докато са налице доказателства, че „сулб“ може да означава „твърдото“ и оттам – пенисът, то няма никакви доказателства, че „тара‘иб“ може да означава вагина. Букай и Жиро изглежда стигат до извода, че „тара‘иб“ означава „половите части на жената“, без да предоставят подкрепящи факти. Дори ако „тара‘иб“ означава онова, което Букай и Жиро искат да означава, терминът „полови части на жената“ е твърде неясен, за да има някакъв смисъл. Да се приеме, че това означава „вагина“ е просто едно предположение и може да съдържа логическата заблуда двусмислие.

Ахмед А. Абд-Аллах

Абд-Аллах разширява предложението на Букай, като представя речници и тафсири в подкрепа на неговата теза, че „сулб“ означава „втвърдяване“, а „тара‘иб“ означава половите части на жената.

Ето я дефиницията на Абд-Аллах за „сулб“::

Почти всички общодостъпни преводи на Корана посочват „сулб“ като гръбначен стълб, макар че някои го приемат като „слабини“. Дори Ибн Катир приема версията за гръбнак. Дали Уер е по-авторитетно име и неговите познания по арабски език са по-дълбоки от тези на Ибн Катир? Трудно е да го повярваме.

Независимо от това, предложението на Абд-Аллах е подкопано от собствените му определения за „тара‘иб“ . Той не успява да покаже, че неговите тафсири и речници обясняват „тара‘иб“ като вагина. Вместо това „тара‘иб“ се определя като гърди, очи, крака и гърди. Докато ерогенните зони са важни за прелюдията, сексуалният акт наистина трябва да бъде извършен през вагината.

Позоваването на Абд-Аллах върху тафсира на Ибн Катир също е неправдоподобно, тъй като той споменава само половината от описанието, което подкрепя неговата теза (т.е. че „тара‘иб“ се отнася за жената), като същевременно пренебрегва другата половина, която му противоречи (т.е. че „тара‘иб“ е ребрата на жената).

Закир Наик

Ембриологията на Наик е неточна. Първоначалното положение на клетките, предназначени да се развият в сперматогония (клетки, продуциращи сперма), не е вентро-медиално спрямо бъбреците (където те несъмнено се развиват), а е в стената на жълтъчната торбичка:

Дори ако приемем, твърдението на Наик, че въпросният стих се отнася до ембрионалните тестиси, не става ясно дали половите жлези се намират там, където той твърди, т.е. между гръбначния стълб и единадесетото и дванадесетото ребро.

Тази диаграма на напречното сечение на човешкия ембрион показва половите жлези на или около нивото на плацентата:

Следователно, не е вярно, че ембрионалните тестиси са разположени конкретно между гръбначния стълб и единадесетото и дванадесетото ребро, тъй като обикновено се смята, че гонадният или генитален хребет (предшественик на половите жлези) лежи медиално в долната част на мезонефроса, докато бъбрекът при възрастния човек всъщност се развива от метанефроса.

Неправилно е да се приема тезата, че ембрионалните полови жлези идват от позицията на възрастните бъбреци, тъй като ембрионалните позиции на половите жлези и бъбреците не са същите като техните позиции при възрастния човек. Половите жлези се спускат надолу, докато бъбреците се уголемяват и издигат. Трябва също така да се отбележи, че развиващите се полови жлези са вентро-медиални спрямо мезонефроса (т.е. ембрионалния бъбрек), а не спрямо метанефроса (който ще се развие в бъбрек на възрастен индивид). Следователно, изглежда, че Закир Наик не познава ембриологията на пикочно-половата система и не може да направи разлика между мезонефроса и метанефроса.

Дори и ако се приеме тезата на Наик за предполагаема връзка между ембрионалната и анатомичната позиция при възрастните, той греши и защото в условията на крипторхизъм, където тестисите не са спуснати, най-високата позиция на неспускащите се тестиси е под бъбрека^[5]

Обърнете внимание, че долният полюс на бъбрека лежи около L3 (третият лумбален прешлен), поради което ембрионалните тестиси трябва да са под L3. Дванадесетото ребро не се простира под L2. Тъй като тестисите се намират под бъбреците, няма никаква вероятност тестисите някога да са били между ребрата и гръбначния стълб - нито в ембрионалния, нито в завършения (както е при крипторхизма) стадий.

Също така изглежда нелепо да се тълкува „отделена капка, изхождаща между гръбнака и ребрата“, че означава ембрионално развитие на тестисите, тъй като „отделената капка“ предполага напълно развит и функционален тестис, а не ембрионална структура. Ембрионалните тестиси не отделят, не еякулират, не бликат, не изливат, не изхвърлят и не еякулират никакви вещества; правят го само тестисите около и след пубертета.

Обяснението на Наик за нервите, кръвта и лимфния кръг, идващи от коремната аорта, е без никаква стойност и представлява логическата заблуда „червена херинга“. Това е така, защото в стих 86: 7 се говори за „отделена капка“, като обикновено се приема, че това означава само и единствено сперма, тъй като тази капка е пряко отговорна за човешката репродукция, нещо, което не може да твърдим за нервните сигнали, кръвта или лимфата. Освен това циркулацията и снабдяването на нервите нямат връзка с ембрионалния период. Например, кръвоснабдяването, лимфната и нервната система на долните крайници произлизат от корема и таза. Това не означава, че долните крайници имат корема и таза като ембрионален произход.

Джамал Бадауи

Доказано е, че предположението на Бадауи е погрешно, като се използва същото обяснение, приложено към тезата на Наик за кръвообращението.

Ибн Катир

Съвременната медицина е доказала, че спермата не се отделя от гръбначния стълб на мъжа, а също и че половите секрети на жената не произхождат от ребрата.

Мухаммад Асад

Дори ако се приеме дефиницията на Асад за „сулб“ като мъжки слабини, е трудно да приемем, че половото размножаване е следствие от сливането между мъжките слабини и женската пубисна дъга.

Тафсирът не твърди, че „тара‘иб“ означава таз, а пубисна дъга, която е специфична част от таза. Това предполага, че твърдението за евфемизъм не може да се приложи поради спецификата на описанието.

Моиз Амджад

Моиз Амджад прави три твърдения:

1. „Сулб“ и „тара‘иб“ се отнасят до кръвоснабдяването на тестисите, идващо от областта между гърба и ребрата на мъжа.

Доказано е, че това предложение е погрешно със същото обяснение, дадено при Наик.

2.Ембрионалните полови жлези произхождат от тази област (както твърди и Закир Наик).

Доказано е, че това предложение е погрешно със същото обяснение, дадено при Наик.

3. Областта на „сулб“ и „тара‘иб“ е евфемизъм за мъжки полов орган.

Амджад се опитва да докаже това, като рисува линии върху снимки на човешки скелет. Всяка линия обаче може да включва който и да е човешки орган, ако тази линия е начертана върху повърхността на тялото.

По същия начин аргументите, които твърдят, че „сулб“ и „тара’иб“ са евфемизми за мъжките и женските полови органи, нямат много смисъл. Съществуват дости по-добри евфемизми за половите органи от тези два несвързани човешки органа, тъй като спермата никога не тече между отделни органи; където и да се намира, тя винаги тече във вътрешността на един орган.

Тахир Ул-Кадри

Тахир Ул-Кадри прави следното твърдение:

Няма доказателства, че „тара‘иб“ може да се преведе като „симфизна лобка“. Дори твърдението на Кадри, че една дума може да има голям брой значения, да е вярно и приложимо в този случай, с „тара‘иб“ биха могли да се назоват и много други органи, различни от симфизната лобка. Тези органи обаче няма да имат връзка с мястото, където преминава спермата. Това е типичен пример за „заблудата на тексаския стрелец“ - става дума за фокусиране само върху приликите между два вида информация и стигането до заключение, като се игнорират различията. Кадри също така игнорира тестисите, които произвеждат съществените сперматозоиди. Те не са разположени в областта, която той споменава, но се намират под симфизата.^[8]

Юсуф Али

• Първо, Юсуф Али не обяснява какво има предвид под семе: сперма, семенна течност, яйцеклетка или зигота. Това би трябвало да бъде изяснено, понеже този стих обичайно се отнася до мъжката течност, но човекът не може да бъде създаден без женската яйцеклетка. Ако „семето“ се отнася само до единия пол, то това е пристрастно и неправилно; но ако се отнася и за двата пола, тълкуването на гръбнака и ребрата трябва да е валидно и за двата (пола).

• Ако гръбначният стълб е толкова важен за съществуването на човека, тогава е трудно да разберем защо едно подобно изключително важно семе (или капка) ще тече близо до гръбначния стълб, вместо метафорично и двете да се обозначат като едно и също нещо. Гръбнакът на мъжа често може да бъде със символично значение, но по никакъв начин не е свързан с неговото потомство.

• Тук няма никаква причина дори и да се споменава продълговатия мозък.

Различни твърдения

Това твърдение е погрешно, понеже изкривява смисъла на стиха, така че да може да се каже, че силата за еякулация идва от място, разположено между гръбнака и ребрата. В действителност в стиха се говори за „изтласкваща се течност“, а не за нейната причина.

Ребрата се намират над семенните мехурчета, които пък са разположени над върха на опашната кост, когато се гледа анатомията на един изправен човек. Тъй като само горната част на семенните везикули попада между дъното на опашната кост и дъното на гръдния кош на гореспоменатата линия, везикулът всъщност не е разположен между кръста и ребрата.^[10] Този аргумент също така игнорира простатните жлези (източник на 25-30% от спермата), тестисите (2-5%) и булбо-уретралните жлези (до 1%).

Въпреки че гръдният кош е с приблизително цилиндрична форма, матката никога не попада вътре в него. Освен това ембрионът вече е „създаден“ много преди самата бременност, понеже стихът се отнася за оплождането. Течността, за която се говори тук, никога не тече някъде близо до ребрата на жената.

Това отчасти е подобно на твърдението за „тара‘иб“, че означава матка; бебето няма нищо общо с ребрата на майката. Ако някой иска да опише появата на бебе, като споменава с това и някакви външни органи, е по-добре да каже „между гръбнака и корема“, а не ребрата. Във всички популярни преводи стих 86:7 („излизаща между гръбнака и ребрата“) представлява непълно изречение, което продължава от 86: 6 („той е създаден от изтласкваща се течност“), т.е. се говори само за течност, която се появява.

Това не е истина. Целият процес на сперматогенезата, от фазата на сперматогониумите до етапа на сперматозоидите, протича в различни области на тестисите.^[11]

Заключение

Различните опити да се покаже, че Коранът правилно описва производството на семенна течност, не се подкрепят от съвременната наука.

Тези предположения често са противоречиви помежду си, например Ибн Катир говори за „тара‘иб“ като за женски орган, докато други тафсири твърдят, че той принадлежи на мъжа.^[12] Друг конфликт срещаме в дефиницията на „сулб“, което може да означава или гръбнак, или „втвърдяване“ или низко в кръста.

Един момент, който често се пропуска, при все че д-р Кембъл намеква за него, е изразът „мин баин“, който буквално означава „между тях“. Ако приемем това, какъвто изглежда е случаят при четенето на общоприетите преводи, тогава трябва да отбележим, че спермата излиза от пениса, а не от място между пениса и вагината. За да бъдем напълно точни, спермата се отделя от пениса във влагалището. Изглежда, че тази точка изключва „тара‘иб“ да има нещо общо с женския сексуален партньор.

Виж също

• Медицината на Мухаммад
• Ембриологията в ислямското писание

Външни линкове на английски език

• Коранът за производството на сперма
• Няма научни проблеми (грешки?!?) в Корана
• Наука в Корана: Двусмисленост на човешката ембриология

Източници