Изнасилване: Разлика между версии

Жената няма право да отказва на съпруга си, но тя трябва да отговаря на неговото искане всеки път, когато той я повика, толкова дълго колкото е възможно, стига тя да не се нарани или стига това да не ѝ попречи да извърши някое задължение.  

Ако тя откаже без извинение, тя проявява непокорство и става дръзка и той повече не е задължен да я издържа и облича.  

'''Тя губи правото си на издръжка и облекло, ако не позволява той да бъде интимен с нея. Той има правото да я удря, ако тя упорства в непокорството си. Не ѝ е позволено да отказва интимност, ако той я поиска, но по този начин тя е непокорна към Аллаах и Неговия Пратеник (чрез отказа си).''' В ал-Сахиих се казва: „Ако мъж повика жена си в леглото си и тя му откаже, Този, Който е на небесата ще бъде гневен към нея до идването на сутринта.”  

И така, жената първо трябва да бъде увещана и предупредена за дързостта си и за гнева на Аллах, и за проклятието на ангелите. Ако тя не се отзове, тогава съпругът ѝ трябва да я захвърли в леглото ѝ, и ако пак не се отзове, тогава той може да я удари по начин, по който да не ѝ причини контузия. Ако нито една от тези стъпки не донесе полза, тогава той може да спре да я издържа и облича, и има правото да се разведе с нея, или да ѝ позволи да се раздели с него чрез „хула“ (развод по инициатива на жената) в замяна на някаква финансова компенсация, като например отказ от махр (зестра).  

Първо:

Този хадис е разказан от ал-Бухаари (2542) чрез Ибн Мухайреез, който е казал: Видях Абу Саеед (Аллах да го благослови) и го попитах. Той каза: Ние потеглихме с Пратеника на Аллах (мирът и благословенията на Аллах да бъдат над него), за да нападнем Бану ал-Мусталик и взехме някои пленници измежду арабите. Желаехме жени и периодът на въздържание беше труден за нас и искахме да извършваме азл (прекъсване на половия акт). Попитахме Пратеника на Аллаах (мирът и благословенията на Аллаах да бъдат над него) и той рече: „Няма смисъл да вършите това, защото няма душа, за която Аллаах е наредил, че трябва да съществува до Деня на Възкресението и тя да не се появи на бял свят.“ Според друг разказ, те са пленили някои жени и са искали да имат сношение с тях без онези да забременеят. Те са попитали (мирът и благословенията на Аллаах да бъдат над него) относно азл и той е казал: „Няма смисъл да вършите това, защото Аллаах е наредил кой трябва да бъде роден до Деня на Възкресението.“

'''Може да бъде разбрано от този хадис, че тези, които искали да се занимават с азл(изкарване на члена пред еякула̀цията), го желаели поради две причини: те не искали жените да забременеят; и те са искали да имат възможността да ги продадат – ако една робиня забременее, тя не можело да бъде продадена.'''

Също така може да бъде разбрано, че азл-ът (прекъсването на половия акт) не променя нищо. Ако Аллаах е повелил, че едно дете трябва да бъде родено, водата (семето) ще се излее, преди мъжът да го разбере.  

Телефонно интервю излъчено по ислямската сателитна телевизионна станция Ал -Хикма <BR>Шейх Абу-Исхак ал-Хауани, Май 22-ри, 2011г.| Ясно е, че агресивният джихад, за който говорех в онова интервю, има за цел да призове хората към исляма и не е позволено на никого да крие божественото ръководство от хората, под никаква форма. Те са отхвърлили исляма и джизията, това е истината. Пророкът (мирът да бъде над него) е казал: „Ако те откажат, тогава потърсете помощта на Аллах и се бийте с тях“. Ако възникне битка, тогава ще има победител и победен. '''Ако войската на мюсюлманите победи, тя ще вземе плячка.''' '''Вземането на плячка е установено правило в Корана.''' Аллах го е позволил в деня на Битката при Бадр, както е записано в Сурат ал-Анфал. Всемогъщият Аллах е казал: „(цитат от Корана 8:41)“.  

'''За какво се отнася думата „плячка“? Тя се отнася за хора и богатство.'''Хората са тези, които биват вземани като пленници. Искам да кажа, че не е позволено на всички да вземат пленници измежду мюсюлманите, дори ако са еретици, защото правилото за мюсюлманите казва, че те са свободни, а не пленници. '''Джихад, както споменах в началото, се води между мюсюлмани и не-мюсюлмани измежду неверниците'''. '''Но ако два мюсюлмански народа започнат война помежду си, както Иран и Ирак например, и ако Ирак нахлуе в Иран, за да го окупира, няма да бъде позволено на мъж-иракчанин да вземе жена-шиитка като пленничка, защото тя е мюсюлманка, макар че е еретичка.''' Съответно ако Иран нахлуе в Ирак, няма да бъде позволено за никого от иранските мъже да вземе мюсюлманка-пленничка, защото тя е свободна.

'''Ето защо джихад се води единствено между мюсюлмани и неверници.''' Войната между мюсюлмани се нарича потисничество или битка: „Ако две групи от вярващите се сбият.. (Коран 49:9). Те са наречени „вярващи“ и това наименование не им бива отнемано, въпреки че те се бият помежду си. „Ако едната от тях престъпи спрямо другата, сражавайте се против онази, която е престъпила…“ Тук те са наречени „престъпници“, но наименованието „вярващи“ все още не им е отнето. В стиха, който веднага следва горния, Всемогъщият Аллах казва: „Вярващите се братя…“ Те са били братя, дори ако една част от тях е престъпила срещу другата и някои от тях са се сбили помежду си. Но наименованието „вярващи“ не им е било отнето.