Доклад на Ибн Уарак: Вероотстъпничеството и човешките права: Разлика между версии

Доклад на Ибн Уарак: Вероотстъпничеството и човешките права (преглед на кода)

Версия от 10:03, 6 септември 2018

1726 байта добавени , 6 септември 2018

редакция без резюме

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-The following is the full text taken from a paper that was presented by the writer [[Ibn Warraq]] at a panel discussion on "Apostasy, Human Rights, Religion and Belief" held at the the 60<sup>th</sup> Session of the UN Commission on [[Human Rights]].
+Публикуваме пълния текст на доклад, представен от писателя Ибн Уарак в дискусионен панел на тема „Вероотстъпничеството, човешките права, религията и убежденията“, проведен по време на 60-тата сесия на Комисията по правата на човека към ООН.
-==Full Text==
+==Пълният текст==
-{{Quote|Ibn Warraq - Geneva, 18<sup>th</sup> April 2005|The very notion of apostasy has vanished from the West where one would talk of being a lapsed Catholic or non-practising Christian rather than an apostate. There are certainly no penal sanctions for converting from Christianity to any other religion. In Islamic countries, on the other hand, the issue is far from dead.
+{{Quote|Ибн Уарак – Женева, 18<sup>ти</sup> април 2005 г.|Самото понятие за вероотстъпничество (апостасия) е изчезнало от мисленето на Запада, където можем да използваме понятия като „бивш католик“ или „непрактикуващ християни“, но не и „вероотстъпник“. Със сигурност не съществуват наказателни санкции заради преминаването от християнство в друга религия. От друга страна, в ислямските страни този проблем далеч не е преключил.
-'''Koran'''
+'''Коранът'''
-It is clear quite clear that under Islamic Law an apostate must be put to death. There is no dispute on this ruling among classical Muslim or modern scholars, and we shall return to the textual evidence for it. Some modern scholars have argued that in the Koran the apostate is threatened with punishment only in the next world, as for example at XVI.106, "Whoso disbelieveth in Allah after his belief -save him who is forced thereto and whose heart is still content with the Faith but whoso findeth ease in disbelief: On them is wrath from Allah. Theirs will be an awful doom." Similarly in III.90-91, "Lo! those who disbelieve after their (profession of) belief, and afterward grow violent in disbelief, their repentance will not be accepted. And such are those who are astray. Lo! those who disbelieve, and die in disbelief, the (whole) earth full of gold would not be accepted from such an one if it were offered as a ransom (for his soul).Theirs will be a painful doom and they will have no helpers."
+Ясно е, че в ислямското право вероотстъпникът трябва да бъде убит. По това правило няма никакви спорове сред традиционните мюсюлмани или съвременните учени и ние ще се обърнем към текстовите доказателства за това. Някои съвременни учени твърдят, че вероотстъпникът подлежи на наказание единствено в отвъдния свят, като например стих 16:106 ("Който отрече Аллах, след като е повярвал - освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение"). Подобен е и стих 3:90-91 ("От онези, които се отричат, след като са повярвали, а после неверието им порасне, не ще бъде прието покаяние. Те са заблудените.От онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави")
-However, Sura II.217 is interpreted by no less an authority than al-Shafi'i(died 820 C.E.), the founder of one of the four orthodox schools of law of Sunni Islam to mean that the death penalty should be prescribed for apostates. Sura II.217 reads: "... But whoever of you recants and dies an unbeliever , his works shall come to nothing in this world and the next, and they are the companions of the fire for ever." Al-Thalabi and al -Khazan concur. Al-Razi in his commentary on II:217 says the apostate should be killed .<ref>S. Zwemer ,The Law of Apostasy in Islam (New York ,1924 ), pp.34-35. See also al-Razi, al-Tafsir al-Kabir (Cairo ,1308 A.H.), Vol.2,lines 17-20.</ref>
+Въпреки това Сура 2:217 бива тълкувана от един не по-малък авторитет като Ал-Шафи‘и (поч. през 820 г. сл. Хр.), основател на една от четирите традиционни школи по право в сунни-исляма, в смисъл, че отстъпниците подлежат на смъртно наказание. В Сура 2:217 четем: ("А които от вас отстъпят от религията си и умрат неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно."). Ал-Талаби и Ал-Хазан са съгласни с това. Ал-Рази в своя коментар върху стих 2:217 казва, че вероотстъпникът трябва да бъде убит.<ref>С. Цвемер. Законът за вероотстъпничеството в ислям (Ню Йорк, 1924 г.), стр. 34-35. Вж. също Ал-Рази, ал-Тафсир ал-Кабир (Кайро, 1308 г. сл. Хр.), том 2, редове 17-20.</ref>
 Similarly, IV. 89: "They would have you disbelieve as they themselves have disbelieved, so that you may be all like alike. Do not befriend them until they have fled their homes for the cause of God. If they desert you seize them and put them to death wherever you find them. Look for neither friends nor helpers among them..." Baydawi (died c. 1315-16), in his celebrated commentary on the Koran, interprets this passage to mean: "Whosover turns back from his belief ( irtada ), openly or secretly, take him and kill him wheresoever ye find him, like any other infidel. Separate yourself from him altogether .Do not accept intercession in his regard".<ref> Zwemer ,op. cit. pp.33-34.</ref> Ibn Kathir in his commentary on this passage quoting Al Suddi (died 745) says that since the unbelievers had manifested their unbelief they should be killed.<ref>Ibn Kathir, L'Interpretation du Coran , trans.Fawzi Chaaban (Beirut, 1998),Vol.2 , p.128.</ref>