Доклад на Ибн Уарак: Вероотстъпничеството и човешките права: Разлика между версии

Доклад на Ибн Уарак: Вероотстъпничеството и човешките права (преглед на кода)

Версия от 13:49, 6 септември 2018

6558 байта добавени , 6 септември 2018

→‎Пълният текст

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 Клаузата, гарантираща свободата за смяна на религията е добавена по искане на делегата от Ливана, Чарлз Малик, който е християнин.<ref>Сами А. Алдееб Абу-Салиех, „Престъплението на вероотстъпничеството днес и неговите последици в арабското и мюсюлманското право“ (фр.), Islamochristiana 20 (1994 г.): 93-116; А. Е. Майер, Ислямът и правата на човека (Boulder, 1991 г.), стр. 164</ref> Ливан е приел много хора, които са побягнали след преследване заради вярата си, в частност заради смяна на религията си. Специално Ливан оспори ислямските закони по отношение на вероотстъпничеството. Все пак много мюсюлмански страни яростно оспориха клаузата за правото на промяна на религията. Например делегатът от Египет казва: „много често човек променя религията си или убежденията си под външно влияние заради цели, които не са препоръчителни, като развода например.“ Той добавя, че се страхува от това провъзгласяване на свободата за промяна на религията или убежденията във Всеобщата декларация ще насърчи без да иска „машинациите на някои добре познати мисии на Изток, които безмилостно преследват своите усилия с цел да привлекат към своята вяра народите на Изтока“.<ref>Абу Салиех, Престъплението на вероотстъпничеството (фр.), стр. 94</ref> Забележително е, че Ливан беше подкрепена от пакистанския делегат, който принадлежи на общността Ахмади, която по ирония на съдбата, беше изхвърлена от ислямската общност през 70-те години на ХХ-ти век като немюсюлманска. В крайна сметка всички мюсюлмански държави с изключение на Саудитска Арабия се присъединиха към Всеобщата декларация за правата на човека.
-During discussions of Article 18 in 1966, Saudi Arabia and Egypt wanted to suppress the clause guaranteeing the freedom to change one's religion. Finally a compromise amendment proposed by Brazil and the Philippines was adopted to placate the Islamic countries. Thus, "the freedom to change his religion or belief" was replaced by "the freedom to have or adopt a religion or belief of his choice."<ref>Ibid.</ref> Similarly in 1981, during discussions on the Declaration on the Elimination of All Forms of Intolerance and Discrimination Based on Religion or Belief, Iran, under the new regime reminded everyone that Islam punished apostasy by death. The delegate from Iraq, backed up by Syria, speaking on behalf of the Organisation of the Islamic Conference expressed his reserve for any clauses or terms that would contradict the Islamic Sharia, while the delegate from Egypt felt that they had to guard against such a clause being exploited for political ends to interfere in the internal affairs of states.<ref>Ibid.</ref>
+По време на дискусииите върху чл. 18 през 1966 г. Саудитска Арабия и Египет искаха да премахнат клаузата, която гарантира свободата за смяна на религията. В крайна сметка беше приета една компромисна поправка, предложена от Бразилия и Филипините, за да се успокоят ислямските страни. По този начин „свободата да променя своята религия или убежденията си“ беше заменена със „свободата да изповядва или да приема религия или убеждения по свой избор“.<ref>Абу Салиех, Престъплението на вероотстъпничеството (фр.), стр. 94</ref> По подобен начин през 1981 г. по време на дискусията върху Декларацията за елиминиране на всякакви форми на нетолерантност на базата на религия или убеждения, Иран, където имаше нов режим, напомни на всички, че ислямът наказва вероотстъпничеството със смърт. Делегатът от Ирак, подкрепен от Сирия, говорейки от името на Организацията на ислямската конференция, изрази своите резерви към всякакви клаузи или условия, които биха влезли в противоречие с ислямския шариат, а делегатът от Египет изрази мнение, че те трябва да се противопоставят на клаузите, използвани с политически цели и търсещи намеса във вътрешните дела на държавите.<ref>Абу Салиех, Престъплението на вероотстъпничеството (фр.), стр. 94</ref>
-The various Islamic human rights schemes or declarations - such as the Universal Islamic Declaration of Human Rights (1981) are understandably vague or evasive on the issue of the freedom to change one's religion, since Islam itself clearly forbids apostasy and punishes it with death. As Elisabeth Mayer says, "The lack of support for the principle of freedom of religion in the Islamic human rights schemes is one of the factors that most sharply distinguishes them from the International Bill of Human Rights, which treats freedom of religion as an unqualified right. The [Muslim] authors' unwillingness to repudiate the rule that a person should be executed over a question of religious belief reveals the enormous gap that exists between their mentalities and the modern philosophy of human rights."<ref>A.E.Mayer , Islam and Human Rights , p. 187.</ref> Islamic Human Rights Schemes are clearly not universal since they introduce a specifically Islamic religious criterion into the political sphere, whereas the UDHR of 1948 places human rights in an entirely secular and universalist framework. The Islamic human rights schemes severely restrict and qualify the rights of individuals, particularly women, non-Muslims and those, such as apostates, who do not accept Islamic religious orthodoxy.
+Разбираемо е, че различните ислямски програми или декларации за правата на човека – като Всеобщата ислямска декларация за правата на човека (1981 г.) – са неясни или уклончиви по въпроса за свободата на смяна на религията, защото самият ислям ясно забранява вероотстъпничеството и го наказва със смърт. Както казва Елизабет Майер: „Липсата на подкрепа за принципа на свобода на религията в ислямските програми за правата на човека е един от факторите, който остро ги отличава от Международния закон за човешките права, където свободата на религията се разглежда като неоспоримо право. Нежеланието на [мюсюлманските] автори да отхвърлят правилото, при което един човек трябва да бъде екзекутиран заради въпрос от религиозно естество, разкрива огромната пропаст, която съществува между тяхното мислене и съвременната философия на човешките права“. <ref>А.Е. Майер, Ислямът и правата на човека, стр. 187</ref> Ясно е, че ислямските програми по правата на човека не са всеобхватни, понеже те въвеждат един специфичен ислямски религиозен критерий в политическата сфера, докато ВДПЧ от 1948 г. поставя човешките права в една изцяло секуларна и универсална рамка. Ислямските програми за правата на човека силно ограничават и обезсилват правата на лицата, особено на жените, на немюсюлманите и на хора като вероотстъпниците, които не приемат ислямската религиозна традиция.
-As for the constitutions of various Muslim countries, while many do guarantee freedom of belief (Egypt,1971; Syria, 1973; Jordan, 1952) some talk of freedom of conscience (Algeria:1989), and some of freedom of thought and opinion (Mauritania: 1991). Islamic countries with two exceptions do not address the issue of apostasy in their penal codes; the two exceptions are the Sudan, and Mauritania. In the Sudanese Penal Code of 1991, article 126. 2, we read: "Whoever is guilty of apostasy is invited to repent over a period to be determined by the tribunal. If he persists in his apostasy and was not recently converted to Islam, he will be put to death." The Penal Code of Mauritania of 1984, article 306 reads: "...All Muslims guilty of apostasy, either spoken or by overt action will be asked to repent during a period of three days. If he does not repent during this period, he is condemned to death as an apostate, and his belongings confiscated by the State Treasury." This applies equally to women. The Moroccan Penal Code seems only to mention those guilty of trying to subvert the belief of a Muslim, or those who try to convert a Muslim to another religion. The punishment varies between a fine and imprisonment for anything up to three years.<ref>Abu Sahlieh , Le Delit d'Apostasie , p. 98.</ref>
+Що се отнася до конституциите на различните мюсюлмански държави, докато много от тях гарантират свободата на убежденията (Египет, 1971 г.; Сирия, 1973 г.; Йордания, 1952 г.), някои от тях да говорят за свобода на съзнанието (Алжир, 1989 г.), а други за свобода на мисълта и мнението (Мавритания, 1991 г.). Ислямските страни (с две изключения) не разглеждат въпроса за вероотстъпничеството в наказателните си кодекси; двете изключения са Судан и Мавритания. В Суданския наказателен кодекс от 1991 г., чл. 126, т. 2, четем: „Който е виновен заради вероотстъпничество е призован да се разкае за период, определен от трибунала. Ако упорства във вероотстъпничеството и не е приел отново исляма, той ще бъде осъден на смърт.“ В Наказателния кодекс на Мавритания от 1984 г., чл. 306 гласи: „… Всеки мюсюлманин виновен във вероотстъпничество, извършено говоримо или чрез явни действия, ще бъде поканен да се разкае за период от три дни. Ако не се разкае през този период, той ще бъде осъден на смърт като вероотстъпник, а неговото имущество ще бъде конфискувано от държавния трезор.“ Същото се отнася и за жените. Изглежда, че мароканският наказателен кодекс само споменава виновните в опит да отклонят мюсюлманин от вярата му или тези, които се опитват да присъединят мюсюлманин към друга религия. Наказанието варира от парична глоба до лишаване от свобода за период от три години.<ref>Абу Салиех, Престъплението на вероотстъпничеството (фр.), стр. 98</ref>
-The absence of any mention of apostasy in some penal codes of Islamic countries of course in no way implies that a Muslim in the country concerned is free to leave his religion. In reality, the lacunae in the penal codes are filled by Islamic Law. Mahmud Muhammad Taha was hanged for apostasy in 1985, even though at the time the Sudanese Penal Code of 1983 did not mention such a crime.<ref>Sami A.Aldeeb Abu-Sahlieh , Les Musulmans face aux droits de l'homme (Bachum , 2001) p. 110.</ref>
+Липсата на каквото и да е споменаване на вероотстъпничеството в някои наказателни кодекси на ислямските страни, разбира се, в никакъв случай не означава, че мюсюлманинът в съответната държава е свободен да напусне своята религия. Всъщност празнините в наказателните кодекси биват запълнени от ислямските закони. Махмуд Мухаммад Таха беше обесен през 1985 г. заради отстъпничество, макар че по онова време в суданския наказателен кодекс (от 1983 г.) не беше упоменато подобно престъпление.<ref>Сами А. Алдееб Абу-Салиех, Мюсюлманите пред правата на човека (фр.) (Бахум, 2001 г.), стр. 110</ref>
-In some countries, the term apostate is applied to some who were born non-Muslim but whose ancestors had the good sense to convert from Islam. The Baha'is in Iran in recent years have been persecuted for just such a reason. Similarly, in Pakistan the Ahmadiya community were classed as non-Muslims, and are subjected to all sorts of persecution.
+В някои държави терминът „вероотстъпник“ се прилага за хора, които са били родени като немюсюлмани, но чиито предци са имали здравия разум да напуснат исляма. През последните години бахаите в Иран са преследвани само поради тази причина. По подобен начин ахмадийската общност в Пакистан беше класифицирана като немюсюлманска и нейните членове са обект на всякакъв вид преследване
-There is some evidence that many Muslim women in Islamic countries would convert from Islam to escape their lowly position in Muslim societies, or to avoid the application of an unfavourable law, especially Sharia law governing divorce.<ref> A.E.Mayer , op.cit., p. 167</ref> Muslim theologians are well aware of the temptation of Muslim women to evade the Sharia laws by converting from Islam, and take appropriate measures. For example, in Kuwait in an explanatory memorandum to the text of a law reform says: "Complaints have shown that the Devil makes the route of apostasy attractive to the Muslim woman so that she can break a conjugal tie that does not please her. For this reason, it was decided that apostasy would not lead to the dissolution of the marriage in order to close this dangerous door."<ref>A.E.Mayer , op.cit., pp. 167-68.</ref> Several cases are discussed in my book, Leaving Islam Apostates Speak Out (Prometheus Books, 2003):
+Налице са някакви доказателства, че мюсюлманките в ислямските страни биха напуснали исляма, за да се освободят от унизителното си положение в мюсюлманските общества или за да избегнат прилагането на неблагоприятени за тях закони, особено законите в шариата относно разводите.<ref> А. Е. Майер, цит. произв., стр. 167</ref> Мюсюлманските теолози са добре запознати с изкушението пред мюсюлманките да отбягната шариата чрез отхвърляне на исляма и вземат съответните мерки. В Кувейт например, в един обяснителен меморандум към текст със законови реформи се казва: „Оплакванията показаха, че дяволът прави пътя на отстъпничеството привлекателен за мюсюлманската жена дотам, че тя може да скъса брачната връзка, която не ѝ харесва. Поради тази причина беше решено, че вероотстъпничеството няма да доведе до разтрогване на брака, за да се затвори тази опасна врата.“<ref>А. Е. Майер, цит. произв., стр. 167-68</ref> В моята книга „Да напуснеш исляма: отстъпниците говорят“ (Prometheus Books, 2003 г.) са разгледани няколко случая:
-Charges of apostasy, unbelief , blasphemy and heresy, whether upheld or not, clearly go against several articles in UDHR of 1948 , and the legally binding International Covenant on Civil and Political Rights [ICCPR] of 1966 to which 147 states are signatories.
+Съдебни процеси заради вероотстъпничество, неверие, богохулство и ерес, независимо дали са оправдани или не, ясно противоречат на няколко члена във ВДПЧ от 1948 г. и юридически обвързаната с нея Международна конвенция за гражданските и политическите права (МКГПП) от 1966 г., която е подписана от 147 държави.
-General comment No 22, adopted by the UN Human Rights Commission at its 48th session (1993) ( HRI/GEN/1/Rev.6 of 22 May 2003 , pp.155-56 ) declares (quote):"Article 18 protects theistic, non-theistic and atheistic beliefs, as well as the right not to profess any religion or belief. The term "belief" and "religion" are to be broadly construed".
+Пояснителен коментар номер 22, приет от Комисията по правата на човека в ООН на нейната 48-ма сесия (1993 г.) (HRI/GEN/1/Rev.6 of 22 May 2003 , pp.155-56) гласи (цитат): „Член 18 защитава теистични, не-теистични и атеистични убеждения, както и правото да не се изповядва нито една религия или убеждение. Термините „убеждение“ и „религия“ трябва да бъдат широко тълкувани“.
-As with my statement to the 60th Session of the U.N. Commission on Human Rights delivered by the President of the IHEU, We urge the Commission to call on all governments to comply with applicable international human rights instruments like the ICCPR and to bring their national legislation into accordance with the instruments to which they were a party , and to forbid fatwas and sermons preaching violence in the name of god against those holding unorthodox opinions or those who have left a religion.}}
+Както и при моето изявление по време на 60-тата сесия на Комисията по правата на човека в ООН, представено от Председателя на Международния хуманистичен и етичен съюз, Ние увещаваме Комисията да призове всички правителства да се съобразят с приложимите международни инструменти за правата на човека като МПГПП и да приведат националните си законодателства в съответствие с инструментите, по които те са страна, както и да забранят фетви и проповеди, които прокламират насилие в името на Бога срещу хора, които имат нетрадиционно мнение или са напуснали дадена религия}}
 {{Core Apostasy}}