Ал-Фатиха: Разлика между версии
| [проверена версия] | [проверена версия] |
(→Превод) |
|||
| Ред 123: | Ред 123: | ||
Това е молитва, в която вярващият се моли на Аллах да го води по „правия път“. Така той ще е верен и покорен в сърцето си към посланието на исляма. | Това е молитва, в която вярващият се моли на Аллах да го води по „правия път“. Така той ще е верен и покорен в сърцето си към посланието на исляма. | ||
Но кои са тези, за които се твърди, че са си спечелили гнева на Аллах и онези, които са се заблудили от правия път? Кои са тези хора, които заслужават да бъдат заклеймявани | Но кои са тези, за които се твърди, че са си спечелили гнева на Аллах и онези, които са се заблудили от правия път? Кои са тези хора, които заслужават да бъдат заклеймявани в молитвите на всеки мюсюлманин всеки ден, стотици хиляди пъти в живота на много мюсюлмани? | ||
[http://tafsir.com/default.asp?sid=1&tid=523 Коментарът на Ибн Катир ] обяснява значението на този стих по следния начин: | [http://tafsir.com/default.asp?sid=1&tid=523 Коментарът на Ибн Катир ] обяснява значението на този стих по следния начин: | ||
| Ред 144: | Ред 144: | ||
Трябва да отбележим, че ежедневните молитви на всеки мюсюлманин, които са част от сърцевината на исляма, включват отхвърляне на християните и юдеите, които са заблудени и са обект на гнева на Аллах“. | Трябва да отбележим, че ежедневните молитви на всеки мюсюлманин, които са част от сърцевината на исляма, включват отхвърляне на християните и юдеите, които са заблудени и са обект на гнева на Аллах“. | ||
За да бъде истинско и ефективно, помирението между мюсюлманите и онези, които те наричат „Хора на Писанието“ (юдеи и християни), изисква Ал-Фатиха и нейното значение да | За да бъде истинско и ефективно, помирението между мюсюлманите и онези, които те наричат „Хора на Писанието“ (юдеи и християни), изисква Ал-Фатиха и нейното значение да бъдат обсъдени открито. Това, че благочестивите мюсюлмани ежедневно заявяват пред Аллах, че християните са се заблудили и евреите са обект на божествен гняв, трябва да се разглежда като въпрос от съществено значение за междурелигиозните отношения. Това се налага още повече от факта, че тълкуването на стих 7, което го отнася към християните и юдеите, се основава точно върху думите на самия Мухаммад. Понеже Ал-Фатиха е част ежедневното служение на мюсюлманите и представя самата същност на исляма, значението на тези думи не може да бъде пренебрегнато или прикрито.<ref>{{cite web|url= http://blog.markdurie.com/2009/12/greatest-recitation-of-surat-al-fatiha.html |title=Greatest recitation of surat al fatiha |author=[[w:Mark Durie| Durie, Mark]] |date=3 December 2009|}}</ref>}} | ||
==Вижте също== | ==Вижте също== | ||
Текуща версия към 11:47, 25 март 2024
Ал-Фатиха (الْفَاتِحَة) или Откриващата, или Откриване, е първата глава или сура от Корана. Тя съдържа седем стиха и се рецитира поне веднъж по време на всяка от петте ежедневни ислямски молитви.
Ислямските източници не са единодушни по въпроса кога тази глава е била разкрита на Мухаммад, като Ибн Аббас твърди, че тя е низпослана в град Мекка, а други застъпват мнение, че е разкрита в град Медина.
Текст
1:1 بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمـَنِ الرَّحِيمِ
1:2 الْحَمْدُ للّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ
1:3 الرَّحْمـنِ الرَّحِيمِ
1:4 مَـالِكِ يَوْمِ الدِّينِ
1:5 إِيَّاك نَعْبُدُ وإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ
1:6 اهدِنَــــا الصِّرَاطَ المُستَقِيمَ
1:7 صِرَاطَ الَّذِينَ أَنعَمتَ عَلَيهِمْ غَيرِ المَغضُوبِ عَلَيهِمْ وَلاَ الضَّالِّينَ
Транслитерация
1:1 бисмил-ляяхир-рах̣маанир-рах̣ииим
1:2 аль-х̣амдулил-ляяхираббиль-ʿаалямииин
1:3 ар-рах̣маанир-рах̣ииим
1:4 мяялики-йауумид-дииин
1:5 'иййяякя-наʿбуду-ваий-йяякя-настаʿииин
1:6 ихдинас̣-с̣ъираат̣аль-мустак̣ъиъим
1:7 с̣ъираатал-ляз̱иина-анʿамта-ʿалаййхим-г̣аййриль-магд̣ууби-ʿалаййхим-ва-ляд̣-д̣аааллииин
Превод
1:1 В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1:2 Хвала на Аллах - Господа на световете,
1:3 Всемилостивия, Милосърдния,
1:4 Владетеля на Съдния ден!
1:5 Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.
1:6 Насочи ни по правия път,
1:7 пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!1:1 Бисмиллахи - ррахмани - ррахим.
1:2 Всякога Слава и Хвала, се отнася Лично за Аллах - Създавателят на световете. Аз хваля и благодаря на Аллах.
1:3 Милостивият и ще бъде Милостив.
1:4 Стопанин на Къяметския ден.
1:5 Ей мой Аллах, само на теб служим, само на Теб се опираме за помощ.
1:6 Направлявай ни по пътя справедлив.
1:7 По пътя, който си го дарил на тях, които не са заслужили твоя Ад и гняв и които не са заблудени. Амин.Английски превод
1:1 In the name of Allah, the merciful and compassionate
1:2 Praise be to Allah, Lord of the worlds
1:3 The merciful and compassionate
1:4 Ruler of the day of judgment
1:5 [It is thee] we serve and [it is thee] we implore for help
1:6 Guide us to (or show us) the path of the straight (i.e., righteous)
1:7 Path of those whom you favor, not those who anger you and not those who have gone astray
Бележки по превода
1:1 بِسْمِ اللّهِ1:1 – В т.нар. бисмиллах, „в името на Аллах“, определителният член е добавен;
1:2 се подразбира "бъди".
1:3 Това е повторение на последните две думи от 1:1
1:4 مَـالِكِ („Владетеля“) може също така да бъде преведено като „робовладелец“. Използването на определителен член показва, че става дума за продължение на 1:3. Коректният превод на دِّين, дин е „съд“. Може да се сравни с ивритската дума (дин), „съд, правосъдие, закон“, от корена (дин), „отсъждам“. Значението на „дин“ като „вяра“ е присъщо единствено за арабския език. Вероятно най-добре се разбира като „закон“, като إﻣان, ('иман), от корена ('мн), който означава "вяра". Думата на иврит за „вяра“ идва от същия корен.
1:5 Налице е вече първата неяснота в Корана. Думите إِيَّاك (ияка) и وإِيَّاكَ (уа‘ияка) нямат ясен превод и имат поне три варианта. Един от вариантите на двойката е حِيَّاك (хияка) и وإِيَّاكَ (уияака).
Коментар
Във връзка с позиционирането в Корана
Няколко вида доказателства си съвпадат, за да покажат, че това е молитва, добавена към Корана, вероятно за да бъде произнесена преди четенето му. Тази молитва е била съставена устно преди написването на Корана и се е променяла през времето. Може би тази молитва не е била включена в редакцията, която е подредила текущия порядък на сурите от най-дългата към най-късата. Когато Коранът е бил написан, точното произношение вероятно е било забравено, което би обяснило двусмислието в стих 1:5.
Доказателствата в подкрепа на таза хипотеза са:
1. За разлика от всяка друга сура, „Аллах“ е във второ лице. Тоест, говори се на Аллах. Би било странно за предполагаемия божествен автор на откровения да говори със себе си, в частност да дава обет да служи и да търси помощ от себе си.
2. Тази сура нарушава правилото за подредба на Корана от най-дългата към най-късата сура
По отношение на юдеите и християните
В литературата с хадиси се отправят негативни коментари към юдеите и християните във връзка с тази сура.[1][2]
Д-р Мухаммад Мухсин Кан и д-р Мухаммад Таки-уд-Дин ал-Хилали имат предвид юдеите и християните в техния превод на аяти 6 и 7, където четем:
Води ни по правия път. Пътят на тези, на които си дарил Своята милост, а не пътя на онези, които са заслужили Твоя гняв (като евреите), нито пък на онези, които са се заблудили (като християните)..
Д-р Зохурул Хок коментира аяти 5-7 по следния начин:
6 пътят на онези, върху които Си излял Своите блага (4:69 и са получили Твоята милост);
7 а не (пътя) на онези, върху които си излял гнева Си (като юдеите, 2:61,90; 3:111; 5:60, които не само отхвърлиха ‘Иса Масих, но и се опитаха да го убият на кръста, 2:72; 3:53), нито на онези, които са се заблудили (от правия път, като християните, които не само преувеличиха (ролята на)Иса Масих, 5:77, но също така направиха от един човек-пророк божество, 4:171; 5:73).[3]
Д-р Марк Дюри, автор на „Третия избор: ислям, робство или свобода“ (The Third Choice: Islam, Dhimmitude and Freedom), коментира:
Това е молитва, в която вярващият се моли на Аллах да го води по „правия път“. Така той ще е верен и покорен в сърцето си към посланието на исляма.
Но кои са тези, за които се твърди, че са си спечелили гнева на Аллах и онези, които са се заблудили от правия път? Кои са тези хора, които заслужават да бъдат заклеймявани в молитвите на всеки мюсюлманин всеки ден, стотици хиляди пъти в живота на много мюсюлмани?
Коментарът на Ибн Катир обяснява значението на този стих по следния начин:
Тези два пътя са пътищата на християните и юдеите, факт, който всеки вярващ трябва да познава, за да ги избягва… Юдеите са отхвърлили делото на религията, а християните са изгубили истинското познание. Ето защо „гневът“ е слязъл върху юдеите, докато описанието „са се заблудили“ е по-подходящо за християните… Трябва също така да споменем, че и християните, и юдеите са заслужили гнева и са заблудени, но гневът е една от квалификациите, по-характерни за юдеите. Аллах е казал за юдеите: „Тези (юдеите), които си навлякоха проклятието на Аллах и Неговия гняв“ (Сура 5:60). Характеристиката, която християните заслужават в най-голяма степен е, че са се заблудили, точно както Аллах е казал по техен адрес: „Които вече се заблудиха и заблудиха мнозина, и изгубиха правия път!” (Сура 5:77).
Ибн Катир продължава с цитат на хадис, в който Мухаммад е изяснил значението на тази сура: Имам Ахмад е записал, че Ади бин Хатим е казал,… той [Мухаммад] каза: „Тези, които са си навлекли гнева са юдеите, а тези, които са се заблудили, са християните“.
Стихът от Сура 5, който Ибн Катир отнася към юдеите, е:
А стихът, който се отнася за християните, е:
Трябва да отбележим, че ежедневните молитви на всеки мюсюлманин, които са част от сърцевината на исляма, включват отхвърляне на християните и юдеите, които са заблудени и са обект на гнева на Аллах“.
За да бъде истинско и ефективно, помирението между мюсюлманите и онези, които те наричат „Хора на Писанието“ (юдеи и християни), изисква Ал-Фатиха и нейното значение да бъдат обсъдени открито. Това, че благочестивите мюсюлмани ежедневно заявяват пред Аллах, че християните са се заблудили и евреите са обект на божествен гняв, трябва да се разглежда като въпрос от съществено значение за междурелигиозните отношения. Това се налага още повече от факта, че тълкуването на стих 7, което го отнася към християните и юдеите, се основава точно върху думите на самия Мухаммад. Понеже Ал-Фатиха е част ежедневното служение на мюсюлманите и представя самата същност на исляма, значението на тези думи не може да бъде пренебрегнато или прикрито.[4]Вижте също
- Грешки в Корана: Наследствените закони на Аллах
- Грешки в Корана: Моисей и Аарон – вуйчовци на Иисус
- Грешки в Корана: Спаси ли Аллах семейството на Ной?
- Грешки в Корана: Създаването на небето и земята
- Угнетители и неверници според Корана
- Повредеността на Корана
- Порочност на Корана
- Произходът на Корана
- Проблеми с автентичността на Корана
Външни линкове на Алглийски език
Източници
- ↑ Сунан Абу Дауд, разказано от Ади ибн Хатим
- ↑ Сунан Ал Тирмизи, разказано от Ади ибн Хатим
- ↑ Hoque, Dr Zohural, "Translation and Commentary of the Holy Qur'an", Quran Today, http://www.qurantoday.com/fatihah.htm.
- ↑ Durie, Mark, "Greatest recitation of surat al fatiha", 3 December 2009, http://blog.markdurie.com/2009/12/greatest-recitation-of-surat-al-fatiha.html.