Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 136: | Ред 136: | ||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|<big>Ал-Шайкх Низам, Ал-Фатфа ал-Аламгирийа</big> <br> | {{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|<big>Ал-Шайкх Низам, Ал-Фатфа ал-Аламгирийа</big> <br> | ||
Компендиум от правни становища на Абу Ханефи, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/ | Компендиум от правни становища на Абу Ханефи, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/1658-1707), тази работа е съставена под ръководството на Шейх Ниам от Бурханпур (1089/1678), който ръководи група от над четиридесет експерти на имам Ханефи, всеки от които допринася за това, което беше относително уникален проект за времето си..: | ||
{{Quote||Що се отнася до онези [алкохолни напитки], които се считат за халал според повечето учени, те са тила (което е алкохолна напитка, която се вари до редуциране на една-трета и оставена да ферментира втори път), набид от фурми и стафиди. '''Те са разрешени за пиене до точката на интоксикация/напиване с цел храносмилане на храната, лекарствата и за енергизиране на себе си за поклонението към Бог'''; не е [допустимо] безразсъдно отклоняване. '''Става харам/забранено [да се пие] в точката, в която причинява опиянение. Това е твърдението на повечето [юристи]'''. Ако някой се напива, тогава хидд(наказание с бичуване)се прилага към него; е позволено да се продават тези [напитки] и да ги застрахова срещу загуба, според Абу Ханифа и Абу Юсуф; това е и най-здравото мнение, което е съобщено от Мухаммад [ал-Шайбани]. И в казано от него малки и големи количества от тях са харам/забранени, въпреки че не се прилага хадд(наказание с бичуване), стига да няма интоксикация. Това се намира в Мухит на ал-Сарахси. Фетвата в наши дни е в съответствие с [този възглед] на Мухаммад, така че човек, който се опиянява от алкохолни напитки направено от зърна, мед, мляко и смокини се наказва; това е така, защото грешният народ (фиссак) събират се за тези напитки в наше време, с намерението да се напият и за безразсъдно развлечение (2000: 5.497) | {{Quote||Що се отнася до онези [алкохолни напитки], които се считат за халал според повечето учени, те са тила (което е алкохолна напитка, която се вари до редуциране на една-трета и оставена да ферментира втори път), набид от фурми и стафиди. '''Те са разрешени за пиене до точката на интоксикация/напиване с цел храносмилане на храната, лекарствата и за енергизиране на себе си за поклонението към Бог'''; не е [допустимо] безразсъдно отклоняване. '''Става харам/забранено [да се пие] в точката, в която причинява опиянение. Това е твърдението на повечето [юристи]'''. Ако някой се напива, тогава хидд(наказание с бичуване)се прилага към него; е позволено да се продават тези [напитки] и да ги застрахова срещу загуба, според Абу Ханифа и Абу Юсуф; това е и най-здравото мнение, което е съобщено от Мухаммад [ал-Шайбани]. И в казано от него малки и големи количества от тях са харам/забранени, въпреки че не се прилага хадд(наказание с бичуване), стига да няма интоксикация. Това се намира в Мухит на ал-Сарахси. Фетвата в наши дни е в съответствие с [този възглед] на Мухаммад, така че човек, който се опиянява от алкохолни напитки направено от зърна, мед, мляко и смокини се наказва; това е така, защото грешният народ (фиссак) събират се за тези напитки в наше време, с намерението да се напият и за безразсъдно развлечение (2000: 5.497) | ||
За разлика от ал-Самарканди, който подчертава проблема с достоверността на това изявление от ал-Шайбани, Ниам, освен да го представи като основа за фетвата, няма какво повече да каже.}}}} | За разлика от ал-Самарканди, който подчертава проблема с достоверността на това изявление от ал-Шайбани, Ниам, освен да го представи като основа за фетвата, няма какво повече да каже.}}}} | ||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|<big>Факхр ал-Дин ал-Хасан бин Мансур Кадикхан (593/1196), Фетфа Кадикхан, съвременник на ал-Маргинани от Трансоксания</big> <br> | |||
{{Quote|| Кхамр е харам (2009: 3.81-90). Всички останали напитки обаче се третират в различна степен на толерантност: дори когато са забранени, изключителните производствени методи могат да ги направят халал. Бадхик е една такава напитка, която, според Кадикхан, става харам, когато е напълно ферментирала, със свързано с това наказание, когато се пие над законовия праг. '''Въпреки това, ако запази сладкия си вкус, напитката е халал/позволена''' (пак там). '''Манассаф(ферментирала напитка произведена от грозде) също е добре, освен ако достига пълна ферментация; Мутхаллат(варена алкохолна напитка до редуциране 1/3 от течността и ферментирала втори път) е безусловно халал, въпреки че има наказание за прекомерното му пиене.'''}}}} | |||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|'''Утмани се занимава с пиенето на „силен опияняващ набид“ (ал-набидх ал-схадис алмускир) от втория халиф Умар ибн ал-Каттаб'''. Това има огромни последици за сунитско-шиитските отношения. Позицията на Деобанди относно дванадесетия шиизъм се основава на твърдението, че Шиити обвиняват старши сподвижници в консумация на алкохол. Утмани защитава действията на втория халиф Умар ибн ал-Каттаб: | |||
{{Quote||Тъй като '''е установена допустимостта за пиене на малко количество силен набид''' от това, което споменахме относно кхамр, и чуто от Пратеника на Аллах казвайки „всяко опияняващо вещество е забранено“, '''пиенето на този тип набид е доказателство, че това, което Пратеникът на Аллах забрани, беше само опиянението от него'''. Вероятно е, че той чу това като изявление от Пророка или негова собствена позиция. Неговата позиция е доказателство за нас, особено ако гореспоменатото му действие в докладите показва, че е извършено в присъствието на сподвижниците на Божия пратеник и никой не го е отхвърлил. Това също показва, че са го последвали в това.}}}} | |||
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|Ясно е, че последователите на Ханефи изразходваха много усилия, за да защитят позицията си на тясна забрана, дори в онези текстове, които дават предимство на позицията на ал-Шайбани. Всъщност те бяха и остават единственото училище, което посвещава глава (китаб) в своята юриспруденция по темата за алкохолните напитки - (Китаб ал-асхриба), което следователно е отличителен белег на Ханафитска юриспруденция. Други школи — Шафики, Малики и Ханбали - най-много биха обсъждали алкохола само в рамките на темата за телесното наказание, хидд; това има смисъл предвид че тяхната позиция е позиция на обща забрана. Този раздел разглежда причините за това мнение на Ханефи по темата за алкохолни напитки; той изследва защо последователите на маскаба никога не се отказат от позицията на своя основател, Абу Ханифа, дори в лицето на язвителна критика към техните опоненти. | |||
Теологичните обосновки, дадени от Ханефизма в подкрепа на техния възглед за алкохола са налични в правни текстове и доктринални трактати. Фактът, че дискусията за алкохола трябва да бъде включена в последния жанр, е изключително важен, тъй като изключва възможността за промяна. За Ханефитите, допустимостта на алкохола никога не е била просто правна позиция – тя е била не по-малко от маркер на сунитската идентичност.Най-известното и широко преподавано кредо на Ханефи, написано от Нажм ал-Дин ал-Насафи (537/1142), съдържа следната декларация: „Ние одобряваме изтриването на двете вътрешни обувки (ал -кхуффайн) ; ние не забраняваме като незаконно набид от фурми (ал-тамр)“ (1950: 155-6).15 В бадайският на al-Kāsānī, доктрината за алкохола е формулирана по-резко, може би защото | |||
на местоположението му в Трансоксиана, което клонеше към по-пуристка форма на ханафизъм от | |||
човек може да се срещне в Багдад, Делхи или Истанбул: тук ни се казва, че доктрината на Абу Ханифа е | |||
че nabīdh al-khamr, буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи | |||
би означавало, че старшите сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали | |||
това, съгрешиха за това. Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафик | |||
īs, Ḥanbalīs и shīc | |||
а. Но със сигурност трябва да е било насочено по-конкретно към Шич | |||
опоненти, | |||
които биха изисквали убеждаване не толкова, че традициите в подкрепа на алкохолните напитки | |||
бяха автентични - за това shīc | |||
a бяха под малко съмнение - но по-скоро, че сподвижниците, които | |||
са записани в аналите на историята, тъй като употребата на алкохол има религиозна обосновка | |||
за това. В този контекст Ḥanafī защитата на алкохолните напитки представлява суни | |||
защита на сподвижниците, както става ясно от известния цитат на Abū Ḥanīfa, съобщен в | |||
почти всеки правен текст на Ханафи.}}}} | |||
== Хадиси още== | == Хадиси още== |
Версия от 12:49, 27 март 2024
Както се разказва в долните хадиси, Мухаммад е пиел питие наречено набид(набиз) и е извършвал очистване с него.
Пророкът Мухаммад е пиел Набид
Пророкът Мухаммад е извършвал очистване с Набид
Арабският текст буквален превод: Мухаммад бин Башар ни каза, Абдул Рахман ни каза, Бишр бин Мансур ни каза от Ибн Джурай, от Ата(ислямски юрист 700-748), че той не обича да се измива с мляко и вино и каза, че таяммумът(пясък и пръст) е по-приятен.
(حَدَّثَنَا مُحَمَّدُ بْنُ بَشَّارٍ، حَدَّثَنَا عَبْدُ الرَّحْمَنِ، حَدَّثَنَا بِشْرُ بْنُ مَنْصُورٍ، عَنِ ابْنِ جُرَيْجٍ، عَنْ عَطَاءٍ، أَنَّهُ كَرِهَ الْوُضُوءَ بِاللَّبَنِ وَالنَّبِيذِ وَقَالَ إِنَّ التَّيَمُّمَ أَعْجَبُ إِلَىَّ مِنْهُ .)Други хадиси
Значението на „набид“ от арабски на английски
Всички посочени по-долу речници от арабски на английски език потвърждават, че نبيذ (набид) означава „wine/вино“, макар за вино да има друга по-популярна дума خمر (хамрун/хамър)":
Мнението на ислямските учени относно набид
Анализ на арабската дума
Мюсюлманите твърдят, че Мухаммад не е пиел силно питие, но е пиел „набеез“ и то не е било опияняващо. Както ще видим, Мухаммад е пиел както ал-кхамр (силни напитки), така и набеез, без значение дали набиддът е съдържал алкохол. Ще се позовем на определянията в най-добрите речници арабски речник - Лесан Ал-Араб и книгите на учените относно това твърдение. Ще видим също, че за думата вино се използват синонимите кхамр и набид.
وإِنما سمي نبيذاً لأَن الذي يتخذه يأْخذ تمراً أَو زبيباً فينبذه في وعاء أَو سقاء عليه الماء ويتركه حتى يفور فيصير مسكراً.
Превод: „Нарича се набеезен/набид, защото този, който го прави, взема фурми или стафиди, налива ги в купа или мех с вода и ги оставя, докато ферментира (يفور) и стане опияняващо (مسكراً).“От горното определение разбираме, че набида може да бъде опияняващ и причинява опиянение. В същия речник (Лесан Ал-Араб) لسان العرب четем следното:
(Lesan Al-Arab) لسان العرب
Превод: „Ентабазтуху (мин. време от ентабаза)…. приема се като набеезен/набид, без значение дали е опияняващо или не, пак са нарича набеезен/набид и алкхамр (силно питие), изцеденото от лоза също се нарича набеез. Набеезът/набида се нарича кхамр (силна напитка)“
От горното определение разбираме, че набида може да бъде опияняващ, както и че двете думи кхамр и набеез са взаимозаменяеми, т.е. те са синоними. Нека сега да видим какво казва речникът за думата кхамр (силна напитка).
والخَمْرُ ما أَسْكَرَ من عصير العنب لأَنها خامرت العقل.
وقال أَبو حنيفة: قد تكون الخَمْرُ من الحبوب فجعل الخمر من الحبوب؛ قال ابن سيده: وأَظنه تَسَمُّحاً منه لأَن حقيقة الخمر إِنما هي العنب دون سائر الأَشياء،
Превод: Алкхамр (силната напитка) - каквото е станало опияняващо от сока на лозата, защото е повлияло на ума.
На същата страница Абу Ханеефа أبو حنيفة казва, че Ал-Кхамр може да се добие от зърно…. Ибн Саядаху ابن سيده допуска, че всъщност ал кхамр се прави само от грозде, а не от нещо друго.
والعرب تسمي العنب خمراً؛ قال: وأَظن ذلك لكونها منه؛ حكاها أَبو حنيفة قال: وهي لغة يمانية.
وقال في قوله تعالى: إِني أَراني أَعْصِرُ خَمْراً؛ إِن الخمر هنا العنب
Превод: Арабите наричат лозата кхамрен; той каза: Мисля, че е така, защото е направена от него. Абу Ханеефа го казва и това е дума от йеменски език. В Коран 12:36 се казва: И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият от тях рече: “Виждам себе си (на сън) как изстисквам за вино. Алкхамр тук означава вино. (гроздови зърна)
الخَمْرُ) القاموس المحيط)
الخَمْرُ: ما أسْكَرَ من عَصيرِ العِنَبِ، أو عامٌّ،
Превод: Ал-кхмру: каквото е станало опияняващо от пресоването на грозде или по принцип.
خمر) الصّحّاح في اللغة) قال ابن الأعرابيّ: سمِّيت الخَمْرُ خَمْراً لأنَّها تُرِكَتْ فاختمرت،
ويقال: سُمِّيَتْ بذلك لمُخامرتِها العَقْل.
Превод: Ибн Ал-Араби ابن الاعرابى казва: Ал-Кхамру беше наречено Кхамрен, понеже е било оставено да ферментира (да стане опияняващо) и се нарича така, защото повлиява на ума.
Както виждаме от горните две определения, и Ал-Кхамр, и Ал-Набеез се оставят за производство в течна форма, но ал-набеез/набид може и да не бъде опиянияващ в зависимост от броя на дните, докато ал-кхамр е винаги опияняващ.
Друг е въпросът, че Абу Ханифа смята, че ал кхамр се прави само от пресоването на грозде(лоза) и всяко друго нещо не се смята за кхамрен. С други думи всяка друга форма се смята за набеез/набид, понеже не се прави от лозата (грозде), дори ако е не е опияняващ.
Нека сега да видим какво означава сакаран, защото в английския превод на Абдулла Юсуф Али на стих Коран 16:67 се казва
Набид е била опияняваща напитка (вино) според Корана и Сунната
Преди да бъде отменен стих 16:67 от Корана, виното е било позволено. В арабският език дума вино, не съществува. Думите използвани за вино са синонимните думи кхамр или набид. Тук под "палмите" се има предвид финикова палма, чиято плод е фурмата.
Тафсир на Ибн Катир за Коран 16:67
Тафсир на Ибн Аббас за Коран 16:67
Тафсир на Ал Джалалейн за Коран 16:67
Хадиси показващ, че набида е бил позволен и опияняващ
Този хадис е съобщен от авторитета на Катада със същата верига от предаватели, която Пратеникът на Аллах (ﷺ) е забранил (приготвянето на) Набид, останалата част от хадиса е същата.
Ибн Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) казва: Бях ви забранил да пиете (и приготвяте) Набид в съдове, направени от кожа, но (сега) можете да го пиете във всички съдове, но не и пиете опияняващо.
Абдуллах б.Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава на Пратеника на Аллах (ﷺ), че казва: Бях ти забранил приготвянето на Набид освен в мех за вода. Но сега можете да пиете във всички съдове, но не пийте това, което е опияняващо.
Набид...
Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава набид или кхамр, като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено. Сега ще разберем, че дори учените са смятали за забранено само това, което опиянява, а други са разрешавали да се пие малко количество от него, при условие, че човек не трябва да се напива, тъй като силната напитка (алкхамр) сама по себе си не е забранена. Забелязваме също така, че забраната за ал-кхамр идва по-късно, 13 години след първото послание на Мухаммад. Това означава, че е било законно Мухаммад да пие опияняващ ал-кхамр или набид, особено при положение, че определението за ал-кхамр по това време не е било окончателно, както видяхме, че някои са използвали думата „сакаран“(опияняващо)“ и за набида. От следващия хадис виждаме, че Мухаммад е продължил да пие от същата напитка в три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние. Ако е започвала да вкисва, той я е изсипвал на земята.
Учени и други
В друга традиция/хадис се казва, че Умар ибн ал-Хаттаб е поискал набид, след като е бил намушкан няколко пъти от убийците си; той използва опияняващия набид за неговото упояване, което облекчава болката от прободните му рани. Разбира се, той умря от тях малко след това (пак там: 4.12). В друга традиция/хадис (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб отново е цитиран, този път като казва: „Ние пием от този набид напитка, която разгражда месото в стомасите ни, така че да го направи да не ни навреди.“ Разказвачът, Амр След това Меймун добавя, че е пил от набида на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб и откри, че е един от най-силните, които е попивал (пак там: 4.12).
В особено показателна традиция/хадис, пиян мъж е доведен при (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб за бичуване. Умар ибн ал-Хаттаб надлежно отмерва наказанието, след което мъжът се оплаква, че всъщност е пил от питието на Умар ибн ал-Хаттаб. Умар отговорил незаинтересовано „И какво от това?“, намеквайки, че това не е извинение за пиянството на мъжаКомпендиум от правни становища на Абу Ханефи, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/1658-1707), тази работа е съставена под ръководството на Шейх Ниам от Бурханпур (1089/1678), който ръководи група от над четиридесет експерти на имам Ханефи, всеки от които допринася за това, което беше относително уникален проект за времето си..:
Теологичните обосновки, дадени от Ханефизма в подкрепа на техния възглед за алкохола са налични в правни текстове и доктринални трактати. Фактът, че дискусията за алкохола трябва да бъде включена в последния жанр, е изключително важен, тъй като изключва възможността за промяна. За Ханефитите, допустимостта на алкохола никога не е била просто правна позиция – тя е била не по-малко от маркер на сунитската идентичност.Най-известното и широко преподавано кредо на Ханефи, написано от Нажм ал-Дин ал-Насафи (537/1142), съдържа следната декларация: „Ние одобряваме изтриването на двете вътрешни обувки (ал -кхуффайн) ; ние не забраняваме като незаконно набид от фурми (ал-тамр)“ (1950: 155-6).15 В бадайският на al-Kāsānī, доктрината за алкохола е формулирана по-резко, може би защото на местоположението му в Трансоксиана, което клонеше към по-пуристка форма на ханафизъм от човек може да се срещне в Багдад, Делхи или Истанбул: тук ни се казва, че доктрината на Абу Ханифа е че nabīdh al-khamr, буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи би означавало, че старшите сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали това, съгрешиха за това. Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафик īs, Ḥanbalīs и shīc а. Но със сигурност трябва да е било насочено по-конкретно към Шич опоненти, които биха изисквали убеждаване не толкова, че традициите в подкрепа на алкохолните напитки бяха автентични - за това shīc a бяха под малко съмнение - но по-скоро, че сподвижниците, които са записани в аналите на историята, тъй като употребата на алкохол има религиозна обосновка за това. В този контекст Ḥanafī защитата на алкохолните напитки представлява суни защита на сподвижниците, както става ясно от известния цитат на Abū Ḥanīfa, съобщен в
почти всеки правен текст на Ханафи.}}
Хадиси още
„Аиша каза, че когато Божият Пратеник е бил попитан за бит, което е набид от меда, той отговорил: „Всеки алкохол, който опиянява, е забранен.“
(Бухари и Муслим.)
- Набид е напитка, приготвена от фурми, стафиди, мед, пшеница, ечемик и т.н. Съставките се накисват във вода в съд и при условие, че напитката е използвана преди ферментацията, това е законно.
Беше разказано, че Саид бин Ал-Мусайяб е казал относно Набид:
"Утайката е това, което опиянява."Абу Хурайра предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: "Който пие вино/Кхамр на този свят, той няма да го пие в отвъдното."
От Абу Дарда се предава, че Пророкът (ﷺ) е казал: "Никой, който е пристрастен към виното/кхамр, няма да влезе в рая."
От Ибн Умар се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „Всяко опияняващо вещество е Кхамр(вино) и всеки Кхамр е незаконен.“
От Нуман бин Башир се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „От пшеницата става вино(кхамр), от ечемик – вино(кхамр), от стафиди – вино(кхамр), от фурми – вино(хкамр), а от мед – вино(кхамр).“
Предаден от Ан-Нуман ибн Башир: Пророкът (ﷺ) каза: от грозде се прави вино, от сушени фурми се прави вино, от мед се прави вино, от пшеница се прави вино, от ечемик се прави вино.
Правилен превод от арабски език: Сюлейман бин Харб ни каза, Хамад бин Заид ни каза, от авторитета на Табит, от авторитета на Анас, който каза: Аз бях виночерпецът на хората, когато (алКхамр)/الْخَمْرُ беше забранен в къщата на Абу Талха, и нашето питие в този ден не беше нищо друго освен от фурми. Тогава един човек влезе при нас и каза, че виното/кхамр е забранено, и един глашатай извика към Пратеника на Аллах, Бог да го благослови и с мир да го дари, и ние казахме това. Боже, Бог да го благослови и мир да му дадеСтепен: Сахих (Ал-Албани) Сахих (Ал-Албани)(ﷺ).
Английският превод:Разказа Анас ибн Малик: Сервирах вино на хората в къщата на Абу Талха, когато беше забранено и този ден виното ни беше направено от неузрели фурми. Един човек влезе при нас и каза: Виното е забранено и пратеникът на Пратеника на Аллах (ﷺ) направи съобщение. Тогава казахме: Това е вестителят на Пратеника на Аллах (ﷺ)Ибн Умар съобщава, че Посланикът на Аллах (ﷺ) казва: Всяко упойващо вещество е забранено. Този, който пие вино(кхамр) на този свят и умре, когато е пристрастен към него, няма да го пие в следващия.
Джабир бин Абдула каза: "Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр." Ал-Амаш го разказа във формата на Марфу(Хадис, който, когато се предава, съдържа препратки към Мухаммад, се нарича Марфа. Това е моментът, когато веригата на предаване се връща към Мухаммад, т.е. всяко предаване от Пророка е марфу).
Беше разказано, че Джабир - което означава бин Абдуллах - казал: "Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр."
Беше разказано от Джабир, че: Пророкът (САС) каза: "Стафидите и сушените фурми са кхамр."
Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „Кхамр беше забранен в малки или големи количества, както и всякакъв вид напитки, които опияняват.“
Анас бин Малик каза: „Докато се грижех за група хора, включително чичовците ми по бащина линия, а аз бях най-младият от тях, един мъж дойде и каза: „Кхамр е забранен.“ Аз се грижех за тях и им наливах фадих (ферментирала напитка от фурми). Те казаха: "Изляйте го" Така че го излях. "Аз (разказвачът) казах на Анас: "Какво е това?" Той каза: "Неузрели фурми и сушени фурми." Абу Бакр бин Анас каза: "Това беше тяхното вино/хамр в онези дни." И Анас не отрече това.
Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас каза: "Не поздравявайте никой, който пие вино."
[Абу Ейса каза:] Хадисът на Абу Саид е Хасан [Сахих] хадис. Подобно на това е съобщено по други пътища от Пророка (ﷺ). Някои от хората на знанието заявиха според това, че не харесват използването на вино/кхамр за направата на оцет. И единственото нещо, което не харесваха в това, а Аллах знае най-добре, е мюсюлманинът да има вино/кхамр в къщата си, докато стане оцет. Името на Абу Ал-Уаддак е Джабр бин Науф.
Разказано от Ан-Нуман бин Башир: Че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „Наистина Кхамр идва от пшеница, Кхамр идва от фурми, Кхамр идва от гроздови зърна, а Кхамр идва от мед.“ Той каза: Има предания по тази тема от Абу Хурайра.
[Абу Ейса каза:] Този хадис е Гариб/Силен.Анас каза, че Пророкът нанасял удари с палмови клони и сандали за пиене на вино/кхамр и че Абу Бакр е нанесъл четиридесет удара с камшик.
(Бухари и Муслим.) В една версия на негов авторитет се казва, че Пророкът е давал четиридесет удара с палмови клони и сандали за пиене на вино/кхамр.Ибн Умар съобщава, че Божият Пратеник казва: „Всяко опияняващо вещество е кхамр и всяко опияняващо вещество е забранено. Който пие вино на този свят и умре, когато е пристрастен към него, без да се е разкаял, няма да го пие в онзи.”
Муслим го предава.