Коран, хадиси и учени: Мухаммад и подкупите: Разлика между версии

Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] – задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, всемъдър.

Разказва Ибн Аббас: Пророкът каза: „Станах победител при Ас-Саба (т.е. източен вятър) и народът на ‘Ад беше унищожен от Ад-Дабур (т.е. западен вятър).“ Разказва Абу Саид: Али изпрати парче злато на Пророка, който го разпредели между четирима души: Ал-Акра‘ бин Хабис Ал-Ханзали от племето Муджаши, ‘Уяйна бин Бадр Ал-Фазари, Заид Ат-Та‘и, който принадлежеше на (племето) Бани Нахбан и ‘Алкама бин Улата Ал-‘Амир, който принадлежеше на (племето) Бани Килаб. И така, кураишите и ансарите се разгневиха и казаха: „Той (т.е. Пророкът) дава на вожда на Наджд, а на нас не дава“. Пророкът каза: „Давам им, за да привлека сърцата им (към исляма).“ Тогава се изправи (пред Пророка) един човек с хлътнали очи, подути бузи, повдигнато чело, гъста брада и обръсната глава и каза: „Страхувай се от Аллах, о, Мухаммад!“ Пророкът каза: „Кой би се подчинил на Аллах, ако аз не му се подчинявам? (Справедливо ли е това, че) Аллах ми е поверил всички хора на земята, а вие не ми вярвате?“ Някой си човек, който мисля, че беше Халид бин Ал-Уалид, поиска от Пророка да му позволи да отсече главата на този човек, но той му попречи. Когато човекът си отиде, Пророкът каза: „В потомството на този човек ще има някои, които ще рецитират Корана, но Коранът няма да стигне по-далече от гърлото им (т.е. те ще рецитират като папагали и няма да разбират и няма да вършат делата си спрямо него) и те ще се оттеглят от религията, както стрела минава през тялото на дивеча. Те ще убиват мюсюлманите, но няма да смущават идолопоклонниците. Ако доживея до тяхното време, бих ги убил както хората от ‘Ад бяха убити (т.е. аз ще убия всички тях).“

Разказва Анас: Пророкът каза: „Давам на хората от кураишите, за да им позволя да се приобщят към исляма, понеже те са близо до живота си на невежеството (т.е. те са приели наскоро исляма и той все още не е силен в сърцата им.“

Анас б. Малик разказва, че когато в Деня на Хунаин Аллах е предоставил на Своя Пратеник (мир нему) богатството на Хавазин (без въоръжена схватка), Пратеникът на Аллах (мир нему) се е заел с разпределянето на сто камили измежду някои лица от кураишите. След това те (младите хора от ансарите) казаха: „Нека Аллах да прости на Пратеника на Аллах (мир нему), че е предоставил (тези камили) на хората от кураишите и ни пренебрегна, докато от нашите мечове все още капе кръв.“ Анас б. Малик каза: „Техните думи бяха предадени на Пратеника на Аллах (мир нему) и той изпрати (някого) при ансарите и ги събра под една кожена шатра. Когато се събраха, Пратеникът на Аллах (мир нему) дойде при старейшината им и каза: „Каква е тази новина от теб, която дойде до мен?“ Ансарските мъдреци казаха: „Пратенико на Аллах, що се отнася до мъдреците сред нас, те не са казали нищо, но сред нас има хора на незряла възраст; те казаха: „Нека Аллах прости на Пратеника на Аллах (мир нему), че той даде на кураишите и ни пренебрегна (въпреки факта), че нашите мечове все още са изцапани с кръвта им.“ След това Пратеникът на Аллах (мир нему) каза: „Давам (понякога материални подаръци) на хора, които съвсем наскоро са били в положение на неверие, за да ги привлека към истината. Не се ли чувствате доволни от това, че онези хора трябва да си останат със съкровищата, а вие трябва да се върнете по местата си заедно с Пратеника на Аллах? В името на Аллах, това, с което вие ще се върнете, е по-добро от онова, с което те ще си останат.“ Те казаха: „Да, Пратенико на Аллах, доволни сме.“ Светият Пророк каза също: „В бъдеще ще получите значителни привилегии (при разпределянето на материалните блага), така че трябва да проявите търпение, докато не се срещнете с Аллах и Неговия Пратеник и аз ще бъда при Хауд Каутар.“ Те казаха: „Ще проявим търпение“.

Абдула б. Заид разказва, че когато Пратеникът на Аллах (мир нему) е завладял Хунаин, той разпределил плячката и надарил онези, чиито сърца смятал да спечели. На него (на Светия Пророк) му било предадено, че ансарите изпитват желание да им се даде (точно тази част), която хората (на кураишите) са получили. След това Пратеникът на Аллах (мир нему) се изправил и след като отдал възхвала на Аллах и Го прославил, се обърнал към тях по следния начин: „О, народе от Ансар, не ви ли намерих грешни и Аллах не ви ли насочи на прав път чрез мен, и не бяхте ли в положение на нищета и Аллах не ви ли освободи от недоимъка чрез мен, и не бяхте ли в състояние на разединение и Аллах не ви ли обедини чрез мен?“ и те (ансарите) казали: „Аллах и Неговият Пратеник са най-щедрите“. Той (отново) казал: „Защо не ми отговорите?“ Те казали: „Аллах и Неговият Пратеник са най-щедрите“. Той казал: „Ако искате, трябва да кажете така и така, и събитието (трябва да поеме) такъв и такъв ход“ (и в тази връзка той споменал) за толкова много неща. ‘Амр останал с впечатление, че не е успял да ги запомни. По-нататък той (Светият Пророк) казал: „Не се ли чувствате щастливи (поради това състояние на нещата), че (тези) хора трябва да си отидат с кози и камили, а вие ще се върнете по местата си заедно с Пратеника на Аллах? Ансарите са вътрешни дрехи (по-близо до мен), (другите) хора са горни дрехи. Ако не беше Преместването, аз щях да бъда един от ансарите. Ако хората трябваше да тръгнат по долина или тясна пътека, аз щях да стъпвам по долината (избрана) от ансарите или по тясната пътека (утъпкана) от тях. И скоро ще намерите след мен привилегии (над вас при получаването на материални облаги). Така че трябва да проявите търпение, докато не ме срещнете в Хауд (Каутар)“.

Апостолът даде подаръци на онези, чиито сърца трябваше да бъдат спечелени, особено на военачалниците, за да ги привлече, а чрез тях и народа.

„Пророче, тази група ансари изпитва гняв срещу теб заради това, което направи с плячката и начина, по който я раздели между собствените си хора.“ „Ансари, какви са тези думи, който чувам от вас? Каква е тази злоба, която таите срещу мен? Лошото ли ми мислите? Не дойдох ли при вас, когато бяхте заблудени и в нужда, а след това се обогатихте от Аллах?“

Пророкът каза: „Държите ли злоба срещу мен и смутени ли сте в душата си заради светските неща, с които аз помирявам един народ и го спечелвам, така че да приемат исляма и да станат мюсюлмани?“

Разказва Сад (бин Аби Уаккас): Пратеникът на Аллах разпредели нещо (от запасите зекят) между едни хора, докато аз седях при тях, но пропусна един човек, когото смятах за най-добрия от тази дружина. И така, аз отидох при Пратеника на Аллах и го попитах скришом: „Защо пропусна този човек? В името на Аллах! Смятам, че е вярващ.“ Пророкът каза: „Или е просто един мюсюлманин (който се е покорил на Аллах).“ Помълчах известно време, но не можех да се стърпя да не повторя въпроса си заради това, което знаех за него. Казах: „О, Пратенико на Аллах! Защо пропусна този човек? В името на Аллах! Смятам, че е вярващ.“ Пророкът каза: „Или е просто един мюсюлманин.“ Помълчах известно време, но не можех да не повторя въпроса си заради това, което знаех за него. Казах: „О, Пратенико на Аллах! Защо го пропусна? В името на Аллах! Смятам, че е вярващ.“ Пророкът каза: „Или е просто един мюсюлманин.“ Тогава Апостолът на Аллах (мир нему) каза: „Давам на един човек, докато друг ми е по-скъп на сърце, от страх, че лицето на (първия) може да бъде хвърлено в адския огън (чрез отстъпление от исляма).“

Саaд разказва, че „Пратеникът на Аллах (мир нему) разпредели (някои дарове) помежду един хора и аз седях сред тях. Пратеникът на Аллах (мир нему) обаче пропусна един човек и не му даде нищо. А той ми се стори най-превъзходният сред тях (и заради това заслужаваше подарък повече от всеки друг). И така, аз се изправих пред Пратеника на Аллах (мир нему) и му казах тихо: „Пратенико на Аллах, защо направи това и това? В името на Аллах, намирам го за вярващ.“ Той (Пратеникът на Аллах) каза: „Може и да е мюсюлманин“. Замълчах за кратко, но онова, което знаех за него, ме подтикна (да се изкажа отново по този случай) и казах: „Пратенико на Аллах, какво ще кажеш за това и това? В името на Аллах, намирам го за вярващ.“ След това той (Светият Пророк) каза: „Той може и да е мюсюлманин“. Отново замълчах за кратко, но онова, което знаех за него, пак ме подтикна (да се произнеса по неговия случай) и казах: „Пратенико на Аллах, какво ще кажеш за това и така? В името на Аллах, намирам го за вярващ.“ След това той (Светият пророк) каза: „Може и да е мюсюлманин. Често дарявам (нещо) на един човек, макар и някой друг да ми е по-скъп от него, поради страх, че може да пропадне стремглаво в огъня.“ И в хадиса, предаден от Хулуани, това твърдение се повтаря два пъти“.