Коран, хадиси и учени: Мухаммад и подкупите

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ислямски защитници

И не яжте своите имоти помежду си с измама, и не ги подхвърляйте на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки!
Коран 2:188
وَلَا تَأْكُلُوٓا۟ أَمْوَٰلَكُم بَيْنَكُم بِٱلْبَـٰطِلِ وَتُدْلُوا۟ بِهَآ إِلَى ٱلْحُكَّامِ لِتَأْكُلُوا۟ فَرِيقًۭا مِّنْ أَمْوَٰلِ ٱلنَّاسِ بِٱلْإِثْمِ وَأَنتُمْ تَعْلَمُونَ
Не консумирайте несправедливо богатството един на друг, нито съзнателно подкупвайте властите, за да погълнете част от имуществото на другите, знаейки, че това е грях.
Буквален превод от арабски език

Според някои мюсюлмани Коранът учи, че подкупът е абсолютно забранен в сура 2:188, но този стих е ограничен до съдебната система (подкупване на съдия), докато убеждаването да се заплаща на хора за целите на исляма е нещо добро, според друг конкретен стих на Корана, Сунната, Сирата, Тафсири и ислямски учени.

Подкуп на хора, за да станат мюсюлмани

Коран

Много мюсюлмани не знаят, че задължителният данък Закат, който плащат и който представлява 2,5 процента от техния капитал, може да бъде изразходван за подкупи на немюсюлмани, защитни и подривни цели.

Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] – задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, всемъдър.
Коран 9:60

Сунна

Суннах или Сунна (سنة, множествено число سنن сунан), е арабска дума, която означава "навик"/"начин" или "обичайна практика". В контекста на исляма той се позовава на думите, действията или примера на Пророка Мухаммад, който е известен като "ал-инсан ал-Камил" (съвършеният човек) и усва Хасана (съвършен модел на поведение).

Разказва Ибн Аббас: Пророкът каза: „Станах победител при Ас-Саба (т.е. източен вятър) и народът на ‘Ад беше унищожен от Ад-Дабур (т.е. западен вятър).“ Разказва Абу Саид: Али изпрати парче злато на Пророка, който го разпредели между четирима души: Ал-Акра‘ бин Хабис Ал-Ханзали от племето Муджаши, ‘Уяйна бин Бадр Ал-Фазари, Заид Ат-Та‘и, който принадлежеше на (племето) Бани Нахбан и ‘Алкама бин Улата Ал-‘Амир, който принадлежеше на (племето) Бани Килаб. И така, кураишите и ансарите се разгневиха и казаха: „Той (т.е. Пророкът) дава на вожда на Наджд, а на нас не дава“. Пророкът каза: „Давам им, за да привлека сърцата им (към исляма).“ Тогава се изправи (пред Пророка) един човек с хлътнали очи, подути бузи, повдигнато чело, гъста брада и обръсната глава и каза: „Страхувай се от Аллах, о, Мухаммад!“ Пророкът каза: „Кой би се подчинил на Аллах, ако аз не му се подчинявам? (Справедливо ли е това, че) Аллах ми е поверил всички хора на земята, а вие не ми вярвате?“ Някой си човек, който мисля, че беше Халид бин Ал-Уалид, поиска от Пророка да му позволи да отсече главата на този човек, но той му попречи. Когато човекът си отиде, Пророкът каза: „В потомството на този човек ще има някои, които ще рецитират Корана, но Коранът няма да стигне по-далече от гърлото им (т.е. те ще рецитират като папагали и няма да разбират и няма да вършат делата си спрямо него) и те ще се оттеглят от религията, както стрела минава през тялото на дивеча. Те ще убиват мюсюлманите, но няма да смущават идолопоклонниците. Ако доживея до тяхното време, бих ги убил както хората от ‘Ад бяха убити (т.е. аз ще убия всички тях).“
Сахих Бухари - 4:55:558
Разказва Анас: Пророкът каза: „Давам на хората от кураишите, за да им позволя да се приобщят към исляма, понеже те са близо до живота си на невежеството (т.е. те са приели наскоро исляма и той все още не е силен в сърцата им.“
Сахих Бухари - 4:53:374
Анас б. Малик разказва, че когато в Деня на Хунаин Аллах е предоставил на Своя Пратеник (мир нему) богатството на Хавазин (без въоръжена схватка), Пратеникът на Аллах (мир нему) се е заел с разпределянето на сто камили измежду някои хора от кураишите. След това те (младите хора от ансарите) казаха: „Нека Аллах да прости на Пратеника на Аллах (мир нему), че е предоставил (тези камили) на хората от кураишите и ни пренебрегна, докато от нашите мечове все още капе кръв.“ Анас б. Малик каза: „Техните думи бяха предадени на Пратеника на Аллах (мир нему) и той изпрати (някого) при ансарите и ги събра под една кожена шатра. Когато се събраха, Пратеникът на Аллах (мир нему), дойде при старейшината им и каза: „Каква е тази новина от теб, която дойде до мен?“ Ансарските мъдреци казаха: „Пратенико на Аллах, що се отнася до мъдреците сред нас, те не са казали нищо, но сред нас има хора на незряла възраст; те казаха: „Нека Аллах прости на Пратеника на Аллах (мир нему), че той даде на кураишите и ни пренебрегна (въпреки факта), че нашите мечове все още са изцапани с кръвта им.“ След това Пратеникът на Аллах (мир нему) каза: „Давам (понякога материални подаръци) на хора, които съвсем наскоро са били в положение на неверие, за да ги привлека към истината. Не се ли чувствате доволни от това, че онези хора трябва да си останат със съкровищата, а вие трябва да се върнете по местата си заедно с Пратеника на Аллах? В името на Аллах, това, с което вие ще се върнете, е по-добро от онова, с което те ще си останат.“ Те казаха: „Да, Пратенико на Аллах, доволни сме.“ Светият Пророк каза също: „В бъдеще ще получите значителни привилегии (при разпределянето на материалните блага), така че трябва да проявите търпение, докато не се срещнете с Аллах и Неговия Пратеник и аз ще бъда при Хауд Каутар.“ Те казаха: „Ще проявим търпение“.
Сахих Муслим - 2:2303(англ.) виж също Сахих Муслим - 2:2304(англ.) и Сахих Муслим - 2:2305(англ.)
Абдула б. Заид разказва, че когато Пратеникът на Аллах (мир нему) е завладял Хунаин, той разпределил плячката и надарил онези, чиито сърца смятал да спечели. На него (на Светия Пророк) му било предадено, че ансарите изпитват желание да им се даде (точно тази част), която хората (на кураишите) са получили. След това Пратеникът на Аллах (мир нему) се изправил и след като отдал възхвала на Аллах и Го прославил, се обърнал към тях по следния начин: „О, народе от Ансар, не ви ли намерих грешни и Аллах не ви ли насочи на прав път чрез мен, и не бяхте ли в положение на нищета и Аллах не ви ли освободи от недоимъка чрез мен, и не бяхте ли в състояние на разединение и Аллах не ви ли обедини чрез мен?“ и те (ансарите) казали: „Аллах и Неговият Пратеник са най-щедрите“. Той (отново) казал: „Защо не ми отговорите?“ Те казали: „Аллах и Неговият Пратеник са най-щедрите“. Той казал: „Ако искате, трябва да кажете така и така, и събитието (трябва да поеме) такъв и такъв ход“ (и в тази връзка той споменал) за толкова много неща. ‘Амр останал с впечатление, че не е успял да ги запомни. По-нататък той (Светият Пророк) казал: „Не се ли чувствате щастливи (поради това състояние на нещата), че (тези) хора трябва да си отидат с кози и камили, а вие ще се върнете по местата си заедно с Пратеника на Аллах? Ансарите са вътрешни дрехи (по-близо до мен), (другите) хора са горни дрехи. Ако не беше Преместването, аз щях да бъда един от ансарите. Ако хората трябваше да тръгнат по долина или тясна пътека, аз щях да стъпвам по долината (избрана) от ансарите или по тясната пътека (утъпкана) от тях. И скоро ще намерите след мен привилегии (над вас при получаването на материални облаги). Така че трябва да проявите търпение, докато не ме срещнете в Хауд (Каутар)“.
Сахих Муслим - 2:2313(англ.)

Сира

Сира или Сират Расул Аллах (سيرة رسول الله "Биография на Пратеника на Аллах"), заедно с Корана и Сунната(сборника с достоверни хадиси) се наричат трилогията на исляма, като върху тези текстове се основават всички ислямски закони и традиции, включително петте стълба. Сравнено пропорционално по страници, приблизително 14% от текстовата доктрина на исляма се намира в Корана. Сирата съдържа 26%, а Хадисите държат 60%.

Апостолът даде подаръци на онези, чиито сърца трябваше да бъдат спечелени, особено на военачалниците, за да ги привлече, а чрез тях и народа.
Ибн Исхак - стр.594(Англ.)
„Пророче, тази група ансари изпитва гняв срещу теб заради това, което направи с плячката и начина, по който я раздели между собствените си хора.“ „Ансари, какви са тези думи, които чувам от вас? Каква е тази злоба, която таите срещу мен? Лошото ли ми мислите? Не дойдох ли при вас, когато бяхте заблудени и в нужда, а след това се обогатихте от Аллах?“
Ал Табари - Глава 9, стр.36 също виж и Ибн Исхак - стр.596(Англ.)
Пророкът каза: „Държите ли злоба срещу мен и смутени ли сте в душата си заради светските неща, с които аз помирявам един народ и го спечелвам, така че да приемат исляма и да станат мюсюлмани?“
Ал Табари - Глава 9, стр.37 също виж и Ибн Исхак - стр.596(Англ.)
Пратеникът на Аллах даде [подаръци] на онези, „чиито сърца трябваше да бъдат помирени (ал-му'аллафа кулубухум)*“
  • * Непосредствено след този цитат следва списък, съдържащ десетки имена, които принадлежат на „някои видни мъже“, на които Мухаммад е дал определен брой камили, вариращи от 100, 50 или няколко. Преводачът на работата на Ал Табари използва бележка под линия с обяснение за термина „ал-му'аллафа кулубухум“, за да се позовава на сура Тауба (9), стих 60 от Корана за теологичната основа на тези действия.
    Ал Табари - Глава 9, стр.31 (Англ.)

Подкуп на хора, за да останат мюсюлмани

Разказва Сад (бин Аби Уаккас): Пратеникът на Аллах разпредели нещо (от запасите зекят) между едни хора, докато аз седях при тях, но пропусна един човек, когото смятах за най-добрия от тази дружина. И така, аз отидох при Пратеника на Аллах и го попитах скришом: „Защо пропусна този човек? В името на Аллах! Смятам, че е вярващ.“ Пророкът каза: „Или е просто един мюсюлманин (който се е покорил на Аллах).“ Помълчах известно време, но не можех да се стърпя да не повторя въпроса си заради това, което знаех за него. Казах: „О, Пратенико на Аллах! Защо пропусна този човек? В името на Аллах! Смятам, че е вярващ.“ Пророкът каза: „Или е просто един мюсюлманин.“ Тогава Апостолът на Аллах (мир нему) каза: „Давам на един човек, докато друг ми е по-скъп на сърце, от страх, че лицето на (първия) може да бъде хвърлено в адския огън (чрез отстъпление от исляма).“
Сахих Бухари - 2:24:556
Саaд разказва, че „Пратеникът на Аллах (мир нему) разпредели (някои дарове) помежду един хора и аз седях сред тях. Пратеникът на Аллах (мир нему) обаче пропусна един човек и не му даде нищо. А той ми се стори най-превъзходният сред тях (и заради това заслужаваше подарък повече от всеки друг). И така, аз се изправих пред Пратеника на Аллах (мир нему) и му казах тихо: „Пратенико на Аллах, защо направи това и това? В името на Аллах, намирам го за вярващ.“ Той (Пратеникът на Аллах) каза: „Може и да е мюсюлманин“. Замълчах за кратко, но онова, което знаех за него, ме подтикна (да се изкажа отново по този случай) и казах: „Пратенико на Аллах, какво ще кажеш за това и това? В името на Аллах, намирам го за вярващ.“ След това той (Светият Пророк) каза: „Той може и да е мюсюлманин“. Отново замълчах за кратко, но онова, което знаех за него, пак ме подтикна (да се произнеса по неговия случай) и казах: „Пратенико на Аллах, какво ще кажеш за това и така? В името на Аллах, намирам го за вярващ.“ След това той (Светият пророк) каза: „Може и да е мюсюлманин. Често дарявам (нещо) на един човек, макар и някой друг да ми е по-скъп от него, поради страх, че може да пропадне стремглаво в огъня.“ И в хадиса, предаден от Хулуани, това твърдение се повтаря два пъти“.
Сахих Муслим - 2:2300(англ.) виж също Сахих Муслим - 2:2301(англ.) и Сахих Муслим - 2:2302(англ.)

Ислямски учени

Имам Заид Шакир

Следното видео е от Националната фондация закят (NZF). Тази организация събира закят от мюсюлманите и се уверява, че се изразходва според ислямските насоки. Говорителят в това видео е популярният имам Заид Шакир, който е получил бакалавърска степен по ислямски изследвания в сирийския университет Абу Нур и също има магистърска степен по политически науки. Но може би той е най-известен като имама, който ръководи погребението на известния новоприел исляма - мюсюлманинът и боксьор Мохамед Али.

В 4:30 минути Шакир обяснява кои отговарят на условията за получаване на закят. Той прекарва най-много време в категорията, обсъждана в тази статия: ал-му'аллафа кулубухум (тези, чиито сърца трябва да бъдат помирени 9:60). Шакир го разделя на три подкатегории:

  1. Хора, от които може да се очаква да станат мюсюлмани, след получаване на парите
  2. Хора, които са враждебно настроени към исляма, от които може да се очаква да спрат.
  3. Хора, които наскоро са приели исляма, за да укрепят вярата си.

Във видеото има даване на пример и пояснения:

Може би тези хора обмислят исляма, те се колебаят и тогава идва Националната фондация за зекят или някаква подобна организация и казва: "Знаете ли, мюсюлманската общност ... една от институциите, които имаме, е зекят и това са пари, които се изразходват за хора, които мислят за исляма ...", и бам: "Уау, ислямът е наред. Не ме интересува какво четох в таблоидите вчера, това са добри хора. Ще стана мюсюлманин”
5:48 минута
Ако се изразходват за това, се очаква това да ги тласне към исляма
4:42 минута

Той продължава, като обяснява защо е неправилно да се предполага, че тази категория е анулирана в наше време:

" Имам Шафии и Малик бяха на мнение [че], след като ислямът беше установен, тази конкретна подкатегория беше анулирана. Но в наши дни и времена, когато сега ислямът е много нестабилен дори в мюсюлманските страни ... много от нашите учени сега казват, че това са времена, в които това се отваря отново."
6:25 минута

Юсуф Ал-Кардави

Др.Юсуф Ал-Кардави (9 септември 1926 г. – 26 септември 2022 г.) е египетски ислямски учен, базиран в Доха, Катар, и председател на Международния съюз на мюсюлманските учени. Той публикува повече от 120 книги.

Никога от Пратеника на Аллах (С.А.С.) не е било искано да даде нещо за приемане на исляма, но той го даде. Един човек веднъж дойде и поиска да му даде нещо за приемане на исляма. Пратеникът нареди да му се дадат достатъчно овце, за да запълни разстоянието [между два хълма] от овцете, събрани като садака. Човекът се върна в клана си, казвайки: "О, мои хора, приемете исляма, защото Мухаммад дава като човек, който не се страхува от бедност".

...

„Ибн Аббас разказва, че някои хора са дошли при Пророка, които, ако им бъде даден садакат, възхваляват исляма и го обявяват за добра религия, но ако не, злепоставят исляма.
др.Юсуф Ал-Кардави: Фикх Ал Закят: Сравнително изследване за Закят, наредби и философия в светлината на Корана и Сунната (том 2), стр.33-34

Следва поредното потвърждение, че вероотстъпниците в исляма се разправят с меч, а също така и се показва, че мюсюлманите трябва да спрат да дават „благотворителност“ на немюсюлманите и новоприелите исляма в момента, в който тяхната държава получи достатъчно власт, за да не се налага повече да разчита на подобни договори. При силна мюсюлманска държава, където мюсюлманите са повече на брой, а немюсюлманите унижени(плащат данък Джизя - данък за унижение и нищета), не важи "закят за помиряване на сърцата им" от стих 9:60 в Корана:

Съобщава се, че след смъртта на пратеника на Аллах, хората, на които е даден закят за помиряване на сърцата им, поискаха от Абу Бакр да документира това писмено. Абу Бакр го направи и те отидоха и го показаха на Умар, при което Умар грабна документа и го разкъса, казвайки: „Наистина, Пратеникът на Аллах ви е давал, за да ви помири с исляма, но днес Бог укрепи тази религия. Ако останете непоколебими в исляма, [това е добре], но ако не го правите, между нас няма нищо друго освен меча."

Те го оставиха и изтичаха при Абу Бакр, и се оплаква: „Халифа ти ли си или Умар?“ Абу Бакр отговори: „Той е, ако така пожелая: " и одобри действието на Умар". Ал Касани добавя "това беше известно на повечето на сподвижниците и никой не е несъгласен. Това се превръща в единодушна иджма.

Освен това Пророкът е давал на тези хора, за да ги помири с исляма. Тогава мюсюлманската държава беше слаба и нейните хора бяха малко, докато неверниците бяха по-многобройни и по-силни. Но благодарение на Бога, мюсюлманската държава днес е силна. Хората са повече по брой и по сила и са добре установени на Земята, докато невярващите са унижени. Правило в шериата е, че винаги, когато може да се постъпи рационално, се дължи на конкретна причина, ако причината бъде анулирана, решението отпада."
др.Юсуф Ал-Кардави: Фикх Ал Закят: Сравнително изследване за Закят, наредби и философия в светлината на Корана и Сунната (том 2), стр.36

Това говори доста за мотивите, които водят до такава „благотворителност“. Защото винаги има нужда от истинска благотворителност, но според този текст „онези, чиито сърца трябва да бъдат помирени“ в 9:60, получават милостиня, само когато ислямът е от полза. Следователно възниква въпросът дали ислямът наистина е прозелитизираща религия, както често се твърди, че е. Обсъжданото мнение сочи, че някои приятелски подходи към невярващите могат внезапно да остареят и да изчезнат. Друго популярно твърдение е, че хората са склонни да приемат исляма след сериозно изучаване на ислямските писания, което също се развенчава от горното. В края на краищата, последният тласък към исляма може да бъде даден, чрез предлагане на юмрук, пълен с пари.

Ибн Рушд

Инб Рушд (14 Април 1126 – 11 декември 1198) е андалуски юрист, който пише по много теми, включително философия, теология, медицина, астрономия, физика, психология, математика, ислямски юриспруденция и право, и лингвистика. Автор на повече от 100 книги и трактати.

Правото на „ал-му'аллафа кулубухум“ все още съществува до ден днешен? Малик каза, че днес няма такива хора. Ал-Шафи'и и Абу Ханифа поддържат, че правото на „ал-му'аллафа кулубухум“ съществува и до днес, ако имамът смята, че е така, и те са хората, които трябва да бъдат подбуждани и насърчавани да спазват исляма.

Причината за тяхното несъгласие е дали това е право, специфично за Пророка (мирът и благословиите на Аллах да бъдат върху него), или е било достъпно като цяло и за останалата част от уммата. Очевидното значение е, че това е общо право, но на имама е позволено да го упражнява при всякакви обстоятелства или само при определени обстоятелства, но не и при други, тоест в състояние на слабост, а не в състояние на сила. Поради тази причина Малик каза, че днес няма нужда от тях, поради силата на исляма.


Ибн Рушд, Буквар на изтъкнатите юристи, том 1 , стр.320

В работата на Ибн Рушд откриваме същината на проблема, кога немюсюлманите не могат да получават пари, за да ги привлекат към исляма. Ибн Рушд, който самият е живял в период на ислямска мощ, обяснява, че такива юристи са писали от гледна точка на своето време, в което ислямът е доминиращ. Но когато ислямът отслабне, тази категория се отваря отново, както имамът Заид Шакир също обясни, в по-рано споменатия си видеоклип за Националната фондация закат.

Ал Маварди

Али ибн Мохамед ибн Хабиб (974г.–1058г.) известен като Ал Маварди, е роден в град Басра. Той учи Фикх (ислямска юриспруденция) от юриста Абу ал-Уахид ал-Симари. След това заминава за Багдад при шейх Абд ал-Хамид и Абдалах ал-Баки. Неговите умения в областта на юриспруденцията, етиката, политическите науки и литературата, се оказаха полезни за осигуряването на уважавана кариера за него. След първоначалното му назначаване като кади (съдия), той постепенно е повишен в по-високи длъжности, докато не става главен съдия в Багдад. Пише книгата "Ал-Ахкам ас-Султания"(Законите на ислямското управление), който е може би единственият най-изчерпателен разказ за функционирането на ислямското управление. В нея са вплетени разкази за първата общност на исляма и присъдите на ранните учени на салафите. В книгата си също пише за тази категория получатели на закят, които според него попадат в четири подкатегории:

Четвърто, тази част е за тези, чиито сърца могат да бъдат подтикнати да се приближат чрез даване към тях, и те са четири вида:
  1. тези, които са приближени, за да могат да помогнат на мюсюлманите;
  2. онези, които човек сближава, за да се въздържат от нараняване на мюсюлманите;
  3. сближените поради желанието им за исляма;
  4. тези, които се сближават, за да стимулират желанието в своя народ и семейство за исляма.

Ако някои от тези четири типа са мюсюлмани, е позволено да им се даде част от закята, предназначена за "тези, чиито сърца могат да бъдат сближени"; тези сред тях, които са мушрикун (идолопоклонници), им се дава от частта, предназначена за обществения интерес от плячката фей и самата плячка (ганима), а не от богатството закята;


Ал Маварди, Законите на ислямското управление, преведено от Асадуллах Йат, стр.181

Ал Науауи

Яхя ибн Шараф ал-Науауи (октомври 1230 – 21 декември 1277) е юрист от по-ранната класическа епоха, автор на многобройни и обширни произведения, вариращи от хадиси до теология, биография и юриспруденция, които все още се четат. Роден е в град Нава близо до гр.Дамаск, където и учи. По време на живота си, той пише над петдесет книги по ислямски изследвания и други теми. Някои негови писания все още са широко разпространени, тъй като никой автор не го е изместил в тези писания.

4. Лица, склонни към исляма, които се нуждаят от помощ, за да се обявят открито за новоприели исляма; или чието високо социално положение дава надежда за приемане на исляма на други немюсюлмани. Според нашия обред тези две категории лица са признати за правоимащи.
Ал Науауи, Наръчник по мохамедански закон според школата на Шафи, преведен от ван ден Берг и Е. С. Хауърд, стр.277

Ал Фаузан

Салих бин Фаузан ал-Фаузан е роден на 28-ми Септември 1933г.. Той е ислямски учен и е бил член на няколко висши религиозни органи в Саудитска Арабия. Смята се за най-старшият учен по ислям в Саудитска Арабия.

Четвъртата категория са тези, на които е даден Закят, за да обединят сърцата си за исляма. Тези хора попадат в две подкатегории: невярващи и мюсюлмани. На неверника трябва да се даде от Зекята, ако се очаква да приеме исляма, за да го направи по-склонен да приеме исляма. На неверник може също да бъде дадено от Закят, за да задържи злото си към мюсюлманите. На мюсюлманинът може да бъде даден от Закят, за да укрепи вярата си или да накара негов връстник от невярващите да приеме исляма, или поради всякакви други разумни и законни причини, които са от полза за мюсюлманите. Такива 364 III: Закят хора трябва да се дават само когато е необходимо, тъй като Омар ибн ал-Хаттаб, Усман ибн Аффан и Али ибн Абу Талиб (Аллах да е доволен от всички тях) спряха да дават на тези хора Закят, когато не е имало необходимост да им се дава.
Салих Ал Фаузан, Резюме на ислямската юриспруденция, том I, стр.363

Тафсири

Установихме, че писанията на исляма и Националната фондация Закят са съгласни, че парите могат да бъдат изразходвани за тласкане на хората към исляма, така че финансовият стимул (а не задълбочено проучване) е това, което ги убеждава да се обърнат и да станат мюсюлмани. Сега нека да разгледаме Тафсири в сунитския ислям.

Ибн Катир

Има няколко вида ал-му'аллафа кулубухум. Има такива, на които се дава милостиня, за да приемат исляма.
Ибн Катир за стих 9:60

Маудуди

Част от фондовете закят също може да се даде, за да се привлекат към исляма онези, които може да са ангажирани с антиислямски дейности или на онези в лагера на невярващите, които може да бъдат доведени да помогнат на мюсюлманите, или на онези новоприели исляма, които може да са склонни да се върнат към куфр, ако не им бъде предоставена парична помощ. Позволено е да им се присъждат пенсии или да им се дават еднократни парични суми, за да ги направят помощници на Ислям или поне да ги превърнат в безобидни врагове. Част от плячката или други доходи могат да бъдат похарчени за тях и ако е необходимо, също така и част от фондовете закят.
Маудуду за стих 9:60

Медии и пропаганда

Може би лично сте били свидетели на примери за тези практики във вашата среда. Може би някой, който наскоро е станал мюсюлманин, внезапно е успял да направи скъпи пътувания до мюсюлмански страни, за да популяризира исляма обратно пред западните среди или медии. Или може би някой, който винаги е критикувал исляма, в даден момент е спрял да го прави и може би дори е започнал да говори положително за религията ислям. Може да се помисли и за журналисти, които показват отношение към исляма, което не съдържа нито един критичен поглед.
В продължение на години забелязваме, че някои членове на основните неислямски медии говорят поразително положително за исляма. Само по себе си, това не е подозрително, тъй като това може да е тяхното искрено мнение. Но когато структурно и буквално чуете най-интелектуално неискрените гледни точки, които изглежда идват направо от брошура Дауах (ислямска „евангелизация“, която подробно показва как да се отговаря на критика или проповядва), човек може да заподозре нечестна игра. Възможно ли е това, което мнозина смятат за случай на политическа коректност, понякога наистина да е случай на подкуп? Може би не е съвпадение, че подобна форма на подкуп може да бъде оправдана в исляма.
Ето какво казва др.Юсуф Ал-Кардави, председател на Международния съюз на мюсюлманските учени:

..Ал Табари казва в това отношение, че „Бог кара Закята да изпълни две цели, а именно задоволяване на нуждите на мюсюлманите и укрепване на каузата на ислям. Каузата на исляма обхваща както богатите, така и бедните, тъй като това, което се дава за тази цел не е насочено към изтриване на нищетата, а към укрепване на отдадеността към исляма.

На борците за Аллах се дава закят, независимо дали са богати или бедни. Плащанията на онези, чиито сърца се помиряват, се извършват независимо от техните богатство, защото даването им е подкрепа на призива на исляма. Пророкът даде Закят за помирение на сърцата, след като Аллах беше отворил за него по-голямата част от Арабия и след това Ислямската държава беше добре установена. Няма подкрепа в Сунната за тези, които твърдят, че след укрепването на исляма и неговата държава няма нужда от примирение на сърца.
И накрая, времената са се променили и мюсюлманите вече не са господари на земята. Всъщност ислямът се върна към това да бъде странник; мюсюлманската нация страда под натиск и агресия от много други държави. Мюсюлманите са слаби и могат само, да се оплакват на Аллах. Ако слабостта е причина за разпространение към помиряващи сърца, тя съществува днес. Кой има право да плаща за сърдечно помирение? Решенията относно помиряването на сърцата са задължение на ислямската държава.
Пророкът и неговите приемници потвърдиха тази отговорност като част от изпълнителните дела на държавата. Ако държавата не изпълни отговорността си за събиране и разпределяне на закята, мюсюлманските организации могат да вземат решения за разпространение на лица, чиито сърца да се примиряват.34 Ако правителството не поеме това задължение, нито има организации, които раздават закят, може ли мюсюлманин, който раздава своя собствен закят, използва част от него за помиряване на сърцето на невярващия? Според мен, мюсюлманин не трябва да взема решения относно сърдечното помирение, освен само в рядък случай, при който няма налична друга дестинация на Закята...

Как може да се изразходва делът на помирението на сърцето днес? Ако се съгласим, че помирението на сърцата чрез плащане от Закята е допустимо, на кого трябва да се даде този дял днес? За да отговорим на този въпрос, не забравяйте, че целта на това споделяне е да доближи сърцата до исляма, да утвърди тяхната ангажираност към своята кауза, подкрепа на слабите и предотвратяване на вреда, която може да бъде нанесена на мюсюлмани или на тяхната религия. Тези цели могат да бъдат постигнати чрез предоставяне на помощ на немюсюлмански страни, лица, организации и племена, за да ги доближат до каузата на ислям. Може също така да се разшири, за да подпомогнат научните изследвания и да се използват медиите, които преподават религията на исляма и защитават своята кауза срещу нападатели. Много хора влизат в тази религия всяка година, и не намират насърчение или подкрепа от своите правителства и общности, или дори от правителствата на мюсюлмански страни. Дялът от сърдечното помирение може да бъде изразходван за такива хора,..
др.Юсуф Ал-Кардави, Фикх Ал Закят: Сравнително изследване за Закят, наредби и философия в светлината на Корана и Сунната (том 2), стр.33-34

Ислямски апологети

Според мюсюлманите, Коранът учи, че подкупът е забранен в сура 2:188 .

И не яжте своите имоти помежду си с измама, и не ги подхвърляйте на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки!
Коран 2:188
وَلَا تَأْكُلُوٓا۟ أَمْوَٰلَكُم بَيْنَكُم بِٱلْبَـٰطِلِ وَتُدْلُوا۟ بِهَآ إِلَى ٱلْحُكَّامِ لِتَأْكُلُوا۟ فَرِيقًۭا مِّنْ أَمْوَٰلِ ٱلنَّاسِ بِٱلْإِثْمِ وَأَنتُمْ تَعْلَمُونَ
Не консумирайте несправедливо богатството един на друг, нито съзнателно подкупвайте властите, за да погълнете част от имуществото на другите, знаейки, че това е грях.
Буквален превод от арабски език

Този стих е ограничен до съдебната система (подкупване на съдия или свидетел), докато убеждаването към исляма изобщо не се счита за подкуп според друг стих на Корана, Сунната, Сирата и Тафсирите.

Заключение

Първият въпрос беше дали на хората може да се плати, за да станат мюсюлмани. Отговорът е „да“, тъй като Мухаммад е давал изобилно на немюсюлманите. По собственото му признание, той го е направил, за да помири сърцата им с исляма. Тази терминология се намира в сура Тауба (9) от Корана, където са изброени законните получатели на Зекят.

Вторият въпрос беше дали немюсюлманите също могат да получават пари, за да им попречат да говорят лошо за исляма. Отново, отговорът се дава от действията на Мухаммад, виждайки, че той понякога дава на хората стоки, за да им попречи да говорят за исляма с отрицателен език. Той го е направил по начин, по който трябва да е ясно и на двете страни, че става въпрос за подкуп.

Видяхме, че както Коранът, така и Сунната са накарали много видни учени да заключат, че Зекят може да се дава на немюсюлмани (и дори на богати) хора. Това може да бъде дадено с надеждата за:

  1. Обръщането им към исляма;
  2. Обръщането на техните връстници;
  3. Прекратяване на техните антиислямски дейности или атаки срещу мюсюлманите.

Който и от тези варианти да е в действие, ние видяхме, че някои видни учени винаги виждат причина тези пари да бъдат дадени по такъв начин, че получаващата страна да разбере, че от тях се очаква компенсация. Видяхме също, че никога не е имало иджма (консенсус) по отношение на анулирането на даването за помирение на сърцата.

Въпреки че някои мюсюлмани казват, че Коранът забранява всички форми на подкуп в сура ал Бакара (2) стих 188. Коранът тук осъжда акта на опит за получаване на „справедливост“ в съда, тъй като заемът не може да бъде доказан. Що се отнася до разпространението на исляма обаче, желаещият да изучава исляма, може лесно да намери насоки, които му казват как могат да се дават пари на хората, с цел тяхното обръщане към исляма или за да спрат да го критикуват.

Вижте също

Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Коран,_хадиси_и_учени:_Мухаммад_и_подкупите&oldid=6504“.