Отмяна на аяти с други (Насик)
Аброгацията(Наск) (от лат. – abrogatio – отменям, анулирам) (от арабски е - Нeсиха - نسخ) се отнася за един кораничен стих, който замества друг стих, а самата аброгация е подкрепена от кораничните стихове и достоверни хадис - разкази.
Въведение
Разбирането на необходимостта от Наск е с решаваща роля за разбирането на исляма и неговата теология. За Корана се казва, че е бил разкрит от ангела Джибреел на Пророка Мухаммад за период от 23 години.[1][2] През този период са се случили значителни промени в личността на Мухаммад и неговия личен живот.
Мухаммад е започнал като проповедник, а е завършил живота си като основател и глава на първата ислямска държава, следователно не е изненадващо, че стилът и посланието на късните коранични откровения от Медина са се променили и често влизат в конфликт с по-ранните такива от Мекка.
Ако днешният Коран бъде прочетен буквално с неговата структура в нехронологичен ред, той може да подкрепя всякакъв брой възгледи по даден въпрос, а когато бъде прочетен като цяло, много сури явно влизат в противоречие с други такива. Ето защо самият Мухаммад (чрез коранични откровения) е въвел тази концепция (наск) в исляма.
По времето на халифата, на някои учители (особено на един проповедник от Куфа, Ирак) им е било забранено да тълкуват и проповядват Корана от знатни и авторитетни фигури (обикновено Али, но понякога и Ибн Аббас) поради тяхното незнание относно принципите на Наск.[3][4]
Някои хора могат да кажат, че тази доктрина не съществува или че не е част от широко разпространения ислям. Въпреки това, ако погледнете хронологичния ред на откровенията, тя не може да бъде отречена. Освен това, мюсюлманите се придържат към тази доктрина всекидневно чрез забраната за употреба на алкохол.
Коран
Стих 2:106
Транслитерация: Ма нeнсaх мин айeтин eу нунсиха нe’ти би хaйрин минха eу мислиха e лeм тa’лeм eннaллахe aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Проф. Цветан Теофанов: Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах над всяко нещо има сила?Значение на стиха 2:106
Ибн Аби Талха казва, че Ибн Аббас е казал, че
че (Какъвто и стих (откровение) да „ненсаха“ означава „Какъвто и аят да отменим.“ Също така Ибн Дурайдж казва, че Муджахид е казал,
че (Какъвто и стих (откровение) да „ненсаха” означава „Какъвто и аят да изтрием.“ Също така Ибн Аби Наджи е казал,
че Муджахид е казал, че (Какъвто и стих (откровение) да “нансаха” означава „Запазваме думите, но променяме смисъла. Той е съобщил тези думи на сподвижниците на Абдулла ибн Масуд. Ибн Аби Хатим е казал,
че подобни твърдения са били споменати от Абу Ал-Алия и Мухаммад бин Каб Ал-Курази. Също Ас-Судди е казал, че (Какъвто и стих (откровение) да “нансаха” означава „Ние го изтриваме.“ Освен това Ибн Аби Хатим е казал,
че това означава „Изтриваме и възвисяваме, както изтриването на следните думи (от Корана), „Женените прелюбодейци и омъжените прелюбодейки убивайте с камъни до смърт“ и „Ако синът на Адам имаше две долини със злато, той щеше да потърси трета.
Ибн Джарир твърди,
че (Какъвто и стих (откровение) да „ненсаха“ означава, „Каквато и заповед да отменим в един аят, като правим позволеното незаконно и незаконното позволено. Наск възниква само при заповеди, забрани, позволения и т.н. Що се отнася до историите, те не търпят 'наск'. Думата „Наск“ буквално означава „преписвам книга“. Смисълът на Наск, когато става въпрос за заповеди, е премахването на заповедта и замяната ѝ с друга заповед. И ако Наск включва формулировка, постановление или и двете, това също се нарича Наск.
След това Аллах е казал,
(или „нунсиха“ (направи го да бъде забравено)). Али бин Аби Талха казва,
че Ибн Аббас е казал, че (Какъвто и стих (откровение) да „нансаха“ или „нунсиха“ означава, „Какъвто и аят да отменим или да потвърдим без промяна.“ Също така, Муджахид е казал, че сподвижниците на Ибн Масуд (като са прочели думата „Нанса‘ха“) са казали, че означава „Ние потвърждаваме нейната формулировка и променяме нейното постановление. Освен това Убаид бин Умаир, Муджахид и Ата са казали, че „Нанса‘ха“ означава „Ние го отглагаме“ (т.е. не го отменемяме). Също така Атия Ал-Ауфи е казал, че този аят означава „Отлагаме отмяната“. Това е същият тафсир, представен от Ас-Судди и Ар-Раби бин Анас. Абдур-Разак е казал, че Мамар е казал, че Катада е казал за думите на Аллах,
(Какъвто и стих (откровение) да отменим или да направим да бъде забравен) „Аллах е накарал Своя Пророк да забрави каквото Той е пожелал и Той е отменил каквото е пожелал.
Аллах е казал,
(Ние даваме по-добър или подобен (стих), по-добър се отнася за ползата, принесена на този, за когото се отнася, както бива съобщено от Али Аби Талха, че Ибн Аббас е казал,
че (Ние даваме по-добър) означава: „Ние даваме по-полезна заповед, която също е така по-лесна за вас. Също така Ас-Судди е е казал,
че (Ние даваме по-добър или подобен на него) означава: „Ние даваме по-добър аят или подобен на този, който е бил отменен.“ Катада също така е казал,
че (Ние даваме по-добър или подобен на него) означава: „Ние го заместват с аят, който е по-улесняващ, по-разрешаващ, по-заповядващ или по-забраняващ.Тафсир Ибн Касир
Стих 13:39
Стих 16:101
Стих 17:85-86
Стих 87:6-7
- *[Корана, о, Мухаммад] е добавка от преводача Проф. Цветан Теофанов от арабският оригинал на български език.
Хадиси
Сахих Бухари
Следният разказ показва, че са налице много стихове в Корана, които са били отменени, но е трябвало да бъдат включени без изключение.
„А тези, които постят, имат избор дали да постят или да нахранят някой бедняк за всеки ден...“ (2.184). Ибн ‘Аббас каза: „Този стих не е отменен, но е предвиден за стари мъже и жени, които нямат сили да постят, затова те трябва да нахранянт един беден човек за всеки ден от поста (вместо да постят).
Сахих Муслим
Абу Дауд
Ал Муатта
Нито отменянето, нито отменените стихове за кърменето присъстват в днешния текст на Корана. Това, наред с кораничния стих за раджм (убиването с камъни), било написано върху парче хартия и както се съобщава били изгубени, когато една коза ги изяла.[5]
“Яя каза, че Малик е казал: „Това не се прилага“."
Ибн Маджа
Ислямски учители
Сподвижниците на Мухаммад
Според Али, четвъртия праведен халиф, правенето на разлика между отменяне и отменени стихове ще ви спаси от проклятие
"Макар че за сподвижниците на Мухаммад се съобщава, че са обсъждали Наск, и дори са се възпротивявали срещу отмяната на даден стих, препратките към поколението на сподвижниците в литературата са сравнителна рядкост.
Ибн Салама, ал-Наси уа‘л-манскук (Кайро 1315/1899), 142-3, където ‘Али и Ибн ‘Аббас спорят върху отмяната на Коран 4:94; ‘Али настоявал, че този стих е бил отменен от Коран 4:115 и 4:48, докато Ибн ‘Аббас твърдял, че това е останало мухкама (основополагащо).[7]Ранни ислямски учители
- "Ал-Суюти (умрял през 911/1505 г.) е разпознал само двадесет [20] случая на истинско отменяне, а Шах Уали Аллах (умрял 1762 г.), ги е намалил до пет [5] на брой.
"тези цифри се споменават в статията на Ърнест Хаан „ Сър Саид Ахмад Кан: Противоречието на аброгацията (в Корана)
Ибн ал-Атаики, от друга страна, докато цитира 231 случая на аброгация, прилага израза „уа фихи назар”, което посочва съмнение или несигурност в неговите размишления върху 26 стиха."
.....
- "Налице е също така едно значително разногласие относно обхвата на аброгация в самия Коран. В едната крайност очевидно са били хората, които са твърдели, че „Коранът не съдържа нито отменен, нито отменящ стих’.
("Ибн Салама, стр. 26; срв. Ал-Нахас, стр. 2-3“), тези хора, според Ибн Салама, са се отклонили от истината и поради лъжата си са се отклонили от Бога“. (Ибн Салама, стр. 26)
В другата крайност са учителите, които твърдят, че всеки разказ, позитивна заповед или забрана в Корана, могат да бъдат отменени." ("Al-Nahhas, pp. 2-3")[7]Според Ибн Салама, тези, които отхвърлят аброгацията, са се отклонили от истината. Още веднъж, важно е да отбележим, че по времето на халифата, на някои учители (особено на един проповедник от Куфа, Ирак) им е било забранено да обясняват или да проповядват Корана от ранни авторитетни личности, заради тяхното незнание относно принципите на Наск.
Съвременни учители
Второ, взаимното отменяемост на Корана и Сунната (i) е рационално възможно – понеже Коранът описва Сунната като разкрита, както и че: „и не говори той от себе си“ (53:3) - и се появява в Правото, съгласно аброгацията на стиха за завещанието (2:180) от широко разпространения хадис: „Няма завещание за никой, които иска да наследява."
Имам ал-Шафи‘и е станал известен с отклонението си от огромното мнозинство учители, когато казал, че само Коранът отменя Корана и само Сунната отменя Сунната, но неговата школа не го последвала. Вж. Имам ал-Харамаин в Мугит ал-Халк и съвременния Шейх Хасан Хиту в Ал-Уаджиз фи Усул ал-Ташри‘ – и двамата подкрепят мнението на Шафии.
Трябва да сме наясно, че напоследък тенденцията се установява по посока на минимализацията, което до голяма степен се дължи на ориенталистки и други опити да тълкуват наск като буквално пренаписване, което дисквалифицира Божествения произход, някои мюсюлмански ревизионисти дори изказват теза, че не съществува аброгация в Корана. Въпреки това, от около 60-те трактата, написани върху аброгацията, виждаме, че не съществува прецедент, който да подкрепя подобна крайна гледна точка. Броят на случаите варира около 200, като достига връх на 247 при Ибн ал-Джаузи, 214 при Ибн Хазм и 213 при Хибат Аллах ибн Салама, а пада до 134 при Ал-Наххас и до само 66 при ‘Абд ал-Кахир ал-Багдади.
Граматикът от Му‘тазили и автор на кораничния коментар „Ями ал-Тауил ли Мухкам ал-Танзил“, Абу Муслим ал-Асфахани (254-322), е бил известен с това, че отричал изцяло вътрешно-кораничната 'наск'. Ал-Рази и Ал-Шаукани са го опровергали в Ал-Махсул и съответно в Иршад ал-Фусул, но други (като Ибн Дакик ал-Ид и съвременният учител Али Хасабулла) подкрепят мнението му само като вид различие в терминологията (кхалаф лафзи) – което се дължи, например, на интерпретацията на думата „айа” като (свръх)естествен знак“ или „предишните Писания“ , а не като „кораничен стих“, или на преразглеждането на предполаегамата аброгация като просто пояснение (икхтисас). Оттук идва и отхвърлянето на Ал-Карафи, когато Ал-Рази е поставил под въпрос твърдението за съгласие спрямо съществуването на аброгация: „Всъщност съгласието беше постигнато спрямо смисъла; различията са само върху именуването"Шейх Джибрил Фуад Хадда, Жив ислям, 23 декември 2008г.
Разпространена дезинформация
Единствено стиховете от Мекка са общоприети заповеди
Когато разберете аброгацията, вие разбирате какво стои в основата на ислямския тероризъм и екстремизъм. Това е накарало някои апологети твърдо да отричат, че знаят за подобна концепция в исляма. Някои дори са се опитали да създадат свои собствени методи за избор на стихове, които се отнасят до днешния свят.
Пример за това е преобръщането на истината; това е неясното и неоснователно твърдение, че стиховете от Медина трябва да се четат единствено в исторически и нелегалистичен контекст, докато по-миролюбивите стихове от Мекка са общоприети заповеди.
Това само по себе си не е нещо лошо, но когато те се опитат да пробутат това на не-мюсюлманите като автентичен ислям и твърдят, че е широко прието от ислямските учители, докато никога не се опитват да поправят предполагаемите заблуди със своите единоверни, то това не е нищо друго освен подвеждаща пропаганда.
Освен това, от гледна точка на теологията, това твърдение няма никакъв смисъл. То противоречи на няколко сахих хадиси и на Коран 5:90-91, който забраняват консумацията на алкохол и хазарта, като това са стихове от Медина.[8][9][10][11][12]
Преди разкриването на тези стихове, не е имало никакви забрани срещу алкохолните напитки и игрите на късмета. Тогава можете ли да кажете кога за последно сте чули мюсюлманите да твърдят, че пиенето на алкохол и хазартът са позволени днес в исляма?
Аброгацията съществува само между Корана и Предишните Писания
Мнозина съвременни апологети твърдят, че аброгацията не съществува в самия Коран, но че аброгацията, спомената в Коран 2:106 и Коран 16:101 се отнася за Корана, който заменя заповедите, дадени в Тората(Стар Завет от Библията) и Инджила(Евангелията от Библията).
Въпреки че това разбиране вече беше посочено като погрешно от коментара на Ибн Касир тук, нека да погледнем тези стихове в техния контекст.
Say: The Holy spirit has revealed it from your Lord with the truth, that it may establish those who believe and as a guidance and good news for those who submit.
And certainly We know that they say: Only a mortal teaches him. The tongue of him whom they reproach is barbarous, and this is clear Arabic tongue.
(As for) those who do not believe in Allah's communications, surely Allah will not guide them, and they shall have a painful punishment.According to Islam, the Book of Musa was revealed from Allah to Moses (not via the Qur'an's “Holy Spirit” which is Jibreel, an Angel). The Gospels which the Qur'an talks about were written by people who were there, or revealed in visions from Allah etc. Again no angels were involved with the revelation of the previous scriptures. So verse 16:101 is clearly talking about Muhammad and the revelation of the Qur'an after talking about abrogation.
Whatever communications We abrogate or cause to be forgotten, We bring one better than it or like it. Do you not know that Allah has power over all things?
Do you not know that Allah's is the kingdom of the heavens and the earth, and that besides Allah you have no guardian or helper?
Rather you wish to put questions to your Messenger, as Musa was questioned before; and whoever adopts unbelief instead of faith, he indeed has lost the right direction of the way.Verse 2:106 in context is clearly talking about those who questioned Muhammad about his contradictions, hence the revelation regarding “abrogation”. This has nothing to do with the “previous scriptures” either. So far its abrogation within the Qur'an itself.
Looking at verse 2:136, Allah says there is no distinction between the previous messages.
Since Isa never wrote a book, we can infer that Allah is talking about the Injil, and Musa; the Taurat. Why would Allah “make no distinction” between them if he had abrogated parts of it? Surely he would have seen fit to mention “except the parts we have substituted”?
Examples of Abrogation
Let there be no compulsion in religion
Verse 2:256
Meaning of Verse 2:256
If they incline towards peace, you incline also
Verse 8:61
Meaning of Verse 8:61
Ibn Abbas in Tafsir Ibn Abbas and Tafsir al-Jalalayn (Suyuti)
Scholars on 8:61
Imam Abdullah Azzam
Imam Abdullah Azzam
Fight those who fight you, Allah hates aggressors
Verse 2:190
Meaning of verse 2:190
Tafsir al jalayn (Suyuti)
Conclusion
Surah Tawbah is the last Surah of the Qur'an
Al Taubah (Repentance) is considered to be the closing remarks of Allah. It is also the most aggressive chapter of the entire Qur'an.
Surah Tawbah cancels all peace treaties
I have been commanded to fight the people until they testify that there is no deity worthy of worship except Allah and that Muhammad is the Messenger of Allah, establish the prayer and pay the Zakah.
This honorable Ayah (9:5) was called the Ayah of the Sword, about which Ad-Dahhak bin Muzahim said, "It abrogated every agreement of peace between the Prophet and any idolator, every treaty, and every term." Al-`Awfi said that Ibn `Abbas commented: "No idolator had any more treaty or promise of safety ever since Surah Bara'ah was revealed.Tafsir ibn Kathir
See Also
- Abrogation - Страница, която води до други статии, свързани с Abrogation
- Qur'an, Hadith and Scholars:Islamic Theology
External Links
References
- ↑ Living Religions: An Encyclopaedia of the World's Faiths, Mary Pat Fisher, 1997г., стр. 338, I.B. Tauris Publishers,
- ↑ Коран 17:106
- ↑ Powers, The Exegetical Genre nāsikh al-Qur'ān wa mansūkhuhu, ISBN 0-19-826546-8, p. 124
- ↑ Andrew Rippin, Bulletin of the School of Oriental and African Studies 47, ISSN 0041-977X, pp. 26, 38
- ↑ Musnad Ahmad bin Hanbal. vol. 6. page 269; Sunan Ibn Majah, page 626; Ibn Qutbah, Tawil Mukhtalafi 'l-Hadith (Cairo: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) page 310; As-Suyuti, ad-Durru 'l-Manthur, vol. 2. page 13
- ↑ Annasikh-wal-Mansukh, by Abul Qasim, published by Hindia Press, Кайро, стр.. 6. Казаното се намира и в An-Nasikh -wal- Mansukh (Отменяне & Отменени), от Abu Ja'afar An-Nah'has, Бейрут, 2003, стр. 9, и Nawasikh Al-Qur'an (Аброгацията на Корана), от Ibn Al-Jauzy, Бейрут 2002, стр. 24, и Al-Itqan Fi Ulum Al Qur'an от Al-Suyuti, II, стр.. 700.
- ↑ 7,0 7,1 (съотнесени от A.Rippin) Аброгация и Корана(анг.) - David Bukay, Училище по политически науки, Университета в Хайфа
- ↑ Allamah Abu 'Abd Allah al-Zanjani - The History of the Quran - Al-Tawheed Vol. 4, No. 3; Vol. 5, No. 1, 2, & 3
- ↑ Quran Verses in Chronological Order - Qran.org, accessed May 13, 2011
- ↑ Kevin P. Edgecomb - Chronological Order of Quranic Surahs - Bombaxo, 2002
- ↑ Quran Chapters and their Chronological Sequence of Revelation - International Community of Submitters (ICS)
- ↑ Revelation Order - Tanzil Project, accessed May 13, 2011
- ↑ David Bukay - Abrogation and the Koran - School of Political Science, The University of Haifa
- ↑ Sam Shamoun and Jochen Katz - Sunni Muslims and Taqiyyah - Answering Islam
- ↑ Shaykh ul-Islaam Taqi ud-Deen Ahmad ibn Taymiyyah - 'The Religious and Moral Doctrine of Jihaad' - p.28, © Copyright 2001 Maktabah Al Ansaar Publications, ISBN: 0-9539847-5-3