Ислямът и свещените му книги

От УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
Произволни цитати от Корана Book icon.png
"Аллах казва да се пости от изгрев до залез слънце"

".. А сега ги обладавайте и се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец! После довършете говеенето до нощта и не ги обладавайте, когато пребивавате в джамиите! Това са границите на Аллах, не ги доближавайте! Така Аллах обяснява Своите знамения на хората, за да се побоят!." - Коран 2:187 (прочети повече)

В следването на исляма като начин на живот, Коранът е само една малка част, а по принцип и самият Коран трудно може да бъде разбран. Тази страница съдържа лесни за четене обобщения от статии, които разглеждат исляма и разбирането на неговите различни свещени книги и текстове.

Коранът

Главна статия: Сура и Аят, Двусмислеността на Корана, 10-те най-спорни аяти в Корана

Коранът (القرآن) е централният религиозен текст на исляма. Мюсюлманите вярват, че Коранът е книга с божествени напътствия и ръководство за човечеството. Те също така смятат, че текстът в своя арабски оригинал представлява буквалното слово на Аллах,[1] разкрито от ангела Джибреел (Гавриил) на Пророка Мухаммад за период от 23 години[2][3] и разглеждат Корана като последното откровение на Бога.[4][5]

Извори

Главна статия: Произходът на Корана, Виж също: Езическите корени на исляма

Изхождайки от книгата на Ибн Уаррак Изворите на Корана, класически есета върху Свещената книга на исляма, тази статия разглежда следните точки:

  1. Как е дошъл Коранът до нас? – Разглежда се събирането и разпространението на Корана.
  2. Кога е бил написан и от кого?
  3. Какви са източниците на Корана? Откъде са взети историите, легендите и приципите, които изобилстват в Корана?
  4. Какво е Коранът? Понеже никога не е имало textus receptus ne varietur (критерий за автентичност, използван при класифицирането на християнските свещени книги – бел. прев.) на Корана, имаме нужда да определим неговата автентичност.

Организация

С изключение на първата сура/глава „Ал-Фатиха“, Коранът е организиран по низходяща дължина на сурите. Това означава, че най-дълга е Сура 2, а най-кратка е Сура 114. Тази организация пречи на установяването на някаква хронология при едно просто разглеждане на текста. Мюсюлманите вярват, че Коранът е бил разкрит на два етапа: преди и след Хиджрата от Мекка в Медина. По този начин се появяват термините „Сури от Мекка“ и „Сури от Медина“.

Хронологичен ред

Главна статия: Хронологичен ред на Корана, Виж също: Хронологичното изместване от Пацифиизъм към Джихад

Тази страница съдържа хронологичния ред (или реда на откровенията) в Корана. Ако се прочете в този ред, ще забележите, че с течение на времето стилът на откровенията се променя от поетичен към по-директен и агресивен стил в късните години.

Аброгации (отмени)

Главна статия: Отмяна на аяти с други (Насик) и Отменени аяти

Посланията в късните коранични откровения от Медина се променят и често влизат в противоречие с по-ранните сури от Мекка. Заради това, когато бива четен номинално с неговата нехронологична организация, Коранът може да е в подкрепа на всякакви тези по различни теми. Въпреки това в исляма съществува метод за сортиране на различните стихове; той е познат като доктрината за аброгацията (наск – отмяна на стихове). Някои апологети ще кажат, че подобна доктрина не съществува или че не е част от традиционния ислям. Когато обаче погледнем хронологичния ред на откровенията, това става безспорно. Освен това мюсюлманите прибягват към тази доктрина всеки ден, като забраняват например употребата на алкохол.

Обстоятелства при откровенията

Когато разисквате днешните заповеди от Корана, често ще ви казват, че много от по-малко приемливите стихове се отнасят само към обстоятелствата, когато са били разкрити. Макар че логиката зад него да е фатално опорочена (освен ако не приемете, че и Коранът, и ислямът са вече неактуални и не са адекватни към реалностите на съвременния свят), това представлява едно интересно четиво. Тази задълбочена статия изрежда много от обстоятелствата при откровенията зад кораничните стихове, както са били записани в главните колекции с хадиси.

Цели

Глава 9 от Корана – Ал Тауба (Покаянието) се смята като заключителните думи на Аллах. Единствената Сура (глава), за която се казва, че е разкрита след нея е Ал Наср (Победата), която се състои само от пет стиха. Като имаме предвид явното войнствено разположение на исляма, не би следвало да е голяма изненада като разберем, че тази последна глава въобще не се отнася до установяването на мир сред хората, но е за тяхното разделяне на групи от вярващи (дар ал-Ислам) и невярващи (дар ал-куфр) с цел запазване на безкрайната вражда между двете. При условие, че се чете в своя контекст, тази глава е от съществено значение за немюсюлманите, които искат да знаят какво заповядва Аллах на мюсюлманите за техните дела.

Критика на Корана

Изопачение

Виж също: Порочност на Корана

Мюсюлманите твърдят, че Коранът е бил съвършено запазен, но дали това е вярно? Текстовата цялостност на писанието е важна тема в мюсюлманските кръгове и ще бъде и занапред повдигана както от ислямски, така и от неислямски учени. Мюсюлманите твърдят, че съвременният текст на Корана е идентичен с този, получен от Мухаммад. Въпреки това са налице множество проблеми с този аргумент, което го превръщат в една несъстоятелна теза.

Паралелизъм

Сходностите между Корана и предходните му свещени писания са били отбелязвани още от зараждането на исляма. При все това юдео-християнските истории и техният кораничен еквивалент не винаги съвпадат. Могат да съществуват три обяснения за това:

  1. Оригиналните юдео-християнски писания са били изопачени (както твърдят мюсюлманите).
  2. Мухаммад не е взаимствал напълно акуратно от юдео-християнските писания.
  3. Коранът е изопачен.

Въпрос на епистемология е кое от трите е правилното. Твърдението от Корана, че юдео-християнските книги са били изопачени е едно голословно обвинение, лишено от доказателства. Това задълбочено изследване от 13 страници разглежда следните паралелизми между Корана и юдео-християнските свещени писания:

  • Говорещото бебе Иисус
  • Мария, дъщерята на Амран и сестрата на Аарон
  • Санхедрин 37а
  • Гарванът и погребението на Авел
  • Мария, Иисус и Светата Троица
  • Иисус и глинените птички
  • Отглеждането на Мария и нейното сродство със Захария
  • Мария, Иисус и финиковата палма
  • Отказът на сатаната да се поклони на Адам
  • Савската царица
  • Богатството на Корей
  • Авраам и идолите

Противоречия

Главна статия: Contradictions in the Quran
"Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия"
Коран 4:82

Тази секция разглежда противоречията в Корана. Не е тайна, че Коранът съдържа противоречия, като ислямските учени са добре запознати със законите на аброгацията в исляма. В статията, ще намерите голям брой несъответствия. Дори когато те бъдат сравнени с несъответствията в Библията, този списък е огромен. Това става особено очевидно, ако имаме предвид, че съдържанието на Корана е на 1/3 като обем от библейското и се предполага, че е разказан от един-единствен човек, а не е колекция от няколко книги от различни автори, събрана в продължение на хиляди години както Библията.

Погрешно цитиране

„О, Иса, сине на Мариам“, казват учениците или поне така се твърди в сура 5:112. На пръв поглед този цитат от ученик на Иисус (Иса) може да изглежда доста обичаен, но тук е налице една тънко доловима грешка, която малцина някога ще забележат. Но веднъж забелязана, малцина ще могат да я забравят. Тази статия ще покаже категорично, че Мухаммад е поставял думи в устата на други хора и е измислял цитати, за да може по изкуствен начин да създаде едно подсилване и потвърждение на твърденията, които се е опитвал да внуши, а именно, че Иисус не е бил Божий Син и че Мухаммад е последният Пророк и Пратеник на Аллах. Мухаммад е имал късмет, че е бил такъв велик военоначалник, което е запълавало липсата да бъде добър драматург.

Педофилия

Коранът позволява педофилията. Следният кораничен стих позволява правенето на секс с полово незрели момичета, които все още не са имали менструация

А за онези от жените ви, които изгубят надежда за месечното кръвотечение, ако се съмнявате, срокът им е три месеца, [също] и за онези, които все още нямат кръвотечение. А за бременните срокът е, докато родят. За онзи, който се бои от Аллах, Той ще облекчи неговото дело.
Коран 65:4

Тук се разглежда т.нар. „иддат“ (или „идда“ – от арабски (العدة‎)), което представлява период на изчакване, който една жена трябва да спази, преди да се ожени повторно. Според този стих предписаният период на изчакване за разведено момиче, което все още не е имало менструация, е три месеца

Диакритични знация

Бихме искали да запознаем нашите читатели с граматическите проблеми в Корана на арабски език, като най-вече те са свързани с диакритичните знаци. Арабската писмена система все още е била в процес на развитие по времето на Мухаммад, следователно Коранът в своя оригинал е бил написан без съвременните диакритични знаци. Те са били добавени доста години след посленото коранично откровение и последвалата смърт на Мухаммад. Проблемът тук е свързан с добавянето или изваждането на диакритични знаци, което радикално променя значението на арабския текст и оттам идва възможността за промени в книгата на Аллах. В тази статия разглеждаме използването на диакритични знаци и проблемите, които те поставят, когато бъдат добавени към Корана.

Погрешно тълкувани стихове

Много мюсюлмани и апологети използват погрешно тълкувани и/или подвеждащо преразказани коранични стихове, за да пропагандират исляма на Запад. По-долу е поместен един пример.

“Ако някой убие човек, би било така, сякаш е убил всички хора: и ако някой спаси живот, би било така, сякаш е спасил живота на всички хора.”[6]
Qur'an
Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.
Коран 5:32

Следните страници разглеждат някои от най-популярните стихове и ви представят тяхното коректно значение:


Погрешно преведени стихове

В сура Ал-Хиджр (15:9) Аллах заявява, че Коранът е негово откровение и обещава да го запази и защити от изопачаване. В сурите Ан-Нахл (16:103), Ал-Духан (44:58) и Ал-Камар (54:22, 32, 40) е подчертано, че Коранът е разкрит на ясен, лесен за разбиране и чист арабски език. Изглежда, че обещанието за запазването не се разпростира към преводите, тъй като повечето изтъкнати и официално признати преводачи не са почели цялостността на превода и са участвали в измама при превод на Корана. Причините за това не се коренят в трудността на самите стихове или в т.нар. „сложност“ на арабския език, а в затруднението да се каже истината на не-арабските читатели, особено на тези, които вече са повярвали във валидността на исляма.

Тези страници разглеждат в подробности някои от най-популярните стихове и ви представят техните коректни преводи.


Научни грешки

Тази страница изрежда различни видове научни грешки, намерени в Корана. Темите на тези грешки засягат еволюцията, астрономията, биологията, геологията, зоологията и др. и са потвърдени от хадисите.

Ал-Фатиха

Най-известната глава на Корана е Ал-Фатиха – „Откриващата“. Тази сура е рецитирана като част от всички задължителни всекидневни молитви и се повтаря във всяка молитва. Един вярващ мюсюлманин, който изпълнява всички свои молитви, би следвало да рецитира тази сура поне по 17 пъти на ден или общо над 5000 пъти в годината. В текстовете с хадиси се отправят негативни изказвания към юдеите и християните във връзка с тази сура. Д-р Мухаммад Мухсин Кан и д-р Мухаммад Таки-уд-дин ал-Хилали ги включват в своите преводи. По този начин аяти 6-7 биват прочетени по следния начин: „Насочи ни по правия път, пътя на онези, които си дарил с благодат, а не онези, над които тегне гняв (като юдеите), нито заблуждаващите се (като християните)!“. Забележително е, че ежедневните молитви на всеки мюсюлманин, които са основна част от исляма, включват отхвърлянето на християните и юдеите като заблудени хора и предмет на Божия гняв.

Мукатта‘ат

Мукатта‘ат (Muqatta`āt (арабски): مقطعات) са уникални буквени комбинации, с които започват някои глави на Корана. Мукатта‘ат буквално означава „съкратен“ (в смисъл на абревиатура). Те също така са познати като Фаватих (Fawātih (арабски): (فواتح)) или „откриващи“, понеже образуват откриващия стих от съответните глави. В арабския език тези букви са написани слято като една дума, но всяка буква бива произнасяна отделно. Никоя от тези комбинации всъщност не образува смислена дума на арабски. Тези букви изглеждат свързани. Мукатта‘ат са били и продължават да бъдат тема на усилени изследвания и академични дискусии в ислямската литература и кораничните проучвания.

Произволни цитати от хадисите Book icon.png
"Пророка дава разрешение да се бият жените"

"Иас ибн Абдулах ибн АбуДубаб съобщи, че Апостола на Аллах(мир нему) каза: Не бийте слугините на Аллах, но когато Омар дойде при апостола на Аллах(мир на него) каза: Жените са станали с кураж към своите съпрузи, той (пророка) им даде разрешение да ги бият." - Абу Дауд - 11:2141(Англ.) (прочети повече}


Хадисите

Главна статия: Хадиси (определение)

Хадисите (арабски - الحديث „ahadith“, мн. ч.) са предания за Мухаммад, които ни дават важна информация за неговата личност и живот. Това обикновено са разкази за определена случака, в която той е казал или е направил нещо. За разлика от Корана, в общия случай те следват хронологичен ред и по-голямата част от тях са събрани по категории (т.е. джихад, никах и т.н.). Спрямо хадисите мюсюлманите са определили Сунната (или пътят) на пророка, която представлява думите, делата и навиците на Мухаммад. Това е от ключово значение за исляма, понеже в Корана е заповядано на мюсюлманите да се подчиняват на пророка и да му подражават, следователно дори и най-незначителни действия от негова страна имат драстичен ефект върху доктрините и законите на исляма.

Далеел

Далеел (دليل) е арабска дума, която означава „доказателство“. От гледна точка на ислямските хадиси, далеел (т.е. доказателствата) може да бъдат „мауду“ (фалшиви), да‘иф (слаби), хасан (добри) или сахих (автентични). По принцип в исляма единствено автентичните (сахих) и добрите (хасан) хадиси биват използвани в определянето на правилата/излямските закони в Сунната. Слабите (да‘иф) хадиси нямат стойност при формирането на Сунната, но при крайна липса на информация при даден казус, може да се вземе информация и от тях. фалшивите (мауду) разкази дори не се смятат въобще за хадиси.

Сахих

Сахих (صَحِيْح) е арабска дума, която означава истински/ автентичен/ действителен. Използва се при класификацията на хадисите и представлява най-високото ниво на автентичност, давано на един разказ, който отговаря на всички критерии на Имам Бухари за категоризиране на сахих хадисите. Когато се занимавате с хадиси, сахих разказът е възможно най-близо до твърдението: „Да, това събитие определено се е случило.“ Ето защо, когато е налице отказ за приемане съдържанието на даден разказ, задължение на мюсюлманина е да използва своите собствени критерии за дисквалифициране на даден разказ, а не на неговия опонент да доказва неговата автентичност.

Значението на хадисите

Коранът твърди, че е изцяло написан от заповедите на Аллах, а не на Мухаммад, но въпреки това самият Коран заповядва на мюсюлманите да се подчиняват на Пратеника.

Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах. А отметнат ли се, Ние не те изпратихме за техен пазител.
Коран 4:80

Ако не знаете какво Пратеникът е наредил, тогава това е невъзможно. Повечето немюсюлмани са незапознати с колекциите от хадиси и тяхната важност в исляма. Изглежда невероятно, но четири от петта стълба на исляма не биха съществували без хадисите.

Усуа Хасана

Main Article: Uswa Hasana, See also Muhammad's Sunnah and Muhammad: The Example of Ethical Behavior

В исляма Мухаммад е познат като усуа хасана, ал-Инсан ал-Камил. Това е арабски израз, който в свободен превод означава: "съвършеният човек. В хадисите виждаме, че Мухаммад нееднократно казва на своите последователи да следват неговата Сунна, а в Корана виждаме, че дори Аллах затвърждава неговия нрав като „велик“ (68:4), ето защо тази конкретна ислямска доктрина насърчава мюсюлманите да подражават на Мухаммад и неговите дела (от 7-ми век) колкото е възможно най-тясно като вид преданост към Аллах.

Критика на хадисите

Слаби и фалшиви хадиси

Някои апологети са започнали да отхвърлят сахих (автентичните) хадиси за сметка на мауду (фалшивите) или да‘иф (слабите) разкази. Някои от тези хадиси са очевидни фалшификации, които нямат никакъв писмен източник.

Абсурди

Тази страница съдържа някои от най-нелепите разкази, които се намират в колекциите с хадиси:

Джабир б. Самура разказва, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: Почитам камъка в Мекка, който ми пращаше поздрави преди моето идване като Пророк и дори и сега го почитам.
Разказва Амр бин Маймун: По време на пред-ислямския период на невежество видях една женска маймуна, която беше заобиколена от няколко мъжки маймуни. Всички те я замерваха с камъни, защото беше извършила незаконно полово сношение. И аз също хвърлях камъни заедно с тях.

Противоречия

Тази страница съдържа някои противоречия, които се намират в колекциите с хадиси

Ибн Умар съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е споменал Даджал в присъствието на народа и е казал: Аллах не е с едно око и ето - Даджал е сляп с дясното око и неговото око би било като търкалящо се гроздово зърно.
Худхалфа съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: Даджал е сляп с лявото око, с гъста коса и ще има градина с огън с него и неговият огън ще бъде градина и неговата градина ще бъде огън.

Научни грешки

Тази страница съдържа различни видове научни грешки, които се намират в хадисите. Темите на тези грешки засягат астрономията, биологията, геологията, зоологията и редица други, като често се опровергават погрешните научни твърдения в Корана и се обяснява истинското значение зад някои от по-абстрактните или объркващи стихове.


Random Quotes from Scholars Book icon.png

"The person who knows the truth and believes in it, then turns his back on it, does not deserve to live. The punishment for apostasy is prescribed for the protection of the religion and as a deterrent to anyone who is thinking of leaving Islaam. There is no doubt that such a serious crime must be met with an equally weighty punishment. If the kuffaar do not give people the freedom to cross a red light, how can we give freedom to people to leave Islaam and disbelieve in Allaah when they want to?" - Sheikh Muhammed Salih Al-Munajjid

Други текстове

Тафсири

Тафсирите са коментари, написани от учени, които използват колекциите с хадиси, за да обяснят значението на стиховете в Корана (понеже в голямата си част Коранът няма контекст). Най-уважаван и най-често използван е Тафсир от Ибн Катир. Много мюсюлмани, които отхвърлят по-нелицеприятните аспекти на исляма ще се опитат да отклонят критиката към Корана, като кажат, че той може да бъде правилно разбран единствено, когато бива четен в съчетание с авторитетен тафсир. Въпреки това, по-често или не, тафсирите потвърждават тезите на критиците.

Сира

Сират Расул Аллах (Животът на Пратеника на Аллах) е книга, написана от Ибн Исхак. Това е колекция от хадиси, които са подредени в хронологичен ред, като образуват най-ранната биография на Мухаммад. Тя, наред с Корана и хадисите, понякога биват назовавана като част Трилогията на исляма, понеже всички главни доктрини се намират в тези три текста. Сирата и хадисите заедно образуват Сунната на Мухаммад, а наред с Корана те образуват онова, което познаваме като Шариат.

Книгите Фикх

Книгите на ислямското правораздаване (فقه‎ Фикх - Fiqh) са хвалебни допълнения на Шариата (Корана и Сунната), написани от ислямски юристи (експерти по ислям). Упованието на Пътешественика: класически наръчник по ислямско свещено право, Умдат Ал-Салик е само един от много примери. Въпреки това тези книги често биват разводнени в преводи за масова консумация на Запад. Пример за това може да бъде намерен на английски тук.

Разни

Статистически анализ

Тази страница цитира статистически анализи на мюсюлманските свещени книги от различни източници. Ето няколко примера за тази статистика:

  1. Налице са 164 стиха за джихад в Корана и близо 500 стиха (грубо казано, 1 на всеки 12), които говорят за ада.
  2. Практикуващите мюсюлмани рецитират анти-семитска и анти-християнска риторика поне 17 пъти на ден и над 5000 пъти в годината.
  3. 122 коранични стихове за мир са били отменени от Стиха за меча (9:5) и Стиха за битката (9:29).

Мухаммад в свещените писания на други религии

Образът на Мухаммад и религията, която той е основал често бива описвана по негативен начин в писанията на другите религии.

В „Бхавишя Пурана“, една от 18-те главни хинду-Пурани, Мухаммад е описан като въплътен демон, ислямът като демонична религия, а неговите последователи като "изопачители на религията".

В „Харан Гавайтха“, мандейски текст, който разказва историята на мандейците и тяхното пристигане в Ирак като назоряни от Йерусалим, Мухаммад е описан като "Син на клането, Арабинът", "най-пропадналият от фалшивите пророци", "Печатът на лъжливите пророци", който "е привлякъл хората към себе си чрез меча".

А в „Калачакра Тантра“, тибетски будистски текст от 9-ти век, Мухаммад е описан като демонично въплъщение и „лъжлив самозванец“. Мюсюлманите са обрисувани като нахлуващи „варвари“, носещи със себе си варварската религия, религия на насилието, която също така защитава дивашко поведение.


Източници

  1. [Коран 2:23 Коран, Глава 2, Стих 23-24]
  2. Живи религии: Енциклопедия на вероизповеданията на света, Mary Pat Fisher, 1997г., стр.338, I.B. Tauris Publishers,
  3. [Коран 17:106 Коран, Глава 17, Стих 106]
  4. [Коран 33:40 Коран, Глава 33, Стих 40]
  5. Watton, Victor, (1993), A student's approach to world religions:Islam, Hodder & Stoughton, pg 1. ISBN 0-340-58795-4
  6. Jacob Bender - Jewish-Muslim Dialogue and the Value of Peace - The American Muslim, July 19, 2007