Сахих

От УикиИслям
Направо към: навигация, търсене

Сахих (صَحِيْح) е арабска дума, която означава истински/автентичен/действителен. Използва се при класификацията на ahadith и представлява най-високото ниво на автентичност, което може да се даде на един разказ, който покрива всички критерии на Имам Бухари за класифициране като сахих хадис. Ахадисите (разкази/повествования/съобщения) са описания на съвременници на Мухаммад за него, неговия живот и този на Сподвижници/Сахаби. Докато Коранът е написан в писмена форма и впоследствие е кодифициран от третият Халиф Усман, хадисите нямат предимството на подобен процес, но вместо това са предавани устно, от човек на човек, докато най-накрая биват записани от събирач на хадиси (често това се случва след стотици години).

Критериите на Бухари

Мухаммад ал-Бухари (Мухаммад Ибн Исмаил Ибн Ибрахим Ибн ал-Мугира Ибн Бардизба ал-Бухари) е ислямски учен и събирач на хадиси. Когато започнал да събира разкази, той се е спрял на набор от критерии, които да използва, за да определи автентичността на събраната информация. Ако един известен нему разказ не е покривал тези изисквания, той не е влизал в неговата колекция. Понеже е използвал тези критерии, неговата колекция днес е известна като „Сахих ал Бухари“. Няколко години по-късно неговият ученик Муслим бин ал-Хаджадж (Абул Хусаин Муслим ибн ал-Хаджадж Кушайри ал-Нишапури) ще използва същите критерии за управление на своята колекция. Колекцията на Муслим е позната като „Сахих Муслим“. Това са двете единствени колекции с хадиси, пред които навсякъде бива поставяна представката „сахих“. Тези две сунитски колекции с хадиси са приети от сунитите-мюсюлмани като изцяло сахих, което обаче не означава, че всеки един разказ от двете колекции е сахих, нито пък че разкази от други колекции не могат да бъдат също сахих.

Имам Бухари е установил три критерия, които е използвал, за да определи дали един разказ е сахих или не. Това са::

Иснад

Иснад (или санад) представлява веригата от разказвачи. Понеже разказите са се предавали устно от човек на човек, е важно да се знае кой е чул разказа и от кого го е получил. Тоест ако Бухари го е научил от лицето „Г“, той иска да знае кои са лицата „В“, „Б“ и „А“ (разбира се, иснадите са по-дълги).

Адл

Това се отнася за репутацията на всеки мюсюлмански под-разказвач в иснада. Всяка „връзка“ във веригата първо трябва да бъде установана, след това трябва да се оцени репутацията/характерът на всяка „връзка“. Ако тези хора са били познати като благочестиви, искрени мюсюлмани, тогава разказът отговаря на този критерий; а ако една (или повече) от „връзките“ е позната като лъжец, или е имал съмнителен характер, тогава разказът не е отговарял на критерия и бива отхвърлен.

Матн

Съдържанието на разказа не бива да бъде в противоречие с Корана. Например съществуват разкази, че Мухаммад е вършел чудеса, но от Корана става ясно, че това не е било така – следователно дори ако някои от тези хадиси с „чудеса“ могат да бъдат намерени в сахих колекциите, ние знаем, че те не отговарят на този критерий и не могат да бъдат считани като „сахих“. Разбира се, изключение от това правило са разказите, смятани от учените като „кудси“ (хадиси, които съдържат некоранични думи на Аллах, повторени от Мухаммад). Тези разкази могат да са в противоречие с Корана, но това не означава, че не са сахих.

Други класификации

Предишните събирачи на хадиси са се опитвали да намерят критерий, за да установят авторитета и автентичността на различните разкази, които са събирали, но никой от тях не е бил толкова взискателен като изискванията на Имам Бухари.

Мутауатир

„Мутауатир“ или „Мутаватир“ означава „потвърждаващ“. Това означава, когато един разказ (с минимални вариации в словореда) бива предаден през различни иснади (вериги). Ако същият/подобен разказ бива предаден през 20 вериги, тогава той има по-висока автентичност от онзи, който бива предаден само през 2 иснади (особено, ако те са в противоречие помежду си). Тази класификация може да бъде добавена и към други класификации – например, ако един разказ е и „сахих“, и „мутауатир“, тогава той притежава най-висок клас автентичност според класификацията на хадисите.

Хасан

„Хасан“ означава, че разказът е добър. Не толкова добър колкото „сахих“, но това е бил стандартът за класификация отпреди критериите на Имам Бухари. Разбира се, това не означава, че разказът сам по себе си не е автентичен, но е необходимо наличието на подкрепящо доказателство (т.е. други солидни разкази), което да подкрепи информацията в него.

Даиф

„Даиф“ означава, че разказът е слаб – обикновено причината за това е някакъв проблем или съмнение спрямо иснада или спрямо един или повече от разказвачите в иснада. Още веднъж, това не означава, че разказът е откровен фалшификат, но че трябва да бъде подкрепен от по-солидни разкази.

Мауду

Тази класификация в най-добрия случай определя разказа като съмнителен, а в най-лошия – като откровен фалшификат. Това е най-слабата по надеждност класификация.

Пример за критериите на Бухари

Нека да използваме възрастта на Аиша при консумирането на брака ѝ като пример как един исторически детайл може да бъде представен за надежден:

A = Разказвачът (например Аиша)
B = Събирач на хадиси (например Бухари)

Мнозинството от разказите в Сахих Муслим и Сахих Бухари са разказани от самата Аиша. Това я поставя като „отправна точка“ в иснада. Все пак нека да подходим творчески спрямо този, на когото тя е казала (иснад) и неговия характер (адл), за да можем да покажем точката спрямо критериите на Бухари и присъщите проблеми в играта на „развален телефон“, продължила стотици години.

Ако Аиша е предала разказа за възрастта си само на трима човека (т.е. Аиша ни казва на колко години е била - следователно казваме „разказва Аиша“). Хората и оцветените линии, които ги свързват в диаграмата вдясно, представляват различните вериги от разказвачи (иснад).

Ако е налице верига, на която Бухари е „хванал“ края (представено от черната линия на диаграмата), която не се свързва назад с Аиша, или пък има „слаба връзка“ (ненадежден мюсюлманин, представено от червената фигура на диаграмата), тогава този разказ няма да бъде приет.

И така, Бухари започва да събира разказите и намира 6 човека, които не се познават помежду си, които му съобщават точно същия разказ за Аиша – наред с всички детайли; т.е. че тя е била на 6 и на 9 години, когато се е омъжила и е била консумирана сексуално от Мухаммад.

Претенции за неавтентичност

Много мюсюлмани ще обявят всеки разказ, който не им допада за „неавтентичен“. Все пак понеже играем по техните собствени правила (тяхната класификация на ахадисите), тяхно задължение е да покажат защо въпросните разкази са неавтентични. Ако използват Сахих Муслим или Сахих Бухари, тогава те трябва да се обърнат към критериите на Бухари и да предоставят доказателства на кои критерии не отговаря разказът. Ако не са в състояние да го направят, тогава е техен дълг като на мюсюлмани, приемащи ахадисите, да се съгласят с разказа, докато не покажат кои критерии не е спазил.

Например днес много мюсюлмани намират за отблъскващ факта, че Мухаммад е правил секс с дете, следователно сахих ахадисите, в които Аиша ни казва възрастта си, често биват оспорвани от мюсюлманите и са обявявани за „неавтентични“. Но нека да видим какъв брой са те; можем да ги преброим. Като имаме предвид, че всеки разказ от всяка колекция в крайна сметка е преминал през различни иснади. Налице са много повече „вериги“ отколкото в примера, даден по-горе. Детайлите в разказите съвпадат във всички колекции (т.е. в Ал Табари, Ибн Исхак, Муслим, Бухари, Абу Дауд и т.н.), така че това изключва възможността събирачът да си е измислил нещо или пък някаква специфична географска област да е привнесла свой културен обичай в исляма, а дори един сахих разказ е достатъчен, за да образува част от шариата.

В обобщение, когато става дума за ахадиси и като имаме предвид многобройността на тези разкази, както и факта, че те са „сахих“ и „мутауатир“, най-логичното нещо, което можете да си помислим е: „да, това определено се е случило“. Ето защо топката е в полето на мюсюлманите, които трябва да използват своите собствени критерии, за да дисквалифицират даден разказ, и не е задължение опонентите им да доказват тяхната автентичност, защото в крайна сметка тези разкази фигурират в сахих колекциите.

Тази страница е включена в ядрото на статията: Ислям и свещените книги, която служи като отправна точка за всеки, който иска да научи повече за тази тема

Външни линкове на английски език