5914
редакции
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 37: | Ред 37: | ||
В светлината на горното, както Армстронг, Еспозито, Дженкинс и други отбелязват, защо тогава евреите и християните посочват Корана като доказателство за ислямската жестокост, като пренебрегват собствените си писания и собствената си история? | В светлината на горното, както Армстронг, Еспозито, Дженкинс и други отбелязват, защо тогава евреите и християните посочват Корана като доказателство за ислямската жестокост, като пренебрегват собствените си писания и собствената си история? | ||
== | ==Библията срещу Корана== | ||
Отговорът на този въпрос е следния: такива аргументи объркват историята и теологията, смесвайки действията на обикновени хора с непоклатимите постулати на вярата, с Божието слово. Основната грешка е, че юдео-християнската история, в която '''има и насилие''', се противопоставя на ислямската теология, която '''проповядва насилие'''. Разбира се, и трите основни монотеистични религии имат исторически примери за насилие и нетърпимост един към друг. Ключовият въпрос е: ''дали насилието се извършва по волята на Бог или по волята на отделните войнстващи хора''? | |||
[ | Един интересен пример от Библията - [http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament.xml Стар Завет], който е и книгата на юдеите. Бог изрично заповядал на евреите да унищожат Ханаан и съседните народи. Това проявление на насилие е изрично извършено заради Божията воля. Всички прояви на насилие, извършени от евреи и записани в Стария Завет, са история. Всичко това било заради заповед от Бога. Но това било само за определено време и на определено място и е било насочено срещу определени хора. Такова насилие никога не е било стандартизирано и не е част от еврейския закон. С други думи, библейските прояви на насилие носят описателен характер, а не предписателен характер. | ||
Ето в какво се състои уникалността на ислямското насилие. Въпреки приликата с насилието в Стария Завет - извършено по Божие повеление и зафиксирано в историята - определени аспекти на ислямското насилие са се превърнали в стандарт на ислямското право и се прилагат постоянно. Така, въпреки че насилието в Корана има исторически контекст, основното значение на насилието се явява теологично. Обмислете следните редове от Корана, известни като "аятите на Меча": | |||
{{Quote|{{Коран|9|5}}|А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.}} | |||
{{Quote|{{Коран|9|29}}|Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра -; докато не дадат налога [[Джизя (Данък)|джизя]] безусловно и с покорство.}} | |||
Подобно на учението от Стария Завет, където Бог заповядва на евреите да атакуват и убиват съседите си, "стиховете на меча" имат и исторически контекст. Аллах първо е заповядал насилието по време, когато под ръководството на Мухаммад, мюсюлманите са станали достатъчно силни, за да завладеят своите съседи християни и идолопоклонниците. Но за разлика от Стария завет, "аятите на меча" се превърнали в основна теологична линия на Исляма срещу "хората на Писанието" (т.е. евреите и християните) и към идолопоклонниците (т.е. хиндуисти, будисти и др.) И всъщност това послужило като началото на ислямските завоевания, които завинаги променили лицето на земята. Въз основа на аята от Коран 9:5, ислямския закон постановява, че идолопоклонниците и съдружаващите, трябва или да приемат исляма или да бъдат убивани. В същото време, аят 9:29 е основния принцип на добре познатата дискриминация срещу християни и евреи, живеещи на територията на ислямските държави. | |||
Фактически, на базата на аятите на Меча и на многочислени други аяти, както и устни изявления на Мухаммад, държавни служители, шейхове, мюфтии, имами и цялата мюсюлманска общност в продължение на векове като цяло е в съгласие, че Ислямът трябва да е в постоянно състояние на война с немюсюлмански свят, до пълното му покоряване и потискане. Разбира се, мюсюлманските учени вярват, че аятите на Меча са някакви откровения по въпроси, свързани с отношението на Исляма към неислямския свят, както и че тези аяти анулират 200 други, дадени по-рано и по-толерантните аяти на Корана, като например "[[Двусмислеността на Корана#Аят 2:256 | няма принуждение в религията]]" <ref>{{Коран|2|256}}</ref> | |||
Известният ислямски учен Ибн Халдан (1332-1406), признат на Запад за неговите "прогресивни" възгледи, също заявява, че джихад било самозащита: | |||
In the Muslim community, the holy war Jihad is a religious duty, because of the universalism of the Muslim mission and the obligation to convert everybody to Islam either by persuasion or by force ... The other religious groups did not have a universal mission, and the holy war was not a religious duty for them, save only for purposes of defense ... They are merely required to establish their religion among their own people. That is why the Israelites after Moses and Joshua remained unconcerned with royal authority [e.g., a caliphate]. Their only concern was to establish their religion [not spread it to the nations] … But Islam is under obligation to gain power over other nations.<ref>Ibn Khaldun, The Muqudimmah: An Introduction to History, Franz Rosenthal, trans. (New York: Pantheon, 1958,) vol. 1, p. 473.</ref> | In the Muslim community, the holy war Jihad is a religious duty, because of the universalism of the Muslim mission and the obligation to convert everybody to Islam either by persuasion or by force ... The other religious groups did not have a universal mission, and the holy war was not a religious duty for them, save only for purposes of defense ... They are merely required to establish their religion among their own people. That is why the Israelites after Moses and Joshua remained unconcerned with royal authority [e.g., a caliphate]. Their only concern was to establish their religion [not spread it to the nations] … But Islam is under obligation to gain power over other nations.<ref>Ibn Khaldun, The Muqudimmah: An Introduction to History, Franz Rosenthal, trans. (New York: Pantheon, 1958,) vol. 1, p. 473.</ref> | ||