Доклад на Ибн Уарак: Вероотстъпничеството и човешките права: Разлика между версии

Доклад на Ибн Уарак: Вероотстъпничеството и човешките права (преглед на кода)

Версия от 13:38, 6 септември 2018

1645 байта добавени , 6 септември 2018

→‎Пълният текст

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 Според мюсюлманските закони, мъжът-отстъпник трябва да бъде убит, когато е в зряла възраст и е напълно в силите си. Ако един юноша се отрече от вярата, той бива пратен в затвор, докато не навърши съответните години, и ако упорства в отхвърлянето на исляма, трябва да бъде убит. Пияниците и умствено изостаналите не носят отговорност за своето вероотстъпничество. Ако човек е действал под заплаха, той не се смята за отстъпник, жена му не се счита за разведена и земите му не са изгубени. Според Ханафитите и Шиитите, жената бива вкарвана в затвора, докато не се разкае и приеме отново исляма, но по мнението на влиятелния Ибн Ханбал, както и според маликитите и шафиитите, тя също подлежи на смъртно наказание. Генерално погледнато, екзекуцията трябва да бъде извършена с меч, макар че са налице примери на отстъпници, измъчвани до смърт или такива, които са били удушени, изгорени, удавени, прободени с кол или изгорени. Халифът Умар ги е завързвал на стълб и е хвърлял копия по сърцето им, а султан Байбарс II (1308-09) е узаконил изтезанията.
-Article 18 of the Universal Declaration of Human Rights [UDHR,1948] states: "Everyone has the right to freedom of thought, conscience and religion; this right includes freedom to change his religion or belief, and freedom, either alone or in community with others and in public or private, to manifest his religion or belief in teaching, practice, worship and observance".<ref>Available online at the United Nations Website : [http://www.un.org/rights/50/decla.htm the Universal Declaration of Human Rights]</ref>
+Чл. 18 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи (ВДПЧ, 1948 г.): „Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.“<ref>Налично онлайн в сайта на ООН: [http://www.un.org/rights/50/decla.htm Всеобщата декларация за правата на човека]</ref>
-The clause guaranteeing the freedom to change one's religion was added at the request of the delegate from Lebanon, Charles Malik, who was a Christian.<ref> Sami A.Aldeeb Abu-Sahlieh , Le Delit d'Apostasie Aujourd'hui et ses Consequences en Droit Arabe et Musulman, Islamochristiana 20 (1994) : 93-116 ; A.E.Mayer , Islam and Human Rights ( Boulder , 1991), p.164.</ref> Lebanon had accepted many people fleeing persecution for their beliefs, in particular for having changed their religion. Lebanon especially objected to the Islamic law concerning apostasy. Many Muslim countries, however, objected strongly to the clause regarding the right to change one's religion. The delegate from Egypt, for instance, said that "very often a man changes religion or his convictions under external influences with goals which are not recommendable such as divorce." He added that he feared in proclaiming the liberty to change one's religion or convictions the Universal Declaration would encourage without wishing it "the machinations of certain missions well- known in the East, which relentlessly pursue their efforts with a view to converting to their faith the populations of the East".<ref>Abu Sahlieh , Le Delit d'Apostasie , p.94</ref> Significantly, Lebanon was supported by a delegate from Pakistan who belonged to the Ahmadi community which, ironically, was to be thrown out of the Islamic community in the 1970s for being non-Muslim. In the end all Muslim countries except Saudi Arabia adhered to the Universal Declaration of Human Rights.
+Клаузата, гарантираща свободата за смяна на религията е добавена по искане на делегата от Ливана, Чарлз Малик, който е християнин.<ref>Сами А. Алдееб Абу-Салиех, „Престъплението на вероотстъпничеството днес и неговите последици в арабското и мюсюлманското право“ (фр.), Islamochristiana 20 (1994 г.): 93-116; А. Е. Майер, Ислямът и правата на човека (Boulder, 1991 г.), стр. 164</ref> Ливан е приел много хора, които са побягнали след преследване заради вярата си, в частност заради смяна на религията си. Специално Ливан оспори ислямските закони по отношение на вероотстъпничеството. Все пак много мюсюлмански страни яростно оспориха клаузата за правото на промяна на религията. Например делегатът от Египет казва: „много често човек променя религията си или убежденията си под външно влияние заради цели, които не са препоръчителни, като развода например.“ Той добавя, че се страхува от това провъзгласяване на свободата за промяна на религията или убежденията във Всеобщата декларация ще насърчи без да иска „машинациите на някои добре познати мисии на Изток, които безмилостно преследват своите усилия с цел да привлекат към своята вяра народите на Изтока“.<ref>Абу Салиех, Престъплението на вероотстъпничеството (фр.), стр. 94</ref> Забележително е, че Ливан беше подкрепена от пакистанския делегат, който принадлежи на общността Ахмади, която по ирония на съдбата, беше изхвърлена от ислямската общност през 70-те години на ХХ-ти век като немюсюлманска. В крайна сметка всички мюсюлмански държави с изключение на Саудитска Арабия се присъединиха към Всеобщата декларация за правата на човека.
 During discussions of Article 18 in 1966, Saudi Arabia and Egypt wanted to suppress the clause guaranteeing the freedom to change one's religion. Finally a compromise amendment proposed by Brazil and the Philippines was adopted to placate the Islamic countries. Thus, "the freedom to change his religion or belief" was replaced by "the freedom to have or adopt a religion or belief of his choice."<ref>Ibid.</ref> Similarly in 1981, during discussions on the Declaration on the Elimination of All Forms of Intolerance and Discrimination Based on Religion or Belief, Iran, under the new regime reminded everyone that Islam punished apostasy by death. The delegate from Iraq, backed up by Syria, speaking on behalf of the Organisation of the Islamic Conference expressed his reserve for any clauses or terms that would contradict the Islamic Sharia, while the delegate from Egypt felt that they had to guard against such a clause being exploited for political ends to interfere in the internal affairs of states.<ref>Ibid.</ref>