Любимата напитка на Мухаммад: съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване
Както се разказва в долните хадиси, Мухаммад е пиел питие наречено набид(набиз) и е извършвал очистване с него.
Пророкът Мухаммад е пиел Набид
Пророкът Мухаммад е извършвал очистване с Набид
Арабският текст буквален превод: Мухаммад бин Башар ни каза, Абдул Рахман ни каза, Бишр бин Мансур ни каза от Ибн Джурай, от Ата(ислямски юрист 700-748), че той не обича да се измива с мляко и вино и каза, че таяммумът(пясък и пръст) е по-приятен.
(حَدَّثَنَا مُحَمَّدُ بْنُ بَشَّارٍ، حَدَّثَنَا عَبْدُ الرَّحْمَنِ، حَدَّثَنَا بِشْرُ بْنُ مَنْصُورٍ، عَنِ ابْنِ جُرَيْجٍ، عَنْ عَطَاءٍ، أَنَّهُ كَرِهَ الْوُضُوءَ بِاللَّبَنِ وَالنَّبِيذِ وَقَالَ إِنَّ التَّيَمُّمَ أَعْجَبُ إِلَىَّ مِنْهُ .)Други хадиси
Значението на „набид“ от арабски на английски
Всички посочени по-долу речници от арабски на английски език потвърждават, че نبيذ (набид) означава „wine/вино“, макар за вино да има друга по-популярна дума خمر (хамрун/хамър)":
Мнението на ислямските учени относно набид
Анализ на арабската дума
Мюсюлманите твърдят, че Мухаммад не е пиел силно питие, но е пиел „набеез“ и то не е било опияняващо. Както ще видим, Мухаммад е пиел както ал-кхамр (силни напитки), така и набеез, без значение дали набиддът е съдържал алкохол. Ще се позовем на определянията в най-добрите речници арабски речник - Лесан Ал-Араб и книгите на учените относно това твърдение. Ще видим също, че за думата вино се използват синонимите кхамр и набид.
وإِنما سمي نبيذاً لأَن الذي يتخذه يأْخذ تمراً أَو زبيباً فينبذه في وعاء أَو سقاء عليه الماء ويتركه حتى يفور فيصير مسكراً.
Превод: „Нарича се набеезен/набид, защото този, който го прави, взема фурми или стафиди, налива ги в купа или мех с вода и ги оставя, докато ферментира (يفور) и стане опияняващо (مسكراً).“От горното определение разбираме, че набида може да бъде опияняващ и причинява опиянение. В същия речник (Лесан Ал-Араб) لسان العرب четем следното:
(Lesan Al-Arab) لسان العرب
Превод: „Ентабазтуху (мин. време от ентабаза)…. приема се като набеезен/набид, без значение дали е опияняващо или не, пак са нарича набеезен/набид и алкхамр (силно питие), изцеденото от лоза също се нарича набеез. Набеезът/набида се нарича кхамр (силна напитка)“
От горното определение разбираме, че набида може да бъде опияняващ, както и че двете думи кхамр и набеез са взаимозаменяеми, т.е. те са синоними. Нека сега да видим какво казва речникът за думата кхамр (силна напитка).
والخَمْرُ ما أَسْكَرَ من عصير العنب لأَنها خامرت العقل.
وقال أَبو حنيفة: قد تكون الخَمْرُ من الحبوب فجعل الخمر من الحبوب؛ قال ابن سيده: وأَظنه تَسَمُّحاً منه لأَن حقيقة الخمر إِنما هي العنب دون سائر الأَشياء،
Превод: Алкхамр (силната напитка) - каквото е станало опияняващо от сока на лозата, защото е повлияло на ума.
На същата страница Абу Ханеефа أبو حنيفة казва, че Ал-Кхамр може да се добие от зърно…. Ибн Саядаху ابن سيده допуска, че всъщност ал кхамр се прави само от грозде, а не от нещо друго.
والعرب تسمي العنب خمراً؛ قال: وأَظن ذلك لكونها منه؛ حكاها أَبو حنيفة قال: وهي لغة يمانية.
وقال في قوله تعالى: إِني أَراني أَعْصِرُ خَمْراً؛ إِن الخمر هنا العنب
Превод: Арабите наричат лозата кхамрен; той каза: Мисля, че е така, защото е направена от него. Абу Ханеефа го казва и това е дума от йеменски език. В Коран 12:36 се казва: И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият от тях рече: “Виждам себе си (на сън) как изстисквам за вино. Алкхамр тук означава вино. (гроздови зърна)
الخَمْرُ) القاموس المحيط)
الخَمْرُ: ما أسْكَرَ من عَصيرِ العِنَبِ، أو عامٌّ،
Превод: Ал-кхмру: каквото е станало опияняващо от пресоването на грозде или по принцип.
خمر) الصّحّاح في اللغة) قال ابن الأعرابيّ: سمِّيت الخَمْرُ خَمْراً لأنَّها تُرِكَتْ فاختمرت،
ويقال: سُمِّيَتْ بذلك لمُخامرتِها العَقْل.
Превод: Ибн Ал-Араби ابن الاعرابى казва: Ал-Кхамру беше наречено Кхамрен, понеже е било оставено да ферментира (да стане опияняващо) и се нарича така, защото повлиява на ума.
Както виждаме от горните две определения, и Ал-Кхамр, и Ал-Набеез се оставят за производство в течна форма, но ал-набеез/набид може и да не бъде опиянияващ в зависимост от броя на дните, докато ал-кхамр е винаги опияняващ.
Друг е въпросът, че Абу Ханифа смята, че ал кхамр се прави само от пресоването на грозде(лоза) и всяко друго нещо не се смята за кхамрен. С други думи всяка друга форма се смята за набеез/набид, понеже не се прави от лозата (грозде), дори ако е не е опияняващ.
Нека сега да видим какво означава сакаран, защото в английския превод на Абдулла Юсуф Али на стих Коран 16:67 се казва
Набид е била опияняваща напитка (вино) според Корана и Сунната
Преди да бъде отменен стих 16:67 от Корана, виното е било позволено. В арабският език дума вино, не съществува. Думите използвани за вино са синонимните думи кхамр или набид. Тук под "палмите" се има предвид финикова палма, чиято плод е фурмата.
Тафсир на Ибн Катир за Коран 16:67
Тафсир на Ибн Аббас за Коран 16:67
Тафсир на Ал Джалалейн за Коран 16:67
Хадиси показващ, че набида е бил позволен и опияняващ
Този хадис е съобщен от авторитета на Катада със същата верига от предаватели, която Пратеникът на Аллах (ﷺ) е забранил (приготвянето на) Набид, останалата част от хадиса е същата.
Ибн Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) казва: Бях ви забранил да пиете (и приготвяте) Набид в съдове, направени от кожа, но (сега) можете да го пиете във всички съдове, но не и пиете опияняващо.
Абдуллах б.Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава на Пратеника на Аллах (ﷺ), че казва: Бях ти забранил приготвянето на Набид освен в мех за вода. Но сега можете да пиете във всички съдове, но не пийте това, което е опияняващо.
Набид...
Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава набид или кхамр, като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено. Сега ще разберем, че дори учените са смятали за забранено само това, което опиянява, а други са разрешавали да се пие малко количество от него, при условие, че човек не трябва да се напива, тъй като силната напитка (алкхамр) сама по себе си не е забранена. Забелязваме също така, че забраната за ал-кхамр идва по-късно, 13 години след първото послание на Мухаммад. Това означава, че е било законно Мухаммад да пие опияняващ ал-кхамр или набид, особено при положение, че определението за ал-кхамр по това време не е било окончателно, както видяхме, че някои са използвали думата „сакаран“(опияняващо)“ и за набида. От следващия хадис виждаме, че Мухаммад е продължил да пие от същата напитка в три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние. Ако е започвала да вкисва, той я е изсипвал на земята.
Учени 1
В друга традиция/хадис се казва, че Умар ибн ал-Хаттаб е поискал набид, след като е бил намушкан няколко пъти от убийците си; той използва опияняващия набид за неговото упояване, което облекчава болката от прободните му рани. Разбира се, той умря от тях малко след това (пак там: 4.12). В друга традиция/хадис (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб отново е цитиран, този път като казва: „Ние пием от този набид напитка, която разгражда месото в стомасите ни, така че да го направи да не ни навреди.“ Разказвачът, Амр След това Меймун добавя, че е пил от набида на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб и откри, че е един от най-силните, които е попивал (пак там: 4.12).
В особено показателна традиция/хадис, пиян мъж е доведен при (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб за бичуване. Умар ибн ал-Хаттаб надлежно отмерва наказанието, след което мъжът се оплаква, че всъщност е пил от питието на Умар ибн ал-Хаттаб. Умар отговорил незаинтересовано „И какво от това?“, намеквайки, че това не е извинение за пиянството на мъжаКомпендиум от правни становища на Абу Ханефи, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/1658-1707), тази работа е съставена под ръководството на Шейх Ниам от Бурханпур (1089/1678), който ръководи група от над четиридесет експерти на имам Ханефи, всеки от които допринася за това, което беше относително уникален проект за времето си..:
Ето защо той [първоначално] се намръщи и върна напитката; но тогава той се страхуваше, че хората ще си помислят, че това е харам и той взе го обратно и го изпие. Това показва, че няма нищо лошо в пиенето на силен набид. Нека не се твърди, че [Пророкът] се е намръщил поради неговата киселинност; едва ли би било подходящо да се даде на жаден поклонник да пие оцет. Така знаем че той се намръщи поради неговата интензивност. Тук има по-дълбока символика: кхамр(силно алкохолна напитка) е обещан на вярващите в задгробния живот, както Бог казва, „и реки от кхамр, вкусни за него пиячи (47:15). Следователно е необходимо в този свят да съществува допустима форма от този вид, която да служи за пример, така че да може да се знае чрез пряк ефект точно колко вкусно ще е. Това ще доведе до вълнение за него, тъй като това, което е допустимо в този свят служи като модел за това, което е било обещано в обителта на задгробния живот.
Не виждате ли това,че когато Бог обещава на вярващите, че ще пият от злато и сребро от чаши в задгробния живот, че той им позволява да изпитат нещо подобно - пиенето от чаши, направени от стъкло и кристал? За да подсилите тази точка чрез друг пример: свещеният закон (шарк) е забранил кхамр без съмнение като тест; тази цел може да бъде реализирана само след като [човек има] знание колко приятно е [кхамр] и така че въздържането от него има своето [желано] въздействие […] върху реалността на това удоволствие и не може да стават известни чрез описание; може да се познае само чрез вкус и директен ефект. Следователно трябва да има допустима напитка от същия вид, която позволява удоволствието да бъдеш познат чрез опит (таджриба). Това е целта зад забраната на кхамр и как може да бъде реализирана. Това важи и за всички забрани, като изневярата и други. Трябва да се отбележи, че кхамр е забранен както в малки, така и в големи количества, защото малки количества от него никога не са достатъчни. Що се отнася до тези [други] напитки, те имат грубост и интензивност, което означава че [пиене] в малки количествата не водят до пиене на големи количества. Ето защо малки количества от тях са допустими, въпреки че са описани като интензивни/силни и [само] това количество, което опиянява, е харам/забранено.Лак Аллахум Йафкайуун, излъчен по египетския канал DMC - [15 ноември 2017 г.]
Ел-Гинди не е първият учен на Ал-Азхар, който провежда дискусия относно алкохола в исляма към медиите. Всъщност Ел-Гинди, съюзник на ал-Хилали, се намесваше в дебата, иницииран от негов колега като акт на солидарност. Защо учени като тези вземат дебатите по силно стигматизирани теми, обикновено пазени от гласност и скрити от ислямските семинарии (медресета) за обществеността, не са напълно ясни и когато все пак биват питани за собствените си възгледи, Ел-Гинди и ал-Хилали твърдят, че личните им убеждения остават в строго съответствие с мюсюлманската ортодоксия – т.е. алкохолът във всичките му форми и варианти е абсолютно забранен.
Най-вероятно тези актове на предавания имат за цел да разрушат хегемонистичните дискурси по темата, които постулират исляма да има само една единствена, единна позиция по отношение на алкохола. По подобен начин този документ служи като намеса, целяща да разруши хегемонистичните дискурси около това какво означава да си мюсюлманин. Твърдението „Мюсюлманите забраняват алкохола“ е валута и често се приема за основен белег на мюсюлманството.
Приведените доказателства в този документ от известни учени от Ал-Азхар(един от най-титулуваните ислямски университети), дава възможност за по-пълна деконструкция на подобни обобщения за това какво трябва да мислят и да бъдат мюсюлманите, като демонстрира
че фикхската традиция – най-висшата проява на ислямската наука – просто не предоставя недвусмислена подкрепа за тези предположения.
Учени 2
Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата. Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.
- (а) Като има предвид, че кхамр е много рядък в Медина, защото трябва да се внася от Сирия, набид е често срещан. тъй като случаят е такъв, бихме очаквали набид да бъде посочен по име (в текста на Корана), ако е забранен. фактът, че се споменава хамр показва конкретна забрана, а не обща;
- (б) Бог редовно забранява един артикул от една категория, като същевременно позволява полза от друга. Така, можем да видим памук дрехите са разрешени за мъже, докато копринените дрехи не са; камилското месо е законно, докато свинското месото не е. По същия начин набид е разрешен, но кхамр не е;
- (c) Обектите съществуват на земята, които ни дават вкуса на рая. Те не са идентични с небесните си еквиваленти, но са подобни и служат за увеличаване на желанието ни за небето. Бог е обещал кхамр на небето и обектът, който го приближава в този свят, е набид;
Обръщайки се към текстовите доказателства, ал-Рафии разказва традиции(хадиси), които простират определението на кхамр за всички упойващи вещества, получени от произволен източник във всяко количество. Въпреки че признава липсата на правен консенсус по отношение на това разширение, той изтъква Абу Ханифа като основен защитник на тясната забрана. Ал-Рафии продължава да описва ранния възглед на ханефитите, който се различава до напитки на базата на източник (грозде/фурма срещу всичко останало), подготовка (варени срещу неварени, сок срещу вода) и физически характеристики (мехурчета срещу пяна), но това се прави от историческа гледна точка. Нарушаването на юридическия консенсус от Абу Ханифа дава възможност на ал-Рафии да твърди че индивидите (т.е. ранните ханефити и иракчани), които поддържат тесни забраната не е извършила действия на Кафир.
Логически и текстови аргументи, обсъждани в по-ранните Шафии (Маварди) и дори Малики (Ибн Аби Зайд) текстове забележимо липсват, което показва трансформацията на проблема от жив правен дебат във въпрос на установено право.Подходът на ханефитите към забраната се различава в редица важни неща от този на Маликите и Шафиите мазхабите. Първо, по същество, ранните ханефити подкрепят тясната забрана, настоявайки, че Заповедта на Корана срещу кхамр, формулирана в 5:90-1, е ограничена към ферментирал неварен гроздов сок. Те признават, че кхамр е незаконен във всички количества, но отказват да разширят тази абсолютна/строга забрана за други интоксиканти. Второ, позицията на ханефитите се развива от стеснена към обща забрана за разлика от относително статичните позиции на Малики и Шафии. Тази еволюция е обсъдена от Н. Хайдер / Ислямско право и общество 20 (2013г.) 48-89 по-долу и изглежда е мотивиран от постоянните критики на правните училища и моралната стигма, свързана с консумацията на алкохолни напитки. Ханефитите отговориха на този натиск, като (а) се опитаха да отделят място за своята позиция в правния пейзаж, (b) разработване на средство за промяна на тази позиция за подравняване с другите юридически училища.
A) Първоначалната позиция на Ханефитите
Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани
Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр. Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората.„Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.
Абу Джафар ал-Тахави(853г.–933г. е египетски арабин ханафитски юрист и традиционалистки теолог. Той учи с чичо си ал-Музани и е бил шафитски юрист, преди да продължи към ханафитската правна система.)
В кратко обсъждане на интоксикантите подчертава основните различия на мнение в мазхаба на Ханефи. Напитките на основата на сок събират най-висока степен на училищен консенсус, като кхамр е тясно дефиниран като неварен гроздов сок, който започва да бълбука (естествено) и придобива пяна. Докато Абу Ханифа и ал-Шайбани изискват присъствието на мехурчета, така и пяна, повечето ханефити са на страната на Абу Юсуф (182/798), който смятат мехурчетата за достатъчно доказателство за ферментация. Готвенето има съществено значение за правната ситуация, особено ако води до загубата на две трети от първоначалния обем гроздов сок. Това в случай, че сокът е бил трансформиран в изцяло ново вещество, което може да ферментира в законна опияняваща напитка. Това мнение изрично се приписва на Абу Ханифа и се противопоставя на това на Мухаммад ал-Шайбани.
Ал-Тахави счита за законна всяка напитка на водна основа като набид(ферментира с плодовете) и наки(плодовете за извадени), произведен от източник, различен от грозде/фурми (напр. мед, зърно), независимо от неговите физически характеристики (напр. мехурчета, пяна) или производствени методи (напр. готвене). Когато се правят такива напитки от грозде/фурми, от друга страна, правната ситуация е по-проблематична.
Абу Ханифа се свързва с мнението, че тези вещества са осъдителни (макрух) и трябва да се избягват, след като са узряли и започнали да бълбукат. Абу Юсуф и ал-Шайбани са съгласни с това решение, но ал-Шайбани отива крачка по-далеч и твърди, че „консумацията на [всяка напитка], която опиянява в големи количества, трябва да се избягва.” Той обаче не прави тези напитки незаконна, заявявайки, че „Аз не забранявам такава напитка.“ С други думи, ал-Шайбани е описан като съветващ срещу всякакви упойващи вещества макар и без да изисква пълна забрана. ат-Тахави характеризира мнението на ал-Шайбани като доминиращ възглед на Ханифа мазхаба. Тъй като Ханефитите (в този момент) все още считат опияняващият набид за допустим (макар и обезкуражено), те ограничиха наказанието до тези който го е пиел до степен на опиянение.
Дефиницията на опиянение, следователно, е била основна грижа. Според Ал-Тахави, Абу Ханифа и Ал-Шайбани, опиянение възниква, когато човек не може да разграничи земята от небето и човека от жена, докато Абу Юсуф свали летвата до просто промълвяване на реч. Той отбелязва, че последното определение се поддържа от мнозинството на ханефитите. Трябва да се отбележи, че пълното наказание в Корана беше санкционирани за консумация дори на най-малкото количество кхамр. В случаи, свързани с интоксиканти на водна основа като набид и наки, въпреки това наказанието се прилага само в случаите на пияно състояние.
Б) Ханефитска прегръдка на общатата забрана
Абу Бакр Мухаммад ибн Ахмад ибн Абу Сахл ал-Сарахси известен още и като Шамс ал-Аимма
..Ферментирало неварено грозде сокът е кхамр, което е незаконно във всякакви количества и ритуално нечисто. Неварените набид и наки, направени от стафиди или сушени фурми, са допустими, стига да останат сладки и да не са се засилили. Веднъж станали силни напитки, има разлика в мненията вътре в училището на ханефитите, ал-Сарахси клони към забраната, но също така признава, че такава вещества не са строго кхамр. Обръщайки се към готвените вещества, ал-Сарахси потвърждава доминиращото мнение на Ханафи, че ако гроздето и фурмата соковете се готвят, докато се редуцират до една трета от оригинала обем, те остават законни, дори ако впоследствие ферментират в опияняваща напитка. Напитки на водна основа, получени от стафидите и сушените фурми трябва да се готвят само на ниска температура за a кратък (неопределен) период, преди да придобият същото безусловно законност. Упойващи вещества, извлечени от други източници (напр. зърно, мед) също са законни, защото са по-близо до храната, отколкото до пиенето. Ал-Сарахси отбелязва, че няма окончателна текстова основа за класифицирането на тези вещества като кхамр. Традиции, които изглежда свързват кхамр към източници, различни от грозде или фурми, подчертават сходство в ефекта вместо идентичен правен статут. ... По-конкретно, той твърди, че способността на кхамр да опиянява не означава непременно, че всички интоксиканти са кхамр. Понякога една дума конкретно се отнася до отделен тип обект с определена характеристика. Думата шарен (аблак), например, конкретно се отнася до кон, който е на петна черно и бяло. Директно е свързан с тази цветова характеристика и не може да се използва за описание на a кафяв или сив кон. Това обаче не означава, че думата може се прилага към всички обекти с черни и бели петна. Част от облеклото който е на петна черно и бяло никога няма да се нарече шарен. В по същия начин, само защото хамр е кръстен на способността си да затъмнява (йукхамир) интелектът, не следва, че всички вещества, които замъгляват интелекта са кхамр. Такова твърдение би изисквало окончателно текстово доказателство. Той отбелязва, че нито един филолог, нито на Пророкът - най-ясният и ясен говорител на арабски език - някога свързва думата кхамр с вещества, различни от тези, получени от сурово грозде и фурми. Това би било доста лесно да се направи и би уредил въпроса веднъж завинаги. Ал-Сарахси също се опитва да разграничи кхамр от другите интоксиканти, като подчертава уникалната му сила да принуждава хората да пият до излишък. Той твърди, че желанието за пиене нараства с всяка глътка кхамр, така че дори и най-малкото количество има ефект за насърчаване на тези качества, посочени 5:91 като причини за забраната (напр. вражда и отвличане на ума от помненето на Бога). Мляко и други законни вещества, от друга страна, не принуждават хората да пият все по-големи количества. Що се отнася до законните упойващи вещества, ал-Сарахси твърди, че тяхната грубост и дебелина действа като естествена бариера срещу интоксикация, тъй като прекомерната консумация причинява главоболие и дискомфорт. Тези напитки се използват предимно за да помогне на хората да ядат особено труден вид камилско месо. И накрая, той прави аналогия между некхамр интоксиканти и наркотични растения, които са законни в умерени количества толкова дълго като не се консумират до опиянение.
Ал-Маргинани(философ, ислямски теолог , законовед-Фикх, получил титлата Шейх-ул-ислам)
Той описва кхамр като единствената субстанция с капацитет да принуди хората да пият до прекомерно количество и единственият изрично забранени в Корана. В отговор на аргументи, които обобщават значението на кхамр въз основа на традицията за „две растения“ и традицията на „всички опияняващи вещества“, ал-Маргинани предлага версия на „пъстрия“ аргумент на ал-Сарахси, в който той отхвърля твърдението, че всяко опияняващо вещество напитката е хамр.
Паралелите между ал-Маргинани и другите ханафи юристи обсъдени в това проучване се разбиват по отношение на фурми/стафиди
Както трябва да стане ясно от предходната дискусия, е имало значително разногласие сред ранните юристи относно правния статут на алкохолните напитки. Маликите и Шафиите насочват практиката на хиджази за забрана на всички упойващи вещества във всякакви количества. Позицията на Малики беше основно основано на аналогичен анализ на 5:90-1, който свързва кхамр към всички интоксиканти, докато Шафиите се основават на поредица от традиции които недвусмислено подкрепят широка дефиниция на кхамр. Това не е да се каже, че Маликите са отбягвали традициите или че Шафиите са игнорирали аналогия; те просто подчертават различни аспекти на едно и също доказателство. За разлика от това, ранните юристи на Ханефи, базирани в Куфа школата, първоначално защитаваха ограничената забрана за алкохолни напитки, произведени от грозде и фурми. Всички други напитки се считат за допустими, стига да не са били консумирани до степен на опиянение. С това отличие имайки предвид, че ранните ханефити са смятали последната чаша, която тласка човек над ръба на трезвостта като уникално проблематичен. ... Бехнам Садеги твърди, че проблемът с алкохолните напитки не бяха типично юридическо разногласие; по-скоро имаше морални последици, тъй като други юридически училища свързваха консумацията на алкохол до поквара и загуба на честност. Садеги цитира редица проблеми с подобни морални последици, като временен брак (мута), смяна на пари, музика, анален секс с жени и магьосничество. Това бяха особено тежки въпроси, често цитирани в полемиките за дискредитиране на правни доктрини, свързани с отделни градове.
Още Учени 3
...
Мохамед Бин Яхи, от Ахмад Бин Мухамад, от Али Бин Ал Хакам, от Кулейб Бин Муавия кой каза: „Абу Басир и неговите другари пиеха Набид, разреждайки го с вода. Така че обсъдих това с Абу Абдулахас, така че Хес ми каза: „И как може водата да прави допустимото забраненото опияняващо вещество. Не пийте от него, нито малко, нито много.
Може да се изтегли тук -> https://hubeali.com/books/English-Books/AlKafiVol6/Al%20Kafi%20V%206%20-%20The%20Book%20of%20Drinks%20(2).pdf
Може да се изтегли тук -> https://hubeali.com/books/English-Books/AlKafiVol6/Al%20Kafi%20V%206%20-%20The%20Book%20of%20Drinks%20(2).pdf
Хадиси още
„Аиша каза, че когато Божият Пратеник е бил попитан за бит, което е набид от меда, той отговорил: „Всеки алкохол, който опиянява, е забранен.“
(Бухари и Муслим.)
- Набид е напитка, приготвена от фурми, стафиди, мед, пшеница, ечемик и т.н. Съставките се накисват във вода в съд и при условие, че напитката е използвана преди ферментацията, това е законно.
Беше разказано, че Саид бин Ал-Мусайяб е казал относно Набид:
"Утайката е това, което опиянява."Абу Хурайра предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: "Който пие вино/Кхамр на този свят, той няма да го пие в отвъдното."
От Абу Дарда се предава, че Пророкът (ﷺ) е казал: "Никой, който е пристрастен към виното/кхамр, няма да влезе в рая."
От Ибн Умар се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „Всяко опияняващо вещество е Кхамр(вино) и всеки Кхамр е незаконен.“
От Нуман бин Башир се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „От пшеницата става вино(кхамр), от ечемик – вино(кхамр), от стафиди – вино(кхамр), от фурми – вино(хкамр), а от мед – вино(кхамр).“
Предаден от Ан-Нуман ибн Башир: Пророкът (ﷺ) каза: от грозде се прави вино, от сушени фурми се прави вино, от мед се прави вино, от пшеница се прави вино, от ечемик се прави вино.
Правилен превод от арабски език: Сюлейман бин Харб ни каза, Хамад бин Заид ни каза, от авторитета на Табит, от авторитета на Анас, който каза: Аз бях виночерпецът на хората, когато (алКхамр)/الْخَمْرُ беше забранен в къщата на Абу Талха, и нашето питие в този ден не беше нищо друго освен от фурми. Тогава един човек влезе при нас и каза, че виното/кхамр е забранено, и един глашатай извика към Пратеника на Аллах, Бог да го благослови и с мир да го дари, и ние казахме това. Боже, Бог да го благослови и мир да му дадеСтепен: Сахих (Ал-Албани) Сахих (Ал-Албани)(ﷺ).
Английският превод:Разказа Анас ибн Малик: Сервирах вино на хората в къщата на Абу Талха, когато беше забранено и този ден виното ни беше направено от неузрели фурми. Един човек влезе при нас и каза: Виното е забранено и пратеникът на Пратеника на Аллах (ﷺ) направи съобщение. Тогава казахме: Това е вестителят на Пратеника на Аллах (ﷺ)Ибн Умар съобщава, че Посланикът на Аллах (ﷺ) казва: Всяко упойващо вещество е забранено. Този, който пие вино(кхамр) на този свят и умре, когато е пристрастен към него, няма да го пие в следващия.
Джабир бин Абдула каза: "Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр." Ал-Амаш го разказа във формата на Марфу(Хадис, който, когато се предава, съдържа препратки към Мухаммад, се нарича Марфа. Това е моментът, когато веригата на предаване се връща към Мухаммад, т.е. всяко предаване от Пророка е марфу).
Беше разказано, че Джабир - което означава бин Абдуллах - казал: "Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр."
Беше разказано от Джабир, че: Пророкът (САС) каза: "Стафидите и сушените фурми са кхамр."
Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „Кхамр беше забранен в малки или големи количества, както и всякакъв вид напитки, които опияняват.“
Анас бин Малик каза: „Докато се грижех за група хора, включително чичовците ми по бащина линия, а аз бях най-младият от тях, един мъж дойде и каза: „Кхамр е забранен.“ Аз се грижех за тях и им наливах фадих (ферментирала напитка от фурми). Те казаха: "Изляйте го" Така че го излях. "Аз (разказвачът) казах на Анас: "Какво е това?" Той каза: "Неузрели фурми и сушени фурми." Абу Бакр бин Анас каза: "Това беше тяхното вино/хамр в онези дни." И Анас не отрече това.
Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас каза: "Не поздравявайте никой, който пие вино."
[Абу Ейса каза:] Хадисът на Абу Саид е Хасан [Сахих] хадис. Подобно на това е съобщено по други пътища от Пророка (ﷺ). Някои от хората на знанието заявиха според това, че не харесват използването на вино/кхамр за направата на оцет. И единственото нещо, което не харесваха в това, а Аллах знае най-добре, е мюсюлманинът да има вино/кхамр в къщата си, докато стане оцет. Името на Абу Ал-Уаддак е Джабр бин Науф.
Разказано от Ан-Нуман бин Башир: Че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „Наистина Кхамр идва от пшеница, Кхамр идва от фурми, Кхамр идва от гроздови зърна, а Кхамр идва от мед.“ Той каза: Има предания по тази тема от Абу Хурайра.
[Абу Ейса каза:] Този хадис е Гариб/Силен.Анас каза, че Пророкът нанасял удари с палмови клони и сандали за пиене на вино/кхамр и че Абу Бакр е нанесъл четиридесет удара с камшик.
(Бухари и Муслим.) В една версия на негов авторитет се казва, че Пророкът е давал четиридесет удара с палмови клони и сандали за пиене на вино/кхамр.Ибн Умар съобщава, че Божият Пратеник казва: „Всяко опияняващо вещество е кхамр и всяко опияняващо вещество е забранено. Който пие вино на този свят и умре, когато е пристрастен към него, без да се е разкаял, няма да го пие в онзи.”
Муслим го предава.