Сира: Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
(Не са показани 11 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
Сира или Сират Расул Аллах (سيرة رسول الله "Биография на Пратеника на Аллах"), заедно с Корана и Сунната( сборника с достоверни хадиси) се наричат трилогията на исляма, като върху тези текстове се основават всички ислямски закони и традиции, включително петте стълба. Сравнено пропорциянално по страници, приблизително 14% от текстовата доктрина на исляма се намира в Корана. Сирата съдържа 26%, а Хадисите държат 60%.<br />
'''Сира''' или '''Сират Расул Аллах''' (سيرة رسول الله "Биография на Пратеника на Аллах"), заедно с Корана и Сунната( сборника с достоверни хадиси) се наричат трилогията на [[Ислям|исляма]], като върху тези текстове се основават всички ислямски закони и традиции, включително петте стълба. Сравнено пропорциянално по страници, приблизително 14% от текстовата доктрина на исляма се намира в Корана. Сирата съдържа 26%, а Хадисите държат 60%.<br />


[https://archive.org/stream/TheLifeOfMohammedGuillaume/The_Life_Of_Mohammed_Guillaume#page/n0/mode/2up "'''Сират Расул Аллах'''"] е колекция от устни предания, в хронологичен ред, формиращи най-ранните и най-точно биографията на Мухаммад. Авторът на тази биографични писание е арабския мюсюлмански историк от Медина, Мохамед ибн Исхак ибн Йашар (по-известен като '''Ибн Исхак''', 704-770). Сира е имала главно влияние и върху цялата последваща мюсюлманска историография.
[http://www.justislam.co.uk/images/Ibn%20Ishaq%20-%20Sirat%20Rasul%20Allah.pdf "'''Сират Расул Аллах'''"] е колекция от устни предания, в хронологичен ред, формиращи най-ранните и най-точно биографията на Мухаммад. Авторът на това биографично писание е арабския мюсюлмански историк от Медина, Мохамед ибн Исхак ибн Йашар (по-известен като '''[[Ибн Исхак]]''', 704-770). Сира е имала главно влияние и върху цялата последваща мюсюлманска историография. Това е един от най-важните източници не само за биографията на Мухаммад, но и за историята на ранния ислям. За разлика от събирането на хадисите, които технически носят по-голяма власт, това е свързан разказ и следователно е също така полезно за идентифициране на оригиналния контекст, в който са били повторно изречени различни стихове от Корана.  


shaq's work has survived through that of his editors, most notably Ibn Hisham and [[Tabari|Ibn Jarir al-Tabari]]. According to Islamic scholar Fred Donner at the University of Chicago, the material in ibn Hisham's and al-Tabari's recensions are "virtually the same".<ref>Donner, Fred McGraw (1998). Narratives of Islamic origins: the beginnings of Islamic historical writing. Darwin Press. p. 132. ISBN 9780878501274</ref>However, some material found in al-Tabari are not preserved by ibn Hisham. For example, al-Tabari includes the episode of the [[Satanic Verses]], while ibn Hisham does not.<ref>Raven, Wim, Sīra and the Qurʾān – Ibn Isḥāq and his editors, Encyclopaedia of the Qur'an. Ed. Jane Dammen McAuliffe. Vol. 5. Leiden, The Netherlands: Brill Academic Publishers, 2006. p29-51.</ref><ref>Cf., Ibn Ishaq [Guillaume's reconstruction, at 165-167] and al-Tabari [SUNY edition, at VI: 107-112]</ref>
Работата на [[Ибн Исхак]] е оцеляла чрез тази на неговите редактори, най-вече '''[[Ибн Хишам]]''' и Ибн Джарир '''[[Ал Табари]]'''. Според ислямския учен Фред Донър от Университета в Чикаго, материалите в ревютата на ибн Хишам и ал-Табари са почти същите<ref>Donner, Fred McGraw (1998). Разкази от ислямски произход: началото на ислямското историческо писане. Darwin Press. стр. 132. ISBN 9780878501274</ref>Въпреки това, някои материали, открити в ал-Табари, не са запазени от ибн Хишам. Например ал-Табари включва епизода на [[Сатанински строфи|сатанинските стихове]] в творбата "[http://www.kalamullah.com/tabari.html '''История на апостолите и царете''']", докато ибн Хишам не го прави<ref>Raven, Wim, Сира и Корана – Ибн Исхак и неговите редактори, Енциклопедия на Корана. Ed. Jane Dammen McAuliffe. Глава 5. Leiden, Холандия: Brill Academic Publishers, 2006г. , стр.29-51.</ref><ref>Cf., Ибн Исхак [Guillaume's reconstruction, at 165-167] и Ал Табари [SUNY edition, at VI: 107-112]</ref>, вероятно заради съкратената му преработка.<ref>[https://www.emaanlibrary.com/book/sirat-ibn-hisham/ Sirat Ibn Hisham]</ref>


Although it is disliked by a minority of Muslims who are embarrassed even by its censored telling of Muhammad's life, the majority of Islamic scholars, past and present, approve of Ibn Ishaq's sira, and those of Ibn Hisham, Tabari, and Ibn Saa'd.  
Макар че не е харесван от малцинство мюсюлмани, които са смутени дори от цензурираните разкази за живота на Мухаммад, мнозинството от ислямските учени, одобряват Сира на Ибн Исхак и тези на Ибн Хишам, Табари и Ибн Саад.  


{{Core Scripture}}




Текуща версия към 10:47, 30 август 2018

Сира или Сират Расул Аллах (سيرة رسول الله "Биография на Пратеника на Аллах"), заедно с Корана и Сунната( сборника с достоверни хадиси) се наричат трилогията на исляма, като върху тези текстове се основават всички ислямски закони и традиции, включително петте стълба. Сравнено пропорциянално по страници, приблизително 14% от текстовата доктрина на исляма се намира в Корана. Сирата съдържа 26%, а Хадисите държат 60%.

"Сират Расул Аллах" е колекция от устни предания, в хронологичен ред, формиращи най-ранните и най-точно биографията на Мухаммад. Авторът на това биографично писание е арабския мюсюлмански историк от Медина, Мохамед ибн Исхак ибн Йашар (по-известен като Ибн Исхак, 704-770). Сира е имала главно влияние и върху цялата последваща мюсюлманска историография. Това е един от най-важните източници не само за биографията на Мухаммад, но и за историята на ранния ислям. За разлика от събирането на хадисите, които технически носят по-голяма власт, това е свързан разказ и следователно е също така полезно за идентифициране на оригиналния контекст, в който са били повторно изречени различни стихове от Корана.

Работата на Ибн Исхак е оцеляла чрез тази на неговите редактори, най-вече Ибн Хишам и Ибн Джарир Ал Табари. Според ислямския учен Фред Донър от Университета в Чикаго, материалите в ревютата на ибн Хишам и ал-Табари са почти същите[1]Въпреки това, някои материали, открити в ал-Табари, не са запазени от ибн Хишам. Например ал-Табари включва епизода на сатанинските стихове в творбата "История на апостолите и царете", докато ибн Хишам не го прави[2][3], вероятно заради съкратената му преработка.[4]

Макар че не е харесван от малцинство мюсюлмани, които са смутени дори от цензурираните разкази за живота на Мухаммад, мнозинството от ислямските учени, одобряват Сира на Ибн Исхак и тези на Ибн Хишам, Табари и Ибн Саад.


За теглене на английски език

Външни линкове(английски език)

Източници

  1. ↑ Donner, Fred McGraw (1998). Разкази от ислямски произход: началото на ислямското историческо писане. Darwin Press. стр. 132. ISBN 9780878501274
  2. ↑ Raven, Wim, Сира и Корана – Ибн Исхак и неговите редактори, Енциклопедия на Корана. Ed. Jane Dammen McAuliffe. Глава 5. Leiden, Холандия: Brill Academic Publishers, 2006г. , стр.29-51.
  3. ↑ Cf., Ибн Исхак [Guillaume's reconstruction, at 165-167] и Ал Табари [SUNY edition, at VI: 107-112]
  4. ↑ Sirat Ibn Hisham
Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Сира&oldid=3713“.