Делиил: Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
(Не са показани 4 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
   
   
'''Daleel''' (دليل, pl. ''adillah'') is an Arabic word meaning evidence or proof, and in the terminology of [[Islamic jurisprudence]], the word refers to anything that is used to deduce and justify a ruling or [[fatwa]] from the [[Shari'ah (Islamic Law)|Shariah]], or [[Islamic Law]]. While there exist numerous specific types of daleels arranged in a hierarchy, as understood variously by the different schools of Islamic law, all generally agree today that among the most important daleels are, in order, the [[Qur'an]], [[Hadith]], Ijma (consensus of Islamic scholars or [[Muhammad]]'s [[companions]]), and some form of Qiyas (analogical reasoning).
'''Делиил''' (دليل, мн. ч. ''адиллах'') ) е арабска дума, която означава „свидетелство“ или „доказателство“ и в терминологията на съвременната ислямска юриспруденция тази дума се отнася за всяко нещо, което се използва за извеждане или обяснение на дадено правило или фетва от шариата или ислямското право. Въпреки че съществуват множество различни видове далили, подредени в йерархия, както се подразбира от съществуването на голям брой различни школи по ислямско право, днес всички те като цяло са единодушни помежду си, че най-важните далили са класифицирани по важност в следния порядък: Коранът, [[Хадиси (определение)|Хадисите]], Иджмата (консенсусът между ислямските учени или Сподвижниците на Мухаммад) и някои форми на Кияс (аналогичното мислене).


In a more literal sense, daleel is also used to refer to empirical realities that are relevant to an Islamic ruling. If, for instance, a judge needs to establish whether or not a contract was made, then the judge might require evidence, or a daleel, for the establishment of this fact, such as witnesses to the contract or a document.<ref>www.oxfordislamicstudies.com/article/opr/t125/e481</ref>
В по-тесен смисъл далил се използва също за обозначаване на емпирични реалности, които са от значение за ислямското правораздаване. Ако например съдията трябва да установи дали един договор е сключен или не, тогава може да изисква доказателства, т.е. далил, за установяване на този факт – например свидетели при сключване договора или някакви документи.<ref>www.oxfordislamicstudies.com/article/opr/t125/e481</ref>


==Qur'an==
==Коран==
{{Main|Qur'an}}The Qur'an is the primary point of reference in deriving Islamic law, as it is considered maximally authoritative, being the exact words of God, and is held to be better, and indeed perfectly, preserved relative to the hadith. And while a critical look seems to suggest that [[Corruption of Previous Scriptures|the Qur'an likely changed quite a bit]] before being standardized after the prophet's death, none would disagree that the Qur'an is ultimately a more reliable and historical document than the hadith, which were written roughly 200 years later.
Коранът е главната отправна точка при формиране на ислямското право, защото се счита, че притежава най-висок авторитет, представлявайки точните думи на Аллах и се смята, че е по-добър и е наистина по-съвършено запазен в сравнение с хадисите. И макар че един критичен поглед би казал, че Коранът се е променил в немалка степен преди да бъде стандартизиран след смъртта на Пророка, всеки човек би се съгласил, че в крайна сметка Коранът е по-надежден и по-историчен документ от хадисите, написани около 200 години по-късно.


==Hadith==
==[[Хадиси (определение)|Хадиси]]==
{{Main|Hadith}}
Ислямските хадиси (разкази за делата и заповедите на Мухаммад) могат да бъдат [[Мауду (фалшиви хадиси)]], дааиф (слаби), хасан (добри) или сахих (достоверни, автентични). При формирането на ислямското право като цяло се използват само автентичните (сахих) и добрите (хасан) хадиси (въпреки че някои школи по ислямско право дават предимство на слаби хадиси пред обективните разсъждения, в случай че няма автентични или надеждни  хадиси по някой въпрос). Изфабрикуваните (мауду) разкази въобще не се смятат за хадиси.<ref>Ibrahim B. Syed - [{{Reference archive|1=http://www.irfi.org/articles/articles_251_300/52_weak_ahadith.htm|2=2011-11-20}} 52 Weak Ahadith] - Islamic Research Foundation International </ref>


Islamic hadiths (narrations concerning the actions and orders of [[Muhammad]]) can either be Maudu (fabricated), Da`if (weak), Hasan (good), or [[Sahih]] (authentic).


Generally in deriving [[Islamic law]], only the authentic (sahih) and good (hasan) hadiths are used (although some schools of Islamic law prefer a weak hadith over independent reasoning if there is no authentic or reliable hadith regarding some matter). Fabricated (Maudu) narrations are not considered to be hadith at all.<ref>Ibrahim B. Syed - [{{Reference archive|1=http://www.irfi.org/articles/articles_251_300/52_weak_ahadith.htm|2=2011-11-20}} 52 Weak Ahadith] - Islamic Research Foundation International </ref>
==Иджма (إجماع)==
Терминът „иджма“ се използва по-специално като „съгласие (консенсус) между учените“, но в буквален превод означава просто „съгласие“. Това разграничение обикновено се пренебрегва от школите по ислямско право, понеже те схващат „иджма“ просто като съгласие/консенсус между образованите, учените мюсюлмани. Учението за иджма, на което се основава далилът за иджма, произтича от долния хадис. Все пак самият хадис не прави това разграничение и се отнася само в по-общ план за мюсюлманската умма или общността на вярващите като цяло:{{Quote|{{Al Tirmidhi||4|7|2167}}|Ибн Умар предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.в.) е казал: „Наистина Аллах няма да събере моята Умма" - или той е казал: „Уммата [на Мухаммад] при отклонение и Ръката на Аллах е над Джамаата и всеки, който се отклони, той се отклонява към Огъня."}}
Освен това горният хадис не се смята от класическите учени като напълно автентичен, което го прави ненадежден като основа за определени знания върху казаното от Мухаммад. И все пак, донякъде циклично, същите тези учени твърдят, че съществува консенсус върху валидността на самия хадис и заради това разказът е надежден. <ref>Brown, Jonathan A.C. (2014). ''Misquoting Muhammad: The Challenge and Choices of Interpreting the Prophet's Legacy''. Oneworld Publications. p. 56. ISBN <bdi>978-1780744209</bdi>. Retrieved 4 June 2018.</ref>


===Examples of authentic hadiths===
===Определения и възможности===
{{Main|Sahih}}
Съществуват различни възгледи за природата на иджма, които варират в два спектъра: единият разширява и стеснява групата от хора, необходими за участие в консенсуса, а другият прави повече или по-малко трудно установяването дали всъщност е настъпил консенсус. Някои твърдят (или са твърдяли), че иджма е била необходима сред всички живи мюсюлмани по света, а други твърдят, че тя се изисква само от Сподвижниците или учените от определено течение или правна школа. Някои твърдят (или са твърдяли), че дори ако иджма е категорична основа за дадено учение, това би било невъзможно да се отчете, понеже никой не може да проведе събеседване с всеки жив мюсюлманин или поне всеки жив мюсюлмански учен (понеже някои хора могат да се скрият, да забравят или просто да откажат коментар); други твърдят, че докато никой гласно не е изразил възражение  (или може би записите на несъгласните мнения са просто загубени или не са документирани), „мълчанието“ на научната общност може да бъде изтълкувано като тяхно съгласие, което прави иджма почти неосъществима. <ref>Mohammad Taqi al-Modarresi (26 March 2016). ''The Laws of Islam'' (PDF). Enlight Press. ISBN <bdi>978-0994240989</bdi>. Retrieved 23 December 2017.</ref><ref>D. Mullah & M. Hidadjatullah, ''Principles of Mahomedan Law'' xxii (16th ed. 1968)</ref>


The following are examples of authentic hadith.
==Кияс (قياس‎)==
Използването на аналогично мислене, за да се формулират разпоредбите в ислямското право се нарича кияс. Този тип доказателства се използват често, понеже се изискват, когато е налице липсата на писмени документи по дадената тема. В такива случаи юристите идентифицират писмения документ, който разглежда свързана или аналогична тема и след като идентифицират аналогичните елементи по разглеждания въпрос и въпроса, посочен от писмения документ, те се опитват да екстраполират аналогично правило.  


*[[Qur'an,_Hadith_and_Scholars:Aisha#Aisha.27s_Age_at_Consummation_and_Marriage|Aisha's age at consummation and marriage]]
Основното изискване за установяване на аналогия между въпроса, обхванат от писмения документ и въпроса, който не е, е определянето на оперативната причина или иллах (عِلّة). Иллах е специфичният набор от обстоятелства, при които едно правило влиза в сила. Например при забраната за употреба на алкохол, която се среща в Корана, повечето ислямски юристи твърдят, че иллах е опиянението. Например те цитират факта, че щом няма опияняващ ефект (както е преди дестилацията), пиенето на гроздов сок е допустимо. Понеже забраната влиза в сила, едва когато напитката е опияняваща, юристите твърдят, че забраната всъщност се отнася за опиянението и заради това всички упойващи вещества могат да бъдат забранени, т.е. харам или по аналогия - да са кияс.


Aisha's age, when married and consummated, has been reported in more than a dozen hadith, and the details of the narrations are consistent across collections (ie. Tabari, Ishaq, Muslim, Bukhari, Dawud etc.) ruling out the possibility that the collectors made them up or a specific area had incorporated a cultural practice into Islam.
==Източници==
 
*[[Qur'an,_Hadith_and_Scholars:Women#Women_are_Worth_Half_a_Man|A women is worth only half a man]]
 
The lesser worth of a female in Islam is confirmed by both Sahih collections (Bukhari and Muslim), and also by the Qur'an itself.
 
===Examples of fabricated hadiths===
{{Main|List of Fabricated Hadith}}
 
The following are examples of weak or fabricated hadith.
 
*[[Lesser and Greater Jihad|The "lesser and greater jihad" hadith]]
 
This originated from the 11<sup>th</sup> century book, The History of Baghdad, by the Islamic scholar al-Khatib al-Baghdadi, and some contemporary Islamic scholars have concluded that it is not only weak, but fabricated.<ref>Imam Abdullah Azzam - [http://www.religioscope.com/info/doc/jihad/azzam_caravan_6_conclusion.htm JOIN THE CARAVAN] - ReligionScope</ref>
 
*[[List_of_Fabricated_Hadith#Muhammad_and_his_Jewish_neighbor|The story of the lady who threw garbage at Muhammad]]
 
This tale has no known source, and is not found in any hadith or Islamic text.
 
*[[List_of_Fabricated_Hadith#Muhammad.27s_Farewell_Sermon|The Farewell Sermon]]
 
The most often quote version of the Farewell Sermon reportedly does not have a source. You can read the genuine Farewell Sermon text [[The Farewell Sermon|here]]. Note that in this version Muhammad orders men to beat women, and these orders coincide with the [[Wife Beating in the Qur'an|Qur'anic order of wife-beating]]. He also compares women to domestic animals.
 
==Ijma (إجماع)==
 
===Daleel for the daleel===
The term Ijma refers to scholarly consensus in particular, but literally translates to simply mean "consensus". This distinction is generally ignored by the schools of Islamic law, as they understand Ijma to simply mean consensus between educated, scholarly Muslims. The doctrine of Ijma upon which the daleel of Ijma is based arises from the following hadith. However, this hadith itself does not make this specification, and refers only more generally to the Muslim [[Ummah|''ummah'']], or community of believers at large:{{Quote|{{Al Tirmidhi||4|7|2167}}|Ibn 'Umar narrated that the Messenger of Allah(s.a.w) said: 'Indeed Allah will not gather my Ummah " - or he said: "[Muhammad's] Ummah upon deviation, and Allah's Hand is over the Jama'ah, and whoever deviates, he deviates to the Fire."}}Moreover, the above hadith was not considered by classical scholars to be authentic beyond all doubt, and thus did not suffice as a basis for certain knowledge regarding what [[Muhammad]] said. Still, somewhat circularly, these same scholars argued that consensus existed on the validity of the hadith itself, and thus the narration was reliable.<ref>Brown, Jonathan A.C. (2014). ''Misquoting Muhammad: The Challenge and Choices of Interpreting the Prophet's Legacy''. Oneworld Publications. p. 56. ISBN <bdi>978-1780744209</bdi>. Retrieved 4 June 2018.</ref>
 
===Definitions and possibility===
Various views exist on the nature of Ijma, ranging on two spectrum: one the broadens and narrows the group of people required to participate in the consensus, and the other that makes it more or less difficult to ascertain whether or not a consensus has in fact occurred. Some argue(d) that Ijma was necessary among all the Muslims alive on earth, and others argued that it was only required among the companions or the scholars of a certain sect or school of law. Some argue(d) that even if Ijma was ascertainably a basis for doctrine, it would be impossible to observe, since no one could interview every living Muslim or even every living Muslim scholar (for one could be hiding, forgotten, or just refuse to comment); others argued that so long as no one voiced a vocal objection (or, perhaps, if records of dissenting voices were simply lost or not recorded), the "silence" of the scholarly community could be interpreted as their assent, thus making Ijma far more feasible.<ref>Mohammad Taqi al-Modarresi (26 March 2016). ''The Laws of Islam'' (PDF). Enlight Press. ISBN <bdi>978-0994240989</bdi>. Retrieved 23 December 2017.</ref><ref>D. Mullah & M. Hidadjatullah, ''Principles of Mahomedan Law'' xxii (16th ed. 1968)</ref>
 
==Qiyas (قياس‎)==
The use of analogical reasoning to derive rulings in Islamic laws is referred to as Qiyas. This type of evidence is used frequently, as it is required whenever there is absence of scripture on a topic. In such cases, jurists identify scripture that discusses a related or analogous topic and, after identifying the analogous elements of the matter at hand and matter addressed by scripture, they attempt to extrapolate an analogous ruling.
 
The primary requirement for establishing an analogy between a matter covered by scripture and matter not covered by scripture is identifying the operative cause, or ''illah'' (عِلّة). The illah is the specific set of circumstances under which a ruling comes into action. For instance, with the ban on alcohol, which is found in the Qur'an<ref>{{Quran|2|219}}, {{Quran|5|90}}, {{Quran|5|91}}</ref>, most Islamic jurists maintain that the illah is intoxication. They will cite, for instance, the fact that while there is no intoxicating effect (so, before distillation), drinking grape juice is admissible. Since the prohibition only comes into play once the drink is intoxicating, jurists argue that the prohibition is in fact on intoxication, and that thus all intoxicants can be prohibited, or [[Fiqh#Ahkam|haram]], by analogy, or qiyas.
==See Also==
 
{{Hub4|Hadith|Hadith}}
 
{{Hub4|Qur'an|Qur'an}}
 
{{Hub4|Fiqh|Fiqh}}
 
{{Hub4|Islamic Law|Islamic Law}}
 
==References==
{{reflist}}
{{reflist}}
[[Category:Не завършени статии]]
[[Category: Завършени статии]]

Версия от 21:52, 17 декември 2022

Делиил (دليل, мн. ч. адиллах) ) е арабска дума, която означава „свидетелство“ или „доказателство“ и в терминологията на съвременната ислямска юриспруденция тази дума се отнася за всяко нещо, което се използва за извеждане или обяснение на дадено правило или фетва от шариата или ислямското право. Въпреки че съществуват множество различни видове далили, подредени в йерархия, както се подразбира от съществуването на голям брой различни школи по ислямско право, днес всички те като цяло са единодушни помежду си, че най-важните далили са класифицирани по важност в следния порядък: Коранът, Хадисите, Иджмата (консенсусът между ислямските учени или Сподвижниците на Мухаммад) и някои форми на Кияс (аналогичното мислене).

В по-тесен смисъл далил се използва също за обозначаване на емпирични реалности, които са от значение за ислямското правораздаване. Ако например съдията трябва да установи дали един договор е сключен или не, тогава може да изисква доказателства, т.е. далил, за установяване на този факт – например свидетели при сключване договора или някакви документи.[1]

Коран

Коранът е главната отправна точка при формиране на ислямското право, защото се счита, че притежава най-висок авторитет, представлявайки точните думи на Аллах и се смята, че е по-добър и е наистина по-съвършено запазен в сравнение с хадисите. И макар че един критичен поглед би казал, че Коранът се е променил в немалка степен преди да бъде стандартизиран след смъртта на Пророка, всеки човек би се съгласил, че в крайна сметка Коранът е по-надежден и по-историчен документ от хадисите, написани около 200 години по-късно.

Хадиси

Ислямските хадиси (разкази за делата и заповедите на Мухаммад) могат да бъдат Мауду (фалшиви хадиси), дааиф (слаби), хасан (добри) или сахих (достоверни, автентични). При формирането на ислямското право като цяло се използват само автентичните (сахих) и добрите (хасан) хадиси (въпреки че някои школи по ислямско право дават предимство на слаби хадиси пред обективните разсъждения, в случай че няма автентични или надеждни хадиси по някой въпрос). Изфабрикуваните (мауду) разкази въобще не се смятат за хадиси.[2]


Иджма (إجماع)

Терминът „иджма“ се използва по-специално като „съгласие (консенсус) между учените“, но в буквален превод означава просто „съгласие“. Това разграничение обикновено се пренебрегва от школите по ислямско право, понеже те схващат „иджма“ просто като съгласие/консенсус между образованите, учените мюсюлмани. Учението за иджма, на което се основава далилът за иджма, произтича от долния хадис. Все пак самият хадис не прави това разграничение и се отнася само в по-общ план за мюсюлманската умма или общността на вярващите като цяло:

Ибн Умар предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.в.) е казал: „Наистина Аллах няма да събере моята Умма" - или той е казал: „Уммата [на Мухаммад] при отклонение и Ръката на Аллах е над Джамаата и всеки, който се отклони, той се отклонява към Огъня."
Тирмизи - 4:7:2167

Освен това горният хадис не се смята от класическите учени като напълно автентичен, което го прави ненадежден като основа за определени знания върху казаното от Мухаммад. И все пак, донякъде циклично, същите тези учени твърдят, че съществува консенсус върху валидността на самия хадис и заради това разказът е надежден. [3]

Определения и възможности

Съществуват различни възгледи за природата на иджма, които варират в два спектъра: единият разширява и стеснява групата от хора, необходими за участие в консенсуса, а другият прави повече или по-малко трудно установяването дали всъщност е настъпил консенсус. Някои твърдят (или са твърдяли), че иджма е била необходима сред всички живи мюсюлмани по света, а други твърдят, че тя се изисква само от Сподвижниците или учените от определено течение или правна школа. Някои твърдят (или са твърдяли), че дори ако иджма е категорична основа за дадено учение, това би било невъзможно да се отчете, понеже никой не може да проведе събеседване с всеки жив мюсюлманин или поне всеки жив мюсюлмански учен (понеже някои хора могат да се скрият, да забравят или просто да откажат коментар); други твърдят, че докато никой гласно не е изразил възражение (или може би записите на несъгласните мнения са просто загубени или не са документирани), „мълчанието“ на научната общност може да бъде изтълкувано като тяхно съгласие, което прави иджма почти неосъществима. [4][5]

Кияс (قياس‎)

Използването на аналогично мислене, за да се формулират разпоредбите в ислямското право се нарича кияс. Този тип доказателства се използват често, понеже се изискват, когато е налице липсата на писмени документи по дадената тема. В такива случаи юристите идентифицират писмения документ, който разглежда свързана или аналогична тема и след като идентифицират аналогичните елементи по разглеждания въпрос и въпроса, посочен от писмения документ, те се опитват да екстраполират аналогично правило.

Основното изискване за установяване на аналогия между въпроса, обхванат от писмения документ и въпроса, който не е, е определянето на оперативната причина или иллах (عِلّة). Иллах е специфичният набор от обстоятелства, при които едно правило влиза в сила. Например при забраната за употреба на алкохол, която се среща в Корана, повечето ислямски юристи твърдят, че иллах е опиянението. Например те цитират факта, че щом няма опияняващ ефект (както е преди дестилацията), пиенето на гроздов сок е допустимо. Понеже забраната влиза в сила, едва когато напитката е опияняваща, юристите твърдят, че забраната всъщност се отнася за опиянението и заради това всички упойващи вещества могат да бъдат забранени, т.е. харам или по аналогия - да са кияс.

Източници

  1. ↑ www.oxfordislamicstudies.com/article/opr/t125/e481
  2. ↑ Ibrahim B. Syed - 52 Weak Ahadith - Islamic Research Foundation International
  3. ↑ Brown, Jonathan A.C. (2014). Misquoting Muhammad: The Challenge and Choices of Interpreting the Prophet's Legacy. Oneworld Publications. p. 56. ISBN 978-1780744209. Retrieved 4 June 2018.
  4. ↑ Mohammad Taqi al-Modarresi (26 March 2016). The Laws of Islam (PDF). Enlight Press. ISBN 978-0994240989. Retrieved 23 December 2017.
  5. ↑ D. Mullah & M. Hidadjatullah, Principles of Mahomedan Law xxii (16th ed. 1968)
Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Делиил&oldid=5072“.