Мауду (фалшиви хадиси)

Разказва Али:
Пророкът каза: „Не изричайте лъжи за мен, защото който изрече лъжа за мен (преднамерено), ще влезе със сигурност в Адския огън“.

Разказва Абдулла бин Аз-Зубаир:
Рекох на баща ми: „Защо не чувам от теб никакъв разказ (хадис) за Пратеника на Аллах, както чувам (разкази за него) от този и този?“. Аз-Зубаир отговори: „Аз бях винаги с него (Пророка) и го чух да казва: „Който изрече лъжа за мен (преднамерено), (със сигурност) ще заеме своето място в Адския огън.““

Въпрос: Какво е правилото относно разказването на истории, които съм чул, но нямам представа за тяхната автентичност, за целта на дауа (проповедта) пред някои хора и съответно – разказването на истории, за които знам, че са фалшиви (лъжа)? И какво е правилото относно разказването на хадис, за който не съм наясно дали е достоверен или е слаб?

Отговор: Не е позволено на човек, на разказвач или на такъв, който дава съвети, да разказва хадис и да го приписва на Пратеника на Аллах (сал-Аллаху ‘алайхе уа саллам), ако не знае дали е достоверен. И също така не му е позволено да разказва хадис, за който знае, че е слаб. Все пак ако той разкаже слаб хадис, за да изясни неговата слабост и да предупреди хората за това, тогава това е задължително. По същия начин той не трябва да разказва истории, които смята, че са ценни (за разказване), без да е проверил (тяхната достоверност) и не трябва да разказва истории, за който е наясно, че са фалшиви, защото това е нещо нечестно и заблуждава хората.

^[1]

Разпространяването на дауа-послания и писма, които съдържат правилата на шариата, или проповядването и полезните истории са важно средство на добротворството, защото много хора ги получават и е лесно да им бъдат изпращани. Но трябва да сме сигурни, че съдържанието е коректно и че ахадисите, които се съдържат в тях са сахеех (коректни), защото някои хора злоупотребяват с това велико благословение (на лесното общуване) и разпространяват фалшиви ахадиси и лъжливи истории.

На никого не е позволено да казва: „Пратеникът на Аллах (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) каза…“, когато знае, че този хадис е маудоо‘ (фалшив) или лъжлив. Пророкът (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) е казал: „Който говори лъжи за мен умишлено, нека да заеме мястото си в ада“… Хараам е да се разказва фалшив хадис за човек, който знае, че той е фалшив или си мисли, че най-вероятно е фалшив. Ако някой разказва хадис, за който е наясно или си мисли, че най-вероятно е изфабрикуван и не изясни, че е изфабрикуван, тогава той попада под това предупреждение и спада към онези, които говорят лъжи за Пратеника на Аллах (мирът и благословията на Аллах да бъдат него).

^[2]

Този хадис има много вериги на разказване от името на повече от дузина Сподвижнци, включително двадесет Приемници, очевидно разказващи единствено от Анс. Те са събрани от Ибн Маджа, Ал-Бахихаки, Ал-Табарани и други, но всички те са даиф според Ахмад бин Ханбал, Исхак бин Раууай, Ибн Абд ал-Барр и други, въпреки че някои учени са удостоверили някои от веригите. Ал-Байхаки казва, че неговият текст е машур, докато неговият иснад е даиф, а Ал-Хаким и Ибн ал-Салах го разглежда като нагледен пример за машур хадис, който не е сахих . Въпреки това той се разглежда от по-късните учени като хадис, който има достатъчно вериги на разказване, за да бъде подсилен до новото на хасан или сахих, като тази гледна точка се споделя от Ал-Миззи, Ал-Ираки, Ал-Суюти и Ал-Албани.^[4]

Под „знание“ тук имаме предвид познаването на шариата (ислямското познание). Ал-Таури е казал: „Това е знанието, за което никой човек няма извинение, че не го познава“. И Аллах знае най-добре.^[5]

Умар ибн ал-Хаттаб… заяви, че ако някой плаща като зестра повече отколкото Пророка (мир нему) е плащал, той следва да сложи излишната сума в държавната хазна. Една жена от кураишите дойде при него и му каза: „О, Предводителю на вярващите, Книгата на Аллах ли има повече право да бъде следвана или твоето изявление?“ Той рече: „Книгата на Аллах“. Тогава тя му каза: „Ти току-що забрани на народа да дава по-големи суми като зестра, но Аллах е казал в Своята Книга: И ако сте дали голяма сума злато като зестра на първата, не взимайте нищо обратно от него! [4:20]” Тогава ‘Умар каза два или три пъти: „Всеки разбира повече от ‘Умар“ [Други разкази казват: „Жената е права, а ‘Умар греши“ – бел.] Тогава той се качи обратно на амвона и каза: „О, народе, аз по-рано ви забраних да бъдете разточителни със зестрата за жените. Истина е – мъжът може да прави всичко, което намери за добре със своето богатство.“^[6]

Тази история е разказана както от Ал-Байхаки в Сунан ал-Кубра, така и от Абдул Раззак в Ал-Муссанаф. Веригите и на Ал-Байхаки, и на Абдул Раззак са слаби. Всъщност Ал-Байхаки уточнява, че веригата е повредена. [Абу Бакр ал-Байхаки, Сунан ал Кубра, Бейрут, Дар ал-Фикр, няма дата, том 7, стр. 233].

В крайна сметка Ал-Байхаки изглежда е предпочитал друг разказ от Умар, който е записал непосредствено преди горната история. В този разказ се казва, че Умар е възнамерявал да наложи ограничения върху зестрите за жените, докато не прочел стиха „голяма сума злато като зестра“. Тълкувайки този разказ, Ал-Байхаки казва: „Това е добра мурсал верига.“ [Бел.: „мурсал“ означава, че връзката между Умар и онзи, който е предал разказа от него, е повредена.]

Ал-Албани посочва, че веригите на Ал-Байхаки и Абдул Раззак са слаби, не само защото са повредени, но също така съдържат и слаби разказвачи, което още повече отслабва техните вериги. Следователно, той стига до заключение, че този разказ от Умар ибн ал-Хаттаб определено е слаб. [Бел.: Мухаммад Насир ал-дин ал-Албани, Ируа ал-Галил фи Тахридж Ахадит Манар ал-Сабеел Бейрут, ал-Мактаб ал-Ислами, 1979, том 6, стр. 347.] В действителност е потвърдено от автентичен хадис, записан от Абу Дауд, Ал-Насаи, Ал-Тирмизи и други, че Умар ибн ал-Хаттаб всъщност е посъветвал хората да не са разточителни, когато стане въпрос за плащане на зестра.

В крайна сметка горната случка от времето на Умар ибн ал-Хаттаб бива цитирана от много хора днес, за да покажат, че жените са взимали участие в политиката и другите дейности по времето на Сподвижниците. Те са имали активна роля в обществото и както се изрази в наши дни един говорител, те са взимали участие в „заседанията на съвета“ (!), провеждани в джамията в онези времена. Оттук се преминава към призиви жените да заемат много по-привлекателни роли в обществото и да не се задоволяват да си стоят у дома, да бъдат добри съпруги и майки. Те казват, че това не е било обичай по време на Сподвижниците, както този случай от времето на ‘Умар ибн ал-Хаттаб ясно го показва. Очевидно е, че за да се използва подобна случка като доказателство, първо следва да се докаже достоверността на разказа. В нашия случай това не е възможно и затова тази история не може да бъде използвана като доказателство. ^[6]

Разказано е, че Пророкът (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) е казал: „Който тормози някой зимми (християнин или юдеин, който живее под ислямското право), на него Аллах ще бъде враг в Деня на Възкресението“ или „Аз ще бъда негов враг в Деня на Възкресението“. Това е даееф (слаб) (разказ). За него се знае единствено, че е казал: „Който убие муаахид (член на каафир народ, който има мирно споразумение с мюсюлманите) без законно основание, няма да помирише аромата на Рая.“^[7]

Абу Бакр ас-Сиддик разказва, че Пратеникът на Аллах е казал: „Коварен човек, скъперник и този, който се отнася зле с онези, които са под негова власт, няма да влязат в Рая“.

Разказано е от един освободен роб на Аиша, че е казала: „Никога не съм поглеждала (или никога не съм виждала) интимните части на Пратеника на Аллах.“ (Даиф) (Един от разказвачите) Абу Бакр (ибн Абу Шайба) е казал: „Абу Нуаим би казал: „(От) една освободена робиня на Аиша.“^[9]

Разказано е от Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах е казал: „Отбягвайте законните наказания, доколкото е възможно“.

Клас: Да‘иф (Даруссалам).^[11]

Беше ни разказано от Лаит, от името на Ата, от името на Абу Рабах, от името на Джабир, който е казал: „Пророкът (салаллаху алайхее уа саллам) се връщаше от една своя битка и по този повод ни каза: Вашето постижение беше отлично, вие преминахте от по-малък джихад към по-голям джихад – борбата на един слуга (на Аллах) срещу неговите желания“.^[13]

Това всъщност е един фалшив, изфабрикуван хадис, който няма никакво основание. Това просто е изказване на Ибрахим Ибн Аби Абалах, един от Приемниците и противоречи на писмените доказателства и истинността… Думата „джихад“ сама по себе си означава единствено „битка с оръжия“, както е казано от Ибн Рушд и по този повод четиримата имами са в единодушие помежду си.^[14]

Съществува един хадис, разказван от някои хора, в който се твърди, че Пророкът [мир нему] е казал след битката в Табук: „Ние се върнахме от джихад асгар [по-малък джихад] (и отиваме) в джихад акбар [по-голям джихад].“ Този хадис няма източник, никой от областта на ислямската наука не го е разказал. Джихад срещу неверниците е възможно най-благородното дело и освен това е най-важното дело в името на човечеството.^[15]

Въпрос:

Дали видовете джихад по пътя на Аллах имат една и съща стойност, независимо дали става дума за твоя живот, богатство или молитва или дори ако си способен на такъв джихад, при който да пожертваш собствения си живот?

Отговор:

Има различни видове джихад – със себе си, с богатството, с молитвата, с учението, с даването на съвети или ако помагаш в доброто на другите под всякаква форма. Все пак най-висшата форма на джихад е със собствения живот (като намерението тук не е самоубийството, защото то е забранено от исляма), след него се нареждат джихад с богатството и джихад с учителство и ръководство, а по този начин дауа е форма на джихад, но джихад със собствения живот е най-висшата форма.

Този разказ е широко разпространен и представлява изказване на Ибн Аблах според Ниса‘и в Ал-Куна. Газали го споменава в Ихя‘ и Ал-‘Ираки е казал, че Байхаки го е разказал от името на Джабир и е рекъл: „Съществува недостатък в неговата верига на предаване.“^[16]

Неговата верига на разказване е слаба. Ибн Хаджр е казал, че това е изказване на Ибрахеем бин Абее Аблах, един от Таабиее (Приемниците), и не е хадис от Пратеник (мир нему).^[17][4][18]

Разказано е от Ал-Манджаники в неговата колекция с ахадиси от по-древни разказвачи, които предават от името на по-нови, от името на Ал-Хасан ал-Басри. Ал-Хатиб ал-Багдади е казал, че е мауду като разказ от Пророка (мир нему), но е изказване на Ал-Хасан ал-Басри.^[4]

Разказано е от Хатееб в Историята на Багдад 2/193. Той също е казал, че това е изфабрикуван хадис.

Гореспоменатият изфабрикуван хадис дава предимство на метода на дауа над джихад при разпространението на исляма. Всъщност най-добрият начин за разпространение на исляма е джихад, а не дауа. Така Пророкът (мир нему) прекара тринадесет години в Мекка, преподавайки дауа и само около стотина човека приеха исляма. Но когато той (мир нему) влезе в МЕкка с военна мощ и шаука (сила), тогава две хиляди човека приеха своята шахада за един ден.

Муджахидинът завладява земи и спасява цялото население от влизането в адския огън, като им дава исляма. Това постижение е по-велико от онова, което книгите могат да направят.

Освен това този фалшив хадис противоречи на Свещения Коран:

Сура Ан Ниса, стих 95:

"Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите (имоти и души)* . Аллах отреди на борещите се чрез своите (имоти и души)* да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите -; с огромна награда:^[20]

„Неговият текст е всеизвестен и все пак това е слаб хадис; разказан е чрез вериги, които са напълно слаби…“ (Шуаб ал-Иман).^[21]

„Съдържа Абу Атика Тариф ибн Салман, той е отхвърлен до край в хадисите (Мункар ал Хадит джиддан)…“ (Тадкират ал-Хуффад)^[21]

“Не е автентичен…” (Ал-Маудау‘ат)^[21]

Споменава се Абу Атика Тариф ибн Салман и такива, които понижават стойността и на този хадис (Мизен ал-Тидел)^[21]

„… е слаб…“ (ал-Макасид ал-Хасанад)^[21]

„(Той е) изфабрикуван.“ (Даиф ал-Джеами, Номер 906).^[5]

Хадис 20

Да мислиш един час е нещо по-добро от участието в богослужение за период от 60 години.

Класифициран като изфабрикуван от Ибн Джаузее.^[20]

Стоенето за час в редиците на битка е по-добро от стоенето на молитва за шестдесет години.

Една сутрин или вечер, прекарани по пътя на Аллах са по-добри от света и всичко, което съдържа.

Ал-Сахаауее е казал: „Абу ал-Мудаффар ас-Самааанее каза: „този не е познат като хадис от Пратеника, но е по-скоро разказван като изказване на Яя бин Му‘аад ар-Раазее.“ Аналогично Ан-Науаувее е казал: „не е доказан“ [‘ал-Макаасид ал-Хасана‘ (стр. 491 номер 1149)]

Ас-Суютее е казал: „този хадис не е достоверен“ [‘Хаауее лил Фатауее‘ (2/351)]

Алее ал-Каарее е цитирал Ибн Таймия, който е казал: „изфабрикуван“ [‘ал-Асраар ал-Марфоо‘а‘ (стр. 83)]

Ал-Аллаамаа Фаирозабаадее е казал: „този не е от ахадисите на Пророка, въпреки че по-голямата част от хората го мислят за такъв и въобще не е автентичен. Разказван е само от юдейските предания като „О, народе! Познай себе си и ще познаеш своя Господ“ [‘ар-Радд алаа ал-Му‘таридеен‘ (2/37)]

Ал-Албаанее казва: „няма никакво основание“ [‘Силсила ад-Да‘еефах‘ (1/165 номер 66)]^[22]

Когато Аллах създавал акл (човешкия ум), Той му заповядал, като казал: „Ела!“ и той отишъл при Аллах. След това му казал: „Оттегли се“ и той се оттеглил. И така, Той рекъл: „В името на Моята слава и величие, не Съм създавал нищо по-ценно от теб“.

Пророкът (мирът и благословията да бъдат над него) имаше за съседка една юдейка, която хвърляше боклук пред вратата му всеки ден. Той оставаше търпелив и не правеше нищо. Веднъж той забеляза, че няма никакъв боклук пред вратата му и отиде да провери своята съседка, която изглежда беше болна. Тя го попита как е узнал, че е болна и той каза, че е нямало никакъв боклук пред вратата му в онзи ден, и така жената остана толкова поласкана, че прие исляма.^[24]

Автентичност: Изфабрикуван (неавтентичен)

Бележка: Този хадис не може да се намери в никоя книга с хадиси.^[24]

О, народе, чуй ме внимателно, понеже не зная дали след тази година ще бъда отново сред вас. Заради това слушайте каквото ви казвам много внимателно и предайте тези думи на онези, които не присъстват тук днес.

О, народе, също както почитате този месец, този ден и този град като свещени, по същия начин считайте живота и собствеността на всеки мюсюлманин като свещен дълг. Връщайте доверените ви блага на техните законни притежатели. Не наранявайте никого, за да не ви наранява никой. Помнете, че наистина ще срещнете своя Господ и Той наистина ще изпита делата ви. Аллах ви е забранил да вземате лихва, затова отсега нататък всякакво лихварство ще бъде отхвърлено. Все пак вашите пари са си ваши. Нито ще причинявате, нито ще страдате от някаква несправедливост. Аллах е постановил, че няма да има никаква лихва и че всяко лихварство, което се дължи на Аббас ибн ‘Абд‘ал Мутталиб (племенник на Пророка) оттук-нататък ще бъде премахнато…

Пазете се от сатаната, за да не пострада религията ви. Той е загубил всякаква надежда, че ще може някога да ви отклони от големите неща, така че се пазете да не го последвате в малките неща.

О, народе, истина е, че имате някои права по отношение на жените си, но те също имат права над вас. Не забравяйте, че сте ги взели за свои съпруги само заради доверието на Аллах и Неговото позволение. Ако те пребивават във вашата десница, тогава имат правото да бъдат хранени и обличани в нежност. Отнасяйте се добре с жените и бъдете нежни с тях, защото те са ваши спътници и предани помощници. И имате право да им забранявате да не се сприятеляват с никого, когото не одобрявате, както и да не им давате да се държат неприлично.

О, хора, слушайте ме внимателно, почитайте Аллах, казвайте своите пет молитви на ден (салах), постете през месеца Рамадан и давайте закат от вашето богатство. Извършвайте хадж, ако можете да си го позволите. Цялото човечество произхожда от Адам и Ева и един арабин не стои по-високо от един неарабин, нито един неарабин стои по-високо от един арабин; също така един бял човек не стои по-високо от един черен човек, нито един черен човек стои по-високо от белия, освен чрез благочестие и добри дела. Запомнете, че мюсюлманинът е брат на всички мюсюлмани и че мюсюлманите образуват едно братство. Нищо не може да бъде законно за мюсюлманина, което принадлежи на негов събрат-мюсюлманин, освен ако не е дадено доброволно и с желание. Затова не си причинявайте несправедливост.

Помнете, че един ден ще застанете пред Аллах и ще отговаряте за делата си. Затова внимавайте, не се отклонявайте от пътя на праведността, след като аз си замина.

О, народе, след мен няма да дойде вече никой пророк или пратеник и няма да се появи никаква нова вяра. Затова помислете добре, о, хора и разберете думите, които ви предавам. Оставям след себе си две неща, Корана и моя Ахл ал-Байт и ако ги следвате, никога не ще се отклоните.

Всички, които слушат думите ми, трябва да предадат думите ми на останалите, а те от своя страна на други; и нека последните да разберат думите ми по-добре от тези, които са ме слушали непосредствено. О, Аллах, бъди ми свидетел, че аз предадох Твоето послание на народа Ти.

Тази книга е сборник от някои подбрани проповеди на Светия Пророк, в който са включени както дълги, така и по-кратки, според изискванията на ситуацията. Те не бяха налични под формата на хутби, но са извлечени от различни книги с хадиси и истории. Едва наскоро някои от тях се появиха под формата на книги наред с оригинални текстове и превод на урду; но автентичността на техните текстове все още се поставя под съмнение от ислямските учени.Намират се много трудно на английски език. Заради това беше направен опит не само да се преведат на английски, но също така и да се открият обстоятелствата, при които те са произнесени, за да може да се определи датата на произнасянето им и оттам да бъде направено изяснение. Доколко съм успял в начинанието си оставям да бъде оценено от читателите. И все пак ще привествам всяко предложение или коментар, за да можем да надградим делото..

О, хора, чуйте думите ми! Аз не знам дали ще мога да бъда пак тук с вас отново през следващата година. О, хора, вашата кръв и имотът ви са свещени и неприкосновени, докато не срещнем Господа, както и свещен е за вас този ден и този месец. Няма никакво съмнение, че ще се срещнете с вашия Господ, и той ще ви попита за вашите дела. На мен вече ми е известно това .

Нека този, който е взел заем , да го връща на тоя ,който му го е дал; лихварството беше премахнато ,но вашата собственост си е ваша. Не постъпвайте лошо и с вас няма да постъпят лошо. Аллах постанови да няма повече лихварство и лихварството на Абас ибн Абд ал-Муталиб е премахнато въобще. Кръвта , пролята в езическите времена, няма да се отмъщава. Първата кръв , която отменям е тази на ибн Рабия ибн ал-Харит ибн Абд ал-Муталиб, който е възпитан в БануЛаис. Той беше убит от хората на Бану Хузаил. Това е първата пролята кръв във времената на невежеството, с която започвам. О, хора! Сатана губи надежда, че някой ден на него ще се покланят на тази земя. Но ако му се подчинявате в другите дела , той ще бъде доволен за вашите лоши дела, на които не придавате значение. Така че пазете се от него с вашата религия, о хора! С времето ще има увеличение на неверието, при което неверниците ще се отклоняват от правия път. В една година те ще обявяват един и същ месец са допустим, незабранен, и в същата година ще го обявяват и за забранен и по този начин ще се нарушава заповядания брой от Аллах. Те обявяват незабранени месеци онези, които Аллах е обявил за забранени и забранени - месеци, които Аллах е обявил за незабранени . Времето се движи по същия начин, както в деня, когато Бог сътвори небето и земята. Числото на месеци определени от Аллах е дванадесет, четири от тях с ограничен три [месеци] последователни и месеца Раджаб, [почитаем от племето Мадар], който представлява периода между месеците Джумада и Шабан..

О, хора! Имате право на жените си, и те имат право на вас. Вие сте в правото си [ да изисквате ], да не позволяват на всеки, който ви е противник да ляга на вашето легло и да не вършат никакво открито непристойно деяние. Ако те постъпят така то, Аллах ви позволява да ги затворите в отделни помещения и да ги биете , но не силно. Ако те се въздържат от [зло], те имат право на храна и облекло, в съответствие с обичая. Отнасяйте жени добре, защото те [са като] добитъка ви, и не владеят нищо. Вие ги взехте само като довериетелна собственост от Аллах, за да получите удоволствие от тях (телата им) в съответствие с Божието слово, така че слушайте и обърне внимание на думите ми, о, хора.

Предадох ви посланието и ако го следвате, вие никога няма да се заблудите в пътя - книгата на Аллах и Сунната на Неговия Пророк. Чуйте думите ми, о, хора, и се вслушайте [ в тях]. Знам със сигурност, че всеки мюсюлманин е брат на друг мюсюлманин, и че всички мюсюлмани са братя. Да не пожелава човек [брат ] от неговия брат нищо, с изключение на това , което той му дава по собствената си воля , така че не се притесняват един другиго . Разбирахте ли думите ми ?"

Слава на Аллах.

Този хадис е мауду (изфабрикуван).

Виж Ал-Асраар ал-Марфооах, 506; Танзеех ал-Шарееах, 2/402; Ал-Силсилах ал-Да‘еефах, 11.^[31]

Лаа Асла Лаху (необоснован). Муджахидините са се опитали да намерят иснад за него, но не са успяли, като дори Суйооти е казал в своята Ал-Джаами‘ ас-Сагхеер: „Вероятно е бил поместен в някоя от книгите на хафизите, които не са достигнали до нас“!

Това предположение е доста изсмукано от пръстите, защото би следвало да означава, че някои от изказванията на Пророка (саллаллааху‘алайхи уа саллам) са били изгубени за уммата завинаги, а това е нещо недопустимо за вярата на мюсюлманина.

Манаауи е цитирал изказване на Субки: „То (т.е. изказването) не е познато на муджахидините и не мога да намеря никакъв иснад за него, нито сахих, нито да‘ееф или маудоо‘“ и това е потвърдено от Шейх Закарееях ал-Ансаари в неговите бележки върху Тафсеер ал-Баидаауи [92/2].

Освен това значението на този хадис е неправилно, както е показано от проверяващите учени, a по този повод Ибн Хазм, след като е посочил, че това не е хадис, казва в Ал-Ихкаам фи Усоол ал-Ахкаам [5/64]: „Това е едно от възможно най-некоректните изказвания, понеже ако икхтилааф бяха милост, тогава единомислието щеше бъде наказание, а това никой мюсюлманин не би го изрекъл, защото може да съществува само съгласие или несъгласие и може да има само милост или наказание.“

^[32]

Учтивостта е знак за вяра и който не е учтив, няма вяра.

Пророкът каза: „Никой, освен благородният мъж, не се отнася с жените по почтен начин и никой друг, освен невежата, не се отнася с жените неуважително“. (Сунан Ат-Тирмизи)

„Кои дела са най-съвършени?“ Да зарадваш сърцата на човешките същества, да нахраниш гладните, да помогнеш на страдащите, да облекчиш тъгата на тъгуващите и да премахнеш страданията на наранените.“ (Бухари)

„Наистина, когато мъжът погледне жена си и тя погледне него, Аллах ще погледне към двамата с милостиво око, а когато той хване ръката ѝ, техните грехове ще бъдат изтрити чрез пръстите им“. (Това е) изфабрикувано, разказано е от Ар-Раафий в неговата книга Таарикх (2/47), коментирайки върху Майсара бин Алий в неговата Машайкха с нейната верига от разкази от Ал-Хусаин бин Муаад Ал-Хурасааний, който е разказал от Исмааеел бин Яя Ат-Таймий от Мисар бин Кидаам от Ал-Ауфий от Абий Саеед Ал-Худрий, който е казал: Пратеникът на Аллах, мирът и благословията на Аллах да бъдат над него, и след това споменава хадиса: Аз казвам (относно този хадис): Той е изфабрикуван, повреден е от Ат-Таймий, за когото е известно, че си измисля хадиси и той има фалшиви и обезпокоителни разкази, някои от които вече бяха споменати, и Хусаин бин Муаад е почти същия като него, Ал-Хатееб е казал (за него): Той не заслужава доверие и неговият хадис е изфабрикуван.^[36]

Оженете се и не се развеждайте, понеже наистина тронът на Аллах се разклаща, когато настъпи развод.

Разказът, че Пророкът (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) е казал: „Правете добрини на бедните, понеже утре те ще имат власт, и то каква власт!“ и „Бедността е моята гордост и аз се хваля с нея“. И двата са лъжа и по никакъв начин не присъстват в някоя от добре известните книги на мюсюлманите.
. . .
Разказват, че Пророкът (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) е казал: „Бедните ще седнат в Деня на Възкресението и [Аллах] ще каже: В името на Моята слава и могъщество, не Съм ви лишил от светските неща, понеже сте незначителни. Но исках да издигна положението ви в този Ден. Отидете до мястото, където стоят хората и който ви е дал парче хляб, или вода за пиене, или дрехи за носене – заведете го в Рая.“ Шейхът каза: този разказ е лъжа, която не е разказана от никой учен по хадисите. Това е баатил (фалшиво) и противоречи на Корана и Сунната и съгласието между учените (иджмаа).^[7]

Хадис 43

Да обичаш родината си е част от имана.

Класифициран като изфабрикуван от Сагани, Ал Фаттани и т.н.^[20]

Хадис 67

Аллах се е заклел, че никога няма да позволи на скъперник да влезе в Рая.

Разказано от Ибн Асаакир и класифицирано като изфабрикувано от Ад-Даар Кутнее, който казва, че е открит лъжец във веригата от разказвачи на име Мухаммад Ибн Закариа Ал Гулааби.^[20]

Това мнение [че родителите на Пророка (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) ще бъдат спасени (от ада) и че Аллах ги е върнал към живот, след като са умрели и че те са повярвали в него] беше отхвърлено от мнозинството учени, които постановиха, че ахадисите, които посочват нещо такова, са изфабрикувани (маудоо‘) или много слаби (даеф джиддан).

В Аун ал-Мабоод се казва: По-голяма част от разказите, в които се казва, че родителите на Пророка (мирът и благословението на Аллах да дойдат над него) са били върнати към живот и са повярвали в него, и че са били спасени, са изфабрикувани и фалшиви. Някои от тях са много слаби и не могат да бъдат сахих при никакви обстоятелства, тъй като имамите по хадисите са единодушни, че те са изфабрикувани, като в това число влизат Ал-Дааракутни, Ал-Джаузакаани, Ибн Шахеен, Ал-Хатееб, Ибн ‘Асаакир, Ибн Наасир, Ибн ал-Джаузи, Ал-Сухайли, Ал-Куртуби, Ал-Мухибб, Ал-Табари, Фат ал-Деен ибн Саид ал-Наас, Ибрахеем ал-Халаби и други. Ученият Ибраахем ал-Халаби в отделен труд подробно е обяснил факта, че родителите на Пророка (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) не са спасени от ада, същото е направил и ‘Али ал-Каари в Шарх ал-Фикх ал-Акбар, както и в отделен текст. Основата на това мнение е отчетливата яснота на този хадис („Моят баща и твоят баща са в ада“). Шейх Джалаал ал- Ден Ал-Суйоти се разграничава от хуффааз и учените и приема, че те са повярвали и са били спасени, като е написал няколко съчинения по тази тема, включително Ал-Та‘зеем уа‘л-Миннах фи анна Абауай Расоол-Иллаах (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) фил-Джаннах.

Шейх ал-Ислам Ибн Таймия (Аллах да се смили над него) бе попитан: Има ли някакъв сахих разказ от Пророка (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него), че Аллах е върнал живота на неговите родители, за да може те да станат мюсюлмани и че след това те са умрели (отново)?

Той отговори: Няма никакъв сахих разказ в този смисъл от учените по хадисите. По-скоро учените са съгласни, че това е преднамерена лъжа… Нима никакъв спор между учените, че това е една от най-очевидните фалшификации, както беше потвърдено от онези, които имат познание. Това не се появява в нито една от надеждните книги с хадиси, нито в сахихите или в суните, нито в муснадите или в някоя друга всеизвестна книга с хадиси. Не е споменато от авторите на книгите на Магаази или Тафсеер, въпреки че те са разказали и да‘ееф (слаби) разкази наред със сахих (надеждните). Че това е лъжа е ясен факт за всеки, който има някакво познание по религията. Ако се беше случило нещо такова, щеше да има голяма мотивация да се разказва за него, защото става дума за нещо необикновено по две точки: възкресяването на мъртви и повярването след смъртта. Подобно нещо би било по-достойно за разказване от всичко друго. Понеже нито един надежден разказ не го е предал, можем да разберем, че това е лъжа.

Нещо повече – това противоречи на Корана и сахих Сунната, както и на консенсуса между учените. Аллах казва (тълкувание по смисъл): (цитат от Коран Ал-Ниса 4:17-18) Следователно, Аллах казва, че не съществува покаяние за човек, който умира като неверник. Освен това Аллах казва (тълкувание по смисъл): (цитат от Коран Гаафир 40:85) Тоест Той ни показва пътя, по който Той урежда отношенията Си със Своите раби – вярата няма да ги ползва, след като са видели наказанието, а какво остава след смъртта им? Но съществуват и други подобни текстове. След това той цитира двата хадиса, които посочихме в началото на нашия отговор.

Маджмоо ал-Фатауаа, 4/325-327.^[38]

Ибн Аббас разказва, че Пророкът бил попитан: „Къде залязва слънцето и откъде изгрява? Пратеникът на Аллах (мир нему) отговорил: „То извършва (непрекъснато) постоянно движение; то не спира, нито изчезва. Залязва на едно място и изгрява от друго и залязва на различно място от предното и изгрява някъде другаде и т.н. Следователно, някои хора биха казали, че слънцето е залязло, а други биха казали, че то току-що е изгряло (в същия момент).“

Който е владял над десет души, ще бъде прикован в Деня на Възкресението, докато правосъдието (по което той е управлявал) не разхлаби неговите вериги или тиранията не го доведе до унищожение.

Аллах няма да даде милост на никого, освен на онези, които дават милост на други създания.

Разказва Аиша: (съпругата на Пророка) Видях родителите ми да се присъединяват към исляма, когато навърших годините на пубертета. Не минаваше ден, в който Пророкът (ﷺ) да не ни посети, както сутрин, така и вечер…

Разказва ‘Аиша: (съпругата на Пророка) „Не си спомням родителите ми да са вярвали в друга религия освен Религията (на исляма) и ние бяхме посещавани от Пратеника на Аллах (ﷺ) сутрин и вечер…

Разказано е, че Амр бин Шарид е казал: „Чух Шарид да казва: Чух Пратеника на Аллах да казва: Който убие малка птичка без причина, тя ще умолява Аллах в Деня на Възкресението, казвайки: О, Господи, този човек ме уби без причина И той не ме уби поради някаква полезна цел." (Хасан)