Тази статия разглежда ислямския възглед за некрофилията.


Коранът

Изглежда, че няма някакъв конкретен стих, който да подкрепя или разобличава некрофилията. Съществуват някои общи правила, да бъдеш „праведен“ и „да не вършиш лоши неща“, но понеже педофилията в исляма е позволена, то не можем да бъдем сигурни, че некрофилията не е.

За разлика от забраната за ядене на свинско месо, в Корана НЕ Е спомената забрана на некрофилията. Наличието на стих, който казва на мюсюлманите да не казват, че нещо е харам, когато Аллах не го е направил харам, няма стойност:

И не изричайте лъжата която езиците ви описват: “Това е позволено, а това е възбранено”, за да не измисляте лъжа за Аллах. Които измислят лъжа за Аллах, те не ще сполучат.


Коран 16:116

Ибн Катир обяснява този стих по следния начин:

(И не описвайте каквото вашите езици са излъгали, като казвате: „Това е законно, а това е забранено“, за да си измисляте лъжи за Аллах.) Това обхваща всеки, който си измисля нововъведения (бидат), за които няма доказателства в шариата, или който заявява, че нещо, което Аллах е забранил, е законно, или който заявява, че Аллах е позволил, нещо незаконно, само защото е удобно на неговото мнение или прищевки.


Тафсир от Ибн Катир за стих 16:116

Следователно ако заявим, че некрофилията е харам(забранена), това би могло да бъде счетено за бидат(нововъведение), което е грях в исляма.

Хадисите

Има хадиси, които се използват като оправдание на некрофилията.

Разказва Анас бин Малик:

Бяхме (на погребално шествие) на една от дъщерите на Пророка (ﷺ) и той седеше от страната на гроба (جَالِسٌ عَلَى الْقَبْرِ – буквално „седеше на гроба“). Видях очите му да леят сълзи. Той каза: „Има ли някой сред вас, който не е имал полово сношение със съпругата си през последната нощ?“. Абу Талха отговори утвърдително (أَنَا‏ - буквално „Аз!“). И така Пророкът му каза да слезе в гроба. И той слезе (فَنَزَلَ) в нейния гроб.


Т.е. Мухаммад седи на нейния гроб, след това пита сподвижниците си дали някой от тях не е правил секс със съпругата си последната нощ, Абу Талха казва: „Аз!“ и тогава Мухаммад му казва да слезе в нейния гроб. Според апологетите/защитниците, той е слязъл, за да я погребе. Хадисите обаче казват, че е слязъл, но не казват какво е правил там, следователно, това не става ясно.

Съществува и този хадис, но от по-слаб източник:

“Аз (Мухаммад) сложих върху ѝ моята риза, за да носи тя небесни дрехи и СПАХ с нея (واضطجع معها) в нейния ковчег (гроб), за да намаля тежестта на гроба. За мен тя беше най-доброто от създанията на Аллах след Абу Талиб“ …Пророкът имаше предвид Фатима, майката на Али.


Канз ал-Уммал (كنز العمال) [1]

Съществува спор дали думата „واضطجع“ означава „спя“ или „лежа“ или „правя секс“, но следващата дума معها („с нея“) прави безсмислена дискусията. Дори ако той само е лежал там, това е било „с нея“, което е достатъчно противоречиво. Но апологетите могат да отхвърлят целия хадис като ненадежден.

Т.е. първият хадис е 100% достоверен, но не подкрепя ясно некрофилията, докато другият хадис подкрепя некрофилията, но не е достатъчно достоверен. Можем да дискутираме върху тези про-некрофилски хадиси, но вероятно е по-важно да отбележим, че няма хадис, който изрично да забранява некрофилията. Следователно, дори ако първият няма предвид конкретно некрофилията, а другият е слаб хадис(66-75% достоверност), все още няма достатъчно основания да се твърди, че некрофилията е харам(забранена).

Възгледи на доказани през вековете ислямските учени

Понеже Коранът и Сунната не осъждат некрофилията, а ислямските учени градят своята нравственост върху исляма главно върху тях, техните възгледи за некрофилията са изразено толерантни:

=Ал Шафии

Имам Ал Шафии, известен още като "Шейх Ал Ислям", е един от четирите велики имами на сунитските юридически школи. Автор е и на няколко видни творби в тази област. Той е и назован „Насир ал-Хадис“, което означава „защитник на хадиса“.

ولا يعاد غسل الميت إذا أولج فيه لسقوط تكليفه ولا يجب بوطء الميتة حد ولا مهر

Мъртвото тяло няма нужда да бъде измивано, след като си имал полово сношение с нея


Имам Мухаммад ал-Шафии - نهاية المحتاج الى شرح المنهاج فى الفقه على مذهب الامام الشافعى - Книга за чистотата, Глава за умиването [2]


Ибн Ханбал

Абу Ахмад Ибн Абдуллах Мухаммад Ибн Ханбал (780–855г.)е арабски ислямски юрист, теолог, аскетик, събирач на хадиси и основател на Ханбалийската школа на сунитската юриспруденция - една от четирите основни ортодоксални юридически школи на сунитския ислям.

ولو غيب الحشفة في دبر امرأة او دبر رجل او فرج بهيمة او دبرها وجب الغسل سواء كان المولج فية حيا او ميتا صغيرا او كبيرا

Ако мъжкият полов орган изцяло влезе в задницата на жена, или в мъжка задница или в „бахеема“ (животно) отзад или във вагина, той трябва да бъде измит, без значение дали са били живи или мъртви (ميتا), млади или стари


Ибн Ханбал - الكافي في فقه الإمام أحمد بن حنبل - المجلد الاول [3]

Халил ибн Исхак ал Джунди

Халил ибн Исхак ал Джунди е бил египетски юрист по ислямския закон, който преподавал в Медина и Кайро. Неговият Мухтасар, известен като "Мухтасар от Халил", се счита за олицетворение на закона на шaриата. Според Малики школата(масхаба) се счита за най-авторитетния правен наръчник за мюсюлманите от Северна и Западна Африка. Той умира през 1366 г.

Ако съпруг влезе в мъртвата си жена - по какъвто и да е начин, отпред или отзад - няма наказание за него.


See Also

External links:

References