Юдаизмът и християнството са насилствени, колкото исляма?: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето

Юдаизмът и християнството са насилствени, колкото исляма? (преглед на кода)

Версия от 16:11, 20 юни 2018

3008 байта добавени ,  20 юни 2018
→‎Bible versus Qur'an
[проверена версия][проверена версия]
Ред 37: Ред 37:
В светлината на горното, както Армстронг, Еспозито, Дженкинс и други отбелязват, защо тогава евреите и християните посочват Корана като доказателство за ислямската жестокост, като пренебрегват собствените си писания и собствената си история?
В светлината на горното, както Армстронг, Еспозито, Дженкинс и други отбелязват, защо тогава евреите и християните посочват Корана като доказателство за ислямската жестокост, като пренебрегват собствените си писания и собствената си история?


==Bible versus Qur'an==
==Библията срещу Корана==


The answer lies in the fact that such observations confuse history and theology by conflating the temporal actions of men with what are understood to be the immutable words of God. The fundamental error is that Judeo-Christian history—which is violent—is being conflated with [[Qur'an, Hadith and Scholars:Islamic Theology|Islamic theology]]—which commands violence. Of course, the three major [[Monotheism|monotheistic]] religions have all had their share of violence and intolerance towards the "other." Whether this violence is ordained by God or whether warlike men merely wished it thus is the key question.
Отговорът на този въпрос е следния:  такива аргументи объркват историята и теологията, смесвайки действията на обикновени хора с  непоклатимите постулати на вярата, с Божието слово. Основната грешка е, че юдео-християнската история, в която '''има и насилие''', се противопоставя на ислямската теология, която '''проповядва насилие'''. Разбира се, и трите основни монотеистични религии имат исторически примери за насилие и нетърпимост един към друг. Ключовият въпрос е: ''дали насилието се извършва по волята на Бог или по волята на отделните войнстващи хора''?


[[Taurat|Old Testament]] violence is an interesting case in point. God clearly ordered the Hebrews to annihilate the Canaanites and surrounding peoples. Such violence is therefore an expression of God's will, for good or ill. Regardless, all the historic violence committed by the Hebrews and recorded in the Old Testament is just that—history. It happened; God commanded it. But it revolved around a specific time and place and was directed against a specific people. At no time did such violence go on to become standardized or codified into Jewish law. In short, biblical accounts of violence are descriptive, not prescriptive.
Един интересен пример от Библията - [http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament.xml Стар Завет], който е и книгата на юдеите. Бог изрично заповядал на евреите да унищожат Ханаан и съседните народи. Това проявление на насилие е изрично извършено заради Божията воля. Всички прояви на насилие, извършени от евреи и записани в Стария Завет, са история. Всичко това било заради заповед от Бога. Но това било само за определено време и на определено място и е било насочено срещу определени хора. Такова насилие никога не е било стандартизирано и не е част от еврейския закон. С други думи, библейските прояви на насилие носят описателен характер, а не предписателен характер.


This is where Islamic violence is unique. Though similar to the violence of the Old Testament—commanded by God and manifested in history—certain aspects of Islamic violence and intolerance have become standardized in [[Islamic Law|Islamic law]] and apply at all times. Thus, while the violence found in the Qur'an has a historical context, its ultimate significance is theological. Consider the following Qur'anic verses, better known as the "sword-verses":
Ето в какво се състои уникалността на ислямското насилие. Въпреки приликата с насилието в Стария Завет - извършено по Божие повеление и зафиксирано в историята - определени аспекти на ислямското насилие са се превърнали в стандарт на ислямското право и се прилагат постоянно. Така, въпреки че насилието в Корана има исторически контекст, основното значение на насилието се явява теологично. Обмислете следните редове от Корана, известни като "аятите на Меча":
{{Quote|{{Коран|9|5}}|А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.}}
{{Quote|{{Коран|9|29}}|Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра -; докато не дадат налога [[Джизя (Данък)|джизя]] безусловно и с покорство.}}


Then, when the sacred months are drawn away, slay the idolaters wherever you find them, and take them, and confine them, and lie in wait for them at every place of ambush. But if they repent, and perform the prayer, and pay the alms, then let them go their way.<ref>Qur. 9:5. All translations of Qur'anic verses are drawn from A.J. Arberry, ed. The Koran Interpreted: A Translation (New York: Touchstone, 1996).</ref>
Подобно на учението от Стария Завет, където Бог заповядва на евреите да атакуват и убиват съседите си, "стиховете на меча" имат и исторически контекст. Аллах първо е  заповядал  насилието по време, когато под ръководството на Мухаммад, мюсюлманите са станали достатъчно силни, за да завладеят своите съседи християни и идолопоклонниците. Но за разлика от Стария завет, "аятите на меча" се превърнали в основна теологична линия на Исляма срещу "хората на Писанието" (т.е. евреите и християните) и към идолопоклонниците (т.е. хиндуисти, будисти и др.) И всъщност това послужило като началото на ислямските завоевания, които завинаги променили лицето на земята. Въз основа на аята от Коран 9:5, ислямския закон постановява, че идолопоклонниците и съдружаващите, трябва или да приемат исляма или да бъдат убивани. В същото време, аят 9:29 е основния принцип на добре познатата дискриминация срещу християни и евреи, живеещи на територията на ислямските държави.


Fight those who believe not in God and the Last Day, and do not forbid what God and His Messenger have forbidden – such men as practise not the religion of truth, being of those who have been given the Book – until they pay the tribute out of hand and have been humbled.<ref>Qur. 9:29.</ref>
Фактически, на базата на аятите на Меча и на многочислени други аяти, както и устни изявления на Мухаммад, държавни служители, шейхове, мюфтии, имами и цялата мюсюлманска общност в продължение на векове като цяло е в съгласие, че Ислямът трябва да е в постоянно състояние на война с немюсюлмански свят, до пълното му покоряване и потискане. Разбира се, мюсюлманските учени вярват, че аятите на Меча са някакви откровения по въпроси, свързани с отношението на Исляма към неислямския свят, както и че тези аяти анулират 200 други, дадени  по-рано и по-толерантните аяти на Корана, като например "[[Двусмислеността на Корана#Аят 2:256 | няма принуждение в религията]]" <ref>{{Коран|2|256}}</ref>  


As with Old Testament verses where God commanded the Hebrews to attack and slay their neighbors, the sword-verses also have a historical context. God first issued these commandments after the Muslims under Muhammad's leadership had grown sufficiently strong to invade their Christian and pagan neighbors. But unlike the bellicose verses and anecdotes of the Old Testament, the sword-verses became fundamental to Islam's subsequent relationship to both the "[[Islam and the People of the Book|people of the book]]" (i.e., Jews and Christians) and the "idolators" (i.e., Hindus, Buddhists, animists, etc.) and, in fact, set off the Islamic conquests, which changed the face of the world forever. Based on Qur'an 9:5, for instance, Islamic law mandates that idolators and polytheists must either convert to Islam or be killed; simultaneously, Qur'an 9:29 is the primary source of Islam's well-known discriminatory practices against conquered Christians and Jews living under Islamic suzerainty.
Известният ислямски учен Ибн Халдан (1332-1406), признат на Запад за неговите "прогресивни" възгледи, също заявява, че джихад било самозащита:
 
In fact, based on the sword-verses as well as countless other Qur'anic verses and oral traditions attributed to Muhammad, Islam's learned officials, sheikhs, muftis, and imams throughout the ages have all reached consensus—binding on the entire Muslim community—that Islam is to be at perpetual war with the non-Muslim world until the former subsumes the latter. Indeed, it is widely held by Muslim scholars that since the sword-verses are among the final revelations on the topic of Islam's relationship to non-Muslims, that they alone have [[Abrogation‎|abrogated]] some 200 of the Qur'an's earlier and more tolerant verses, such as "no compulsion is there in religion."<ref>Qur. 2:256.</ref> Famous Muslim scholar Ibn Khaldun (1332-1406) admired in the West for his "progressive" insights, also puts to rest the notion that jihad is defensive warfare:
In the Muslim community, the holy war Jihad is a religious duty, because of the universalism of the Muslim mission and the obligation to convert everybody to Islam either by persuasion or by force ... The other religious groups did not have a universal mission, and the holy war was not a religious duty for them, save only for purposes of defense ... They are merely required to establish their religion among their own people. That is why the Israelites after Moses and Joshua remained unconcerned with royal authority [e.g., a caliphate]. Their only concern was to establish their religion [not spread it to the nations] … But Islam is under obligation to gain power over other nations.<ref>Ibn Khaldun, The Muqudimmah: An Introduction to History, Franz Rosenthal, trans. (New York: Pantheon, 1958,) vol. 1, p. 473.</ref>
In the Muslim community, the holy war Jihad is a religious duty, because of the universalism of the Muslim mission and the obligation to convert everybody to Islam either by persuasion or by force ... The other religious groups did not have a universal mission, and the holy war was not a religious duty for them, save only for purposes of defense ... They are merely required to establish their religion among their own people. That is why the Israelites after Moses and Joshua remained unconcerned with royal authority [e.g., a caliphate]. Their only concern was to establish their religion [not spread it to the nations] … But Islam is under obligation to gain power over other nations.<ref>Ibn Khaldun, The Muqudimmah: An Introduction to History, Franz Rosenthal, trans. (New York: Pantheon, 1958,) vol. 1, p. 473.</ref>


Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/3262“.

Навигация