Шиити

Шиитите са последователи на шиитския ислям (наричан още шиитски ислям или шиизъм) и съставляват втората по големина група на исляма с около 10-20% от общата сума мюсюлманско население.^{[1][2][3][4][5]}

Историческото минало на сунитско-шиитското разделение се крие в разделение, който се е случило след смъртта на ислямския пророк Мухаммад през 632 г. сл. Хр., Което води до спор за наследяването на Мухаммад като халиф на ислямската общност, разпространяван в различни части на света, което доведе до битката при Сиффин.

Според тази шиитска гледна точка Али като наследник на Мухаммад, не само управлява властта в общността, но и тълкува закона на Шариа и езотеричното му значение. Следователно той е смятан за освободен от грешки и грехове (непогрешим) и е назначен от Аллах с божествен указ, да бъде първият имам. Шиитите приемат задължителни три молитва, както е според Корана: сутрин, следобед и вечер. Технически, те участват в един и същи брой молитви на ден като техните сунитски колеги, дори и повече.

Шиитите, както и при сунитите, също следват Коран и Сунна. Шиитите имат свои собствени форми на хадиси(Сунна)и канинични достоверни сборници, до голяма степен базирани на проповеди от Али, Ал Кафи и Надж ал Балаха, които се смятат за най-надеждни^[6]. Шийтското ислямско право (според Фетва на университет в Кайро, Египет - Ал-Азхар, най-уважаваният орган в сунитския ислям)^[7] е прието като пето училище(Мазхаби) за ислямската мисъл.

Източници