Такия и позволената лъжа
Въведение
По предписание на Корана и Сунната се допуска отказ от вярата, ако обстоятелствата представляват заплаха за ислямското обществото, както и живота на вярващия. Това включва и прикриване на истинските възгледи. Тази форма на религиозно лицемерие е популярно днес с името Такийя(تَقِيَّةٌ араб. — повишено внимание, предпазливост,благоразумие). Названието "Такия" е разпространено като езиков термин от шиитите, които обикновено са в малцинство и под натиск от сунитското мнозинство.[1][2] Чрез учението на Ал Такия, мюсюлманите доминират със синдикати, увеличаване на населението с масивна инфилтрация и правене на временни съюзи.
В ранните години на ислямското завладяване на Арабския полуостров и във Фатах (арабско-ислямски нашествие и завладяване на Близкия изток и външния свят), мюсюлманската концепция е разработена, за да се постигне успех срещу врага (които са немюсюлманите). Ал Такия , от глагола "иттаку", означава устно отдръпване на заплахата. От политическа гледна точка това означава, да се симулира какъвто и да е дейност, за да се спечели войната срещу врага ...
Според Ал Такия, мюсюлмани, получиха правото Шaрийее(легитимност), за да проникне в Дар ел-Харб (зона на войната), проникне в градове и форуми на врага и да засадят семената на раздора и противодържавна дейност.
Това са "законни" муджахидини, чиято мисия е да подкопае устойчивостта на врага и ниво на мобилизация. Един от основните им цели е била да предизвика разцепление сред вражеския лагер, докато се омаловажават проблемите, свързани с исляма ("О, аз не съм религиозен." "О, това не е исляма, вие грешите, има толкова много дезинформация." "О, това е в тълкуването." "Братко, ислямът е във всичко за мир и любов.") В много случаи, се убеждават целевите аудитории, че Джихад не е насочена към тях, че не е към местните хора. Тази Джихад акция за подривна дейност, чрез Такия, е един от най-интересните и ефективни ръце на завладяването. Такия е страхотно оръжие, използвано от първите династии и стратези, като все още е в употреба. Много често се използва днес, за да се предотврати новоповярвалите, да видят истинското лице на исляма, поне докато тяхната вяра или психическа нагласа е достатъчно силена, за да ги накара да се обърнат срещу собствената си държава и народ.
Един добър пример за това е нарастващото влияние на ислямистите в Света. От една страна са посолства, търговски съоръжения, случайни граждани, войници и разузнавателните инфраструктури са под атаката на терора, но заклеймени като неислямски в полза на новоповярвалите все още умерени мюсюлмани.
Ислямската общност (поради незаконната имиграция, хартиени бракове, религиозни визи, предоставени на религиозните мъже) се опитва да минат като "обичащи мира" и патриоти, а собствените си кръгове, една и съща общност щедро и яростно ще денонсира Америка, Запада и неговите ценности (свобода, индивидуализъм, секуларизма, капитализма, научен материализъм, доброкачествена рехабилитация на престъпници, предотвратяване на жестокост спрямо животни, жените и правата на хомосексуалистите), като недопустими спрямо Шариата в исляма и следва да бъдат наказани според повеленото в исляма. [3]
Коран
Сунна
От сборника на достоверни хадиси на Сахих Ал Бухари
Въз основа на десетгодишен договор на Худаибийа, ратифицирана между воюващите Мухаммад(мюсюлманите) и племето Курайш (628г.), десет години е теоретично максималния срок от време, където мюсюлманите могат да бъдат в мир с неверници(немюсюлмани според исляма). Въз основа на пример в нарушаване на договора с племето Курайш след две години, по вина на Мухаммад, единствената функция на "мирен договор" (худна) е да се печели време от мюсюлманите, за да се прегрупират за подновяване на войната с Дар ал Харб (Дом на войната-немюсюлманите). Мухаммад е цитиран в Хадис: "Ако аз съм положил клетва и по-късно се намери нещо друго, по-добро, аз правя това, което е по-добро и ще нарушат клетвата си (виж Сахих Бухари 7:67:427)."
Ако заблуждаваш хората с добра информация – не си лъжец:
....
Така че те го убиха и отидоха при Пророка и го информираха. (Абу Рафи) бе убит след Кааб бин Ал-Ашраф."
От сборника на достоверни хадиси на Сахих Муслим
Сира
Сира или Сират Расул Аллах (سيرة رسول الله "Биография на Пратеника на Аллах"), заедно с Корана и Сунната( сборника с достоверни хадиси) се наричат трилогията на исляма, като върху тези текстове се основават всички ислямски закони и традиции, включително петте стълба. Сравнено пропорциянално по страници, приблизително 14% от текстовата доктрина на исляма се намира в Корана. Сирата съдържа 26%, а Хадисите държат 60%.
"Сират Расул Аллах" е колекция от устни предания, в хронологичен ред, формиращи най-ранните и най-точно биографията на Мухаммад.
Авторът на тази биографични писание е арабския мюсюлмански историк от Медина, Мохамед ибн Исхак ибн Йашар (по-известен като Ибн Исхак, 704-770). Сира е имала главно влияние и върху цялата последваща мюсюлманска историография.
Тафсири
Ибн Касир
Ал Табари
Ибн Аббас
Джалалуддин ас-Суюти
Ислямски учени
Сами Макарем
През 1963 г. той постига докторска степен по близкоизточни изследвания, като същата година се завръща в Ливан, за да учи ислямска мисъл в Ливнаският Университет. През 1970 г. е повишен в ранг на професор. Преподава арабски език,арабска литература и ислямска мисъл. В допълнение, той е два пъти на позицията ръководител катедра по арабска литература и близкоизточните езици: от 1975 до 1978 г. и от 1993 г. до 1996 г. Преподавал е и в Ливнаският Университет от 1977 до 1981 г. Професор Сами Макарем е написал над двадесет и пет книги главно по отношение на ислямски проучвания и история.
Ахмад Махмуд Карима
Ахмад Махмуд Карима е професор по ислямското право в Университета на Ал-Азхар в Кайро(Египет).
Мажид Каддури
Професор Мажид Каддури е роден в Мосул, Ирак през 1909 г. От 1939-1947 той е работил за иракското Министерството на образованието и като професор по право в Колежа на Висшите учители. Той е и гостуващ професор в институции като Колумбийски университет, Харвардски университет, Университета на Вирджиния и Университета в Джорджтаун. Също така основава на Шайбани общество по международно право, на Международната асоциация на близкоизточни изследвания в Университет за Либия, където той работи като декан през 1957 г.
Ибн Хаджар
Шихабуддин Абул-Фазл Ахмад ибн Али ал-Аскаляни, по известен като Ибн Хаджар ал-Аскаляни (1372-1449г.) поради славата на своите предци, заради семейният му произход. Той е средновековен сунитски ислямски учен, който представлява цялата сфера на сунитския свят в областта на хадисите, известен също като Шейх ал Ислам. Той е автор на около 50 творби на хадиси, история, биографии, тафсир, поезия и ислямско право. Преподава тълкуване на Корана, ислямски закон и изкуството на проповядване. Проповядвал е в Ал-Азхар, централната джамия на Амр (Египет) и много други места. Повече от двадесет години практикува право, като Първоначално работи като съдия в Египет, а след това - в Шам (Сирия).
Такия и Китман
Мюсюлманите имат право да излъжат немюсюлманите, за да ги победят. Освен Такия - казвайки нещо, което не е вярно, съществува и Китман - лъжа от бездействие. Пример за Кирман е, когато мюсюлманските апологети цитират само един фрагмент от стих 05:32 (че ако някой убива "ще бъде както, ако той е убил цялото човечество"):
Пренебрегвайки да споменат, че преди тези думи в същият стих се говори за предписаното към синовете на Исраил(Израел)-евреите, а не за мюсюлманите: "Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора", и следващия стих и много други, където мандатът за убийсто е ясно дефиниран:
- [им]- е добавка от преводача на Корана - Цветан Теофанов от арабски на български. В оригинала на арабски тази добавка липсва.
Коран 5:33
Заключение
Уникалността на днешната Такия е успех в рамките на модерни и сложни общества, като печели масово заради огромната липса на знания сред обществата им.
Концепцията и условията за задължителен джихад,война и позволената лъжа в исляма се изразява най-добре чрез знанието за съществуването на групи хора - Дар ал Ислам (Дом/територия на исляма-традиционните мюсюлмански райони, където има мюсюлмански религиозен закон Шариат) срещу Дар ал Харб (Дом/територия на войната - обитавана от немюсюлмани) или известна още и като Дар ал Куфр(Дом/територия на неверника). Тези имена не се споменават като термини в Корана и Сунната, но са дифинирани за първи път от основателя на ханафитския мазхаб(най-голямата сунитска правна школа) на Имам Абу Ханифа(699-767г.).
Мюсюлманският историк и философ Ибн Халдун (1332-1406г.) казва: "В мюсюлманската общност, свещена война [джихад] е религиозно задължение, тъй като е универсализъм за мюсюлманската мисия, както и задължението да се приема исляма от всеки, чрез убеждаване или със сила. Други религиозни групи не са имали универсална мисия и свещената война, затова не е религиозен дълг за тях, с изключение само ако е за отбрана. Но в Исляма е задължително да се получи власт над другите народи."
Това означава живот във вечна широкоспектърна война с Дар ал Куфр - "докато религията ще е на Аллах (Коран 8:39)", а затова лъжата от мюсюлмани към немюсюлмани е вечно позволена за употреба от исляма при всякакви обстоятелства, докато мюсюлмани общуват с немюсюлмани.
Източници
- ↑ Такия: практиката на отричане от религията, допустимо когато човек се сблъсква с преследване, например от сунити: разглежда се като средство за защита на религията
- ↑ "Предпазено отричане на религиозните вярвания в лицето на потенциално преследване. Подчертано от Шиитите мюсюлмани, които са били обект на периодичен преследване от сунитското мнозинство. Концепцията се основава на Коран 03:28 и 16: 106, както и хадиси, тафсир(тъллкувание на Корана) литература и юридически коментари" - The Oxford Dictionary of Islam
- ↑ Ислямската концепция на Ал-Такия, е да проникне и да унищожи Кафир страните
- ↑ Значение:придиряш, несв. Придирвам; Синоними:придирвам, съм взискателен, изисквам, изискам, държа сметка