Трагедията на Аиша

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тази статия е ЕсеPen-icon2.png,а есетата не отразяват непременно мнението на УикиИслям. Виж Отказване от права за детайли.


Въведение

Не е тайна, че сексуалната злоупотреба с деца води до сериозни последствия върху жертвите ѝ, а както сред мюсюлманите, така и сред не-мюсюлманите, вече не е никаква тайна, че Коранът изрично оправдава педофилията. Разбира се, за да могат мюсюлманите най-накрая да признаят вредните ефекти от злоупотребата с деца, ние сме длъжни да покажем тези ефекти чрез използването на автентичните ислямски източници. Ето защо смятаме Аиша, третата и „любима“ съпруга на Мухаммад, за съвършен модел при оценка на педофилията и нейните последици върху жертвите ѝ.

В исляма Аиша бинт Абу Бакр се смята за една от „Майките на вярващите“. Ислямските източници я хвалят като велик учен, който е разказал голям брой хадиси. В това твърдение има някаква истина, защото с над 2000-те разкази, приписвани на нейно име, Аиша е на второ място при разказването на хадисите, отстъпвайки единствено на Абу Хурайра. Въпреки това способността за разказване на случки от живота на Мухаммад не изисква висока ерудираност, а просто добра памет: нещо, което, както ще видим малко по-долу, тя определено е притежавала. За разлика от това, налице са и твърде много неща от живота на Аиша, детето-булка на Мухаммад, които съвременните мюсюлмани биха предпочели да забравят.

Обратно на нейните твърдения, тя никога не е била привлекателен образ в живота. Вероятно тя щеше да се превърне във фигура за подражание, ако не бяха плътските потребности на един перверзен стар мъж, който е разрушил невинния ѝ живот. Ние сме изгубили повечето от съпругите на Мухаммад някъде в историята, но Аиша се отличава в това отношение. Нейният живот е добре известен в ислямското учение заради участието ѝ в знаменитата „Битка на камилата“ и разрухата, която това е причинило сред мюсюлманската умма (общност).

Животът на Аиша с Мухаммад

Поведението на Аиша в харема на Мухаммад

Дали тя е била добра съпруга в харема на Мухаммад? Като имаме предвид, че тя определено е била най-непокорната сред съпругите му, отговорът е едно категорично „не“. Ислямските източници свидетелстват, че Аиша си е останала едно незряло дете в харема на Мухаммад.

Разказва Ибн ‘Аббас: че Oмар е влезнал при Хафса и е казал: „О, дъще моя! Не се подвеждай по обноските на нея, която се гордее с красотата си заради любовта на Пратеника на Аллах към нея.“ Под „нея“ той е имал предвид Аиша. Омар добавил: „После аз казах това на Пратеника на Аллах и той се усмихна (като чу това)“.

Омар, вторият халиф на исляма, свидетелства за лошите обноски на „съвършената Майка на вярващите“ в един сахих(достоверен) хадис, като предупреждава дъщеря си да не се подвежда по нея.

Ислямските източници също така ни казват, че е имало много вражди сред харема на Мухаммад. Съпругите са били разделени на две групи, като Аиша е предвождала едната:

Разказва Уруа от Аиша: Съпругите на Пратеника на Аллах бяха на две групи. В едната група бяха Аиша, Хафса, Сафия и Сауда; в другата група бяха Ум Салама и другите съпруги на Пратеника на Аллах..

Била ли е Аиша щастлива от нагона на Мухаммад да колекционира съпруги? Отново „не“, не е била. Когато е разбрала намеренията на Мухаммад да си направи още едно допълнение в харема в лицето на Зайнаб бинт Джахш, негова братовчедка[1] по бащина линия и съпруга на доведения му син, Аиша е избухнала. Този страховит изблик дори е потвърден от намесата на алтер-егото на Мухаммад, Аллах, със свещени стихове:

Разказва Аиша: Аз поглеждах към тези жени, които бяха се отдали на Пратеника на Аллах и казвах: „Може ли една дама да отдаде себе си (на мъж)?“ Но когато Аллах разкри: „Ти (О, Мухаммад) можеш да отсрочиш (реда на) която от (своите съпруги) пожелаеш и да приютиш при себе си която пожелаеш. И не е грях за теб да приемеш която поискаш от онези, на които си отказал (временно).“ (33.51) Аз казах (на Пророка): „Чувствам, че твоят Господ бърза да изпълнява твоите желания и пориви“.

Истината е, че тя никога не е била щастлива с Мухаммад, а техният брак е бил далеч от съвършенството. Разполагаме със сахих (достоверни) източници, които потвърждават това. В един хадис от Сахих Бухари тя си спомня как „не обичала да го среща“.

Разказва ‘Аиша: …Видях Пророка да се моли, докато лежах в леглото си между него и Кибла. Винаги когато имах някаква нужда от нещо, гледах да се измъквам, защото не обичах да го срещам.“

Веднъж тя стигнала дотам, че да заговорничи срещу Мухаммад, а в по-общ план, това може да бъде изтълкувано и като заговор срещу самия ислям.

Разказва Ибн Аббас: Възнамерявах да попитам Умар и му казах: „Кои бяха тези жени, които се опитаха да се съюзят срещу Пророка?“ Едвам завърши думите си, когато той каза: „Това бяха Аиша и Хафса“.

Следователно дори и когато Мухаммад е бил жив, Аиша е действала подривно спрямо исляма и тя, наред с Хафса, са въстанали срещу него. И още веднъж Аллах, алтер-егото на Мухаммад, е трябвало да се намеси, за да разреши проблема. Намираме тези стихове в главата Ат-Тахрим от Корана. [2]

Поведението на Аиша спрямо Мухаммад

До тук разгледахме ислямските източници и как те отразяват Аиша, но ако се задълбочим в хадисите, които Аиша е разказала, ще видим, че природата и съдържание на голям брой от тях са с пренебрежително отношение към исляма, а доста често ще я видим да омаловажава и да се подиграва на своя съпруг. Това въобще не е някаква пропаганда, но е реален факт, който всеки безпристрастен човек може да потвърди за себе си.

Ето и няколко примера:

Аиша е казала, че Мухаммад е бил омагьосан, а черната магия се смята като дело на дявола, следователно тя всъщност обявява, че той е бил под влиянието на дявола. Мухаммад е бил загубил всякаква връзка с действителността и е действал доста странно. Това е записано на много места. Само в Сахих Бухари това се появява шест пъти[3][4][5][6][7][8]. Мухаммад, последният Пратеник на Аллах, е бил управляван от дявола. И това идва от устата на Майката на вярващите.

Тя също така е създала впечатлението за един доста разсеян Мухаммад..

Разказва Аиша: Пророкът чу един мъж (да рецитира Корана) в Джамията и каза: „Аллах да излее милостта Си над теб. Няма съмнение, той ме накара да си спомня тези и тези стихове от тази и тази сура, които бях изпуснал (от паметта си)…

Тя е разгласила неща, които Мухаммад ѝ е казал като тайна.

Разказва Асуад: Ибн Аз-Зубаир ми каза: „Аиша ти е казала скришом някои неща. Какво ти каза за Кааба?“ Аз отговорих: „Тя ми каза, че веднъж Пророкът е рекъл: „О, Аиша! Ако не беше твоят народ все още близо до пред-ислямския период на невежество (неверие)! Аз бих разглобил Кааба и бих направил две врати в нея; една за влизане и друга за излизане.“ По-късно Ибн Аз-Зубари направи точно това.

И е издала много лични дела на Мухаммад в пореден хадис.

Разказва Уруа от Аиша: Съпругите на Пратеника на Аллах бяха на две групи. Едната група се състоеше от Аиша, Хафса, Сафия и Сауда; а другата група се състоеше от Ум Салама и останалите съпруги на Пратеника на Аллах. Мюсюлманите знаеха, че Пратеникът на Аллах обичаше Аиша и ако някой искаше даде подарък на Пратеника на Аллах, изчакваше да му го даде, едва когато Пратеникът на Аллах отидеше в дома на Aиша и чак тогава изпращаше подаръка си до Пратеника на Аллах в нейния дом. Групата на Ум Салама обсъди проблема и реши, че Ум Салама трябва да поиска от Пратеника на Аллах да каже на хората си да му изпращат своите подаръци без значение в коя къща на своя съпруга се намира. Ум Салама каза на Пратеника на Аллах какво са решили, но той не отговори нищо. След това те (тези съпруги) попитаха Ум Салама за случилото се. Тя каза: „Той не ми каза нищо.“ Те поискаха от нея отново да говори с него. Тя говори отново с него, когато беше денят ѝ, но той не даде никакъв отговор. Когато те я попитаха, тя им отговори, че той не ѝ е дал никакъв отговор. Те ѝ казаха: „Говори с него, докато не ти даде отговор“. Когато беше нейният ред, тя отново говори с него. Тогава той ѝ каза: „Не ме наранявай заради Аиша, защото Божествените откровения не идват при мен в ничие друго легло освен в това на Аиша.“ Като чу това, Ум Салама каза: „Разкайвам се пред Аллах, че те оскърбих“. Тогава групата на Ум Салама повика Фатима, дъщерята на Пратеника на Аллах и я изпрати при Пратеника на Аллах да му каже: „Твоите съпруги изискват от теб да се отнасяш с тях и с дъщерята на Абу Бакр на еднакви начала“. После Фатима му предаде съобщението. Пророкът каза: „О, дъще моя! Не обичаш ли това, което аз обичам?“ Тя отговори утвърдително, върна се и им разказа за ситуацията. Те поискаха от нея да отиде отново при него, но тя отказа. Тогава те изпратиха Зайнаб бинт Джаш, която отиде при него и използва груби думи, казвайки: „Твоите съпруги изискват от теб да се отнасяш с тях и с дъщерята на Ибн Абу Куафа на еднакви начала“. Като рече това, тя повиши глас и обиди Aиша в лицето толкова силно, че Пратеникът на Аллах погледна дали Aиша ще отвърне. Аиша започна да отговаря на Зайнаб, докато не я накара да млъкне. След това Пророкът погледна Аиша и каза: „Тя наистина е дъщеря на Абу Бакр."

Негативни възгледи за Аиша сред Уммата(народа мюсюлмани)

След всичко казано е много трудно да повярваме, че Аиша е в крайна сметка пример за мюсюлманка. Не е чудно, че повечето шиити гледат с презрение на нея. Те се отнасят към паметта ѝ в съответствие с нейните заслуги за исляма.

Да, може да се изненадате, но почти 1/10 от мюсюлманското население по света не смята Аиша за истинска мюсюлманка - не и в абсолютния смисъл на думата.

Заради нейните (на Аиша) действия срещу Имам Али по времето, когато Пророкът беше жив и след смъртта му (включително знаменитата Битка на камилата), на последователите на ал ал-байт не се препоръчва да дават на децата си нейното име.

Шиитският клирик Шейх Ясер Ал-Хабиб също така е обвинил Аиша, заедно с Хафса, че са отговорни за отравянето и смъртта на Мухаммад.[9]

Омразата на Аиша към Али

Веднъж Али, доведеният син на Мухаммад, му предложил да се разведе с Аиша, когато тя се била забъркала в скандална афера с мъж на име Сафуан; и има доказателства в автентичните ислямски източници, които потвърждават, че Аиша е запазила отмъстителната си омраза към Али до края на дните си. До степен, че тя едвам е успявала да го назове по име.

Разказва Аиша: „Когато Пророкът се разболя тежко и неговата болест се усложни, той поиска разрешение от съпругите си, за да бъде обгрижван в моята къща и това му беше позволено. Той излезе с помощта на двама мъже и неговите крака се влачеха по земята. Той беше между Ал-Аббас и един друг мъж.“ Убаид Уллах рече: „Казах на Ибн Аббас какво Аиша е разказала и той отговори: „Знаеш ли кой беше (вторият) мъж, чието име Аиша не е споменала?“. Аз рекох: „Не“. Ибн Аббас каза: „Това е бил Aли Ибн Аби Талиб“

Освен това размирното душевно състояние на тази млада дама е предизвикало първата гражданска война в ислямската история, причинена от жена. Тя е повела войска срещу Али, четвъртият избран Халиф на мюсюлманите. Нейните действия в крайна сметка са предизвикали смъртта на 20 хиляди мюсюлмани във войната, позната днес в историята като „Битката на камилата“.

Заключение

Какво я е накарало да предприеме такива крайни мерки, без дори да отчете резултата от действията си? Отговорът е прост: тя се е опитала да убие с един куршум два заека.

Разказва Джарир: По време на Хаджат-ал-Уида Пророкът ми каза: Нека хората да останат тихи и спокойни. После каза (към народа): „Не (ставайте неверници) се връщайте към неверието след мен, като си удряте вратовете (режете гърлата) един на друг (се убивате помежду си)"

Действията на Аиша до голяма степен са отражение на нейното разстроение психологическо състояние. Тя е била една физически [10][11][12][13] и сексуално употребена жена, лишена от всички невинни радости на детството и се е присъединила към харема на Мухаммад, докато все още е била едно малко игриво момиченце.

Тя никога не е могла да се освободи от тази травма, а физическата и психологическата болка са се проявявали чрез омразата. А какви са били проявите на тази омраза? В състояние на умопомрачение тя е повдигнала оръжие срещу Али и своите собствени братя (мюсюлманите) и с това се е разбунтувала срещу желанието на покойния си съпруг: „Не се връщайте към неверието след мен, като си удряте вратовете един на друг“.

В крайна сметка силите на Аиша били разбити, но въпреки всички тези несполуки, тази объркана жена запазила и носела винаги враждебността си към Али за цял живот. В Ал Табари том 7:224 дори виждаме радостта ѝ при новината за смъртта на Али.

Животът на Аиша бинт Абу Бакр наистина е бил една трагедия от 7-ми век.


Тази страница е включена в ядрото на статията: Ислям и педофилия, която служи като отправна точка за всеки, който иска да научи повече за тази тема

Източници

  1. Маудуди (1967), Тафхимул Коран, Глава Ал Ахзаб
  2. "О, Пророче, защо си възбраняваш онова, което Аллах ти е разрешил, стремейки се да угодиш на своите съпруги. Но Аллах е опрощаващ, милосърден" - Коран 66:1
  3. "Разказва Аиша: На Пророка му беша направена магия и той започна да си измисля, че върши нещо, което всъщност не вършеше. Веднъж той призоваваше (Аллах) дълго време и после каза: „Чувствам, че Аллах ме вдъхнови как да излекувам себе си. Двама човека дойдоха при мен (насъне) и седнаха, единият при главата ми, а другият при краката ми. Единият попита другия: „От какво боледува този човек?“. Другият отговори: „Бил е омагьосан.“ Първият попита: „Кой го е омагьосал?“ Другият отговори: „Лубаид бин Ал-А‘сам.“ Първият попита: „Какви неща е използвал?“ Другият отговори: „Гребен с увити косми по него и външна ципа от цветния прашец на мъжка финикова палма“. Първият попита: „Къде се намира това?“. Другият отговори: „В кладенеца на Даруан“. И така, Пророкът се отправи към кладенеца и после се върна и ми каза при връщането си: „Неговите финикови палми (финиковите палми в близост до кладенеца) са като глави на дяволи“. Аз го попитах: „Извади ли нещата, с които е била направена магията?“. Той каза: „Не, защото бях излекуван от Аллах и се страхувам, че това действие може да разпръсне злото сред народа.“ По-късно кладенецът беше запълнен с пръст." - Сахих Бухари - 4:54:490(англ.)
  4. "Разказва Аиша: Един мъж на име Лабид бин ал-А‘сам от племето Бани Зараик беше направил магия на Пратеника на Аллах, та чак Пратеникът на Аллах започна да си измисля, че е направил нещо, което не беше сторил наистина. Един ден (или една нощ) той беше с нас, призоваваше Аллах и Го призоваваше дълго време, и след това каза: „О, Аиша! Знаеш ли, че Аллах ме настави относно проблема, за който Го попитах? Двама мъже дойдоха при мен, и единият от тях седна при главата ми, а другият до краката ми. Единият каза на другаря си: „От какво е болен този човек?“ Другият отговори: „Той е омагьосан“. Първият попита: „Кой му е направил магия?“ Другият отговори: „Лабид бин Ал-А‘сам“. Първият попита: „Какви неща е използвал?“ Другият отговори: „Гребен с увити косми по него и ципа от цветния прашец на мъжка финикова палма“. Първият попита: „Къде се намира това нещо?“ Другият отговори: „(Това се намира) в кладенеца на Даруан“. И така Пратеникът на Аллах с някои свои сподвижници отиде там и се върна казвайки: „О, Аиша, цветът на водата му е като отвара от листа на къна. Върховете на финиковите палми в близост са като глави на дяволи“. Аз го попитах: „О, Пратенико на Аллах? Защо не го показа (на хората)?“ Той каза: „Защото Аллах ме излекува. Не ми се искаше да оставя злото да се шири сред народа.“ След това той нареди този кладенец да бъде запълнен с пръст." - Сахих Бухари - 7:71:658(англ.)
  5. "Разказва Аиша: На Пратеника на Аллах му беше направена магия, като той си мислеше, че прави секс със съпругите си, докато всъщност не беше така (Суфян каза: Това е най-тежкият вид магия, щом има такъв ефект). После той каза веднъж: „О, Аиша, знаеш ли, че Аллах ме настави относно проблема, за който Го попитах? Двама мъже дойдоха при мен, и единият седна при главата ми, а другият седна до краката ми. Който беше до главата ми попита другия: „Какво му има на този човек?“ Вторият отговори, че мъжът има направена магия. Първият попита: „Кой му е направил магия?“ Другият отговори: „Лабид бин Ал-А‘сам, мъж от (племето) Бани Зураик, който беше съюзник на юдеите и беше лицемер.“ Първият попита: „Какви неща е използвал?“ Другият отговори: „Гребен с увити косми по него“. Първият попита: „Къде се намира (това)?“ Другият отговори: „В ципа от цветен прашец на мъжка финикова палма, която се намира под един камък в кладенеца на Даруан“. И така Пророкът отиде до този кладенец и извади тези неща от там, като рече: „Това беше кладенецът, който ми беше показан (насъне). Водата му беше като отвара на листа от къна, а финиковите му палми приличаха на глави на дяволи.“ Пророкът добави: „После това нещо беше извадено“. Аз казах (на Пророка): „Защо не си направиш нашра (магия за разваляне)?“ Той каза: „Аллах ме излекува; не искам да оставя злото да се разпростре сред моя народ."" - Сахих Бухари - 7:71:660(англ.)
  6. "Разказва ‘Аиша: На Пророка на Аллах му беше направена магия и той започна да си представя, че е направил нещо, което всъщност не беше сторил. Веднъж когато беше с мен, той призоваваше Аллах и Го призоваваше дълго време и след това каза: „О, ‘Аиша! Знаеш ли, че Аллах ме настави относно проблема, за който Го попитах?“ Аз попитах: „Какво е това нещо, о, Пратенико на Аллах?“ Той ми каза: „Двама мъже дойдоха при мен; единият от тях седна близо до главата ми, а другият седна близо до краката ми. Единият попита своя другар: „Каква е болестта на този човек?“ Другият отговори: „Направена му е магия“. Първият попита: „Кой му е направил магия?“. Другият отговори: „Лабид бин А‘сам, юдеин от племето Бани Зураик.“. Първият попита: „С какво е направена?“ Другият отговори: „С гребен и увити косми по него и с ципа от цветния прашец на мъжка финикова палма“. Първият попита: „Къде е това нещо?“ Другият отговори: „В кладенеца на Даруан“. Тогава Пророкът с някои свои сподвижници се отправи към кладенеца и го огледа, а там имаше финикови палми наблизо до него. След това той се върна при мен и каза: „В името на Аллах, водата на този кладенец беше (червена) като отвара от листа на къна, а неговите финикови палми бяха като глави на дяволи“. Аз казах: „О, Пратенико на Аллах! Извади ли онези неща от ципата на цветния прашец?“ Той каза: „Не! Понеже Аллах ме излекува и се погрижи за мен, и аз се страхувах (че ако покажа това на хората), бих разпространил злото сред тях.“ После той нареди този кладенец да бъде запълнен с пръст, и той беше запълнен с пръст "" - Сахих Бухари - 7:71:661(англ.)
  7. "Разказва ‘Аиша: Пророкът продължаваше за такова и такова време да си представя, че е спал (правил е секс) със своите съпруги, а всъщност не беше. Един ден той ми каза: „О, ‘Аиша! Аллах ме настави относно проблема, за който Го попитах. При мен дойдоха двама мъже, единият от тях седна близо до краката ми, а другият близо до главата ми. Този от страната на краката ми попита другият, който беше до главата ми, (като сочеше към мен): „Какво му има на този мъж?“ Другият отговори: „Направена му е магия.“ Първият попита: „Кой му е направил магия?“ Другият отговори: „Лубаид бин Асам“. Първият попита: „Какви неща (е използвал)?“ Другият отговори: „Ципа от цветен прашец на мъжка финикова палма с гребен и увити косми по него, намира се под един камък в кладенеца на Даруан“. Тогава Пророкът отиде до този кладенец и каза: „Това е същият кладенец, който ми беше показан насъне. Върховете на неговите финикови палми изглеждаха като глави на дяволи, а водата му приличаше на отвара на листа на къна.“ След това Пророкът нареди тези неща да бъдат извадени. Аз казах: „О, Пратенико на Аллах! Няма ли да покажеш (предмета на магията)?“ Пророкът каза: „Аллах ме излекува и не искам да разпространявам зло сред народа“. ‘Аиша добави: „(Магьосникът) Лубаид бин Асам беше от (племето) Бани Зураик, съюзник на юдеите“."" - Сахих Бухари - 8:73:89(англ.)
  8. "Разказва ‘Аиша: че на Пратеника на Аллах му е била направена магия, и той си мислел, че върши нещо, което всъщност не е правил и призовавал своя Господ (за изцеление). Тогава (един ден) той казал: „О, ‘Аиша! Знаеш ли, че Аллах ме посъветва относно проблема, за който Го попитах?“ ‘Аиша казала: „О, Пратенико на Аллах! Какво е това нещо?“ Той казал: „Двама мъже дойдоха при мен, и единият от тях седна при главата ми, а другият при краката ми, и единият попита своя другар: „Какво му има на този човек?“ Вторият отговори: „Направена му е магия.“ Първият попита: „Кой му е направил магията?“ Вторият отговори: „Лабид бин Ал-А‘сам.“ Първият попита: „С какво му е направил магията?“ Вторият отговори: „С гребен и с косми, които са увити по гребена, и с ципа от цветния прашец на мъжка финикова палма“. Първият попита: „Къде се намира това?“ Вторият отговори: „Намира се в Даруан“. Даруан беше кладенец по земите, където живееше (племето) Бани Зураик. Пратеникът на Аллах отишъл до този кладенец и се върнал при ‘Аиша, казвайки: „В името на Аллах, водата (на кладенеца) беше червена като отвара от листа на къна, (1) а финиковите палми изглеждаха като глави на дяволи.“ ‘Аиша добавила: „Пратеникът на Аллах дойде при мен и ми съобщи за кладенеца. Попитах Пророка: „О, Пратенико на Аллах, защо не си извадил ципата от цветен прашец?“ Той каза: „Според мен Аллах ме излекува и не исках да насочвам вниманието на хората към подобно зло (което те могат да научат, за да навреждат на другите).“ Разказва бащата на Хишам: ‘Аиша рече: „Пратеникът на Аллах беше омагьосан, и той призоваваше Аллах много пъти, като Го умоляваше да бъде излекуван от тази магия).“ После Хишам е разказал горния разказ. (Виж Хадис номер 658, том 7)" - Сахих Бухари - 8:75:400(англ.)
  9. Пророкът Мухаммад е бил убит!(англ. език) - препис на лекция, изнесена от Шейх Ясер Ал-Хабиб на тема „Кой уби Пратеника на Аллах?"
  10. "... Аз казах: Пратенико на Аллах, могат ли баща ми и майка ми да бъдат откуп за теб, и тогава му разказах (цялата история). Той каза: „Дали не видях тъмнината (на твоята сянка) пред себе си?“ Аз казах: „Да. Той ме удари по гърдите, което ми причина болка ..." - Сахих Муслим - 4:2127(англ.)
  11. "... И така той [Абу Бакр] ме смъмри и ми каза каквото Аллах е искал да му каже, и ме удари по хълбока с ръката си. Нищо не ми пречеше да да помръдна (заради болката) освен положението на Пратеника Аллах върху бедрото ми. Пратеникът на Аллах стана от леглото, когато се зазори и нямаше вода. И така Аллах разкри божествените стихове на Таяммум. И всички рецитириха Таяммум. Усаид бин Худаир каза: „О, семейство на Абу Бакр! Това не е първото ваше благословение.“ Тогава камилата, която яздех, беше накарана да се помръдне от мястото си и огърлицата беше намерена под нея." - Сахих Бухари - 1:7:330(англ.)
  12. "... Той (Хадрат Умар) каза: „Ще кажа нещо, което ще накра Светия Пророк (мир нему) да се разсмее“ и той каза: „Пратенико на Аллах, искаше ми се да беше видял (поведението, показано от) дъщерята на Хадиджа, когато ти ми поиска пари, а аз станах и я зашлевих по врата.“ Пратеникът на Аллах (мир нему) се засмя и каза: „Те са около мен, както виждаш и искат още пари.“ Абу Бакр (Аллах да го благослови) тогава стана и отиде към ‘А‘иша (Аллах да я благослови) и ѝ удари шамар по врата, и ‘Умар стана пред Хафса и я зашлеви ..." - Сахих Муслим - 9:3506(англ.)
  13. "Разказва Аиша: Една моя огърлица беше загубена при Ал-Байда‘, а ние пътувахме към Медина. Пророкът накара камилата си да коленичи, слезе от нея, сложи глава в скута ми и заспа. Абу Бакр дойде при мен и ме удари силно по гърдите и каза: „Ти забави хората заради една огърлица..." - Сахих Бухари - 6:60:132(англ.)