Трагедията на Аиша
|
Въведение
Не е тайна, че сексуалната злоупотреба с деца води до сериозни последствия върху жертвите ѝ, а както сред мюсюлманите, така и сред не-мюсюлманите, вече не е никаква тайна, че Коранът изрично оправдава педофилията. Разбира се, за да могат мюсюлманите най-накрая да признаят вредните ефекти от злоупотребата с деца, ние сме длъжни да покажем тези ефекти чрез използването на автентичните ислямски източници. Ето защо смятаме Аиша, третата и „любима“ съпруга на Мухаммад, за съвършен модел при оценка на педофилията и нейните последици върху жертвите ѝ.
В исляма Аиша бинт Абу Бакр се смята за една от „Майките на вярващите“. Ислямските източници я хвалят като велик учен, който е разказал голям брой хадиси. В това твърдение има някаква истина, защото с над 2000-те разкази, приписвани на нейно име, Аиша е на второ място при разказването на хадисите, отстъпвайки единствено на Абу Хурайра. Въпреки това способността за разказване на случки от живота на Мухаммад не изисква висока ерудираност, а просто добра памет: нещо, което, както ще видим малко по-долу, тя определено е притежавала. За разлика от това, налице са и твърде много неща от живота на Аиша, детето-булка на Мухаммад, които съвременните мюсюлмани биха предпочели да забравят.
Обратно на нейните твърдения, тя никога не е била привлекателен образ в живота. Вероятно тя щеше да се превърне във фигура за подражание, ако не бяха плътските потребности на един перверзен стар мъж, който е разрушил невинния ѝ живот. Ние сме изгубили повечето от съпругите на Мухаммад някъде в историята, но Аиша се отличава в това отношение. Нейният живот е добре известен в ислямското учение заради участието ѝ в знаменитата „Битка на камилата“ и разрухата, която това е причинило сред мюсюлманската умма (общност).
Животът на Аиша с Мухаммад
Поведението на Аиша в харема на Мухаммад
Дали тя е била добра съпруга в харема на Мухаммад? Като имаме предвид, че тя определено е била най-непокорната сред съпругите му, отговорът е едно категорично „не“. Ислямските източници свидетелстват, че Аиша си е останала едно незряло дете в харема на Мухаммад.
Омар, вторият халиф на исляма, свидетелства за лошите обноски на „съвършената Майка на вярващите“ в един сахих(достоверен) хадис, като предупреждава дъщеря си да не се подвежда по нея.
Ислямските източници също така ни казват, че е имало много вражди сред харема на Мухаммад. Съпругите са били разделени на две групи, като Аиша е предвождала едната:
Била ли е Аиша щастлива от нагона на Мухаммад да колекционира съпруги? Отново „не“, не е била. Когато е разбрала намеренията на Мухаммад да си направи още едно допълнение в харема в лицето на Зайнаб бинт Джахш, негова братовчедка[1] по бащина линия и съпруга на доведения му син, Аиша е избухнала. Този страховит изблик дори е потвърден от намесата на алтер-егото на Мухаммад, Аллах, със свещени стихове:
Истината е, че тя никога не е била щастлива с Мухаммад, а техният брак е бил далеч от съвършенството. Разполагаме със сахих (достоверни) източници, които потвърждават това. В един хадис от Сахих Бухари тя си спомня как „не обичала да го среща“.
Веднъж тя стигнала дотам, че да заговорничи срещу Мухаммад, а в по-общ план, това може да бъде изтълкувано и като заговор срещу самия ислям.
Следователно дори и когато Мухаммад е бил жив, Аиша е действала подривно спрямо исляма и тя, наред с Хафса, са въстанали срещу него. И още веднъж Аллах, алтер-егото на Мухаммад, е трябвало да се намеси, за да разреши проблема. Намираме тези стихове в главата Ат-Тахрим от Корана. [2]
Поведението на Аиша спрямо Мухаммад
До тук разгледахме ислямските източници и как те отразяват Аиша, но ако се задълбочим в хадисите, които Аиша е разказала, ще видим, че природата и съдържание на голям брой от тях са с пренебрежително отношение към исляма, а доста често ще я видим да омаловажава и да се подиграва на своя съпруг. Това въобще не е някаква пропаганда, но е реален факт, който всеки безпристрастен човек може да потвърди за себе си.
Ето и няколко примера:
Аиша е казала, че Мухаммад е бил омагьосан, а черната магия се смята като дело на дявола, следователно тя всъщност обявява, че той е бил под влиянието на дявола. Мухаммад е бил загубил всякаква връзка с действителността и е действал доста странно. Това е записано на много места. Само в Сахих Бухари това се появява шест пъти[3][4][5][6][7][8]. Мухаммад, последният Пратеник на Аллах, е бил управляван от дявола. И това идва от устата на Майката на вярващите.
Тя също така е създала впечатлението за един доста разсеян Мухаммад..
Тя е разгласила неща, които Мухаммад ѝ е казал като тайна.
И е издала много лични дела на Мухаммад в пореден хадис.
Негативни възгледи за Аиша сред Уммата(народа мюсюлмани)
След всичко казано е много трудно да повярваме, че Аиша е в крайна сметка пример за мюсюлманка. Не е чудно, че повечето шиити гледат с презрение на нея. Те се отнасят към паметта ѝ в съответствие с нейните заслуги за исляма.
Да, може да се изненадате, но почти 1/10 от мюсюлманското население по света не смята Аиша за истинска мюсюлманка - не и в абсолютния смисъл на думата.
Шиитският клирик Шейх Ясер Ал-Хабиб също така е обвинил Аиша, заедно с Хафса, че са отговорни за отравянето и смъртта на Мухаммад.[9]
Омразата на Аиша към Али
Веднъж Али, доведеният син на Мухаммад, му предложил да се разведе с Аиша, когато тя се била забъркала в скандална афера с мъж на име Сафуан; и има доказателства в автентичните ислямски източници, които потвърждават, че Аиша е запазила отмъстителната си омраза към Али до края на дните си. До степен, че тя едвам е успявала да го назове по име.
Освен това размирното душевно състояние на тази млада дама е предизвикало първата гражданска война в ислямската история, причинена от жена. Тя е повела войска срещу Али, четвъртият избран Халиф на мюсюлманите. Нейните действия в крайна сметка са предизвикали смъртта на 20 хиляди мюсюлмани във войната, позната днес в историята като „Битката на камилата“.
Заключение
Какво я е накарало да предприеме такива крайни мерки, без дори да отчете резултата от действията си? Отговорът е прост: тя се е опитала да убие с един куршум два заека.
Действията на Аиша до голяма степен са отражение на нейното разстроение психологическо състояние. Тя е била една физически [10][11][12][13] и сексуално употребена жена, лишена от всички невинни радости на детството и се е присъединила към харема на Мухаммад, докато все още е била едно малко игриво момиченце.
Тя никога не е могла да се освободи от тази травма, а физическата и психологическата болка са се проявявали чрез омразата. А какви са били проявите на тази омраза? В състояние на умопомрачение тя е повдигнала оръжие срещу Али и своите собствени братя (мюсюлманите) и с това се е разбунтувала срещу желанието на покойния си съпруг: „Не се връщайте към неверието след мен, като си удряте вратовете един на друг“.
В крайна сметка силите на Аиша били разбити, но въпреки всички тези несполуки, тази объркана жена запазила и носела винаги враждебността си към Али за цял живот. В Ал Табари том 7:224 дори виждаме радостта ѝ при новината за смъртта на Али.
Животът на Аиша бинт Абу Бакр наистина е бил една трагедия от 7-ми век.
Източници
- ↑ Маудуди (1967), Тафхимул Коран, Глава Ал Ахзаб
- ↑ "О, Пророче, защо си възбраняваш онова, което Аллах ти е разрешил, стремейки се да угодиш на своите съпруги. Но Аллах е опрощаващ, милосърден" - Коран 66:1
- ↑ "Разказва Аиша: На Пророка му беша направена магия и той започна да си измисля, че върши нещо, което всъщност не вършеше. Веднъж той призоваваше (Аллах) дълго време и после каза: „Чувствам, че Аллах ме вдъхнови как да излекувам себе си. Двама човека дойдоха при мен (насъне) и седнаха, единият при главата ми, а другият при краката ми. Единият попита другия: „От какво боледува този човек?“. Другият отговори: „Бил е омагьосан.“ Първият попита: „Кой го е омагьосал?“ Другият отговори: „Лубаид бин Ал-А‘сам.“ Първият попита: „Какви неща е използвал?“ Другият отговори: „Гребен с увити косми по него и външна ципа от цветния прашец на мъжка финикова палма“. Първият попита: „Къде се намира това?“. Другият отговори: „В кладенеца на Даруан“. И така, Пророкът се отправи към кладенеца и после се върна и ми каза при връщането си: „Неговите финикови палми (финиковите палми в близост до кладенеца) са като глави на дяволи“. Аз го попитах: „Извади ли нещата, с които е била направена магията?“. Той каза: „Не, защото бях излекуван от Аллах и се страхувам, че това действие може да разпръсне злото сред народа.“ По-късно кладенецът беше запълнен с пръст." - Сахих Бухари - 4:54:490(англ.)
- ↑ "Разказва Аиша: Един мъж на име Лабид бин ал-А‘сам от племето Бани Зараик беше направил магия на Пратеника на Аллах, та чак Пратеникът на Аллах започна да си измисля, че е направил нещо, което не беше сторил наистина. Един ден (или една нощ) той беше с нас, призоваваше Аллах и Го призоваваше дълго време, и след това каза: „О, Аиша! Знаеш ли, че Аллах ме настави относно проблема, за който Го попитах? Двама мъже дойдоха при мен, и единият от тях седна при главата ми, а другият до краката ми. Единият каза на другаря си: „От какво е болен този човек?“ Другият отговори: „Той е омагьосан“. Първият попита: „Кой му е направил магия?“ Другият отговори: „Лабид бин Ал-А‘сам“. Първият попита: „Какви неща е използвал?“ Другият отговори: „Гребен с увити косми по него и ципа от цветния прашец на мъжка финикова палма“. Първият попита: „Къде се намира това нещо?“ Другият отговори: „(Това се намира) в кладенеца на Даруан“. И така Пратеникът на Аллах с някои свои сподвижници отиде там и се върна казвайки: „О, Аиша, цветът на водата му е като отвара от листа на къна. Върховете на финиковите палми в близост са като глави на дяволи“. Аз го попитах: „О, Пратенико на Аллах? Защо не го показа (на хората)?“ Той каза: „Защото Аллах ме излекува. Не ми се искаше да оставя злото да се шири сред народа.“ След това той нареди този кладенец да бъде запълнен с пръст." - Сахих Бухари - 7:71:658(англ.)
- ↑ "Разказва Аиша: На Пратеника на Аллах му беше направена магия, като той си мислеше, че прави секс със съпругите си, докато всъщност не беше така (Суфян каза: Това е най-тежкият вид магия, щом има такъв ефект). После той каза веднъж: „О, Аиша, знаеш ли, че Аллах ме настави относно проблема, за който Го попитах? Двама мъже дойдоха при мен, и единият седна при главата ми, а другият седна до краката ми. Който беше до главата ми попита другия: „Какво му има на този човек?“ Вторият отговори, че мъжът има направена магия. Първият попита: „Кой му е направил магия?“ Другият отговори: „Лабид бин Ал-А‘сам, мъж от (племето) Бани Зураик, който беше съюзник на юдеите и беше лицемер.“ Първият попита: „Какви неща е използвал?“ Другият отговори: „Гребен с увити косми по него“. Първият попита: „Къде се намира (това)?“ Другият отговори: „В ципа от цветен прашец на мъжка финикова палма, която се намира под един камък в кладенеца на Даруан“. И така Пророкът отиде до този кладенец и извади тези неща от там, като рече: „Това беше кладенецът, който ми беше показан (насъне). Водата му беше като отвара на листа от къна, а финиковите му палми приличаха на глави на дяволи.“ Пророкът добави: „После това нещо беше извадено“. Аз казах (на Пророка): „Защо не си направиш нашра (магия за разваляне)?“ Той каза: „Аллах ме излекува; не искам да оставя злото да се разпростре сред моя народ."" - Сахих Бухари - 7:71:660(англ.)
- ↑ "Разказва ‘Аиша: На Пророка на Аллах му беше направена магия и той започна да си представя, че е направил нещо, което всъщност не беше сторил. Веднъж когато беше с мен, той призоваваше Аллах и Го призоваваше дълго време и след това каза: „О, ‘Аиша! Знаеш ли, че Аллах ме настави относно проблема, за който Го попитах?“ Аз попитах: „Какво е това нещо, о, Пратенико на Аллах?“ Той ми каза: „Двама мъже дойдоха при мен; единият от тях седна близо до главата ми, а другият седна близо до краката ми. Единият попита своя другар: „Каква е болестта на този човек?“ Другият отговори: „Направена му е магия“. Първият попита: „Кой му е направил магия?“. Другият отговори: „Лабид бин А‘сам, юдеин от племето Бани Зураик.“. Първият попита: „С какво е направена?“ Другият отговори: „С гребен и увити косми по него и с ципа от цветния прашец на мъжка финикова палма“. Първият попита: „Къде е това нещо?“ Другият отговори: „В кладенеца на Даруан“. Тогава Пророкът с някои свои сподвижници се отправи към кладенеца и го огледа, а там имаше финикови палми наблизо до него. След това той се върна при мен и каза: „В името на Аллах, водата на този кладенец беше (червена) като отвара от листа на къна, а неговите финикови палми бяха като глави на дяволи“. Аз казах: „О, Пратенико на Аллах! Извади ли онези неща от ципата на цветния прашец?“ Той каза: „Не! Понеже Аллах ме излекува и се погрижи за мен, и аз се страхувах (че ако покажа това на хората), бих разпространил злото сред тях.“ После той нареди този кладенец да бъде запълнен с пръст, и той беше запълнен с пръст "" - Сахих Бухари - 7:71:661(англ.)
- ↑ "Разказва ‘Аиша: Пророкът продължаваше за такова и такова време да си представя, че е спал (правил е секс) със своите съпруги, а всъщност не беше. Един ден той ми каза: „О, ‘Аиша! Аллах ме настави относно проблема, за който Го попитах. При мен дойдоха двама мъже, единият от тях седна близо до краката ми, а другият близо до главата ми. Този от страната на краката ми попита другият, който беше до главата ми, (като сочеше към мен): „Какво му има на този мъж?“ Другият отговори: „Направена му е магия.“ Първият попита: „Кой му е направил магия?“ Другият отговори: „Лубаид бин Асам“. Първият попита: „Какви неща (е използвал)?“ Другият отговори: „Ципа от цветен прашец на мъжка финикова палма с гребен и увити косми по него, намира се под един камък в кладенеца на Даруан“. Тогава Пророкът отиде до този кладенец и каза: „Това е същият кладенец, който ми беше показан насъне. Върховете на неговите финикови палми изглеждаха като глави на дяволи, а водата му приличаше на отвара на листа на къна.“ След това Пророкът нареди тези неща да бъдат извадени. Аз казах: „О, Пратенико на Аллах! Няма ли да покажеш (предмета на магията)?“ Пророкът каза: „Аллах ме излекува и не искам да разпространявам зло сред народа“. ‘Аиша добави: „(Магьосникът) Лубаид бин Асам беше от (племето) Бани Зураик, съюзник на юдеите“."" - Сахих Бухари - 8:73:89(англ.)
- ↑ "Разказва ‘Аиша: че на Пратеника на Аллах му е била направена магия, и той си мислел, че върши нещо, което всъщност не е правил и призовавал своя Господ (за изцеление). Тогава (един ден) той казал: „О, ‘Аиша! Знаеш ли, че Аллах ме посъветва относно проблема, за който Го попитах?“ ‘Аиша казала: „О, Пратенико на Аллах! Какво е това нещо?“ Той казал: „Двама мъже дойдоха при мен, и единият от тях седна при главата ми, а другият при краката ми, и единият попита своя другар: „Какво му има на този човек?“ Вторият отговори: „Направена му е магия.“ Първият попита: „Кой му е направил магията?“ Вторият отговори: „Лабид бин Ал-А‘сам.“ Първият попита: „С какво му е направил магията?“ Вторият отговори: „С гребен и с косми, които са увити по гребена, и с ципа от цветния прашец на мъжка финикова палма“. Първият попита: „Къде се намира това?“ Вторият отговори: „Намира се в Даруан“. Даруан беше кладенец по земите, където живееше (племето) Бани Зураик. Пратеникът на Аллах отишъл до този кладенец и се върнал при ‘Аиша, казвайки: „В името на Аллах, водата (на кладенеца) беше червена като отвара от листа на къна, (1) а финиковите палми изглеждаха като глави на дяволи.“ ‘Аиша добавила: „Пратеникът на Аллах дойде при мен и ми съобщи за кладенеца. Попитах Пророка: „О, Пратенико на Аллах, защо не си извадил ципата от цветен прашец?“ Той каза: „Според мен Аллах ме излекува и не исках да насочвам вниманието на хората към подобно зло (което те могат да научат, за да навреждат на другите).“ Разказва бащата на Хишам: ‘Аиша рече: „Пратеникът на Аллах беше омагьосан, и той призоваваше Аллах много пъти, като Го умоляваше да бъде излекуван от тази магия).“ После Хишам е разказал горния разказ. (Виж Хадис номер 658, том 7)" - Сахих Бухари - 8:75:400(англ.)
- ↑ Пророкът Мухаммад е бил убит!(англ. език) - препис на лекция, изнесена от Шейх Ясер Ал-Хабиб на тема „Кой уби Пратеника на Аллах?"
- ↑ "... Аз казах: Пратенико на Аллах, могат ли баща ми и майка ми да бъдат откуп за теб, и тогава му разказах (цялата история). Той каза: „Дали не видях тъмнината (на твоята сянка) пред себе си?“ Аз казах: „Да. Той ме удари по гърдите, което ми причина болка ..." - Сахих Муслим - 4:2127(англ.)
- ↑ "... И така той [Абу Бакр] ме смъмри и ми каза каквото Аллах е искал да му каже, и ме удари по хълбока с ръката си. Нищо не ми пречеше да да помръдна (заради болката) освен положението на Пратеника Аллах върху бедрото ми. Пратеникът на Аллах стана от леглото, когато се зазори и нямаше вода. И така Аллах разкри божествените стихове на Таяммум. И всички рецитириха Таяммум. Усаид бин Худаир каза: „О, семейство на Абу Бакр! Това не е първото ваше благословение.“ Тогава камилата, която яздех, беше накарана да се помръдне от мястото си и огърлицата беше намерена под нея." - Сахих Бухари - 1:7:330(англ.)
- ↑ "... Той (Хадрат Умар) каза: „Ще кажа нещо, което ще накра Светия Пророк (мир нему) да се разсмее“ и той каза: „Пратенико на Аллах, искаше ми се да беше видял (поведението, показано от) дъщерята на Хадиджа, когато ти ми поиска пари, а аз станах и я зашлевих по врата.“ Пратеникът на Аллах (мир нему) се засмя и каза: „Те са около мен, както виждаш и искат още пари.“ Абу Бакр (Аллах да го благослови) тогава стана и отиде към ‘А‘иша (Аллах да я благослови) и ѝ удари шамар по врата, и ‘Умар стана пред Хафса и я зашлеви ..." - Сахих Муслим - 9:3506(англ.)
- ↑ "Разказва Аиша: Една моя огърлица беше загубена при Ал-Байда‘, а ние пътувахме към Медина. Пророкът накара камилата си да коленичи, слезе от нея, сложи глава в скута ми и заспа. Абу Бакр дойде при мен и ме удари силно по гърдите и каза: „Ти забави хората заради една огърлица..." - Сахих Бухари - 6:60:132(англ.)