Повредеността на Корана: Разлика между версии

Мухаммад е наредил мюсюлманите да учат Корана от четирима човека и първият от тях е бил Абдулла бин Масуд.<ref name="bin Masud">"''Разказва Масрук: Абдулла бин Масуд беше споменат преди Абдулла бин Амр, който е казал: „Това е човек, когото все още обичам, понеже чух Пророка да казва: „Научи рецитирането на Корана от четиримата: от Абдулла бин Масуд – той започна с него – Салим, освободения роб на Абу Худайфа, Мууад бин Джабал и Убай бин Кааб“. – Сахих ал-Бухари, том 5, стр. 96</ref> Следователно, според Мухаммад, Ибн Масуд е бил достоверен източник на Корана.  

Ибн Масуд се е кълнял, че е знаел всички сури на Корана, като е казвал: „В името на Аллах, Който единствен има право да бъде почитан! Няма ни една сура, разкрита в Книгата на Аллах, за която да не знам на кое място е била разкрита; и няма нито един стих, разкрит в Книгата на Аллах, за който да не знам за кого е бил разкрит. И ако узная, че има някой, който знае Книгата на Аллах по-добре от мен, и той се намира на място, където може да се стигне с камила, аз ще отида при него.<ref>Сахих ал-Бухари, гл. 6, стр.488</ref>

Този вариант произлиза от Ат-Табари <ref>7.19.11 - цф. Нлдеке, 3.66; Джеффери, стр.40</ref> и е споменат също от Абу Убаид. От съществено значение е, че този вариант е бил намерен и в текста на Убай ибн Ка‘б <ref>Джеффери, стр.129</ref> , както и в текстовете на Ибн Аббас <ref>Джеффери, стр.199</ref> и Ар-Раби ибн Хутаим, ученик на Ибн Масуд.<ref>Джеффери, стр.289</ref>  

Убай ибн Кааб, един от четиримата избрани от Мухаммад,<ref name="bin Masud"></ref> е бил считан като един от най-добрите рецитатори на Корана.<ref>"''Аффан ибн Муслим ни съобщава… от името на Анас бин Малик, той от името на Пророка, Аллах да гоблагослови; той е казал: „Най-добрият рецитатор (на Корана) сред моя народ е Убайи ибн Ка‘б.“ – Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр.441</ref>. Той е известен като Сайидул Кура(Господарят на рецитаторите). Халиф Омар също е бил съгласен, че Убай е бил най-добрият рецитатор.<ref>Сахих ал-Бухари, том 6, стр. 489</ref>  

Абу Муса ал-Ашари, един от ранните авторитети по кораничния текст и сподвижник на Мухаммад, е твърдял за съществуването на сура, която приличала на Ат-Тауба по дължина и трудност, и тя е била забравена и изгубена.<ref>"''We used to recite a surah which resembled in length and severity to (Surah) Bara'at. I have, however, forgotten it with the exception of this which I remember out of it: "If there were two valleys full of riches, for the son of Adam, he would long for a third valley, and nothing would fill the stomach of the son of Adam but dust.''" - Sahih Muslim, Vol. 2, p.501</ref>

Според Абу Уакид ал-Лаитии, Мухаммад му е изрецитирал стиха за „лакомията на човека“, който гласи: „Ние изпратихме изобилие, за да се поддържат молитвата и милосърдните дела, и ако синът на Адам е имал долина, той би я напуснал и би потърсил друга като нея, и ако е намерил друга като нея, той би настоявал за трета, и нищо не би наситило стомаха на Адамовия син освен пепелта, и все пак Аллах е милостив към тези, които са милостиви.“<ref>"''Abu Waqid al-Laithii said, "When the messenger of Allah (saw) received the revelation we would come to him and he would teach us what had been revealed. (I came) to him and he said 'It was suddenly communicated to me one day: Verily Allah says, ...''" - As-Suyuti, Al-Itqan fii Ulum al-Qur'an, p.525</ref> Този стих липсва в днешния Коран.

Изгубеният стих за Раджм (убиването с камъни), който гласи: „Развратниците сред женените мъже (аш-шаик) и омъжените жени (аш-шайка) убивайте с камъни като назидателно наказание от Аллах, и "Аллах е Велик и Премъдър“<ref>As-Suyuti, Al-Itqan fii Ulum al-Qur'an, p.524</ref>, първоначално се е намирал в Сурата Ал-Ахзаб<ref>"''Umar said to me ‘How many verses are contained in the chapter of al-Ahzab?’ I said, ‘72 or 73 verses.’ He said it was almost as long as the chapter of the Cow, which contains 287 verses, and in it there was the verse of stoning.''" - Al-Muttaqi ‘Ali bin Husam al-Din in his book “Mukhtasar Kanz al-’Ummal” printed on the margin of Musnad Ahmad ibn Hanbal, Volume 2, page 2, in his hadith about chapter 33</ref>.

Този стих, наред със стиховете за кърменето на възрастни са били написани върху парче хартия и са били изгубени, когато една коза ги е изяла.<ref>Musnad Ahmad bin Hanbal. vol. 6. page 269; Sunan Ibn Majah, page 626; Ibn Qutbah, Tawil Mukhtalafi 'l-Hadith (Cairo: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) page 310; As-Suyuti, ad-Durru 'l-Manthur, vol. 2. page 13</ref> Изгубването на стиха за убиването с камъни е потвърдено от Халиф Омар в друг сахих(достоверен) хадис.<ref>"''...Umar b. Khattab sat on the pulpit of Allah's Messenger (may peace be upon him) and said: Verily Allah sent Muhammad (may peace be upon him) with truth and He sent down the Book upon him, and the verse of stoning was included in what was sent down to him. We recited it, retained it in our memory and understood it. Allah's Messenger (may peace be upon him) awarded the punishment of stoning to death (to the married adulterer and adulteress) and, after him, we also awarded the punishment of stoning, I am afraid that with the lapse of time, the people (may forget it) and may say: We do not find the punishment of stoning in the Book of Allah, and thus go astray by abandoning this duty prescribed by Allah. stoning is a duty laid down in Allah's Book for married men and women who commit adultery when proof is established, or it there is pregnancy, or a confession....''" - {{Muslim|17|4194}}</ref>

Коранът е бил написан без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабският правопис все още не се е развил в това, което познаваме от векове.  

Мюсюлманите започнали да използват диакритични знаци, защото започнали да се появяват „заблуждения/грешки“ в четенето и различията,<ref>"''The companions (Muhammad’s friends or “Sahaba”) did not vocalize or provide diacritical points for the letters of the Qur’anic copies which they wrote, but later during the last part of the companions’ era, when reading errors came into being, they began to provide diacritical points for the copies of the Qur’an and to vocalize them. This was admissible by the authority of the majority of the scholars, though some of them disliked it. The truth is, it should not be disliked because the situation necessitated it, and the diacritical points distinguish the letters from each other while vocalization explains the grammatical inflection.''" - Ibn Taymiyyah, "Sheik of the Muslims" vol. XII, pp. 576 and 586</ref> което те са породили, са довели до различия в ислямското право..<ref>As-Suyuti, Al-Itqan fii Ulum al-Qur'an, p.226</ref>