Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?: Разлика между версии

Но когато забранените месеци отминат, тогава се бийте и убивайте езичниците (ٱلْمُشْرِكِينَ), където и да ги намерите, и ги хващайте, обсайдайте ги и ги причаквайте със всяка хитрост (на война); но ако се покаят, отправят редовни молитви и практикуват редовна милостиня, отворете им пътя, защото Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.

Предаден от Ибн Умар: Пратеникът на Аллах каза: „Беше ми наредено (от Аллах) да се бия срещу хората, докато не засвидетелстват, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Аллах, и да отправям молитвите съвършено и да давам задължителната благотворителност, така че ако извършат това, тогава те спасяват живота си (دِمَاءَهُمْ) и имуществото си от мен, с изключение на ислямските закони и тогава тяхното изчисление (сметки) ще бъде извършено от Аллах."

Разказано от Абу Хурайра: Стихът: „Вие (истинските мюсюлмани) сте най-добрият народ, издигнат някога за човечеството.” (3:110) означава най-доброто от хората за хората, тъй като ги довеждате с вериги на вратовете им, докато приемат исляма.

Разказва Анас бин Малик: Пратеникът на Аллах каза: „Беше ми наредено да се бия с хората, докато кажат: „Никой няма право да бъде обожаван освен Аллах.“ И ако те кажат така, молете се като нашите молитви, обърнете се към нашата Кибла и колете, както ние колем, тогава тяхната кръв и имущество ще бъдат свещени за нас и ние няма да им се намесваме, освен законно и тяхната сметка ще бъде пред Аллах." Предал на Маймун ибн Сия, че попитал Анас бин Малик: „О, Абу Хамза! Какво прави „живота“ (دَمَ) и собствеността на човек свещени?“ Той отговори: „Който каже: „Никой няма право да бъде почитан освен Аллах“, обърна се към нашата Кибла по време на молитвите, моли се като нас и яде нашето заклано животно, тогава той е мюсюлманин и има същите права и задължения като други мюсюлмани имат."

Разказано от Каис: Джарир каза: „Апостолът на Аллах ми каза: „Няма ли да ме освободиш от Зул-Халаса?“ Отговорих: „Да, (ще те освободя).“ Така че продължих заедно със сто и петдесет кавалеристи от племето Ахмас, които бяха умели в язденето на коне. Преди не седях твърдо над конете, така че информирах Пророка за това и той погали гърдите ми с ръка, докато видях белезите от ръката му върху гърдите си и той каза: О, Аллах, направи го твърд и този, който напътства другите и е напътван (по правия път). Оттогава никога не съм паднал от кон Зул-л-Хуласа беше къща в Йемен, принадлежаща на племето Хатам и Баджайла, и в нея имаше идоли, които бяха почитани, и се наричаше Ал-Кааба. " Джарир отиде там, изгори го с огън и го разглоби. Когато Джарир стигна до Йемен, имаше човек, който предсказваше и даваше добри знамения, като хвърляше стрели за гадаене. Някой му каза. „Пратеникът на пратеника на Аллах присъства тук и ако те хване, ще ти отсече врата.“ Един ден, докато ги използваше (т.е. стрели за гадаене), Джарир спря там и му каза: „Счупи ги (т.е. стрелите) и засвидетелствай, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах, или в противен случай ще ти отрежа врата." Така че човекът счупи тези стрели и свидетелства, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах. Тогава Джарир изпрати човек на име Абу Артата от племето на Ахмас при Пророка, за да предаде добрата новина (за унищожаването на Зу-л-Халаса). И така, когато пратеникът стигнал до Пророка, той казал: „О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Този, Който те изпрати с Истината, не го оставих, докато не стана като краставата камила.” Тогава Пророкът благослови конете на Ахмас и техните хора пет пъти.

От Абу Хурайра се разказва, че когато Пратеникът на Аллах (мир на праха му) издъхна и Абу Бакр беше назначен за негов наследник (халиф), онези сред арабите, които искаха да станат вероотстъпници, станаха вероотстъпници. Умар б. Хаттаб каза на Абу Бакр: Защо ще се биеш срещу хората, когато Пратеникът на Аллах заяви: Наредено ми е да се бия срещу хората, докато те не кажат: Няма друг бог освен Аллах и този, който го е изповядвал, е предоставена пълна защита на неговото имущество и живот от мое име, с изключение на право? Неговите (други) дела са на Аллах. След това Абу Бакр каза: Кълна се в Аллах, определено бих се борил срещу този, който отдели молитвата от зекят, защото това е задължение на богатите. Кълна се в Аллах, бих се борил срещу тях, дори за да осигуря връвта (използвана за куцане на краката на камила), която те дадоха на Пратеника на Аллах (като зекят), но сега те я задържаха. Умар б. Хаттаб отбеляза: Кълна се в Аллах, не открих нищо друго освен факта, че Аллах отвори сърцето на Абу Бакр за (възприемане на оправданието на) борбата (срещу онези, които отказаха да плащат Закят) и аз напълно признах, че (позицията на Абу Бакр) беше прав.

Съобщено е от авторитета на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах е казал: Заповядано ми е да се бия срещу хората, стига те да не заявят, че няма друг бог освен Аллах, и на този, който го е изповядвал, е гарантирана защитата на неговите имуществото и животът от мое име, с изключение на правилните дела, почиват на Аллах.

Съобщено е от авторитета на Абу Хурайра, че той е чул Пратеника на Аллах да казва: Заповядано ми е да се бия срещу хората, докато свидетелстват за факта, че няма друг бог освен Аллах, и повярвайте в мен (че) съм пратеника (от Господ) и във всичко, което донесох. И когато го направят, кръвта и богатствата им са гарантирани закрила от мое име, освен когато това е оправдано от закона, и техните дела почиват на Аллах.

От Джабир се предава, че Пратеникът на Аллах е казал: „Беше ми заповядано да се бия срещу хората, докато заявят, че няма друг бог освен Аллах, и когато го изповядват, че няма друг бог освен Аллах, техните кръвта и богатствата са гарантирана защита от мое име, освен когато това е оправдано от закона и техните дела почиват на Аллах, и тогава той (Светият Пророк) рецитира (този стих от Свещения Коран): "Ти не си над тях надзирател" (lxxxviii, 22).

Предаден е от Абдуллах б. Умар, че Пратеникът на Аллах каза: Беше ми заповядано да се бия срещу хората, докато свидетелстват, че няма друг бог освен Аллах, че Мохамед е пратеникът на Аллах, и те отслужат молитва, и плащат закат и ако го направят, тяхната кръв и имущество са гарантирани закрила от мое име, освен когато това е оправдано от закона, и техните дела са на Аллах.

Предадено е от Абу Малик: Чух Пратеника на Аллах (мир на праха му) да казва: Този, който изповяда, че няма друг бог освен Аллах и отрече всичко, на което хората се кланят освен Аллах, негова собственост и кръвта стана неприкосновена, и техните дела остават на Аллах.

Абу Малик разказва от баща си, че е чул Пратеника (мир на праха му) да казва: Този, който вярваше единството на Аллах, и след това разказа казаното по-горе.

Пророкът (с.а.с.) каза: „Изпратен съм точно преди Часа с меча(9:5), така че Аллах да бъде почитан сам, без партньор или съдружник, и моето постановление е поставено в сянката на моето копие и е постановено унижение за онези, които се противопоставят на моята заповед.

[Абу Суфян] остана през нощта при мен [разказвача] и аз го заведох да види Пратеника рано сутринта и когато го видя, каза: „Не е ли време да признаеш, че няма Бог, освен Аллах?"

Той отговори: „Ти си ми по-скъп от баща и майка. Колко е велико твоето милосърдие, чест и доброта! За Бога, мислех, че ако имаше друг Бог освен Аллах, той щеше да продължи да ми помага.“

Той каза: „Горко ти, Абу Суфян, не е ли време да признаеш, че аз съм Божият пратеник?“

Той отговори: „Що се отнася до това, все още имам известни съмнения“.

Казах му: „Покори се и засвидетелствай, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Бог, преди да загубиш главата си“, и той го направи.

(Бий се/قَٰتِلُوا۟)Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога джизя безусловно и с покорство.

Съобщено е от Сюлейман б. Бураид чрез баща си, че когато Пратеникът на Аллах (мир на праха му) назначи някого за водач на армия или отряд, той специално ще го увещава да се бои от Аллах и да бъде добър към мюсюлманите, които са с него. Той казваше: Бийте се в името на Аллах и в пътя на Аллах. Бийте се срещу онези, които не вярват в Аллах. Водете свещена война, не присвоявайте плячката; не нарушавай обещанието си; и не осакатявайте (мъртвите) тела; не убивайте децата. Когато срещнете враговете си, които са политеисти, поканете ги на три начина на действие. Ако те отговорят на някое от тях, вие също го приемате и се въздържате от това да им навредите. Поканете ги да (приемат) исляма; ако ти отговарят, приеми го от тях и се въздържай от битка срещу тях. След това ги поканете да мигрират от техните земи в земята на мухажир/مهاجر/имигрантите и ги информирайте, че ако го направят, те ще имат всички привилегии и задължения на преселените при нас. Ако откажат да мигрират, кажете им, че ще имат статут на бедуински муслимани и ще бъдат подчинени на заповедите на Аллах като другите мюсюлмани, но няма да получат никаква част от плячката от войната или фай, освен когато наистина се бият с мюсюлманите (срещу неверниците). Ако откажат да приемат исляма, поискайте от тях джизие. Ако се съгласят да платят, приемете го от тях и дръжте ръцете си. Ако откажат да платят данъка, потърсете помощта на Аллах и се бийте с тях. Когато обсаждате крепост и обсадените се обръщат към вас за защита в името на Аллах и Неговия Пророк, не им давайте гаранцията на Аллах и Неговия Пророк, а им давайте собствената си гаранция и гаранцията на вашите сподвижници тъй като е по-малък грях сигурността, дадена от вас или вашите другари, да бъде пренебрегната, отколкото сигурността, дадена в името на Аллах и Неговия Пророк, да бъде нарушена. Когато обсаждате крепост и обсадените искат да ги пуснете да излязат според заповедта на Аллах, не ги оставяйте да излязат според заповедта Му, а направете това по ваша (собствена) заповед, защото не знаете дали ще можете да изпълните заповедта на Аллах по отношение на тях.

Предаден е от Умар б. ал-Хатиб, че е чул Пратеника на Аллах (мир на праха му) да казва: Ще изгоня евреите и християните от Арабския полуостров и няма да оставя никой освен мюсюлманите.

Сухейл съобщава с авторитета на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал в деня на Хайбар: Със сигурност ще дам това знаме в ръката на онзи, който обича Аллах и неговия Пратеник и Аллах ще даде победа в неговата ръка . Умар б. Каттаб каза: Никога не съм ценял лидерството освен в този ден. Дойдох пред него с надеждата, че мога да бъда повикан за това, но Пратеникът на Аллах (мир на праха му) повика Али б. Абу Талиб и той му оказа (тази чест) и каза: Продължете и не се оглеждайте, докато Аллах не ви даде победа, и Али отиде малко и след това спря и не се огледа, след което каза с висок глас: Пратенико на Аллах, по какъв въпрос да се бия с хората? След това той (Пророкът) каза: Бийте се с тях, докато свидетелстват за факта, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е негов пратеник, и когато го направят, тогава тяхната кръв и богатствата им са неприкосновени от ръцете ви, но това, което е оправдано от закона и тяхната сметка е с Аллах.

Сахл б.Саад съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал в деня на Хайбар: Със сигурност бих дал това знаме на човек, в чиято ръка Аллах би дал победа и който обича Аллах и Неговия Пратеник и Аллах и Неговия Пратеник обичат него също. Хората цяла нощ мислеха на кого да го дадат. Когато настъпи сутринта, хората побързаха при Пратеника на Аллах (мир на праха му), всички те се надяваха, че това ще му бъде дадено. Той (Светият Пророк) каза: Къде е Али б. Абу Талиб? Те казаха: „Пратенико на Аллах, очите му са възпалени. След това той изпратил за него и той бил доведен и Пратеникът на Аллах (мир на праха му) намазал очите му със слюнка и извикал благословии и той бил добре, сякаш нямал никаква болест, и му поставил знамето. „Али каза: „Пратенико на Аллах, ще се бия с тях, докато станат като нас. След това той (Светият Пророк) каза: Напредвайте внимателно, докато стигнете до откритите им места, след това ги поканете в исляма и ги информирайте какво е задължително за тях от правата на Аллах, защото, кълна се в Аллах, ако Аллах напъти правилно дори един човек чрез вас, това е по-добре за вас, отколкото да притежавате най-ценната от камилите

Умар изгони евреите и християните от Хиджаз. Когато Пратеникът на Аллах (ﷺ) завладява Хайбар, той иска да изгони евреите, тъй като земята му става собственост на Аллах, Неговия пратеник и мюсюлманите. Пратеникът на Аллах (ﷺ) възнамеряваше да изгони евреите, но те го помолиха да им позволи да останат там при условие, че ще вършат труда и ще получат половината от плодовете. Пратеникът на Аллах (ﷺ) им каза: „Ще ви позволим да останете в това състояние, колкото пожелаем.” И така, те (т.е. евреите) продължиха да живеят там, докато „Умар не ги принуди да отидат към Тайма(около 400км северно от Медина) и Ариха(днешна Сирия)".

Това е целта на джихада с евреите и християните и тя не е да ги принуди да станат мюсюлмани и да приемат „ислямския начин на живот“. Те трябва да бъдат принудени да плащат джизия, за да се сложи край на тяхната независимост и надмощие, така че да не останат владетели и суверени в земята. Тези правомощия трябва да бъдат изтръгнати от тях от последователите на истинската вяра, които трябва да поемат суверенитета и да водят другите към Правия път, докато те трябва да станат техни поданици и да плащат джизия. Джизя (Данък) се плаща от онези немюсюлмани, които живеят като Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество) в ислямска държава, в замяна на сигурността и защитата, предоставени им от нея. Това е символично и за факта, че те самите се съгласяват да живеят в него като негови поданици. Това е значението на ".....те плащат джизие със собствените си ръце", тоест "с пълно съгласие, така че доброволно да станат поданици на вярващите, които изпълняват задължението на наместниците на Аллах на земята .“

Отначало тази заповед се отнася само за евреите и християните. След това самият Свети пророк го разпространи и върху зороастрийците. След смъртта му, сподвижниците му единодушно прилагат това правило към всички немюсюлмански нации извън Арабия. Това е джизие, за което мюсюлманите са се извинявали през последните два века от тяхното израждане и все още има някои хора, които продължават да се извиняват за това. Но Пътят на Аллах е прав и ясен и не се нуждае от никакви извинение към бунтовниците срещу Аллах.Вместо да поднасят извинения от името на исляма за мярката, която гарантира сигурността на живота, собствеността и вярата на онези, които изберат да живеят под нейна защита, мюсюлманите трябва да се чувстват горди от такъв хуманен закон като този, защото е очевидно, че максималната свобода, която може да бъде позволена на онези, които не приемат Пътя на Аллах, но избират да вървят по пътищата на заблудата, е, че те трябва да бъдат толерирани да водят живота, който харесват. Ето защо ислямът Държавата им предлага защита, ако се съгласят да живеят като нейните Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество), като плащат джизия, но не може да позволи те да останат върховни владетели на всяко място и да установяват погрешни пътища и да ги налагат на другите. Тъй като това състояние на нещата неизбежно произвежда хаос и безредие , задължение на истинските мюсюлмани е да положат всички усилия, за да сложат край на тяхното нечестиво управление и да ги подчинят на праведен ред.

Що се отнася до въпроса „Какво получават немюсюлманите в замяна на джизия“, може да е достатъчно да се каже, че това е цената на свободата, която Ислямска държава им позволява, докато следват погрешните си пътища, докато живеят под юрисдикцията на исляма и се радват на нейната защита. Така събраните пари се харчат за поддържане на справедливата администрация, която им дава свобода и защитава правата им. Това също им служи като годишно напомняне, че са били лишени от честта да плащат зекят по пътя на Аллах и са принудени да плащат Джизя (Данък) вместо това като цена за следване на пътищата на грешката.

Аллах заповядва на Своите вярващи раби, които са чисти по религия и личност, да изгонят идолопоклонниците, които са мръсни в религиозен смисъл, от Ал-Масджид Ал-Харам(50 км радиус около Кааба в град Мекка). След низпославането на този ая/стих от Корана, на идолопоклонниците вече не е било позволено да се приближават до джамията. Този ая е низпослан в деветата година от Хиджра. Пратеникът на Аллах изпрати Али в компанията на Абу Бакр през същата година, за да разгласи на идолопоклонниците, че на нито един мушрик/идолопоклонник/езичник/съдружаващ(християни и юдеи) няма да бъде позволено да извършва Хадж след тази година, нито на гол човек да бъде позволено да извършва таваф в къщата(Кааба). Аллах завърши този указ, направи го законодателно решение, както и факт от реалността.

Let there be no compulsion in religion: Truth stands out clear from Error: whoever rejects evil and believes in Allah hath grasped the most trustworthy hand-hold, that never breaks. And Allah heareth and knoweth all things.

Narrated Abdullah ibn Abbas
When the children of a woman (in pre-Islamic days) did not survive, she took a vow on herself that if her child survives, she would convert it a Jew. When Banu an-Nadir were expelled (from Arabia), there were some children of the Ansar (Helpers) among them. They said: We shall not leave our children. So Allah the Exalted revealed; "Let there be no compulsion in religion. Truth stands out clear from error."

Allah said, (There is no compulsion in religion), meaning, "Do not force anyone to become Muslim, for Islam is plain and clear, and its proofs and evidence are plain and clear. Therefore, there is no need to force anyone to embrace Islam. Rather, whoever Allah directs to Islam, opens his heart for it and enlightens his mind, will embrace Islam with certainty. Whoever Allah blinds his heart and seals his hearing and sight, then he will not benefit from being forced to embrace Islam.

It was reported that the Ansar were the reason behind revealing this Ayah, although its indication is general in meaning. Ibn Jarir recorded that Ibn `Abbas said [that before Islam], "When (an Ansar) woman would not bear children who would live, she would vow that if she gives birth to a child who remains alive, she would raise him as a Jew. When Banu An-Nadir (the Jewish tribe) were evacuated [from Al-Madinah], some of the children of the Ansar were being raised among them, and the Ansar said, `We will not abandon our children.' Allah revealed,

(There is no compulsion in religion. Verily, the right path has become distinct from the wrong path.)

Abu Dawud and An-Nasa'i also recorded this Hadith. As for the Hadith that Imam Ahmad recorded, in which Anas said that the Messenger of Allah said to a man,

("Embrace Islam. The man said, "I dislike it. The Prophet said, "Even if you dislike it.)

First, this is an authentic Hadith, with only three narrators between Imam Ahmad and the Prophet . However, it is not relevant to the subject under discussion, for the Prophet did not force that man to become Muslim. The Prophet merely invited this man to become Muslim, and he replied that he does not find himself eager to become Muslim. The Prophet said to the man that even though he dislikes embracing Islam, he should still embrace it, `for Allah will grant you sincerity and true intent.'

Allah says: "There is no compulsion in religion", meaning: do not force anyone to embrace Islam, because it is clear and its proofs and evidences are manifest. Whoever Allah guides and opens his heart to Islam has indeed embraced it with clear evidence. Whoever Allah misguides blinds his heart and has set a seal on his hearing and a covering on his eyes cannot embrace Islam by force...hence Allah revealed this verse. But, this verse is abrogated by the verse of "fighting...Therefore, all people of the world should be called to Islam. If anyone of them refuses to do so, or refuses to pay the Jizya they should be fought till they are killed. This is the meaning of compulsion. In the Sahih, the Prophet said: "Allah wonders at those people who will enter Paradise in chains", meaning prisoners brought in chains to the Islamic state, then they embrace Islam sincerely and become righteous, and are entered among the people of Paradise.^[5]

Mujahid said, "This was before the Apostle of God was commanded to fight against the People of the Book. God’s saying, ‘There is no compulsion in religion’ was abrogated and he was commanded to fight against the People of the Book in Surat Bara‘ah" (Q. 9:29). (Wahidi, pp. 77-78) … According to other traditions, the verse was revealed in reference to the People of the Book, who should not be compelled to enter Islam so long as they pay jizyah (poll tax). The verse is, therefore, not abrogated. Tabari relates on the authority of Qatadah, "Arab society was compelled to enter Islam because they were an unlettered community [ummah ummiyah], having no book which they knew. Thus nothing other than Islam was accepted from them. The people of the Book are not to be compelled to enter Islam if they submit to paying the jizyah or kharaj [land tax]." The same view is related on the authority of al-Dahhak, Mujahid, and Ibn ‘Abbas (Tabari, V. pp. 413-414). Tabari agrees with this view and asserts that the verse applies to the people of the two Books (Jews and Christians) and the Zoroastrians (Majus)… Qurtubi relates yet another view which asserts, "It was in reference to captives who, if they are of the People of the Book, are not to be compelled if they are adults; but if they are Zoroastrians or idolators, be they old or young, they shall be forced to accept Islam. This is because their master could not benefit from them if they were idolators." Qurtubi adds, "Do you not see that animals slaughtered by them would be unlawful to eat and their women could be married [to Muslims]? They practise the eating of carrion and other such unclean things. Thus their master would find them unclean and therefore it would be difficult to benefit from them as his slaves. Hence, it becomes lawfull for him to compel them" (Qurtubi, II, p. 280; see also Shawkani, I, p. 275).

Al-Suddi said: “This verse was revealed about a man from the Helpers called Abu'l-Husayn. This man had two sons. It happened that some traders from Syria came to Medina to sell oil. When the traders were about to leave Medina, the two sons of Abu'l-Husayn called them to embrace Christianity. These traders converted to Christianity and then left Medina. Abu'l-Husayn informed the Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, of what had happened. He asked him to summon his two sons. But then Allah, exalted is He, revealed (There is no compulsion in religion…). The Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, said: 'May Allah banish both of them. They are the first to disbelieve'. This was before the Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, was commanded to fight the people of the Book. But then Allah's saying (There is no compulsion in religion…) was abrogated and the Prophet was commanded to fight the people of the Book in Surah Repentance”.

the scholars differed concerning Q. 2:256. Some said: 'It has been abrogated [cancelled] for the Prophet compelled the Arabs to embrace Islam and fought them and did not accept any alternative but their surrender to Islam. The abrogating verse is Q. 9:73 'O Prophet, struggle with the unbelievers and hypocrites, and be thou harsh with them.' Mohammad asked Allah the permission to fight them and it was granted. Other scholars said Q. 2:256 has not been abrogated, but it had a special application. It was revealed concerning the people of the Book [the Jews and the Christians]; they can not be compelled to embrace Islam if they pay the Jizia (that is head tax on free non-Muslims under Muslim rule). It is only the idol worshippers who are compelled to embrace Islam and upon them Q. 9:73 applies. This is the opinion of Ibn 'Abbas which is the best opinion due to the authenticity of its chain of authority.

[Referring to 2:256 and 9:73] The command to fight the infidels was delayed until the Muslims become strong, but when they were weak they were commanded to endure and be patient.

Praise be to Allaah.

The scholars explained that these two verses [ Коран 10:99 and Коран 2:256], and other similar verses, have to do with those from whom the jizyah may be taken, such as Jews, Christians and Magians (Zoroastrians). They are not to be forced, rather they are to be given the choice between becoming Muslim or paying the jizyah.

Other scholars said that this applied in the beginning, but was subsequently abrogated by Allaah’s command to fight and wage jihad. So whoever refuses to enter Islam should be fought when the Muslims are able to fight, until they either enter Islam or pay the jizyah if they are among the people who may pay jizyah. The kuffaar should be compelled to enter Islam if they are not people from whom the jizyah may be taken, because that will lead to their happiness and salvation in this world and in the Hereafter. Obliging a person to adhere to the truth in which is guidance and happiness is better for him than falsehood. Just as a person may be forced to do the duty that he owes to other people even if that is by means of imprisonment or beating, so forcing the kaafirs to believe in Allaah alone and enter into the religion of Islam is more important and more essential, because this will lead to their happiness in this world and in the Hereafter. This applies unless they are People of the Book, i.e., Jews and Christians, or Magians, because Islam says that these three groups may be given the choice: they may enter Islam or they may pay the jizyah and feel themselves subdued.

Some of the scholars are of the view that others may also be given the choice between Islam and jizyah, but the most correct view is that no others should be given this choice, rather these three groups are the only ones who may be given the choice, because the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) fought the kuffaar in the Arabian Peninsula and he only accepted their becoming Muslim. And Allaah says (interpretation of the meaning): [Quotes Коран 9:5]

He did not say, “if they pay the jizyah”. The Jews, Christians and Magians are to be asked to enter Islam; if they refuse then they should be asked to pay the jizyah. If they refuse to pay the jizyah then the Muslims must fight them if they are able to do so. Allaah says (interpretation of the meaning): [Quotes Коран 9:29]

And it was proven that the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) accepted the jizyah from the Magians, but it was not proven that the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) or his companions (may Allaah be pleased with them) accepted the jizyah from anyone except the three groups mentioned above.

The basic principle concerning that is the words of Allaah (interpretation of the meaning): [Quotes Коран 8:39, and Коран 9:5]

This verse is known as Ayat al-Sayf (the verse of the sword).

These and similar verses abrogate the verses which say that there is no compulsion to become Muslim.

And Allaah is the Source of strength.

Majmoo’ Fataawa wa Maqaalaat li’l-Shaykh Ibn Baaz, 6/219

The Messenger of Allah (PBUH) said: “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except for one of the following three conditions: (First), the life for the life…” This means the killer is killed. But you are not the one who kills him, and neither am I the one who kills him. But the competent legal authority is the one who is responsible for this. Otherwise, Muslim society would descend into chaos, with everyone killing whomever he wanted whenever he wanted. No—blood is sacred; blood is sacred. “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except under three conditions: (First), the life for the life…” The Almighty said: “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding” (Qur’an 2:179). “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding.” “The life for the life”—the killer is killed. The punishment of Almighty Allah is carried out upon him.

“(Second), the married person who commits adultery”—I will return to him (later) Allah-willing, in another of the signs.

“(Third), the one who abandons his religion, and separates himself from the community.” The hadith is in both of the Sahihs (i.e. Bukhari and Muslim). “The one who abandons his religion, and separates himself from the community.” Islam does not compel anyone to enter it. This (concept) needs to be firmly established. Islam does not compel anyone to enter it. No. There is no compulsion in religion. But rather we preach (Islam) in truth, mercy, propriety, and humility. Whoever says after the preaching—whoever says after (receiving) the preaching and the call (to Islam), “No, I will not enter this religion.” We say to him, “There is no compulsion in religion.” Truth stands out clear from error. We recite the saying of Almighty Allah, “Let him who will believe, and let him who will disbelieve” (Qur’an 18:29). We recite the saying of Allah Almighty, “You have your religion and I have my religion” (Qur’an 109:6). Beautiful. This is after the preaching and the call (to Islam).

But if he enters Islam of his own free will and choice, he does not have the right to leave the religion of Allah whenever he wants, to shake the foundations of Muslim society. No, he does not have the right. Absolutely not. But he does have the right, after having (Islam) preached to him, to say, “I will enter” or “I will not enter this religion.” But to enter it just to leave it whenever he wants? No. This is something which is unacceptable in the religion of Almighty Allah. Show me a constitution anywhere on earth which grants this for its citizens. But rather whoever comes out against the constitution of any nation is accused of treason. Everyone familiar with treason knows that the penalty is death. So what do you think about the one who betrays the religion of Allah Almighty, the one who betrays Allah and His Messenger? “O ye who believe! Do not betray Allah and His Messenger, nor knowingly betray your trusts” (Qur’an 8:27).

Scholars disagree and hold various positions regarding the legal status and meaning of this ayat.

• It is said that it is abrogated because the Prophet forced the Arabs to adopt the din of Islam and fought them and was only pleased with Islam for them. Sulayman ibn Musa took the view, saying, "It is abrogated by ‘O Prophet! Do jihad against the unbelievers and the hypocrites.’ (9:73)" That is related from Ibn Mas‘ud and many commentators.

• It is not abrogated and was sent down about the people of the Book in particular and means that they are not forced to adopt Islam when they pay jizya. Those who are forced are the idolaters. Only Islam is accepted from them, and they are the ones about whom ‘O Prophet! Do Jihad against the unbelievers and the hypocrites.’ (9:73) was revealed. This is the position of ash-Sha‘bi, Qatada, al-Hasan and ad-Dahhak. The evidence for this position is related by Zayd ibn Aslam from his father, "I heard ‘Umar in al-Khattab say to an old Christian woman, ‘Become Muslim, old woman, become Muslim. Allah sent Muhammad with the Truth.’ She replied, ‘I am an old woman and close to death.’ ‘Umar said, ‘O Allah, witness!’ and he recited, ‘There is no compulsion where the din is concerned.’"

• Abu Dawud reported from Ibn ‘Abbas that this was revealed about the Ansar. There was a woman, all of whose children had died. She made a vow that if she had a child who lived she would become a Jew. When the Banu’n-Nadir were exiled, among them were many of the children of the Ansar. They said, "We will not leave our sons!" Then Allah revealed this. One variant has, "We did what we did and we think that their din is better than what we have." When Allah brought Islam, they denied it and this was revealed. Whoever wished remained with them and whoever wished, entered Islam. This is the position of Sa‘id ibn Jubayr, ash-Sha‘bi and Mujahid, but he added that the reason that they were with the Banu’n-Nadir was through suckling. An-Nahhas said, "The position of Ibn ‘Abbas regarding this ayat is the best position since its isnad is sound."

• As-Suddi said that the ayat was revealed about a man of the Ansar called Abu Husayn who had two sons. Some merchants came from Syria to Madina with oil and when they wanted to leave, his sons went to them. They invited the two sons to become Christians and they did so and went back with them to Syria. Their father went to the Messenger of Allah to complain about this and asked the Messenger of Allah to send someone to bring them back. Then, "There is no compulsion where the din is concerned" was revealed. He had not been commanded to fight the People of the Book. He said, "Allah has put them far. They are the first to disbelieve." Abu’l-Husayn felt annoyed that the Prophet did not send someone after them. Then Allah revealed, "No, by your Lord, they are not believers until they make you their judge in the disputes that break out between them" (4:65). Then "No compulsion" was abrogated and he was commanded to fight the People of the Book in Surat at-Tawba. The sound view for the reason behind the words, "No, by your Lord, they are not believers …" is the hadith of az-Zubayr with his Christian neighbour about water as will be dealt with in Surat at-Tawba, Allah willing.

• It is said that it means "do not call those who have submitted through the sword compelled and forced".

• It is said that it was related about the captives who were People of the Book. They are not compelled when they are adults. If they are Magians, young or old, or idolaters, they are compelled to adopt Islam because their captivity does not help them when they are idolaters. Do you not see that their sacrifices are not eaten nor their women married. That is what Ibn al-Qasim reported from Malik. Ashhab said that children are considered to have the din of those who captured them. If they refuse that, they are compelled to become Muslim. Children have no din and that is why they are compelled to enter Islam so that they do not go to a false din. When other types of unbelievers pay the jizya, they are forced to become Muslim, whether they are Arabs or non-Arabs, Quraysh or otherwise. This will be dealt with in Surat at-Tawba.