Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?: Разлика между версии

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
[проверена версия][проверена версия]
Ред 122: Ред 122:
{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 Коранът и неговите тълкуватели]<BR>Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254|Муджахид каза: „'''Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменено]] и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в  (9:29)'''. (Уахиди, стр. 77-78) … '''Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин).''' Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) са да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на '''[[Джизя (Данък)]]''' или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). '''Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма.''' Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).}}
{{Quote|[http://www.amazon.com/Quran-Its-Interpreters-Mahmoud-Ayoub/dp/0791465225 Коранът и неговите тълкуватели]<BR>Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254|Муджахид каза: „'''Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше [[Отмяна на аяти с други (Насик)|отменено]] и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в  (9:29)'''. (Уахиди, стр. 77-78) … '''Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин).''' Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) са да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на '''[[Джизя (Данък)]]''' или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). '''Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма.''' Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).}}


{{Quote|1=[http://altafsir.com/asbabalnuzol.asp?soraname=2&ayah=256&search=yes&img=a&languageid=2 The reasons for the descent of the verse number (256) of Sura (The Cow)]<BR>Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou|2=Al-Suddi said: “This verse was revealed about a man from the Helpers called Abu'l-Husayn. This man had two sons. It happened that some traders from Syria came to Medina to sell oil. When the traders were about to leave Medina, the two sons of Abu'l-Husayn called them to embrace Christianity. These traders converted to Christianity and then left Medina. Abu'l-Husayn informed the Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, of what had happened. He asked him to summon his two sons. But then Allah, exalted is He, revealed (There is no compulsion in religion…). The Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, said: 'May Allah banish both of them. They are the first to disbelieve'. This was before the Messenger of Allah, Allah bless him and give him peace, was commanded to fight the people of the Book. But then Allah's saying (There is no compulsion in religion…) was abrogated and the Prophet was commanded to fight the people of the Book in Surah Repentance”.}}
{{Quote|1=[http://altafsir.com/asbabalnuzol.asp?soraname=2&ayah=256&search=yes&img=a&languageid=2 Причините за слизането на стих номер (256) от сура (Кравата)]<BR>Асбаб Ал-Нузул от Ал-Уахиди, превод Мокране Гезу|2=Ал-Суди каза: „Този стих беше разкрит за човек от Помощниците, наречен Абул-Хусайн. Този човек имаше двама сина. Случвало се е някои търговци от Сирия да идват в Медина, за да продават масло. Когато търговците щяха да напуснат Медина, двамата сина на Абул-Хусайн ги призоваха да приемат християнството. Тези търговци приеха християнството и след това напуснаха Медина. '''Абул-Хусайн информира Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за случилото се. Помолил го да повика двамата му сина. Но тогава Аллах, Всевишният да е Той, разкри (В религията няма принуда...). Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах да прогони и двамата. Те са първите, които не вярват. Това беше преди Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да получи заповед да се бие с хората на Писанието. Но след това казаното от Аллах (Няма принуда в религията…) беше отменено и на Пророка беше заповядано да се бие с хората от Книгата в сура Покаяние'''”.}}


{{Quote|[http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm An-Nasikh wal-Mansukh]<BR>Al-Nahas, p. 80|the scholars differed concerning Q. 2:256. Some said: 'It has been abrogated [cancelled] for the Prophet compelled the Arabs to embrace Islam and fought them and did not accept any alternative but their surrender to Islam. The abrogating verse is Q. 9:73 'O Prophet, struggle with the unbelievers and hypocrites, and be thou harsh with them.' Mohammad asked Allah the permission to fight them and it was granted. Other scholars said Q. 2:256 has not been abrogated, but it had a special application. It was revealed concerning the people of the Book [the Jews and the Christians]; they can not be compelled to embrace Islam if they pay the Jizia (that is head tax on free non-Muslims under Muslim rule). It is only the idol worshippers who are compelled to embrace Islam and upon them Q. 9:73 applies. This is the opinion of Ibn 'Abbas which is the best opinion due to the authenticity of its chain of authority.}}
{{Quote|[http://www.answering-islam.org/Responses/Menj/taqiyyah.htm Ан-Насих уал-Мансух]<BR>Ал-Нахас, стр. 80|учените умат различия по отношение на 2:256. '''Някои казаха: „Това беше отменено, тъй като Пророкът принуди арабите да приемат исляма и се бори с тях и не прие друга алтернатива, освен тяхното предаване на исляма. Отменящият стих е 9:73 „О, Пророче, бори се с невярващите и лицемерите и бъди суров с тях.“ Мухаммад помолил Аллах за разрешение да се бие с тях и то било дадено. Други учени казаха, че в Коран 2:256 не е отменен, но има специално приложение. Беше разкрито относно хората от Книгата [евреите и християните]; те не могат да бъдат принудени да приемат исляма, ако плащат джизия (това е данък върху главата на свободните немюсюлмани под мюсюлманско управление). Само идолопоклонниците/езичниците са принудени да приемат исляма и за тях се прилага Коран 9:73. Това е мнението на Ибн Аббас, което е най-доброто мнение поради автентичността на неговата верига от авторитети.'''}}


{{Quote|[http://jarirbooksusa.com/2581.html Mabaheth Fi 'Ulum al-Qur'an]<BR>Sobhy as-Saleh, Dar al-'Ilm Lel-Malayeen, Beirut, 1983, p. 269|[Referring to 2:256 and 9:73] The command to fight the infidels was delayed until the Muslims become strong, but when they were weak they were commanded to endure and be patient.}}
{{Quote|[http://jarirbooksusa.com/2581.html Мабахет Фи Улум ал-Коран]<BR>Собхи ас-Салех, Дар ал-Ислям Лел-Малаиин, Бейрут, 1983 г., стр. 269|[Относно 2:256 и 9:73] '''Заповедта за битка с неверниците беше отложена, докато мюсюлманите станат силни, но когато бяха слаби, им беше заповядано да издържат и да бъдат търпеливи.'''}}


{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/34770 There is no compulsion to accept Islam]<BR>Islam Q&A, Fatwa No.34770|Praise be to Allaah.  
{{Quote|[http://islamqa.com/en/ref/34770 Няма принуда да приемете исляма]<BR>Въпроси и отговори за исляма, фетва № 34770|Слава на Аллах.


The scholars explained that these two verses [ {{Quran|10|99}} and {{Quran|2|256}}], and other similar verses, have to do with those from whom the jizyah may be taken, such as Jews, Christians and Magians (Zoroastrians). They are not to be forced, rather they are to be given the choice between becoming Muslim or paying the jizyah.  
Учените обясниха, че тези два стиха [ {{Quran|10|99}} и {{Quran|2|256}}], и други подобни стихове, имат отношение към онези, от които може да се вземе данък джазя(данък немюсюлманин), като евреи, християни и магьосници (зороастрийци). Те не трябва да бъдат принуждавани, по-скоро трябва да им бъде даден избор между това да станат мюсюлмани или да плащат '''[[Джизя (Данък)]]'''.


Other scholars said that this applied in the beginning, but was subsequently abrogated by Allaah’s command to fight and wage jihad. So whoever refuses to enter Islam should be fought when the Muslims are able to fight, until they either enter Islam or pay the jizyah if they are among the people who may pay jizyah. The kuffaar should be compelled to enter Islam if they are not people from whom the jizyah may be taken, because that will lead to their happiness and salvation in this world and in the Hereafter. Obliging a person to adhere to the truth in which is guidance and happiness is better for him than falsehood. Just as a person may be forced to do the duty that he owes to other people even if that is by means of imprisonment or beating, so forcing the kaafirs to believe in Allaah alone and enter into the religion of Islam is more important and more essential, because this will lead to their happiness in this world and in the Hereafter. This applies unless they are People of the Book, i.e., Jews and Christians, or Magians, because Islam says that these three groups may be given the choice: they may enter Islam or they may pay the jizyah and feel themselves subdued.  
'''Други учени казаха, че това се е прилагало в началото, но впоследствие е било отменено от заповедта на Аллах за борба и водене на джихад. Така че всеки, който откаже да приеме исляма, трябва да се бие, когато мюсюлманите са в състояние да се бият, докато или не приемат исляма, или плащат джизие, ако са сред хората, които могат да плащат джизие. [[Кафир|Кяфирите]] трябва да бъдат принудени да приемат исляма, ако не са хора, от които може да се вземе джизие, защото това ще доведе до тяхното щастие и спасение в този свят и в отвъдния свят.''' Задължаването на човек да се придържа към истината, в която е ръководството и щастието, е по-добро за него от лъжата. Точно както човек може да бъде принуден да изпълни дълга, който дължи към други хора, дори ако това е чрез лишаване от свобода или побой, така принуждаването на кафирите да вярват само в Аллах и да приемат религията ислям е по-важно и по-съществено , защото това ще доведе до тяхното щастие в този свят и в Отвъдното. '''Това важи, освен ако не са хора на Писанието, т.е. евреи и християни, или магьосници(зороастрийци), защото ислямът казва, че на тези три групи може да бъде даден избор: те могат да влязат в исляма или могат да плащат джизие и да се чувстват покорени.'''


Some of the scholars are of the view that others may also be given the choice between Islam and jizyah, but the most correct view is that no others should be given this choice, rather these three groups are the only ones who may be given the choice, because the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) fought the kuffaar in the Arabian Peninsula and he only accepted their becoming Muslim. And Allaah says (interpretation of the meaning): ''[Quotes {{Quran|9|5}}]''
'''Някои от учените са на мнение, че на други също може да бъде даден избор между ислям и джизие, но най-правилното мнение е, че на никой друг не трябва да се дава този избор, по-скоро тези три групи са единствените, на които може да бъде даден избор , тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се е борил с куфарите на Арабския полуостров и е приел само тяхното мюсюлманство.''' И Аллах казва (тълкуване на значението):''[Quotes {{Quran|9|5}}]''


He did not say, “if they pay the jizyah”. The Jews, Christians and Magians are to be asked to enter Islam; if they refuse then they should be asked to pay the jizyah. If they refuse to pay the jizyah then the Muslims must fight them if they are able to do so. Allaah says (interpretation of the meaning): ''[Quotes {{Quran|9|29}}]''
'''Той не каза „ако плащат джизие“. Евреите, християните и магьосниците(зороастрийци) трябва да бъдат помолени да приемат исляма; ако откажат, трябва да бъдат помолени да платят джизие. Ако откажат да платят джизие, тогава мюсюлманите трябва да се бият с тях, ако са в състояние да го направят.''' Аллах казва (тълкуване на значението): ''[Quotes {{Quran|9|29}}]''


And it was proven that the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) accepted the jizyah from the Magians, but it was not proven that the Prophet (peace and blessings of Allaah be upon him) or his companions (may Allaah be pleased with them) accepted the jizyah from anyone except the three groups mentioned above.  
И беше доказано, че Пророка (с.а.с.) е приел джизие от магьосниците(зороастрийци), но не беше доказано, че Пророка (с.а.с.) или неговите сподвижници (Аллах да е доволен от него) с тях) приемаха джизие от всеки, с изключение на трите групи, споменати по-горе.


The basic principle concerning that is the words of Allaah (interpretation of the meaning): ''[Quotes {{Quran|8|39}}, and {{Quran|9|5}}]''
Основният принцип за това са думите на Аллах (тълкуване на значението):''[Quotes {{Quran|8|39}}, и {{Quran|9|5}}]''


This verse is known as Ayat al-Sayf (the verse of the sword).  
'''Този стих е известен като Аят ал-Сайф (стихът на меча 9:5).


These and similar verses abrogate the verses which say that there is no compulsion to become Muslim.  
Тези и подобни айети отменят айятите, които казват, че няма принуда да станеш мюсюлманин.'''


And Allaah is the Source of strength.  
И Аллах е източникът на сила.}}
 
Majmoo’ Fataawa wa Maqaalaat li’l-Shaykh Ibn Baaz, 6/219}}


{{Quote|1=[http://www.youtube.com/watch?v=5b-Pjo9XgGw&feature=player_embedded Ahadith an-nihaya]<BR>Shaykh Muhammad Hassan on the Egyptian satellite station al-Nas|2='''The Messenger of Allah (PBUH) said: “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except for one of the following three conditions''': (First), the life for the life…” This means the killer is killed. But you are not the one who kills him, and neither am I the one who kills him. But the competent legal authority is the one who is responsible for this. Otherwise, Muslim society would descend into chaos, with everyone killing whomever he wanted whenever he wanted. No—blood is sacred; blood is sacred. “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except under three conditions: (First), the life for the life…” The Almighty said: “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding” (Qur’an 2:179). “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding.” “The life for the life”—the killer is killed. The punishment of Almighty Allah is carried out upon him.  
{{Quote|1=[http://www.youtube.com/watch?v=5b-Pjo9XgGw&feature=player_embedded Ahadith an-nihaya]<BR>Shaykh Muhammad Hassan on the Egyptian satellite station al-Nas|2='''The Messenger of Allah (PBUH) said: “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except for one of the following three conditions''': (First), the life for the life…” This means the killer is killed. But you are not the one who kills him, and neither am I the one who kills him. But the competent legal authority is the one who is responsible for this. Otherwise, Muslim society would descend into chaos, with everyone killing whomever he wanted whenever he wanted. No—blood is sacred; blood is sacred. “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except under three conditions: (First), the life for the life…” The Almighty said: “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding” (Qur’an 2:179). “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding.” “The life for the life”—the killer is killed. The punishment of Almighty Allah is carried out upon him.  

Версия от 10:53, 29 февруари 2024

Темата за насилственото покръстване е сложна в ислямската традиция. Според умерените мюсюлмани, в Корана "няма принуда в религията" и традиционните закони на джихада гласят, че преди да атакуват християнски или еврейски враг, трябва да им бъде предложен избор да се подчинят на ислямското политическо управление, да платят Джизя (Данък) и да влязат в групата хора наричани димми(зимми)- хора немюсюлмани живеещи под мюсюлманско управление. В същото време обаче ислямската традиция отбелязва, че Мухаммад е дал на езичниците от Мекка и по-късно в цяла Арабия само два избора: приемане на исляма или меч. Като такива, хората, които не се считат за „хора на книгата“, т.е. евреи или християни, в този пример трябва да получат избор между обръщане към исляма или смърт. В много случаи, като например когато мюсюлманите се оказват управляващи над политеистично/езическо население в Индия, насилственото налагане на исляма на толкова много хора се е смятало за невъзможно и на тези хора също е било предложено да са димми(зимми)- хора немюсюлмани живеещи под мюсюлманско управление. Тези практически изключения обаче не променят мнението на основната ислямска доктрина - Фикх, че на всички невярващи, които не са евреи или християни, трябва да бъде даден избор между исляма или смъртта, на практика се прилага основно принудително приемане на исляма.

Коран

Думата ٱلْمُشْرِكِينَ (ал-мушрикин) също е преведена като „многобожници“, „идолопоклонници“ или дори „съдружници“. Буквално, ал-мушрикени са хора, които извършват "ширк", тоест "сдружаване с Аллах". Християните и евреите също са мушрики, защото християните вярват, че Исус е синът на Бога, а евреите (според исляма) вярват, че Езра е синът на Бога и „те взеха своите равини за господари освен Аллах“ (стихове 9:30-31). Думите "мушрикина" и "кафериин/кафир"(неверници) се използват взаимозаменяемо в тази сура.[1]

Но когато забранените месеци отминат, тогава се бийте и убивайте езичниците (ٱلْمُشْرِكِينَ), където и да ги намерите, и ги хващайте, обсайдайте ги и ги причаквайте със всяка хитрост (на война); но ако се покаят, отправят редовни молитви и практикуват редовна милостиня, отворете им пътя, защото Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
Коран 9:5, преведено от арабски език от Абдуллах Юсуф Али (Англ.)
А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.
Коран 9:5

Хадиси

Предаден от Ибн Умар: Пратеникът на Аллах каза: „Беше ми наредено (от Аллах) да се бия срещу хората, докато не засвидетелстват, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Аллах, и да отправям молитвите съвършено и да давам задължителната благотворителност, така че ако извършат това, тогава те спасяват живота си (دِمَاءَهُمْ) и имуществото си от мен, с изключение на ислямските закони и тогава тяхното изчисление (сметки) ще бъде извършено от Аллах."
"Сахих Бухари 1:2:25" (archived), https://sunnah.com/bukhari/2/18. 

Арабската дума دِمَاءَهُمْ (димаахум) буквално означава „тяхната кръв“ [2]. Формите на арабската дума за „кръв“ (دم) често се превеждат като „живот“, за да се смекчи тона на оригинала. Буквалният смисъл обаче е, че новопокръстените са „защитени“ от кръвопролития.

Разказано от Абу Хурайра: Стихът: „Вие (истинските мюсюлмани) сте най-добрият народ, издигнат някога за човечеството.” (3:110) означава най-доброто от хората за хората, тъй като ги довеждате с вериги на вратовете им, докато приемат исляма.
Сахих Бухари 6:60:80
Разказва Анас бин Малик: Пратеникът на Аллах каза: „Беше ми наредено да се бия с хората, докато кажат: „Никой няма право да бъде обожаван освен Аллах.“ И ако те кажат така, молете се като нашите молитви, обърнете се към нашата Кибла и колете, както ние колем, тогава тяхната кръв и имущество ще бъдат свещени за нас и ние няма да им се намесваме, освен законно и тяхната сметка ще бъде пред Аллах." Предал на Маймун ибн Сия, че попитал Анас бин Малик: „О, Абу Хамза! Какво прави „живота“ (دَمَ) и собствеността на човек свещени?“ Той отговори: „Който каже: „Никой няма право да бъде почитан освен Аллах“, обърна се към нашата Кибла по време на молитвите, моли се като нас и яде нашето заклано животно, тогава той е мюсюлманин и има същите права и задължения като други мюсюлмани имат."
Сахих Бухари - 1:8:387(англ.)
Разказано от Каис: Джарир каза: „Апостолът на Аллах ми каза: „Няма ли да ме освободиш от Зул-Халаса?“ Отговорих: „Да, (ще те освободя).“ Така че продължих заедно със сто и петдесет кавалеристи от племето Ахмас, които бяха умели в язденето на коне. Преди не седях твърдо над конете, така че информирах Пророка за това и той погали гърдите ми с ръка, докато видях белезите от ръката му върху гърдите си и той каза: О, Аллах, направи го твърд и този, който напътства другите и е напътван (по правия път). Оттогава никога не съм паднал от кон Зул-л-Хуласа беше къща в Йемен, принадлежаща на племето Хатам и Баджайла, и в нея имаше идоли, които бяха почитани, и се наричаше Ал-Кааба. " Джарир отиде там, изгори го с огън и го разглоби. Когато Джарир стигна до Йемен, имаше човек, който предсказваше и даваше добри знамения, като хвърляше стрели за гадаене. Някой му каза. „Пратеникът на пратеника на Аллах присъства тук и ако те хване, ще ти отсече врата.“ Един ден, докато ги използваше (т.е. стрели за гадаене), Джарир спря там и му каза: „Счупи ги (т.е. стрелите) и засвидетелствай, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах, или в противен случай ще ти отрежа врата." Така че човекът счупи тези стрели и свидетелства, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах. Тогава Джарир изпрати човек на име Абу Артата от племето на Ахмас при Пророка, за да предаде добрата новина (за унищожаването на Зу-л-Халаса). И така, когато пратеникът стигнал до Пророка, той казал: „О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Този, Който те изпрати с Истината, не го оставих, докато не стана като краставата камила.” Тогава Пророкът благослови конете на Ахмас и техните хора пет пъти.
Сахих Бухари - 5:59:643(англ.)
От Абу Хурайра се разказва, че когато Пратеникът на Аллах (мир на праха му) издъхна и Абу Бакр беше назначен за негов наследник (халиф), онези сред арабите, които искаха да станат вероотстъпници, станаха вероотстъпници. Умар б. Хаттаб каза на Абу Бакр: Защо ще се биеш срещу хората, когато Пратеникът на Аллах заяви: Наредено ми е да се бия срещу хората, докато те не кажат: Няма друг бог освен Аллах и този, който го е изповядвал, е предоставена пълна защита на неговото имущество и живот от мое име, с изключение на право? Неговите (други) дела са на Аллах. След това Абу Бакр каза: Кълна се в Аллах, определено бих се борил срещу този, който отдели молитвата от зекят, защото това е задължение на богатите. Кълна се в Аллах, бих се борил срещу тях, дори за да осигуря връвта (използвана за куцане на краката на камила), която те дадоха на Пратеника на Аллах (като зекят), но сега те я задържаха. Умар б. Хаттаб отбеляза: Кълна се в Аллах, не открих нищо друго освен факта, че Аллах отвори сърцето на Абу Бакр за (възприемане на оправданието на) борбата (срещу онези, които отказаха да плащат Закят) и аз напълно признах, че (позицията на Абу Бакр) беше прав.
Сахих Муслим - 1:29(англ.)
Съобщено е от авторитета на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах е казал: Заповядано ми е да се бия срещу хората, стига те да не заявят, че няма друг бог освен Аллах, и на този, който го е изповядвал, е гарантирана защитата на неговите имуществото и животът от мое име, с изключение на правилните дела, почиват на Аллах.
Сахих Муслим - 1:30(англ.)
Съобщено е от авторитета на Абу Хурайра, че той е чул Пратеника на Аллах да казва: Заповядано ми е да се бия срещу хората, докато свидетелстват за факта, че няма друг бог освен Аллах, и повярвайте в мен (че) съм пратеника (от Господ) и във всичко, което донесох. И когато го направят, кръвта и богатствата им са гарантирани закрила от мое име, освен когато това е оправдано от закона, и техните дела почиват на Аллах.
Сахих Муслим - 1:31(англ.)
От Джабир се предава, че Пратеникът на Аллах е казал: „Беше ми заповядано да се бия срещу хората, докато заявят, че няма друг бог освен Аллах, и когато го изповядват, че няма друг бог освен Аллах, техните кръвта и богатствата са гарантирана защита от мое име, освен когато това е оправдано от закона и техните дела почиват на Аллах, и тогава той (Светият Пророк) рецитира (този стих от Свещения Коран): "Ти не си над тях надзирател" (lxxxviii, 22).
Сахих Муслим - 1:32(англ.)
Предаден е от Абдуллах б. Умар, че Пратеникът на Аллах каза: Беше ми заповядано да се бия срещу хората, докато свидетелстват, че няма друг бог освен Аллах, че Мохамед е пратеникът на Аллах, и те отслужат молитва, и плащат закат и ако го направят, тяхната кръв и имущество са гарантирани закрила от мое име, освен когато това е оправдано от закона, и техните дела са на Аллах.
Сахих Муслим - 1:33(англ.)
Предадено е от Абу Малик: Чух Пратеника на Аллах (мир на праха му) да казва: Този, който изповяда, че няма друг бог освен Аллах и отрече всичко, на което хората се кланят освен Аллах, негова собственост и кръвта стана неприкосновена, и техните дела остават на Аллах.


Абу Малик разказва от баща си, че е чул Пратеника (мир на праха му) да казва: Този, който вярваше единството на Аллах, и след това разказа казаното по-горе.
Сахих Муслим - 1:34(англ.) и Сахих Муслим - 1:35(англ.)


Хадис извън официалната колекция с достоверни хадиси и напрактика се води слаб хадис, но и в слабите хадиси има полезна информация:

Пророкът (с.а.с.) каза: „Изпратен съм точно преди Часа с меча(9:5), така че Аллах да бъде почитан сам, без партньор или съдружник, и моето постановление е поставено в сянката на моето копие и е постановено унижение за онези, които се противопоставят на моята заповед.
Имам Ахмад, 4869. Класифициран като Сахих от ал-Албани в Сахих ал-Джами, 2831. - Архив препратка.

Сира

Следва цитат от "Биография на Пратеника на Аллах/Сират Расул Аллах", която е неразделна част от ислямските писания - Сира:

[Абу Суфян] остана през нощта при мен [разказвача] и аз го заведох да види Пратеника рано сутринта и когато го видя, каза: „Не е ли време да признаеш, че няма Бог, освен Аллах?"

Той отговори: „Ти си ми по-скъп от баща и майка. Колко е велико твоето милосърдие, чест и доброта! За Бога, мислех, че ако имаше друг Бог освен Аллах, той щеше да продължи да ми помага.“

Той каза: „Горко ти, Абу Суфян, не е ли време да признаеш, че аз съм Божият пратеник?“

Той отговори: „Що се отнася до това, все още имам известни съмнения“.

Казах му: „Покори се и засвидетелствай, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммад е пратеникът на Бог, преди да загубиш главата си“, и той го направи.
Ибн Исхак 768); Ибн Хишам 833), Алфред Гийом, ed, Животът на Мухаммад [Сират Расул Аллах], Oxford UP, p. 547, ISBN 0-19-636033-1, 1955, https://archive.org/details/GuillaumeATheLifeOfMuhammad/page/n1/mode/2up 
ابن إسحاق; ابن هشام, سيرة ابن هشام ت طه عبد الرؤوف سعد, Глава 2, ал-Мактаба ал-Шамила, https://app.turath.io/book/7450 

Принудително подчинение или изгонване

Коран

(Бий се/قَٰتِلُوا۟)Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога джизя безусловно и с покорство.
Коран 9:29

Думата قَٰتِلُوا۟ (катилуу), преведена като "бия/сражавам", е разделена на корените ق-ت-ل (кааф-таа-лям). Основното значение на този корен е "да убия/убиване/умъртвявам" . Съществителни като "убийство" (убийство) и "убиец" (убиец) също произлизат от този корен. Думата катилуу е повелителен глагол[3], който заповядва да се убиват хора докато дадат пари на мюсюлманите.

Хадис

Съобщено е от Сюлейман б. Бураид чрез баща си, че когато Пратеникът на Аллах (мир на праха му) назначи някого за водач на армия или отряд, той специално ще го увещава да се бои от Аллах и да бъде добър към мюсюлманите, които са с него. Той казваше: Бийте се в името на Аллах и в пътя на Аллах. Бийте се срещу онези, които не вярват в Аллах. Водете свещена война, не присвоявайте плячката; не нарушавай обещанието си; и не осакатявайте (мъртвите) тела; не убивайте децата. Когато срещнете враговете си, които са политеисти, поканете ги на три начина на действие. Ако те отговорят на някое от тях, вие също го приемате и се въздържате от това да им навредите. Поканете ги да (приемат) исляма; ако ти отговарят, приеми го от тях и се въздържай от битка срещу тях. След това ги поканете да мигрират от техните земи в земята на мухажир/مهاجر/имигрантите и ги информирайте, че ако го направят, те ще имат всички привилегии и задължения на преселените при нас. Ако откажат да мигрират, кажете им, че ще имат статут на бедуински муслимани и ще бъдат подчинени на заповедите на Аллах като другите мюсюлмани, но няма да получат никаква част от плячката от войната или фай, освен когато наистина се бият с мюсюлманите (срещу неверниците). Ако откажат да приемат исляма, поискайте от тях джизие. Ако се съгласят да платят, приемете го от тях и дръжте ръцете си. Ако откажат да платят данъка, потърсете помощта на Аллах и се бийте с тях. Когато обсаждате крепост и обсадените се обръщат към вас за защита в името на Аллах и Неговия Пророк, не им давайте гаранцията на Аллах и Неговия Пророк, а им давайте собствената си гаранция и гаранцията на вашите сподвижници тъй като е по-малък грях сигурността, дадена от вас или вашите другари, да бъде пренебрегната, отколкото сигурността, дадена в името на Аллах и Неговия Пророк, да бъде нарушена. Когато обсаждате крепост и обсадените искат да ги пуснете да излязат според заповедта на Аллах, не ги оставяйте да излязат според заповедта Му, а направете това по ваша (собствена) заповед, защото не знаете дали ще можете да изпълните заповедта на Аллах по отношение на тях.
Сахих Муслим - 19:4294(англ.)
Предаден е от Умар б. ал-Хатиб, че е чул Пратеника на Аллах (мир на праха му) да казва: Ще изгоня евреите и християните от Арабския полуостров и няма да оставя никой освен мюсюлманите.
Сахих Муслим - 19:4366(англ.)
Сухейл съобщава с авторитета на Абу Хурайра, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал в деня на Хайбар: Със сигурност ще дам това знаме в ръката на онзи, който обича Аллах и неговия Пратеник и Аллах ще даде победа в неговата ръка . Умар б. Каттаб каза: Никога не съм ценял лидерството освен в този ден. Дойдох пред него с надеждата, че мога да бъда повикан за това, но Пратеникът на Аллах (мир на праха му) повика Али б. Абу Талиб и той му оказа (тази чест) и каза: Продължете и не се оглеждайте, докато Аллах не ви даде победа, и Али отиде малко и след това спря и не се огледа, след което каза с висок глас: Пратенико на Аллах, по какъв въпрос да се бия с хората? След това той (Пророкът) каза: Бийте се с тях, докато свидетелстват за факта, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е негов пратеник, и когато го направят, тогава тяхната кръв и богатствата им са неприкосновени от ръцете ви, но това, което е оправдано от закона и тяхната сметка е с Аллах.
Сахих Муслим - 31:5917(англ.)
Сахл б.Саад съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал в деня на Хайбар: Със сигурност бих дал това знаме на човек, в чиято ръка Аллах би дал победа и който обича Аллах и Неговия Пратеник и Аллах и Неговия Пратеник обичат него също. Хората цяла нощ мислеха на кого да го дадат. Когато настъпи сутринта, хората побързаха при Пратеника на Аллах (мир на праха му), всички те се надяваха, че това ще му бъде дадено. Той (Светият Пророк) каза: Къде е Али б. Абу Талиб? Те казаха: „Пратенико на Аллах, очите му са възпалени. След това той изпратил за него и той бил доведен и Пратеникът на Аллах (мир на праха му) намазал очите му със слюнка и извикал благословии и той бил добре, сякаш нямал никаква болест, и му поставил знамето. „Али каза: „Пратенико на Аллах, ще се бия с тях, докато станат като нас. След това той (Светият Пророк) каза: Напредвайте внимателно, докато стигнете до откритите им места, след това ги поканете в исляма и ги информирайте какво е задължително за тях от правата на Аллах, защото, кълна се в Аллах, ако Аллах напъти правилно дори един човек чрез вас, това е по-добре за вас, отколкото да притежавате най-ценната от камилите
Сахих Муслим - 31:5918(англ.)
Умар изгони евреите и християните от Хиджаз. Когато Пратеникът на Аллах (ﷺ) завладява Хайбар, той иска да изгони евреите, тъй като земята му става собственост на Аллах, Неговия пратеник и мюсюлманите. Пратеникът на Аллах (ﷺ) възнамеряваше да изгони евреите, но те го помолиха да им позволи да останат там при условие, че ще вършат труда и ще получат половината от плодовете. Пратеникът на Аллах (ﷺ) им каза: „Ще ви позволим да останете в това състояние, колкото пожелаем.” И така, те (т.е. евреите) продължиха да живеят там, докато „Умар не ги принуди да отидат към Тайма(около 400км северно от Медина) и Ариха(днешна Сирия)".
Сахих Бухари - 3:39:531(англ.)

Ислямски учени

Според Маухиди, джихадът трябва да се води срещу евреите и християните, защото те са виновни за извършване на ширк, техните вярвания относно Деня на Страшния съд не са ислямски и не следват законите на исляма, разкрити на Мухаммад.[4]

Това е целта на джихада с евреите и християните и тя не е да ги принуди да станат мюсюлмани и да приемат „ислямския начин на живот“. Те трябва да бъдат принудени да плащат джизия, за да се сложи край на тяхната независимост и надмощие, така че да не останат владетели и суверени в земята. Тези правомощия трябва да бъдат изтръгнати от тях от последователите на истинската вяра, които трябва да поемат суверенитета и да водят другите към Правия път, докато те трябва да станат техни поданици и да плащат джизия. Джизя (Данък) се плаща от онези немюсюлмани, които живеят като Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество) в ислямска държава, в замяна на сигурността и защитата, предоставени им от нея. Това е символично и за факта, че те самите се съгласяват да живеят в него като негови поданици. Това е значението на ".....те плащат джизие със собствените си ръце", тоест "с пълно съгласие, така че доброволно да станат поданици на вярващите, които изпълняват задължението на наместниците на Аллах на земята .“

Отначало тази заповед се отнася само за евреите и християните. След това самият Свети пророк го разпространи и върху зороастрийците. След смъртта му, сподвижниците му единодушно прилагат това правило към всички немюсюлмански нации извън Арабия. Това е джизие, за което мюсюлманите са се извинявали през последните два века от тяхното израждане и все още има някои хора, които продължават да се извиняват за това. Но Пътят на Аллах е прав и ясен и не се нуждае от никакви извинение към бунтовниците срещу Аллах.Вместо да поднасят извинения от името на исляма за мярката, която гарантира сигурността на живота, собствеността и вярата на онези, които изберат да живеят под нейна защита, мюсюлманите трябва да се чувстват горди от такъв хуманен закон като този, защото е очевидно, че максималната свобода, която може да бъде позволена на онези, които не приемат Пътя на Аллах, но избират да вървят по пътищата на заблудата, е, че те трябва да бъдат толерирани да водят живота, който харесват. Ето защо ислямът Държавата им предлага защита, ако се съгласят да живеят като нейните Димми(хора живеещи в мюсюлманско общество), като плащат джизия, но не може да позволи те да останат върховни владетели на всяко място и да установяват погрешни пътища и да ги налагат на другите. Тъй като това състояние на нещата неизбежно произвежда хаос и безредие , задължение на истинските мюсюлмани е да положат всички усилия, за да сложат край на тяхното нечестиво управление и да ги подчинят на праведен ред.

Що се отнася до въпроса „Какво получават немюсюлманите в замяна на джизия“, може да е достатъчно да се каже, че това е цената на свободата, която Ислямска държава им позволява, докато следват погрешните си пътища, докато живеят под юрисдикцията на исляма и се радват на нейната защита. Така събраните пари се харчат за поддържане на справедливата администрация, която им дава свобода и защитава правата им. Това също им служи като годишно напомняне, че са били лишени от честта да плащат зекят по пътя на Аллах и са принудени да плащат Джизя (Данък) вместо това като цена за следване на пътищата на грешката.
(Коран 9:29, Бележка под линия 28)
Сайид Абул Ала Маудуди, Тафхим ал-Коран
Аллах заповядва на Своите вярващи раби, които са чисти по религия и личност, да изгонят идолопоклонниците, които са мръсни в религиозен смисъл, от Ал-Масджид Ал-Харам(50 км радиус около Кааба в град Мекка). След низпославането на този ая/стих от Корана, на идолопоклонниците вече не е било позволено да се приближават до джамията. Този ая е низпослан в деветата година от Хиджра. Пратеникът на Аллах изпрати Али в компанията на Абу Бакр през същата година, за да разгласи на идолопоклонниците, че на нито един мушрик/идолопоклонник/езичник/съдружаващ(християни и юдеи) няма да бъде позволено да извършва Хадж след тази година, нито на гол човек да бъде позволено да извършва таваф в къщата(Кааба). Аллах завърши този указ, направи го законодателно решение, както и факт от реалността.
Идолопоклонниците вече не се допускат в Ал-Масджид Ал-Харам
Тафсир на Ибн Катир

Стихът „Без принуда“.

Имайте предвид нещо много важно, че според учените от класическия период този стих е бил отменен от Коран 9:5

Коран

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
Коран 2:256

Анализ и контекст на Коран 2:256

Хадис

Предаден от Абдуллах ибн Абас
Когато децата на една жена (в дните преди исляма) не оцеляха, тя пое обет върху себе си, че ако детето й оцелее, ще го превърне в евреин. Когато Бану ан-Надир бяха изгонени (от Арабия), сред тях имаше деца на Ансарите (Помощниците). Казаха: Няма да оставим децата си. Така Всевишният Аллах низпосла; "Нека няма принуда в религията. Истината се отличава ясно от заблудата."
Абу Дауд - 14:2676(англ.)

Ислямски учени

Ибн Катир
Аллах каза, (Няма принуда в религията), което означава: „Не принуждавайте никого да стане мюсюлманин, защото ислямът е ясен и неговите доказателства са ясни. Следователно, няма нужда да принуждавате никого да приемете исляма. По-скоро всеки, който Аллах насочи към исляма, отвори сърцето си за него и просвети ума му, ще приеме исляма със сигурност. Който Аллах заслепи сърцето му и запечата слуха и зрението му, тогава той няма да се възползва от това да бъде принуден да приеме исляма .

Беше съобщено, че ансарите са причината зад разкриването на този аят, въпреки че указанието му е общо по смисъл. Ибн Джарир записва, че Ибн Абас е казал [че преди исляма], „Когато жена (ансар) не ражда деца, които ще оживеят, тя ще се закълне, че ако роди дете, което остане живо, ще го отгледа като Евреин. Когато Бану Ан-Надир (еврейското племе) бяха разселени [от Ал-Медина], някои от децата на Ансар бяха отгледани сред тях и Ансарите казаха: „Ние няма да изоставим нашите деца.“ Аллах разкри,

(Няма принуда в религията. Наистина, правилният път се е разграничил от грешния път.)“

Абу Дауд и Ан-Насаи също са записали този хадис. Що се отнася до хадиса, записан от Имам Ахмад, в който Анас казва, че Пратеникът на Аллах е казал на един човек,

(„Приемете исляма.“ Човекът каза: „Не ми харесва.“ Пророкът каза: „Дори и да не ви харесва.“)

Първо, това е автентичен хадис, само с трима разказвачи между Имам Ахмад и Пророка. Това обаче не е от значение за обсъжданата тема, тъй като Пророкът не е накарал този човек да стане мюсюлманин. Пророкът просто покани този човек да стане мюсюлманин и той отговори, че не изпитва желание да стане мюсюлманин. Пророкът казал на мъжа, че въпреки че не харесва приемането на исляма, той все пак трябва да го приеме, „защото Аллах ще ви даде искреност и истинско намерение“.
Без принуда в религията
Тафсир Ибн Катир

Ибн Катир във версията на своя тефсир, съкратена от шейх Мохамед Насиб Ар-Рафаи, има това и имайте предвид, че тази част не е преведена от Сафиур Рахман Мубаракпури, който е отговорен за „съкратената“ версия на Тафсир Ибн Катир, широко достъпна в интернет на английски език:

Аллах казва: „В религията няма принуда“, което означава: не принуждавайте никого да приеме исляма, защото той е ясен и неговите доказателства и доказателства са явни. Който Аллах напъти и отвори сърцето му за исляма, наистина го е приел с ясни доказателства. Който Аллах заблуждава, заслепява сърцето си и е поставил печат върху слуха си и покривало върху очите си, не може да прегърне исляма насила... следователно Аллах разкрива този стих. Но този стих е отменен от стиха за „борба... Следователно, всички хора по света трябва да бъдат призовани към исляма. Ако някой от тях откаже да направи това или откаже да плати джизия, трябва да се бие, докато не бъде убит. Това е значението на принудата. В Сахих Пророкът каза: „Аллах се чуди на онези хора, които ще влязат в Рая в окови“, което означава затворници, доведени във вериги в ислямската държава, след което те прегръщат исляма искрено и стават праведни, и са вписани сред хората от рая.[5]
Тафсир, Ал-Фирдоус, Лондон, 1999г.: Първо издание, част 3, стр. 37-38
Муджахид каза: „Това беше преди на Божия пратеник да бъде заповядано да се бие срещу хората на Писанието. Божието слово „Няма принуда в религията“ беше отменено и му беше заповядано да се бие срещу хората на Писанието в (9:29). (Уахиди, стр. 77-78) … Според други традиции, стихът е низпослан по отношение на хората на Писанието, които не трябва да бъдат принуждавани да приемат исляма, докато плащат джизя (поголовен данък немюсюлманин). Следователно стихът не е отменен. Табари разказва за авторитета на Катада: „Арабското общество беше принудено да приеме исляма, защото те бяха неграмотна общност, нямайки книга, която да познават. Следователно нищо друго освен исляма не беше прието от тях. Хората на Писанието(християни и юдеи) са да не бъдат принуждавани да приемат исляма, ако се подчинят на плащането на Джизя (Данък) или харадж [поземлен данък].“ Същият възглед е свързан с авторитета ал-Даххак, Муджахид и Ибн Аббас (Табари, V. стр. 413-414). Табари се съгласява с тази гледна точка и твърди, че стихът се отнася за хората от двете Книги (евреи и християни) и зороастрийците (маджус)… Куртуби разказва още една гледна точка, която твърди: „Това беше по отношение на пленниците, които, ако са от хората на Писанието, не трябва да бъдат принуждавани, ако са възрастни; но ако са зороастрийци или идолопоклонници, били те стари или млади, те ще бъдат принудени да приемат исляма. Това е така, защото техният господар не би могъл да се възползва от тях, ако те бяха идолопоклонници." Куртуби добавя: „Не виждате ли, че животните, заклани от тях, биха били незаконни за ядене и техните жени могат да бъдат омъжени [за мюсюлмани]? Те практикуват ядене на мърша и други подобни нечисти неща. Така господарят им ще ги намери за нечисти и следователно би било трудно да се възползва от тях като свои роби. Следователно за него става законно да ги принуждава" (Куртуби, II, стр. 280; виж също Шаукани, I, стр. 275).
Коранът и неговите тълкуватели
Махмуд М. Айуб, SUNY Press, 1984г., том I, стр. 253-254
Ал-Суди каза: „Този стих беше разкрит за човек от Помощниците, наречен Абул-Хусайн. Този човек имаше двама сина. Случвало се е някои търговци от Сирия да идват в Медина, за да продават масло. Когато търговците щяха да напуснат Медина, двамата сина на Абул-Хусайн ги призоваха да приемат християнството. Тези търговци приеха християнството и след това напуснаха Медина. Абул-Хусайн информира Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за случилото се. Помолил го да повика двамата му сина. Но тогава Аллах, Всевишният да е Той, разкри (В религията няма принуда...). Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах да прогони и двамата. Те са първите, които не вярват. Това беше преди Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да получи заповед да се бие с хората на Писанието. Но след това казаното от Аллах (Няма принуда в религията…) беше отменено и на Пророка беше заповядано да се бие с хората от Книгата в сура Покаяние”.
Причините за слизането на стих номер (256) от сура (Кравата)
Асбаб Ал-Нузул от Ал-Уахиди, превод Мокране Гезу
учените умат различия по отношение на 2:256. Някои казаха: „Това беше отменено, тъй като Пророкът принуди арабите да приемат исляма и се бори с тях и не прие друга алтернатива, освен тяхното предаване на исляма. Отменящият стих е 9:73 „О, Пророче, бори се с невярващите и лицемерите и бъди суров с тях.“ Мухаммад помолил Аллах за разрешение да се бие с тях и то било дадено. Други учени казаха, че в Коран 2:256 не е отменен, но има специално приложение. Беше разкрито относно хората от Книгата [евреите и християните]; те не могат да бъдат принудени да приемат исляма, ако плащат джизия (това е данък върху главата на свободните немюсюлмани под мюсюлманско управление). Само идолопоклонниците/езичниците са принудени да приемат исляма и за тях се прилага Коран 9:73. Това е мнението на Ибн Аббас, което е най-доброто мнение поради автентичността на неговата верига от авторитети.
Ан-Насих уал-Мансух
Ал-Нахас, стр. 80
[Относно 2:256 и 9:73] Заповедта за битка с неверниците беше отложена, докато мюсюлманите станат силни, но когато бяха слаби, им беше заповядано да издържат и да бъдат търпеливи.
Мабахет Фи Улум ал-Коран
Собхи ас-Салех, Дар ал-Ислям Лел-Малаиин, Бейрут, 1983 г., стр. 269
Слава на Аллах.

Учените обясниха, че тези два стиха [ Коран 10:99 и Коран 2:256], и други подобни стихове, имат отношение към онези, от които може да се вземе данък джазя(данък немюсюлманин), като евреи, християни и магьосници (зороастрийци). Те не трябва да бъдат принуждавани, по-скоро трябва да им бъде даден избор между това да станат мюсюлмани или да плащат Джизя (Данък).

Други учени казаха, че това се е прилагало в началото, но впоследствие е било отменено от заповедта на Аллах за борба и водене на джихад. Така че всеки, който откаже да приеме исляма, трябва да се бие, когато мюсюлманите са в състояние да се бият, докато или не приемат исляма, или плащат джизие, ако са сред хората, които могат да плащат джизие. Кяфирите трябва да бъдат принудени да приемат исляма, ако не са хора, от които може да се вземе джизие, защото това ще доведе до тяхното щастие и спасение в този свят и в отвъдния свят. Задължаването на човек да се придържа към истината, в която е ръководството и щастието, е по-добро за него от лъжата. Точно както човек може да бъде принуден да изпълни дълга, който дължи към други хора, дори ако това е чрез лишаване от свобода или побой, така принуждаването на кафирите да вярват само в Аллах и да приемат религията ислям е по-важно и по-съществено , защото това ще доведе до тяхното щастие в този свят и в Отвъдното. Това важи, освен ако не са хора на Писанието, т.е. евреи и християни, или магьосници(зороастрийци), защото ислямът казва, че на тези три групи може да бъде даден избор: те могат да влязат в исляма или могат да плащат джизие и да се чувстват покорени.

Някои от учените са на мнение, че на други също може да бъде даден избор между ислям и джизие, но най-правилното мнение е, че на никой друг не трябва да се дава този избор, по-скоро тези три групи са единствените, на които може да бъде даден избор , тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се е борил с куфарите на Арабския полуостров и е приел само тяхното мюсюлманство. И Аллах казва (тълкуване на значението):[Quotes Коран 9:5]

Той не каза „ако плащат джизие“. Евреите, християните и магьосниците(зороастрийци) трябва да бъдат помолени да приемат исляма; ако откажат, трябва да бъдат помолени да платят джизие. Ако откажат да платят джизие, тогава мюсюлманите трябва да се бият с тях, ако са в състояние да го направят. Аллах казва (тълкуване на значението): [Quotes Коран 9:29]

И беше доказано, че Пророка (с.а.с.) е приел джизие от магьосниците(зороастрийци), но не беше доказано, че Пророка (с.а.с.) или неговите сподвижници (Аллах да е доволен от него) с тях) приемаха джизие от всеки, с изключение на трите групи, споменати по-горе.

Основният принцип за това са думите на Аллах (тълкуване на значението):[Quotes Коран 8:39, и Коран 9:5]

Този стих е известен като Аят ал-Сайф (стихът на меча 9:5).

Тези и подобни айети отменят айятите, които казват, че няма принуда да станеш мюсюлманин.

И Аллах е източникът на сила.
Няма принуда да приемете исляма
Въпроси и отговори за исляма, фетва № 34770
The Messenger of Allah (PBUH) said: “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except for one of the following three conditions: (First), the life for the life…” This means the killer is killed. But you are not the one who kills him, and neither am I the one who kills him. But the competent legal authority is the one who is responsible for this. Otherwise, Muslim society would descend into chaos, with everyone killing whomever he wanted whenever he wanted. No—blood is sacred; blood is sacred. “It is not permissible (to shed) the blood of a Muslim who witnesses that there is no god but Allah and that I am the Messenger of Allah, except under three conditions: (First), the life for the life…” The Almighty said: “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding” (Qur’an 2:179). “In the law of equality there is (saving of) life to you, o ye men of understanding.” “The life for the life”—the killer is killed. The punishment of Almighty Allah is carried out upon him.

“(Second), the married person who commits adultery”—I will return to him (later) Allah-willing, in another of the signs.

“(Third), the one who abandons his religion, and separates himself from the community.” The hadith is in both of the Sahihs (i.e. Bukhari and Muslim). “The one who abandons his religion, and separates himself from the community.” Islam does not compel anyone to enter it. This (concept) needs to be firmly established. Islam does not compel anyone to enter it. No. There is no compulsion in religion. But rather we preach (Islam) in truth, mercy, propriety, and humility. Whoever says after the preaching—whoever says after (receiving) the preaching and the call (to Islam), “No, I will not enter this religion.” We say to him, “There is no compulsion in religion.” Truth stands out clear from error. We recite the saying of Almighty Allah, “Let him who will believe, and let him who will disbelieve” (Qur’an 18:29). We recite the saying of Allah Almighty, “You have your religion and I have my religion” (Qur’an 109:6). Beautiful. This is after the preaching and the call (to Islam).

But if he enters Islam of his own free will and choice, he does not have the right to leave the religion of Allah whenever he wants, to shake the foundations of Muslim society. No, he does not have the right. Absolutely not. But he does have the right, after having (Islam) preached to him, to say, “I will enter” or “I will not enter this religion.” But to enter it just to leave it whenever he wants? No. This is something which is unacceptable in the religion of Almighty Allah. Show me a constitution anywhere on earth which grants this for its citizens. But rather whoever comes out against the constitution of any nation is accused of treason. Everyone familiar with treason knows that the penalty is death. So what do you think about the one who betrays the religion of Allah Almighty, the one who betrays Allah and His Messenger? “O ye who believe! Do not betray Allah and His Messenger, nor knowingly betray your trusts” (Qur’an 8:27).
Ahadith an-nihaya
Shaykh Muhammad Hassan on the Egyptian satellite station al-Nas
Scholars disagree and hold various positions regarding the legal status and meaning of this ayat.

• It is said that it is abrogated because the Prophet forced the Arabs to adopt the din of Islam and fought them and was only pleased with Islam for them. Sulayman ibn Musa took the view, saying, "It is abrogated by ‘O Prophet! Do jihad against the unbelievers and the hypocrites.’ (9:73)" That is related from Ibn Mas‘ud and many commentators.

• It is not abrogated and was sent down about the people of the Book in particular and means that they are not forced to adopt Islam when they pay jizya. Those who are forced are the idolaters. Only Islam is accepted from them, and they are the ones about whom ‘O Prophet! Do Jihad against the unbelievers and the hypocrites.’ (9:73) was revealed. This is the position of ash-Sha‘bi, Qatada, al-Hasan and ad-Dahhak. The evidence for this position is related by Zayd ibn Aslam from his father, "I heard ‘Umar in al-Khattab say to an old Christian woman, ‘Become Muslim, old woman, become Muslim. Allah sent Muhammad with the Truth.’ She replied, ‘I am an old woman and close to death.’ ‘Umar said, ‘O Allah, witness!’ and he recited, ‘There is no compulsion where the din is concerned.’"

• Abu Dawud reported from Ibn ‘Abbas that this was revealed about the Ansar. There was a woman, all of whose children had died. She made a vow that if she had a child who lived she would become a Jew. When the Banu’n-Nadir were exiled, among them were many of the children of the Ansar. They said, "We will not leave our sons!" Then Allah revealed this. One variant has, "We did what we did and we think that their din is better than what we have." When Allah brought Islam, they denied it and this was revealed. Whoever wished remained with them and whoever wished, entered Islam. This is the position of Sa‘id ibn Jubayr, ash-Sha‘bi and Mujahid, but he added that the reason that they were with the Banu’n-Nadir was through suckling. An-Nahhas said, "The position of Ibn ‘Abbas regarding this ayat is the best position since its isnad is sound."

• As-Suddi said that the ayat was revealed about a man of the Ansar called Abu Husayn who had two sons. Some merchants came from Syria to Madina with oil and when they wanted to leave, his sons went to them. They invited the two sons to become Christians and they did so and went back with them to Syria. Their father went to the Messenger of Allah to complain about this and asked the Messenger of Allah to send someone to bring them back. Then, "There is no compulsion where the din is concerned" was revealed. He had not been commanded to fight the People of the Book. He said, "Allah has put them far. They are the first to disbelieve." Abu’l-Husayn felt annoyed that the Prophet did not send someone after them. Then Allah revealed, "No, by your Lord, they are not believers until they make you their judge in the disputes that break out between them" (4:65). Then "No compulsion" was abrogated and he was commanded to fight the People of the Book in Surat at-Tawba. The sound view for the reason behind the words, "No, by your Lord, they are not believers …" is the hadith of az-Zubayr with his Christian neighbour about water as will be dealt with in Surat at-Tawba, Allah willing.

• It is said that it means "do not call those who have submitted through the sword compelled and forced".

• It is said that it was related about the captives who were People of the Book. They are not compelled when they are adults. If they are Magians, young or old, or idolaters, they are compelled to adopt Islam because their captivity does not help them when they are idolaters. Do you not see that their sacrifices are not eaten nor their women married. That is what Ibn al-Qasim reported from Malik. Ashhab said that children are considered to have the din of those who captured them. If they refuse that, they are compelled to become Muslim. Children have no din and that is why they are compelled to enter Islam so that they do not go to a false din. When other types of unbelievers pay the jizya, they are forced to become Muslim, whether they are Arabs or non-Arabs, Quraysh or otherwise. This will be dealt with in Surat at-Tawba.
Tafsir Al-Qurtubi: Classical Commentary of the Holy Qur'an V.1
Translated by Aisha Bewley,Dar Al-Taqwa Ltd., 2003, pp. 659-661

See Also

  • Jihad (Primary Sources) - Страница, която води до други статии, свързани с Jihad (Primary Sources)

References

  1. ↑ Стих 9:1 казва "мушрикина" (الْمُشْرِكِينَ). Стих 9:2 ги назовава "кяфири"(الْكَافِرِينَ)
  2. ↑ https://translate.google.com/details?sl=ar&tl=bg&text=%D8%AF%D9%90%D9%85%D9%8E%D8%A7%D8%A1%D9%8E%D9%87%D9%8F%D9%85%D9%92%20&op=translate
  3. ↑ http://corpus.quran.com/wordmorphology.jsp?location=(9:29:1)
  4. ↑ Sayyid Abul Ala Maududi - (Quran 9:29, Footnotes 26 & 27) - Tafhim al-Qur'an
  5. ↑ Тафсир Ибн КАтир, Сура Ал Бакара, ает 253 до 286, Сура Ал Имран, ает 1 до 92, съкратено от шейх Мохамед Насиб Ар-Рафаи[Al-Firdous Ltd., London, 1999: First Edition], Part 3, pp. 37-38
Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Насилствено_налагане_на_исляма_или_няма_принуда_в_религията_(2:256)%3F&oldid=5661“.