Окончателното послание на Корана

Тази страница в момента се преглежда и може да не отговаря напълно на нашите основни принципи В сегашното си състояние изказаните тук мнения може да не отразяват възгледите на УикиИслям. Това известие ще бъде премахнато след като страницата бъде прегледана, потвърдена и / или актуализирана.        История на страницата - Място за коментари по статията Последната регакция беше направена на 4/6/2020 Вход / Създай акаунт

Тази статия е Есе,а есетата не отразяват непременно мнението на УикиИслям. Виж Отказване от права за детайли.

Целта на тази статия е да покаже дали Пророкът Мухаммад е възнамерявал ислямът да бъде средство за мир или двигател на насилие.

9-та сура

Девета глава от Корана- Ал Тауба (Покаянието) се смята за заключителните бележки на Аллах. Единствената сура (глава), за която се твърди, че е разкрита след нея, е Ал Наср (Победата), която съдържа само няколко стиха. Като отчетем очевидната войнствена нагласа на исляма, за нас няма да бъде голяма изненада ако научим, че тази последна глава в никакъв случай не говори за установяването на мир сред хората, но разглежда тяхното разделяне на вярващи (Дар ал-Ислам) и невярващи (дар ал-куфр), като целта е да се запази безкрайна враждебност между тях. При условие че бъде прочетена в контекст, тази глава е от съществено значение за немюсюлманите, които биха искали да научат какво заповядва Аллах на мюсюлманите за техните дела. Сахих Муслим свидетелства, че това е последната глава, разкрита от Аллах на Мухаммад:

Анализ

Тази глава определя как мюсюлманите трябва да се отнасят към неверниците; това е кодексът на поведение, който мюсюлманите трябва да съблюдават, когато общуват с някой външен за сферата на тяхната верова система. Тя обобщава основното послание на Корана, защото бива смятана за заключителните бележки на нейния автор. Не е чудно, че толкова голям процент от мюсюлманите подкрепят насилието и преследването на другите хора. В крайна сметка тази глава съдържа последните заповеди на Аллах, подбужда агресивно отношение към невярващите и ако заключителните бележки на Аллах са свързани с безкрайна война, за да се покорят и унижат другите, никакво разумно обяснение не може да опровергае това заключение; цялото послание на Корана, както е отразено в тази глава, не е за мир, а за война срещу другите. Историческият констекст на тази сура е описан от прочутия кораничен коментатор Абул Аала Маудиди в неговата книга “Тафхим ал Коран”:

Тафсири

Маудиди

В своя тафсир Маудиди потвърждава, че преди разкриването на тази глава, една могъща и добре организирана Ислямска държава вече е била установена в една трета от Арабския полуостров. Само този факт опровергава обичайната мюсюлманска апологетика на воюването при самозащита или съпротивата срещу потисници. Понеже в онзи момент Ислямската държава вече е била създадена, бихте очаквали да се появят откровения за начина, по който трябва да се управлява безпроблемно тази държава, за добруването на нейните граждани и в крайна сметка на света като цяло. Въпреки това в тази глава, разкрита след една голяма победа и вид освобождение на исляма, откриваме реч на омраза, насърчения за убиване на невярващите и подстрекаване за подчиняване на другите. Почитането на едно божество, което провокира по този начин своите предани вярващи, дори след като са постигнали своята цел, определено е показателно за войнствената природа на ислямската религия.

Освен това този пасаж от Корана не прилича на другите сури, понеже не започва с обичайното “Бисмиллахи алРахмани Ал Рахим” (В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния). Какво би могла да бъде причината това да се пропусне? Учените го обясняват с факта, че тази глава набляга върху отмъщението на Аллах и наказанието повече от всяка друга сура. Но защо му е на един мирен и справедлив бог да разкрива подобна глава, когато неговите последователи са постигнали целите си и „вече“ не са преследвани?

Ал Кашаф

Ибн Аббас

Отново, според Ибн Аббас:

Следователно тази конкретна сура не е оставила нито един невярващ незасегнат. По-долу сахих (автентичните) хадисите от Бухари го изясняват още по-точно:

Ако една глава покрива цялото множество неверници и тази глава е известна като главата на меча в ислямското учение, тогава тук съществува нещо, което заслужава сериозно изследване от страна на невярващите. Вероятно най-агресивните коранични стихове се намират именно в тази конкретна глава. От самото ѝ начало виждаме един бог, който непрекъснато подтиква насилие срещу неверниците. И все пак моята цел не е да дълбая и да правя коментар върху всеки един стих, но да покажа най-важното и в този контекст да докажа, че на мюсюлманите всъщност им е заповядано да се бият с неверниците до деня на възкресението. И в тази си дейност аз няма да се осланям на налудничави предположения или на някакви ирелевантни източници на исляма.

Мюсюлманите имат дълг да се бият срещу куфр и Куфар/Кафир (неверниците) до деня на възкресението с всички налични средства. За да осветя тази истина, ще започна с цитат на стих от една друга глава на Корана и по-късно ще видим как това се вписва в главата, която изследваме тук.

Коран: Сура 47, ая 4

Тези стихове са разкрити точно след първата битка, която Мухаммад и неговите приятели са повели срещу жителите на Мекка и са спечелили. Горният стих подтиква вярващите да повеждат войни и което е най-интересно – един всемилостив бог посочва точното място, където мюсюлманинът трябва да удари по тялото на противника си. След това се говори за вземането на военнопленници, които да бъдат държани в плен или откупени, докато войната не стовари своите тежести. Тук заповедта е да се бият „докато войната не се освободи от бремето си“. Това е вид идиом. Какво означава „войната да се освободи от бремето си“? Имам Ибн Катир в своя Тафсир тълкува по следния начин:

Тафсир Ибн Катир

Тълкуванието на Ибн Катир, най-авторитетният Муфасир на Корана, показва вечно популярния „контекстуален“ аргумент, използван за защита на исляма, като лъжлив. В настоящия контекст една война току-що е приключила и един от сподвижниците на Мухаммад си отдъхва, защото повече няма нужда да се бие. НЕ, казва Мухаммад, като го поправя, сякаш за да насочи фокуса върху важността на своите думи към човека, който се канел да се оттегли; за нещастие неговият универсален призив лесно може да бъде видян и днес.

“Винаги ще има част в моята общност (мюсюлмани), която да владее над другите" (Ислямът на Мухаммад предполага, че трябва да владее над другите религии и техните последователи. Тази идея се появява тук, понеже Мухаммад използва думата „владее”) "Аллах ще отклони сърцата на някои хора от истината" (т.е. от исляма) "следователно моята общност от вярващите ще се бие срещу тях." Мухаммад говори за това като за непрекъснат процес, който неминуемо трябва да продължи до края на времената с благоденствие заради военните плячки от свещените воини. Ако все още има някакви претенции за контекст към стих 47:4 от Корана (който бълва чисто насилие и омраза срещу неверниците до степен, в която Аллах смята за необходимо да посочи частта от тялото на неверника, която вярващият трябва да атакува), оспорващите трябва да признаят, че се влизат в противоречие със своите собствени почитани източници и своите собствени почитани учени, не със съвременни апологети и псевдо-учени, но с истински учен, който е живял близо до времето на Мухаммад и е бил (и все още е) почитан като най-надеждния сред тълкувателите на Коран, или трябва да признаят факта, че Коранът предписва безкрайно насилие срещу онези, които не вярват в Аллах и Мухаммад.

Обобщение

От стих 47:4 можем да направим две заключения:

1. Мюсюлманите не могат да спрат да се бият, дори след като са спечелили дадена война. Напротив, те трябва да търсят други начини, по които да проливат още кръв.
2. Тази битка трябва да продължи до деня на възкресението, както Муджахид твърди, че вярващите не могат да спрат да се бият до края на времената. (Това е истинската причина Аллах да определя лимита „докато войната не се освободи от бремето си“). По-нататък това ще бъде разгледано обстойно с допълнителни материали от автентични ислямски източници.

Коран: Сура 9, ая 29

Да се върнем към Сура Тауба, за която установихме по-горе, че е главата на меча; понеже е последно разкритата сура, тя съдържа всички норми на поведение, които мюсюлманите трябва да спазват, когато имат контакт с неверници. Вижте следния стих:

В горния стих заповедта на Мухаммадовия бог е той да се бие не срещу тези, които воюват с мюсюлманите или ги потискат. Много мюсюлмани се опитват да омекотят този род коранични стихове с извинението, че „ислямът позволява бой при самозащита“. Жалко за тях, защото тук причините за воюване очевидно не се дължат на другата страна, която е повела война срещу мюсюлманите, нито пък на някакъв вид потисничество, но единствената причината, заради която божеството възпламенява своите верни последователи да се бият с другата страна, се дължи на тяхното неверие в Аллах и последния ден, а също и заради невъздържанието от онова, което е забранил Аллах и неговия пратеник Мухаммад. Да обобщим: простото отхвърляне на исляма е достатъчна причина за бога на Мухаммад да издаде заповед на своите верни да започнат война, докато неверниците не бъдат покорени. Ако неверниците не искат да се подчинят и да приемат исляма, единствената им възможност за оцеляване остава да се плаща джизия на мюсюлманите, което според самия Коран е петно (на унижение). Следователно джизия е единственото средство за оцеляване за немюсюлманите в една мюсюлманска страна.

Джизя

Мухаммад е вземал джизя от всички неверници без значение от религията им, макар че остават съмнения в случая с политеистите. Този хадис от Сахих Бухари свидетелства, че Мухаммад е вземал джизя от всички неверници:

Анализ

Това, което научаваме от този хадис е, че когато вторият халиф на исляма, Умар, се е колебаел дали да вземе джизия от магите-неверници (маги, зороастрийска секта), един от сподвижниците на Мухаммад е засвидетелствал, че Мухаммад е взел джизия от същото племе. Това е ясно доказателство, че джизия се е налагала на всички, които са били покорени по времето на Мухаммад. Има още един хадис от същия източник, който показва, че Мухаммад е вземал джизия и от народа на Бахрейн. Нямаме основателна причина да мислим, че народът на Бахрейн по онова време е бил изцяло юдейски или християнски. Сред тях е имало също и езичници. Въпреки това вземането на джизия от бахрейнския народ потвърждава, че това средство за потискане е било прилагано към цялото множество от неверници по онова време. Сега е необходимо да разгледаме традиционните мюсюлмански вярвания за Иисус Христос (Иса), Когото те смятат за пророк, издигнат от Бога и Който ще слезе на земята при хората преди деня на възкресението. Това се потвърждава от множество сахих хадиси.

This hadith confirms what was discussed earlier. True Muslims cannot cease fighting until the day of resurrection. Moreover these wars are not mere defensive struggles, but will be offensive onslaughts, until Muslims win over unbelievers and establish Islamic rule, something which is occurring all over the world as we speak, especially in many Eastern and African countries like Somalia. Establishing Islamic governance necessarily means imposing Jizya upon infidels. Muhammad believed or at least his command was to fight until Jesus, the son of Mary descends from heaven. Moreover, he envisioned Muslim domains all over and Jizya imposed upon all infidels. According to Muhammad’s vision, it would be Jesus and Jesus only who would be eradicating Jizya from the earth. Abolition of Jizya entails the whole world becoming Islamic right after Jesus sets foot on earth for a second term.

See how Muhammad envisioned this phenomenon:

Summary

The three main points raised here in this hadith are:

1. Muhammad affirms Jesus will break the cross. It is metaphorical of the demise of Christianity. Obviously, Muhammad believed Christianity will prevail until the day of resurrection and it would take Jesus himself to end it altogether.
2. Killing pig can be another allegory. It may be pointing to Jews, because according to the Qur'an; Jews were once turned into apes and pigs (Коран 5:60). Many Muslims today consider Jews as descendents of apes and pigs. Moreover, Muhammad’s utter hatred for Jews would have forced him to label Jews as pigs and he satisfies himself in saying “Jesus will descend prior to resurrection day to kill all Jews” More remarkable here is Muhammad's ignorance of other religions that would endure until the resurrection day. His mind's eye limited to Judaism and Christianity only. For him, pagans were all defeated in the Arabian land, but he doesn’t seem to be aware of the polytheistic religions that were still in practice all over the world apart from the Arabian Peninsula.
3. Muhammad swearing on Jesus abolishing the Jizya, gives us further evidence his orders to fight infidels are not time bounded but protracts to the end of times. His call for Jihad was not limited in time nor were they forced by circumstances. It was to carry through the offensive fight to subjugate nation after nation under the bloody sword of Islam. Practical though he was; (as he could not even imagine a world without unbelievers like Jews and Christians) Muslims are duty bound to stretch beyond the borders of nations and to continue the 'good' fight until the resurrection day.

Conclusion

The last revealed chapter of the Qur'an has little to offer the world, other than antagonism. Prophet Muhammad ordered expeditions even from his death-bed. The activities of his followers including the four rightly-guided caliphs were constricted chiefly into invading nation after nation and establishing Islamic states all over the invaded lands. Thus Islam can fairly be called coercive, expansionist and imperialistic - ironically, some common smears hurled at the West by many modern Muslims (who are thereby guilty of hypocrisy - yet another choice complaint). Words followed by the actions of Muhammad's followers speak much louder here. Muhammad clearly did not envision a non-violent world where members of all faiths would live a peaceful co-existence. His words “There will always be a group in his community of believers that are dominant over infidels” highlights this. An ideology stuck in a certain backdrop of history where killing and subjugating others in the name of religion had been made legal by divine dictations can never bring peace to the world.

See Also

• Analysis of Muhammad’s Farewell Sermon