Забранените неща в исляма

И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!

Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах; и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял - освен което сте заклали още живо според предписанието - и принесеното в жертва на каменните идоли; и да гадаете със стрелите. Това е нечестивост. Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. Не се плашете от тях, а се плашете от Мен! Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях - Аллах е опрощаващ, милосърден.

О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!

А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.

Разказва Абу Умама ал-Бахили: Видях някакви земеделски сечива и казах: „Чух Пророка да казва: „Няма дом, в който тези сечива да влязат, освен в онзи, на който Аллах е пратил унижение“.

Разказва Заид ибн Табит: Ибн Умар каза: Купих зехтин от пазара. Когато станах негов собственик, срещнах един мъж и той ми предложи добра цена за него. Възнамерявах да започна пазарлък с него, но един човек ми хвана ръката изотзад. Когато се обърнах, видях, че това беше Заид ибн Табит. Той каза: Не го продавай на същото място, откъдето си го купил, а го занеси в дома си, понеже Пратеникът на Аллах ни е забранил да продаваме стоките, откъдето те са купени, докато търговците не ги занесат по къщите си

Разказва Сахл бин Сад Ас-Са‘иди: Вестите за разногласията сред народа на Бани‘Амр бин ‘Ауф достигнаха до Пратеника на Аллах и той отиде при тях заедно с някои от сподвижниците си, за да наложат примирие между тях. Пратеникът на Аллах закъсняваше и настана време за молитва. Билал отиде при Абу Бакр и му каза: „Пратеникът на Аллах закъснява, а настъпва време за молитва. Ще поведеш ли народа за молитва?“ Абу Бакр казал: „Да, ако желаете“. Билал произнесе Икама и Абу Бакр пристъпи напред и изрече Такбир за народа. В същото време Пратеникът на Аллах дойде, като пресече редовете (на молещите се хора) и застана на (първия) ред и хората започнаха да ръкопляскат. Абу Бакр никога не би се разсеял в молитвата си, но когато хората започнаха да ръкопляскат толкова силно, той се обърна и (видя) Пратеника на Аллах. Пратеникът на Аллах му нареди да продължи молитвата. Абу Бакр вдигна ръцете си и благодарл на Аллах, и отстъпи назад, като стигна (първия) ред. Пратеникът на Аллах отиде напред и поведе народа в молитвата. Когато завърши молитва, той се изправи пред хората и каза: "О, народе! Защо започнахте да пляскате с ръце, когато нещо необичайно ви се случи по време на молитвата? Пляскането е само за жените. И така, ако на някой от вас му се случи нещо по време на молитвата, кажете: „Субхан-Аллах“, понеже никой няма да се обърне, като го чуе да казва „Субхан-Аллах“. О, Абу Бакр! Какво ти пречеше да поведеш народа в молитвата, когато ти казах да направиш така?“ Абу Бакр отговори: „Как би се осмелил синът на Абу Кухафа да поведе молитвата в присъствието на Пратеника на Аллах?“

Разказва ‘Аиша: Беше разказано от ‘Аиша, че Пратеникът на Аллах е забранил безбрачието.

Аиша разказва: Умм Хабиба и Умм Салама споменаха пред Пратеника на Аллах за една църква, която са видели Абисиния и в нея имало изображения. Пратеникът на Аллах казал: Когато един благочестив човек от тях (сред религиозните групи) умре, те построяват място за богослужение върху гроба му и след това го украсяват с такива изображения. Те ще бъдат сред най-окаяните творения в Деня на съда в погледа на Аллах.

Разказва Абу Саид Ал-Худри: Пратеникът на Аллах забрани заграждането на речните устия заради пиенето на вода от тях.

Разказва Ибн Аббас: Пророкът каза: „Лечението е в три неща: поставяне на вендузи, глътка мед или обгаряне (с огън), но аз забранявам на моите последователи да използват обгаряне (с огън).“

Разказва Асим ал-Ахвал: Видях купата за пиене на Пророка с Анас бин Малик, и тя беше счупена, и той я беше поправил със сребърен обков. Тази купа за пиене беше доста голяма и направена от надарска дървесина, Анас каза: „Давах вода на Пророка в тази купа много пъти (дълго време).“ Ибн Сирин каза: Около тази купа имаше железен пръстен и Анас искаше да го замени със сребърен или златен пръстен, но Абу Талха му рече: „Не променяй нищо, което Пратеникът на Аллах е направил“. И така Анас си я остави както си беше.

Разказва един мъж от Сподвижниците: Хумаид ал-Химяри каза: Срещнах един мъж (сподвижник на Пророка), който остана в обкръжението на Пророка, също както Абу Хурайра беше останал в неговото обкръжение. След това той добави: Пратеникът на Аллах забрани на всички от нас да си сресваме косата всеки ден или да уринираме на мястото, където той се къпе

Абу Хурайра разказва: Пратеникът на Аллах рече: Ако някой чуе мъж да оплаква в джамията нещо, което е изгубил, той трябва да каже: Нека Аллах да не ти го връща, защото джамиите не са направени за тази цел.

Разказва Абу Катада: Пророкът забрани смесването на узрели и неузрели фурми, а също и смесването на фурми и стафиди (за приготвянето на сироп), но сиропът от всеки вид плодове трябва да бъде приготвян отделно. (Може да се пият такива напитки, докато са свежи).

Яхя ми разказа от Малик, от Мус ибн Майсара, от Саид ибн Аби Хинд, от Абу Муса ал-Ашари, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и да му даде мир, е казал: „Който играе игри със зарове не се е подчинил на Аллах и Неговия Пратеник.“ Яхя ми разказа от Малик, от Алкама, от неговата майка Аиша, съпругата на Пророка, Аллах да го благослови и да му даде мир, че е чул за едни хора, които са живеели в една стая от нейната къща и те имали някакви зарове. Тя им изпратила послание: „Ако не ги махнте, аз ще ви махна от моята къща“ и тя ги укорила заради това.

Разказва Муауия: Светият Пророк забрани обсъждането на трудни въпроси.

Джабин б. Абдулла разказва, че Пратеникът на Аллах е казал през Годината на победата: Наистина Аллах и Неговият Пратеник са забранили продажбата на вино, трупове на животни, свине и идоли. Беше казано: „Пратенико на Аллах, виждаш ли, че тлъстината от животинските трупове се използва за облицоване на лодките и за излъскване на кожите и хората я използват за осветление?“, на което той каза: „Не, забранено е“. Тогава Пратеникът на Аллах каза: Нека Всевишният и Всемогъщият Аллах да разбие юдеите; когато Аллах забрани употребата тлъстината от животински трупове за тях, те я стопяваха и след това я продаваха и правеха печалба от цената ѝ (получена за нея).

Разказва се, че ‘Абдулла бин ‘Умар е казал: „Когато ‘Абдулла бин Убаии умря, неговият син дойде при Пророка и му каза: „Дай ми дрехата си, за да го покрия с нея и принеси (някои погребални) молитви за него и се моли той да бъде простен“. И така той даде дрехата си и каза: „Когато се приключили, кажи ми и аз ще принеса (погребалната) молитва за него“. Но ‘Умар го спря и му каза: „Аллах не ти ли е забранил да принасяш (погребална) молитва за лицемерите? Той рече: „Имам две възможности. Или да искам опрощение за тях (лицемерите) или да не искам опрощение за тях.“ И така той принесе (погребалната) молитва за него. Тогава Аллах, Всевишният, разкри: „Никога не се молете (с погребална молитва) за никого от тях (лицемерите), когато умре и не стойте на гроба му“. И така той престана да принася (погребалната) молитва за тях“.

Разказано е от Саеед бин Ал-Мусаииаб, че неговият баща е казал: „Когато Абу Талиб умираше, Пророкът дойде при него и намери Абу Джал и Абдулла бин Аби Умая при него. Той каза: „О, чичо, кажи Ла илаха иллаллах (никой не е достоен за поклонение освен Аллах), думи, с които аз ще те защитя пред Аллах“. Абу Джал и Абдулла бин Аби Умая казаха: „О, Абу Талиб, ти се отклоняваш от религията на Абдул-Мутталиб.“ Тогава Пророкът каза: „Ще продължа да моля от Аллах опрощение за теб, докато не ми се забрани да правя това.“ Тогава беше разкрито следното: „Не е (правилно) за Пророка и вярващите да молят от Аллах прошка за идолопоклонниците.“ И беше разкрито следното: „Не ти (о, Мухаммад) напътваш, когото обичаш“.

Разказва Джархад: Пратеникът на Аллах седеше с нас и бедрото ми беше разголено. Той каза: Не знаеш ли, че бедрото е интимна част?

Разказва Али ибн Абу Талиб: Пророкът каза: Не си оголвайте бедрата и не поглеждайте към бедрата на живите и мъртвите.

Разказва Абдул Азиз: Един човек попита Анас: „Какво си чул от Пророка относно чесъна?“ Той рече: „Пророкът каза: Който е ял това растение не трябва нито да идва близо до нас, нито да се моли с нас“.

Разказва Аиша, Уммул Муминин: Пратеникът на Аллах забрани да се влиза в горещите бани. После той позволи на мъжете да влизат с долни дрехи.

Разказва Ибн Умар: че е влязъл при Яя бин Саид, докато един от синовете на Яя се беше насочил към една кокошка, която беше завързал. Ибн Умар отиде при нея и я развърза. След това той я донесе на момчето и каза: „Не давай на момчетата си да връзват птици, за да ги убиват, понеже чух как Пророкът забрани убиването на животно или друго живо същество, след като са били завързани.“

Разказва Абдулла бин Зама: Пророкът забрани да се смеем на човек, който е изпуснал въздух и каза: „Как може някой от вас да бие жена си, както бие камила за яздене и след това да я прегръща (да спи с нея)?“ И Хишам каза: „Като набие роба си“.

Разказва Анас бин Малик: Някой дойде при Пратеника на Аллах и каза: „Магаретата бяха (убити и) изядени. Друг човек дойде и каза: „Магаретата бяха изтребени.“ На това Пророкът нареди на един глашатай да съобщи на народа: „Аллах и Неговият Пратеник ви забраняват да ядете месото на магаретата, защото е нечисто“. И така тенджерите бяха обърнати с главата надолу, докато месото (от магаретата) се вареше в тях“.

Разказва Абу Талаба: Пратеникът на Аллах забрани яденето на месо от зверове, които имат големи кучешки зъби

Разказва Абдулла ибн Аббас: Пророкът забрани да се пие мляко от животно, което се храни в мръсотия

Разказва Абдулла ибн Умар: Пратеникът на Аллах забрани язденето на камила, която се храни в мръсотия, както и да се пие от млякото ѝ.

Раказва Хумаид ал-Химяри: Хумаид ал-Химяри разказва: Срещнах един човек (от Сподвижниците на Пророка), който остана в обкръжението на Пророка в продължение на четири години, както Абу Хурайра беше останал в неговото обкръжение. Той разказва: Пратеникът на Аллах забрани на жените да се къпят с водата, оставена от мъжете, и на мъжете с останалата вода от жените. Версията на Мусаддад добавя: „Т.е. двамата да използват водата заедно“.

Джабир разказва: Пратеникът на Аллах (мир нему) забрани яденето на лук и праз-лук. Когато бивахме побеждавани от желанието си (да ги ядем), ние ги ядяхме. На това той (Светият Пророк) каза: Който яде това противно растение, не трябва да се доближава до джамията ни, защото ангелите се наскърбяват от същите неща като хората.

Ибн Умар разказва, че Пратеникът на Аллах е забранил продажбата на плодове, докато те не придобият очевидно добро състояние; той наложи забраната както на продавачите, така и на купувачите.

Разказва Али ибн Абу Талиб: Абу Салих ал-Гифари разказва: (Веднъж) Али минаваше през Вавилон в едно от пътуванията си. Мюезинът (човекът, който призовава за молитва) дойде при него, за да го извика за следобедната молитва. Когато минаваше през това място, той заповяда да се призове към молитва. След края на молитвата рече: Моят предан приятел (т.е. Пророкът) ми забрани да казвам молитвата в гробището. Той също така ми забрани да принасям молитви във Вавилон, защото този град е проклет.

Разказва се, че Джабир е казал: „Пратеникът на Аллах забрани да се строи върху гробовете, както и те да се правят по-големи или да се облицоват.“ (Един от двамата разказвачи) Сулайман бин Муса добавя: „Или да се пише върху тях“.

Разказва Абу Хурайра: Пратеникът на Аллах забрани да се продават военнопленници, докато не бъдат разпределени, да се продават палмови дървета, докато не са в безопасност от всяка болест и на мъжете да се молят без колан.

Рафи б. Хадидж разказва: Давахме земя под наем, когато Пратеникът на Аллах беше жив. Давахме я срещу една трета или една четвърт от (произведеното) заедно с определено количество зърно. Веднъж един от племенниците ми дойде при нас и каза: Пратеникът на Аллах ни забрани това дело, което беше източник на приход за нас, но покорството към Аллах и Неговия Пратеник е по-изгодно за нас. Той ни забрани да отдаваме земя под наем срещу една трета или една четвърт (от произведеното) и определено количество зърно и нареди на собственика на земята да си обработва сам или да я остави на други (хора) да я обработват, но той показа неодобрението си към отдаването под наем или нещо подобно.

Яхя ми разказа от Малик, от Ибр. Шихаб, от Ал-Арадж, че Абу Хурайра е казал: „Най-лошата храна е храната на брачен пир, на който богатите са поканени, а бедните са оставени вън. Ако някой отхвърли покана, той въстава срещу Аллах и Неговия Пратеник“.

Разказва Муауия ибн Абу Суфян: Пратеникът на Аллах забрани да се язди върху кожа от пантера, както и да се носи злато – или само малко.

Разказва Ибн Умар: Пророкът забрани на мухримите да носят дрехи, напоени с благовония или боядисани с шафран.

Джаби б. Абдулла разказва, че Пратеникът на Аллах е забранил продаването на излишната вода.

Разказва Худхайфа: Пророкът каза: „Не пийте в златни или сребърни съдове и не носете дрехи от коприна или дибадж (вид коприна), понеже тези неща са за тях (неверниците) в този свят, а за вас са в отвъдното.“

Разказва Абу Милджаз: че един мъж е стоял в средата на кръг и Худхайфа е казал: „Проклет от езика на Мухаммад – или – Проклет, в името на Аллах от езика на Мухаммад, е този, който стои в средата на кръг“.

Яхя ми разказа от Малик, от Нафи, че Абдулла ибн Умар е казал, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и да му даде мир, е забранил да се пътува с Корана в земите на врага. Малик коментира: „Това е от страх, че врагът ще го превземе“.

Разказва (Абдулла) бин Умар: Пратеникът на Аллах забрани на Ал-Каза (да си остави кичури коса на някои места, след като си беше обръснал главата.)

Джабир разказва: Пратеникът на Аллах ни забрани да уринираме в застояла вода.

Разказва Уаррад: (Писарят на Ал-Мугира) Муауия написа на Ал-Мугира: „Напиши ми какво си чул от Пратеника на Аллах“. И така той (Ал-Мугира) му написа: Пратеникът на Аллах казваше в края на всяка молитва: „Ла илаха иллалла-х уахдаху ла шарика, лахул Мулку, уа лахул Хамду уа хула ала кулли шаи‘ин кадир. ‘Аллахумма ла мани‘ а лима а‘тайта, уала му‘тия лима мана‘та, уала янфа‘у дхулжадд минкал-джадд.“ Той също така му написа, че Пророкът е забранил (1) Кил и Кал (празни безполезни разговори или че говориш твърде много за другите), ), (2) Да се задават твърде много въпроси (по спорни религиозни въпроси);..

Разказва Ибн Аббас: Свитата на Абдул Каиш дойде при Пророка и казаха: „О, Пратенико на Аллах, ние сме от племето Рабиа. Неверниците от племето Мудар се намесиха между нас и теб и така ние не можем да идваме при теб освен в Свещените месеци, и така молим те да ни заповядаш някои неща, които да спазвам и да подканим другите, които са останали зад нас да спазват. Пророкът каза: „Заповядвам ви да спазвате четири неща и ви забранявам четири неща: (заповядвам ви) да вярвате в Аллах, т.е. да свидетелствате, че никой няма правото да бъде почитан освен Аллах.“ Пророкът посочи с пръст и добави: „да принасяте молитви по съвършен начин: да давате закат и да давате една пета от плячката, която сте спечелили (за добруването на Аллах). Забранявам ви да използвате Ад-Дубба, Ан-Накир, Ал-Хантм и Ал-Музаффат (съдове, които се използват за приготвяне на алкохолни ликьор и напитки).)

Разказва Абу Хурайра: Пророкът забрани: (А) Муламаса и Мунабадха (вид сделки), (Б) принасянето на две молитви, една след задължителната сутрешна молитва, докато слънцето не изгрее и другата – след молитвата аср, докато слънцето не залезе (В) той забрани също така някой да седи, облечен в една дреха, която с нищо не прикрива неговите интимни части (Г) и им забрани да ги показват към небето; (Д) той също така забрани Иштимал-ас-Самма.

Аиша разказва: Когато последните стихове на Сура Бакара бяха разкрити, Пратеникът на Аллах излезе и ги прочете на хората и след това им забрани да търгуват с вино.

Умм Атия разказва: Беше ни забранено да следваме ковчевга, но това не беше напълно абсолютно за нас.

Разказва Абу Хурайра: Един мъж попита Пророка дали някой, който спазва поста, може да прегръща (жена си) и той му даде позволение; но когато един друг мъж дойде при него и го попита, той му забрани. Този, на когото беше дал позволение, беше възрастен мъж, а онзи, комуто забрани, беше младеж.

Какво са правилата за актьорското озвучаване на гласовете по радиото?

Слава на Аллах. Има предходни въпроси, които се занимават с актьорската игра и всичко, което е свързано с нея. Моля вижте отговорите на въпроси номер 10836 и 22442.

В отговора на въпрос номер 14488 е поместена фетва на Постоянния комитет, която повелява, че е хараам да се играе ролята на някого от Сподвижниците на Пророка във филми, постановки и т.н..

В тези отговори също се казва::

1.Няма разлика между актьорското озвучаване и актьорската игра, която се вижда.

2.Няма различия в мненията между учените, че актьорската игра, която включва неприличие, свободно държание и каквото да е хараам-съдържание е хараам.

3.Никой от учените не позволява актьорската игра като цяло; по-скоро те са предвидили някои условия и препоръки.

4. Не е подходящо да се правят генерални изводи от позволената игра – според онези, които казват, че е позволено – дори е ако е с цел да се призоват хората към Аллах.

След търсенето по генералния въпрос, не намерихме никаква фетва от някой наш върховен учен, която да говори специално за актьорското озвучаване. Изглежда, че в случая няма разлика между актьорското озвучаване по радиото и актьорската игра, която се гледа, понеже всичко и актьорска игра, без значение от мнението дали това е позволено или забранено. Но няма никакво съмнение, че актьорската игра, която се гледа е по-сериозна по отношение на фитнах и причинява повече поквара, защото изкушението, причинено от жив, видим образ не е същото като изкушението, причинено от глас, който само се чува. Но ние говорим за актьорската игра в него и за нейната същност, независимо от другите неща, които може да я съпътстват. И Аллах знае най-добре.

Ние играем билярд понякога за забавление и играем на „загубилият плаща“, което означава, че който загуби, трябва да плати таксата за наемането на билярдната маса. Дали това е халал?

... Играта на билярд в клубове не е позволена, не защото тази игра сама по себе си е хараам, но по-скоро защото в тези клубове се съдържат много хараам неща като богохулство, пренебрегването на молитвата и хазарта, а играта в тях включва мълчание за злото, като не е необходимо да оставате на такива места.

Що се отнася до тази игра на места, където няма зли неща, няма нищо грешно в това, но все пак и това трябва да става под условие, например:

1. Не трябва да има залагане.

2. Не трябва да има псувни, обиди, подигравки и омраза

3. Не трябва да води до пропускане на неотменимите задължения като молитвата, търсенето на познание и грижата за семейството, неговото поучаване и дисциплиниране.

Споменахме по-горе, че повечето фукаха‘, в т.ч. Шейх ал-Ислам ибн Таймия, смятат шаха за хараам, а тези, които го позволяват, са го направили при спазване на горните условия. Когато разсъждаваме за младежите и начина, по който те играят, ще видим, че при тях тези условия почти никога не са изпълнени. Шейх ал-Ислам Ибн Таймия е казал относно шаха – и неговите думи могат да се приложат към билярда и другите игри, които младежите играят днес -: …Имаме предвид, че когато шахът разсейва хората от техните задължения, независимо дали са вътрешни или външни, тогава той е хараам според общото мнение на учените. Фактът, че разсейва хората от правилното изпълняване на задълженията им е толкова очевиден, че няма никаква нужда от обяснения. Същото важи и ако разсейва хората от задълженията им, различни от молитвата, като грижата за себе си и семейството, или наслаждаването на доброто и отбягването на злото, или поддържането на роднинските връзки, или почитта към родителите, или изпълняването на задълженията към обществото и държавата и т.н. Рядко се среща човек, който е увлечен от тези игри и те да не го разсейват от някое задължение. Трябва да отбележим, че има съгласие между учените за установяване на забрани в тези случаи. Аналогично ако играта включва нещо, което е хараам или води до нещо, което е хараам, тогава то е хараам според съгласието между учението, както е и спрямо лъжата, лъжливите клетви, изневярата или престъпленията, или съучастничеството в престъпления. Това е хараам според съгласието между мюсюлманите, дори ако става въпрос за състезание или надпревара, а какво остава за шаха, заровете и подобните им?

Същото важи и ако това включва някакво зло, като това да се участва в нещо, което може да доведе до неморалност, или съучаствие в агресивно поведение и т.н., или играта привлича твърде много хора, което води до пренебрегване на неотменимо задължение или вършене на нещо хараам. Този род игри и подобните им са нещо, за което мюсюлманите са съгласни помежду си, че са хараам.

Маджмоо‘ ал-Фатаава, 32/218

Второ: По отношение на това, че загубилият трябва да плати наема за масата – това е вид хазарт, който е забранен, защото Аллах казва (тълкуване на значението): „О, вярващи, виното (всички видове алкохолни напитки), играта на късмет (хазарта), Ал-Ансааб (кумирите) и Ал –Азлаам (стрелите за намиране на късмет или решение) са мръсотия от делото на Шайтаан (сатаната). Странете (всички стриктно) от нея (от всичко мръсно), за да сполучите! Шайтаан (сатаната) цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез опиати (алкохолни наптики) и играта на късмет (хазарта), и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от Ас-Салаах (молитвата). Не ще ли се въздържите?“

[ал-Маа‘ида 5:90-91]

Основният принцип е, че наемът за тази игра – ако няма хараам елементи – трябва да заплатен от всички участници. Но участниците се уговарят, че загубилият ще плати за себе си и за другите, а победителите не трябва да плащат нищо, а това се нарича сабак (печалба от хазартна игра) и представлява вид залагане в играта. Това не е позволено според шариата, освен където има текст, разказващ за случаи, при които става дума за развиване на умения от полза на джихада, защото Пророкът (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) е казал: „Няма никакъв сабак с изключение на стрелбата с лък, надбягването с коне и камили“. Разказано от Ал-Тирмиди, 1700; класифициран като сахих от Ал-Албаани в Сахих Ал-Тирмиди. Това важи само за състезанията по стрелба с лък и надбягванията с коне или камили, а учените са направили аналогия и с други умения, които са от полза при джихад. Някои позволяват също и състезания, свързани с ислямското познание, защото това е от полза на исляма, подобно на джихада с меч, ако не и в по-голяма степен.

Учените от Постоянния комитет са били попитани за мнението им по отношение на футбола на маса (джагите) и правилото загубилият играч да плаща за играта. Те са казали:

Ако споменатата игра включва образи или фигури за игра и загубилият играч заплаща цената за ползване на играта, тогава е хараам поради ред причини:

1 – Тази игра е вид безполезно забавление, което кара играча да разпилява свободното си време и да пренебрегва много от световните си и религиозни си интереси. Занимаването с тази игра може да стане навик и средство, което води до по-лоши неща от нея, като някои форми на хазарт. Всичко подобно е лъжа и е хараам според шариата. 2 – Направата и държането на образи и фигури е голям грях зарад сахих хадиса, в който Аллах и Неговият Пратеник (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) заплашват онези, които вършат това с ад и болезнени мъчения. 3 – Хараам е за загубилия играч да плаща наема на играта, защото е разточителство и пилеене на пари да се харчи за такива безполезни забавления. Отдаването под наем на тази игра е незаконна сделка, а печалбите на собственика в този случай са хараам като печелене на пари чрез незаконни средства. Следователно това е голям грях и форма на хазарт, което е хараам.

Фатва Исламия, 4/439

И Аллах знае най-добре

Въпрос: Какво е постановлението за играта или позволяването на собствените деца да играят много електронни игри, които са широко достъпни като тези, произведени от компании като Сони и Нинтендо, и т.н.?

Отговор: Ако погледнем тези игри, ще видим, че те се базират върху интелектуални умения и индивидуални реакции или решения. Има различни видове игри, с множество аспекти. Някои от тях приемат формата на въображаеми битки, в които човек се упражнява какво трябва да прави в подобни обстоятелства [от реалния живот]; други се базират върху това да бъдеш внимателен, за да се предпазваш от опасности; битка с врагове и поразяване на цели; планиране; преживяване на приключения; намиране на път в лабиринт; бягство от диви зверове; състезания с автомобили, самолети и т.н.; преодоляване на препятствия; търсене на съкровище. Някои игри увеличават знанията и разширяват интересите както е при игри, в които трябва да се разделят разни неща и след това да се съберат, пъзели, построяване на разни неща, оцветяване, засенчване и осветляване. Постановлението на шариата е следното: ислямът не забранява отдиха или забавленията по позволените начини. Основото правило спрямо тези игри е, че те са позволени, стига да не заемат мястото на неотменимите задължения като утвърждаването в молитвата [т.е. да се молиш правилно и навреме] и почитането на родителите ти, както и ако не включват нещо, което е хараам. Въпреки това съществуват множество хараам елементи в тези игри като следните:

Игри, които показва войни между хората на този свят („добрите момчета) и хората на небето („лошите хора“), наред с всички форми на обвинения срещу Аллах, прославен да е Той, или срещу светите ангели.

Игри, които включват почитане на кръста или минаване отгоре му, за да се придобие сила, да се възвърне някой към живот или да се дадат на играча екстра „животи“ и т.н. Също така са забранени и игри, които се използват за изготвяне поздравителни картички за рожден ден, както е в християнската култура.

Игри, които одобряват вещерството/магията и които прославят вещиците/магьосниците/чародеите и т.н.

Игри, които имат за основа омразата срещу исляма и мюсюлманите, подобно на играта, в която играчът получава 100 точки, ако удари Мекка, 50 точки, ако удари Багдад и т.н.

Игри, които прославят куфар и демонстрират гордост от принадлежността към тях, по подобие на игрите, в които играчът избира армията на куфар-държава и става силен, а ако избере армия на арабска държава, става слаб. Също и игри, които учат детето да се възхищава на куфар спортни клубове и имената на куфар играчи.

Игри, които включват изображения на голота и някои игри, които позволяват на играча да види порнографска снимка; игри, които опорочават морала, по подобие на игрите, където идеята е да се избяга с приятелка от лошите момчета или дракон.

Игри, които имат за основа хазарта.

Музика и други неща, за които се знае, че са забранени от исляма.

Физическите последствия като увреждане на очите и нервната система; вредните ефекти от звуците на играта върху ушите. Съвременните изследвания показват, че тези игри са пристрастяващи и вредни за нервната система, както и че причиняват стрес и нервно напрежение у децата.

Свикването на децата с насилието и престъпността и приучаването им да възприемат убиването и убийствата с лекота, както е в известната игра “Doom”.

Опорочаването на детското чувство за реалността чрез проповяването на свят от илюзии и невъзможни неща, като например завръщането от мъртвите, свръхествени сили, които реално не съществуват, изображения на извънземни и т.н.

Влязохме в детайли относно някои от идеологическите опасности и неща, които са забранени от исляма, защото много бащи и майки не им обръщат внимание и купуват тези игри на децата си, като ги оставят да играят на тях.

Също така трябва да подчертаем, че не е позволено да се състезаваш за награда в тези електронни игри, дори ако самата игра е позволена, защото това не са средства за джихад и те не ви помагат да развивате силите си за джихад.

Въпрос: Аз не празнувам Коледа по никакъв начин, но моята 11-годишна дъщеря обича красотата на коледното дърво, когато е украсено. Позволено ли ми е да имам такова в дома си през цялата година?

Отговор: Слава на Аллах.

Коледното дърво е един от символите на християнските празници и празненства; ето защо то е характерно за християните. Твърди се, че за пръв път е използвано като християнски символ през 16-ти век в Германия, в Страсбургската катедрала през 1539 г. сл. Хр.

Не е позволено да се подражава на куфар в никое от техните действия на богослужение, ритуали или символи, защото Пророкът (благословията и мирът на Аллах да бъдат над него) е казал: „Който подражава на хората е един от тях“. Разказано от Абу Дауд, 4031; класифициран като сахих от Ал-Албаани в Инуа‘ ал-Галеел, 5/109.

Следователно не е позволено да се поставя такова дърво в мюсюлмански дом, дори ако не празнувате Коледа, защото поставянето на това дърво влиза в параграфа „подражаване на другите“, което е хараам или почитането и уважаването на куфар религиозен символ. Родителите трябва да предпазват своите деца и да ги държат далече от неща, които са хараам, както и да ги опазва от Огъня, защото Аллах, нека да Се възвиси, казва (тълкуване на значението):

„О, вярващи! Пазете себе си и своите семейства от Огъня (ада), гориво на който са хората и камъните, като над него са (назначени) строги (и) сурови ангели, които не се противят (от изпълняване) на повелите, които получават от Аллах, но вършат, каквото им се повели.

[Ал-Тахреем 66:6]

Разказано е от Ибн Умар (Аллах да го благослови), че Пророкът (благословията и мирът на Аллах да бъдат над него) е казал: „Всеки един от вас е пастир и всеки е отговорен за своето стадо. Владетелят на народа е пастир и е отговорен за стадото си. Мъжът е пастир на своето домакинство и е отговорен за стадото си. Жената е овчар на дома и децата на съпруга си и е отговорна за стадото си. Робът е пастир на богатството на своя господар и е отговорен за него. Всеки един от вас е пастир и всеки е отговорен за своето стадо“. Ал-Бухаари, 7138; Муслим, 1829.

Ал-Бухаари (7151) и Муслим (142) също разказват, че Ма‘кил ибн Ясаар ал-Музани (Аллах да го благослови) е казал: Чух, че Пратеникът на Аллах (благословията и мирът на Аллах да бъдат над него) е казал: „На човек, комуто Аллах е възложил отговорност за другите, когато умре и е бил лицемерен към своите поданици, тогава Аллах ще му забрани рая.“

Трябва да обясните на дъщеря си, че е хараам да се подражава на неверниците и че е задължително да се разграничава от онези, които са осъдени на ада, както и да страни от това, което те почитат като облекло, символи и ритуали; както и че трябва да развива уважение към нейната собствена религия и да се придържа към нея, упражнявайки се в принципа на лоялност и приятелство в противовес на неприязънта и враждата (ал-уала уа‘л-бара‘), което е един от краеъгълните камъни на Тауид и основен принцип на вярата.

И Аллах знае най-добре.

1. Въпрос: Живея в САЩ и миналата седмица открих, че желатинът е направен от свинско месо, както и от говеждо странични продукти. Използва се в няколко хранителни артикула като: лекарства, кисело мляко, бонбони, желе, десерти и зърнени храни. Какво е вашето мнение за законността му? Чувал съм от други мюсюлмани тук, че е позволено, но не съм сигурен къде са получили информацията си.
Отговор: Според Фатвата на Аятола ал-Удма имам Мухаммад Ширази, желатинът е Хараам, ако е направен от странични животински продукти от Хараам. Следователно желатинът, който се прави от свинско месо или от животни, които не са заклани според ислямския шариат, е Хараам и следователно не е разрешен. [Излишно е да казвам, че желатинът, който се произвежда в ислямските страни или ако е направен от странични животински продукти, които са заклани според ислямския шариат, е халаал и затова е разрешен да се консумира от мюсюлмани.]

3. Въпрос: Допустимо ли е да се яде в мюсюлмански ресторанти, чиито готвачи са немюсюлмани, различни от ал-Китаб (Хората на книгата)? Отговор: Не е допустимо, ако те боравят с храната с някой от крайниците си.