Тази статия анализира твърдението на апологетите, често използвано от Мюсюлманска общност Ахмадия, че според исляма християните и евреите, които се придържат към своята вяра, ще влязат в Рая заедно с мюсюлманите. Тя също така обяснява какво всъщност казват ислямските текстове за християните и евреите в Отвъдното.
Коран
2:62
Този стих често се цитира в опит да се докаже, че ислямът е толерантен и включващ други религии, тъй като изглежда предполага, че християни, евреи и мюсюлмани всички ще бъдат допуснати в рая.
Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
Други
Коран 5:69
По-малко цитиран, но доста сходен като значение на предходния стих е следният:
Вярващите и юдеите, и сабеите, и християните - които [от тях] повярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела - наистина за тях не ще има страх и не ще скърбят.
Анализ
Коран
Мухаммад
Коранът определя като предмет на исляма това да се вярва в Аллах и на всички Негови пратеници (пророци). В това число и на пророка Мухаммад. Според Корана, когато Моисей е дошъл с Тората, е било необходимо да бъде следван, когато Иисус е дошъл с Инджила (Новия завет), е било необходимо да се изоставят законите на Мойсей и да се следва Него. И накрая, когато Мухаммад е дошъл с Корана, е станало необходимо да се напусне учението на Иисус и да се последва исляма.
и които вярват в
низпосланото на теб и в низпосланото преди теб , и в отвъдния живот са убедени. Тези са напътени от своя Господ и тези са сполучилите.
Кажи: “О, хора на Писанието, вие сте без опора, докато не спазите Тората и Евангелието,
и низпосланото ви от вашия Господ. И у мнозина измежду им низпосланото на теб от твоя Господ увеличава тяхното престъпване и неверие.
И не скърби за неверниците!.
На тези, които повярваха в Аллах
и в Неговите пратеници, и не отделяха никого измежду тях, Той ще им даде наградите. Аллах е опрощаващ, милосърден.
Няколко стиха изрично определят „вярващите“ като тези, които приемат пророчеството на Мухаммад. На „неверниците“, които не го направят, им се казва, че грешат и са осъдени на „изгарящия огън“.
Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания,
и Неговите пратеници. [И казаха:] “Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.” И рекоха: “Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.”
О, вярващи, вярвайте в Аллах
и в Неговия Пратеник,и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди!
А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил.
А за онези, които не вярват в Аллах
и в Неговия Пратеник - Ние сме приготвили
за неверниците пламъци.
Ислямът
Коранът заявява ясно, че никоя религия, освен исляма, няма да бъде приета от Аллах в Отвъдното.
Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, едва след като знанието дойде при тях. А за невярващите в знаменията на Аллах - Аллах бързо прави равносметка.
А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.
Ако приемем тълкуванието на стих 2:62, представено от апологетите, би означавало да приемем също и че Коранът съдържа в себе си едно крещящо противоречие. Но както и повечето мюсюлмани са наясно, това вече не е противоречие, ако се вземе под внимание доктрината за отмяна на аяти с други (Насик).
Коментари
По-долу е поместено какво казват Тафсир и Фикх за стих 2:62 и неговото значение.
Тафсир на Ибн Аббас
След това Аллах продължи, като изреди вярващите сред тях, казвайки: (Ето! Тези, които вярват) в
Мойсей и всички останали пророци, те ще получат наградата си от своя Господ в рая; те няма да се страхуват вечно и няма да скърбят безкрайно. Казано е, че това означава: няма да ги сполети страх от мъченията в бъдещия живот, нито ще скърбят за нещо, което са оставили след себе си. И също така е казано, че това означава: те няма да се страхуват, когато смъртта е унищожена и адът е затворен.
Тогава Той спомена онези, които не вярваха в Мойсей или в другите пророци, казвайки: (и тези, които са юдеи), които се отклониха от религията на Мойсей, (и християните) тези, които станаха християни (и сабейци), християнска секта, чиито членове се бръснат в средата на главите им, прочетете Евангелието, поклонете се на ангелите и кажете: „сърцата ни се върнаха (сабаат) при Аллах“, (който вярва) измежду тях (в Аллах и Последния ден и върши правда) в това, което е между тях и техния Господ, (със сигурност наградата им е при техния Господ и няма да ги сполети страх, нито ще скърбят).
Сура 2 Аят 62Тафсир Ибн Аббас, преведен от Мокране Гезу, Кралски Ал-Байт Ислямски Институт
След като Аллах описа състоянието - и наказанието - на онези, които се противопоставят на Неговите заповеди, попадат в Неговите забрани и престъпват определените граници, като извършват забранени действия,
той заявява, че по-ранните народи, които са били праведни и покорни, са получили наградата за своите добри дела. Така ще бъде до Съдния ден. Следователно, всеки, който следва неграмотния Пратеник и Пророк, ще придобие вечно щастие и няма да се страхува от това, което ще се случи в бъдеще, нито ще се натъжи за загубеното в миналото. По същия начин Аллах каза:
(Не се съмнявайте! Наистина, аулия‘та (приятелите) на Аллах няма да ги сполети страх, нито ще скърбят (10:62). Ангелите ще възвестяват на умиращите вярващи, както беше казано,
(Наистина, онези, които казват: „Нашият Господ е (само) Аллах“ и след това останат твърди, над тях ангелите ще се спуснат (по време на смъртта им) (казвайки): „Не се бойте, нито скърбете! Но получете радостната вест за Рая, който ви е обещан!“). (41:30)
Али бин Аби Таллах разказва от Ибн Аббас относно:
(Наистина, онези, които вярват и тези, които са евреи и християни, и сабианци, които вярват в Аллах и Последния ден), че Аллах е разкрил следния аят след това, (И който търси религия, различна от исляма, никога няма да бъде приет от Него, а в отвъдното той ще бъде един от губещите) (3:85).
Това изявление на Ибн Аббас показва, че Аллах не приема никакви дела или трудове от никого, освен ако не съответстват на закона на Мухаммад, т.е. след като Аллах е изпратил Мухаммад. Преди това всеки човек, който е следвал напътствията на своя пророк, е бил на правилния път, следвал е правилните напътствия и е бил спасен.
Когато Аллах изпрати Мухаммад като последния и окончателен Пророк и Пратеник за всички Чеда на Адам, от човечеството се изискваше да повярва в него, да му се покорява и да се въздържа от това, което им бе забранил; тези, които правят това, са истинските вярващи. Уммата на Мухаммад е била наречена „му‘минин“ (вярващи), поради дълбочината на тяхната вяра и увереност, а също и защото те са повярвали във всички предишни пророци и неща от невидимото.
Тафсир от Ал-Джалалайн
Със сигурност тези, които вярват, [които са вярвали] преди в пророците, и тези от юдейството, юдеите и християните и сабианците, християнска или юдейска секта, който
от тях вярва в Бог и в Последния ден, по времето на нашия Пророк, и извършва праведни дела съгласно Закона, който му е даден — тяхната заплата, тоест наградата за техните дела, е при техния Господ и няма да ги сполети страх, нито ще скърбят ( [единственото] лице на глаголите „амана“( āmana), „вярва“ и „амила (amila) „изпълнява“, има се предвид формата в [единствено число] на човек, „който и да е“, но в това, което идва след това [от местоименията в множествено число] неговото [множествено число] значение [се взема предвид]).
Сура 2 Аят 62Тафсир ал-Джалалайн, превод на англ. език: Ферас Хамза, Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought
Маарифул Коран
За да се разсеят подобни опасения, разглежданият аят поставя общ принцип: без значение как се е държал човек по-рано, стига да се е подчинил изцяло на заповедите на Аллах в своите вярвания и в делата си, той ще бъде приет от Аллах и ще получи наградата си.
Достатъчно очевидно е, че след откровението на Свещения Коран, което е последното послание на Аллах, съвършеното покоряване пред Аллах може да означава единствено приемане на исляма и следване на последния пророк Мухаммад.
Някой може също да попита защо този стих говори за мюсюлманите, понеже ако това представлява покана за приемане на исляма, тогава няма нужда да се отправя поканата към тези, които вече са го приели. Но ако вземем предвид изцяло концентрирания стил на Свещения Коран и се опитаме да погледнем отвъд буквалния смисъл на думите във внушенията и предположенията, съдържащи се в стиха, ще открием, че включването на мюсюлманския фактор е добавило ново измерение на значението. Това е все едно някой крал в подобна ситуация да каже, че неговите закони са безпристрастно приложими за всичките му поданици и че всеки, който им се подчинява, ще получи наградата си за покорството, независимо дали по-рано е бил приятел или враг.
По-добре е да разсеем едно друго недоразумение, което вероятно ще възникне от формулировките на настоящия стих - и което всъщност се популяризира от някои „новатори“. В аята се споменават само две точки от вярата на ислямското вероизповедание - вярата в Аллах и вярата в Съдния ден. Това не трябва да се възприема така, че за да се постигне спасение, е достатъчно да се притежава вяра единствено в Аллах и в Съдния ден. Защото Свещеният Коран многократно заявява, че който не вярва в пророците, в ангелите и в Книгите на Аллах, не е мюсюлманин. Вярата в Аллах е първият член на ислямското вероизповедание, докато вярата в Съдния ден е последният. Като споменава само тези два члена, стихът иска да покаже накратко, че е необходимо да имаме вяра във всички членове на вярата, от първия до последния. Нещо повече, само чрез пророците и Книгите на Аллах човек може да придобие всяко познание за същността и свойствата на Аллах и за онова, което трябва да се случи в Съдния ден, като Книгите на Аллах се разкриват на пророците чрез ангел. И така, не е възможно да имаме вяра в Аллах и в Съдния ден, щом и освен ако някой не вярва в ангелите, в Книгите на Аллах и в пророците.
Сура 2 Аят 62 (Англ.)Маулана мюфтия Мохаммад Шафи, превод на англ. език: проф. Мухаммад Хасан Аскари и проф. Мухаммад Шамим
Отговор към „новаторите/модерните“ в бележките под линия към коментара:
23.Противно на захаросаните фантазии на някои „новатори“, които са много доволни от себе си заради своя „либерализъм“ и „толерантност“, настоящият стих не отваря пътя към спасение за всеки „човек с добра воля“, независимо от вероизповеданието, което следва. Ако някой прочете стиха в подходящия му контекст и заедно с другите съответстващи му стихове от Свещения Коран, лесно ще види, че аятът всъщност обещава спасение в другия свят само на тези, които приемат исляма. Това е покана за приемане на исляма, отправена към юдеите, християните, сабианците и, всъщност, към последователите на всички възможни религии и дори към невярващите - конкретните назовавания служат само за пример.
Сура 2 Аят 62 (Англ.)Маулана мюфтия Мохаммад Шафи, превод на англ. език: проф. Мухаммад Хасан Аскари и проф. Мухаммад Шамим
Биян-ул-Коран
Някои объркани и зли продажници се опитаха в наши дни да заблудят хората, като тълкуват погрешно този аят. Те казват, че за да се постигне спасение, не е необходимо да се вярва в Пророка Мухаммад (мир нему), а двата члена на вярата, обсъдени тук, т.е. вярата в Аллах (Слава Нему Всевишния) и в отвъдното, са достатъчни за спасението на хората. От друга страна, този аят ясно показва, че не дава подробности за всички членове на вярата, в които човек трябва да вярва. Те са споменати другаде на много места. Всъщност този аят изяснява погрешното схващане, което юдеите са имали, че те са избраните и само те ще влязат в рая. Напротив, Аллах казва, че вашето спасение не зависи от вашия произход или раса, а от това дали сте праведни или не.
Що се отнася до вярата в Пророка Мухаммад, бихме искали да посочим факта, че в шестия параграф (руку) на тази сура Аллах приканва юдеите да приемат исляма, като повярват в пророчеството на Мухаммад (МН), за да постигнат спасение и вечно блаженство.
И така, как е възможно да се твърди, че вярата на човек е пълна без да е повярвал в Пророка Мухаммад? Контекстът на този аят пояснява, че онези хора, които са били юдеи, християни или сабианци и са следвали собствения си пророк преди появата на Пророка Мухаммад, вярвали са в Аллах и отвъдното, вършили са праведни дела – те ще получат наградата си от Аллах. Но след като Аллах разкри Корана на Пророка Мухаммад, е станало задължение на човека да повярва в него и в последната разкрита Книга, наред с другите членове на вярата..
Дауат ул Коран
Тук трябва да се изясни още един много важен момент.
Би било погрешно да се тълкува посланието на този стих така, че спасението да зависи само от добродетелното поведение. Според това мнение, човек, който спазва собствената си религия, вярва в Аллах и отвъдното и е праведен в делата си, заслужава спасение.
Това тълкувание обаче е отдалечено в най-голяма степен от учението на Корана и води до въвеждане на неоправдани промени в него.. В този стих изобщо не се обясняват подробности за истинската вяра, религия и праведно поведение; те се споменават на други места в Корана.
Аллах не признава никоя вяра или религия, която не приема, че пророкът Мухаммад (мир нему) е последният пророк на Аллах и Коранът е Неговата истинска (неизопачена) книга. Без тази вяра праведното поведение няма полза, тъй като самата праведност се определя от спазването на Мухаммадовия шариат. Коранът е изпълнен с подобни поучения, например Сура-ал-Бакара има за основна тема следното: приканват се хората да повярват в откровението на Корана и пророчеството на Мухаммад (мир нему). Тази позиция е неведнъж подчертавана на много места в Корана, Аллах казва:
При Аллах приетата религия е ислямът (Ал-е-Имран 19)
Всеки човек, който потърси друга религия, различна от исляма, няма да бъде приет и той ще бъде при губещите в отвъдното (Ал-е-Имран 85).
Упованието на пътешественика
Суди твърди, че (2:62) е разкрит за бившите другари на Салман Персиеца и когато той е разказвал на Пророка за тях, е рекъл: „Те се молеха, постеха и вярваха в теб и свидетелстваха, че ти ще бъдеш изпратен като пророк.“ Когато той приключи с похвалите си за тях,
Пророкът отговори: „Салман, те са обитатели на ада“, което твърде много разстрои Салман и така Аллах разкри (2:62).
Вярата на юдеите беше да се придържат към Тората и Сунната на Мойсей до идването на Иисус. Когато Иисус дойде, който се е държал здраво за Тората и Сунната на Мойсей, като не ги оставил и не е последвал Иисус, е бил погубен.
Вярата на християните беше да се придържат към Евангелието и повелите на Иисус и тяхната вяра е валидна и приемлива до идването на Мухаммад. Тези от тях, които впоследствеие не последваха Мухаммад и не се отказаха от Сунната на Иисус и Евангелието, бяха погубени.
Гореизложеното не е в противоречие с хадиса за това, че (стих 2:62) е последван от откровение на Аллах (стих 3:85), защото въпросният хадис единствено потвърждава, че никой път или духовни дела не са приемливи, ако не отговарят на Свещения закон на Мухаммад, когато той вече е изпратен с него. Що се отнася до хората, живели преди това, всеки, който е следвал пратеника на своето време, е бил напътстван по правилния път и е спасен.
Хадиси
Вяра единствено в Аллах
Стих 2:62 от Корана превръща в необходимост вярата в Аллах. А и според Корана, да се вярва в Аллах е нещо задължително. Затова „да се приписват съдружници“ на Аллах представлява грях, който няма да бъде простен.
Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.
Вярата в християнската Троица се смята за „приписване на съдружници“ на Аллах (т.е. е политеизъм) и Коранът изрично и многократно осъжда тези християни за ада като богохулни „неверници“..
Бяха неверници онези, които рекоха: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” А Месията рече: “О, синове на Исраил, служете на Аллах - моя Господ и вашия Господ! За онзи,
който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.”
Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И
ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците.
По-нататък хадисите обясняват какво означава вярата единствено в Аллах, като поясняват, че това означава „да се свидетелства, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах“ и че „Мухаммад е Неговият Пратеник“.
"
Знаете ли какво означава да се вярва единствено в Аллах?" Те отговориха: „Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре“. Тогава Пророкът каза: "
Това означава: 1. Да се засвидетелства, че никой няма правото да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах. 2. Съвършено да се извършват молитвите. 3. Да се плаща зекят (задължителна благотворителност) 4. Да се спазват постите в месеца Рамадан. 5. И да се плаща ал-хумус (една пета от плячката да бъде давана за делото на Аллах).
"
Знаете ли какво означава да се вярва единствено в Аллах?" Те отговориха: „Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре“. Тогава Пророкът каза: "(
Това означава да се засвидетелства, че никой няма правото да бъде почитан освен Аллах и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах, да се извършват съвършено молитвите, да се плаща зекят, да се спазват постите в месеца Рамадан, (и) да се плаща ал-хумус (една пета от плячката да бъде давана за делото на Аллах).“
Християните и юдеите са хвърлени в ада
Следните разкази са извлечени от Сахих Муслим (Глава 8: „Хвърлянето на неверниците в адския огън като божествена благодат и милост“). От тях научаваме, че някои мюсюлмани ще спечелят своето място в Рая и ще бъдат пощадени от адския огън от Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще направи така, че невинните християни и юдеи да заемат техните места и да бъдат хвърлени в ада.
Абу Муса разказва, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „Когато настъпи Денят на Възкресението, Аллах ще предостави на всеки мюсюлманин по един юдеин или християнин и ще каже: „Това е твоето спасение от адския огън“.“
Абу Бурда раказва от името на своя баща, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „Никой мюсюлманин няма да умре, но Аллах ще приеме на негово място някой юдеин или християнин в адския огън. Умар б. Абд ал-Азиз се закле: „В името на Единствения, освен Когото няма друг Бог , се заклевам три пъти, че неговият баща му е разказал това от Пратеника на Аллах (мир нему).“
Абу Бурда съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир нему) е казал: „В Деня на Възкресението ще дойдат хора от мюсюлманите с тежки като планина грехове, и Аллах ще им прости и ще постави на тяхно място юдеите и християните“. (По мое мнение), Абу Рауб каза: „Не знам кой се съмнява“. Абу Бурда каза: „Разказах го от името на ‘Умар б. ‘Абд ал-‘Азиз“, след което той каза: „Баща ти ли ти го разказа от Пратеника на Аллах (мир нему)?“ Аз казах: „Да.““
Жени-немюсюлманки, използвани за секс
Следното се разказва от Ибн Маджа, от Ибн Ади в „Камил“ и от Ал-Байхаки в „Ал-Баат уал-Нушур“. Обяснява се, че в крайна сметка някои християнки и еврейки ще влязат наред с другите в Рая. Но само като секс-робини за мюсюлманските мъже. Ал-Суюти е обозначил своята верига като „добра“/(хасан) в Ал-Джами ал-Сагир (7989).[1]
Абу Умама каза, Аллах да го благослови: „Пратеникът на Аллах рече, благословия и мир нему: „Никой не е допуснат от Всевишния Аллах да влезе в Рая, освен ако Всевишният Аллах не го ожени за седемдесет и две съпруги, две от тях са от райските девиците с големи очи,
а седемдесетте от тях са неговото наследство от хората на адския огън, привлекателността на всяка от тях никога не намалява, а неговата възбуда никога не отслабва.“
Ислямски учени
Юдеи и християни, които ще влязат в рая
Що се отнася до юдеите, тяхната религия означаваше да вярват в Таураат (оригиналната Тора) и да следват пътя на Муса (мир нему), докато не дойде ‘Ееса, след това този, който продължи да следва Тората и пътя на Муса и не ги остави и не последва Ееса, беше обречен. Що се отнася до християните, тяхната религия означаваше да вярват в Инджила (оригиналното Евангелие) и да следват законите на Ееса; който е правил това, е бил вярващ, чиято религия беше приемлива за Аллах, докато не дойде Мухаммад (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него), след това, който не последва Мухаммад (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) и не остави пътя на Ееса и Инджила, които е следвал преди, е станал обречен.
Отношението на исляма към другите религии
Постановлението на исляма спрямо другите религии е, че всички те са или изфабрикувани и фалшиви, или са отменени.
Неверници ли са християните?
Хората на Писанието са кафири и е задължително да се вярва, че те са такива, както е обяснено от Науауи. Налице е консенсус между учените по този въпрос заради ясното естество на текстовете, свързани с това. Християните от времето на Пророка (Аллах да го благослови и да му даде мир) вече са вярвали в Троицата, божествеността на Иисус (мир нему) и подобни неща.
Постановления за юдеите и християните
Коранът, Сунната и консенсусът между учените показват, че човек, който приеме друга религия, освен исляма, е неверник. Неговата вяра няма да бъде приета и в бъдещия живот той ще бъде сред губещите.
…
Налице е изричен текст, който казва, че Хората на Писанието, които не вярват в Мухаммад, или отричат пророчеството на някой друг пророк или тези, които свързват други божества с Аллах Всевишния, са неверници.
…
Всичко, което казахме по-горе, е безспорно в исляма; и всеки, който отрича или се съмнява в нещо от това, се счита за неверник. Ал-Каадхи Ияад съобщава за консенсуса на учените по този въпрос.
Някои учени от Ханбали добавят, че този, който се съмнява в неверието на Хората на Писанието, става неверник.
Заключение
В Корана има много стихове, които обозначават християните и юдеите като невярващи и редица други, които изрично осъждат тях и другите неверници в ада. Налице е научен консенсус относно факта, че християните и юдеите се разглеждат от исляма като кафири, поради „ясния характер на текстовете по този въпрос“.
Ако четете стих 2:62 в контекст, той се отнася само за онези християни, юдеи и сабианци, които са вярвали по своето време на своя пророк/пратеник.
Всяко Откровение отменяше предишното. По този начин, след появата на пророка Мухаммад и исляма, никой човек не може да влезе в рая, освен ако не приеме Аллах като Бог, Мухаммад като последния Му пророк и Корана като последната книга с напътствия от Аллах.
Ето откъде идва идеята, че небесните награди в исляма сега се дават изключително на мюсюлманите. Християните и юдеите може и да вярват само в един монотеистичен Бог, но те не вярват в „Неговия Пратеник“. Така те са осъдени на „изгарящия огън“.
Освен това немюсюлманките, които попаднат в рая, ще бъдат използвани като секс-робини само от вярващите мъже, мюсюлманите, като самите те ще бъдат пощадени от адския огън от Аллах в Деня на Възкресението, като Той ще накара невинни християни и юдеи да заемат тяхното място и да бъдат хвърлени в ада.
Вижте също
Външни препратки на английски език
Източници
